РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 464/4.3.2021г.
гр. Пловдив, 04.03.2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в открито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на прокурора КИЧКА ПЕЕВА-КАЗАКОВА като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ КАНД № 3243 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП
гр.Пловдив, против Решение № 260403/19.10.2020г. на Районен съд – гр.Пловдив,
3-ти наказателен състав, постановено по АНД № 4485/2019г., с което е отменено Наказателно
постановление № 288260-F294921/ 14.09.2017 г., издадено от Заместник – директор
при ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл. 180в, ал. 1, пр. 2-ро от Закон
за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/, на „Агрипланет“ ООД е наложена
имуществена санкция в размер на 50 000 лв. за нарушение на чл. 176в, ал. 1, т.
3 от ЗДДС, вр. с пар. 4 от ПР на ЗДДС /ДВ, бр. 60/02.08.2016 г. /
Жалбоподателят моли да се отмени решението като
незаконосъобразно. Твърди, че неправилно е приложен материалния закон и са
направени погрешни изводи относно факта на извършване на нарушението. Прави
възражение, че районният съд е анализирал неправилно събраните по делото
доказателства. Претендира разноски.
Ответникът „АГРИПЛАНЕТ“ ООД, редовно призован не
изпраща представител и не дава становище по жалбата.
Представителят на Окръжна Прокуратура - Пловдив
изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на
страните по делото и след преценка на събраните доказателства и наведените
касационни основания, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Районният съд е бил сезиран с жалба
против Наказателно постановление № 288260-F294921/14.09.2017 г., издадено от
Заместник – директор при ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл. 180в, ал.
1, пр. 2-ро от Закон за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/, на
жалбоподателя „Агрипланет“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 50
000 лв. за нарушение на чл. 176в, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, вр. с пар. 4 от ПР на
ЗДДС /ДВ, бр. 60/02.08.2016 г. /
От фактическа страна е установено, че
санкционираното дружество, като данъчно задължено лице, за данъчен период
01.08.2016 г. - 30.08.2016г. е получило течни горива, освободени за потребление
по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ на
стойност над 25 000 лв. и за него е възникнало задължение за предоставяне на
обезпечение на друго основание по чл. 176в ал. 1 от ЗДДС. В законоустановения
срок - до 07.09.2016 г., обезпечение не било предоставено.
За периода 01.07.2016 г. - 31.08.2016 г.
дружеството получило от "ИНСА
ОЙЛ" ООД, лицензиран складодържател по смисьла на чл. 4, т. 2 от ЗАДС,
течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за
акцизите и данъчните складове, а именно - дизелово гориво, в размери по данъчни
периоди, както следва: -за данъчен период м. 07/2016 г.: стойност на получените
течни горива - 126 357. 99 лв. и ДДС 25 271. 59 лв.; за данъчен период м.
08/2016 г.: стойност на получените течни горива - 73 353. 06 лв. и ДДС 14 670.
62 лв. В срока по § 4 от ПР на ЗДДС /ДВ бр. 60/02.08.2016 г. /- до 07.09.2016
г. вкл., дружеството е следвало да предостави в ТД на НАП - Пловдив обезпечение
под формата на пари, държавни ценни книжа или безусловна и неотменяема банкова
гаранция за получените през м. 08. 2016 г. течни горива в размера по чл. 176в,
ал. 2 от ЗДДС, а именно в размер на 50 000, 00 лева. Тъй като не било
предоставено такова, с бездействието си дружеството е нарушило чл. 176в, ал. 1,
т. 3 от ЗДДС, вр. с пар. 4 от ПР на ЗДДС /ДВ, бр. 60/02.08.2016 г. /
Нарушението е установено на 17.01.2017
г. при предоставяне на документи и писмени обяснения по електронен път от задълженото
лице. Въз основа на тези констатации е съставен АУАН,а въз основа на него и
обжалваното НП.
За да го отмени, районният съд, след
като е обсъдил всички събрани по делото доказателства,включително и съдебно-счетоводна
експертиза, е приел,че действително за посочените данъчни периоди
санкционираното дружество е получило освободени за потребление течни горива на
посочената в НП стойност, както и че не е предоставено до 07.09.2016 г., както
и към датата на АУАН в ТД на НАП – Пловдив, обезпечение в размер на 50 000 лв. ,
но за предоставянето на такова не са били възникнали предпоставките за това,
тъй като съгласно пар. 4 от ПР на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 60/2016 г.), задължението
за предоставяне на обезпечение в едномесечен срок от влизане на закона в сила,
т. е. до 07.09.2016 г., възниква за лицата, за които към датата на влизане на
закона в сила, т. е. към 06.08.2016 г., са налице условията на чл. 176в, ал. 1,
т. 3 от ЗДДС. Това означава, че към 06.08.2016 г. следва да се преценява дали
за текущия данъчен период, вменен с НП – август, 2016 г., т. е. от 01.08.2016
г. до 06.08.2016 г., задълженото лице е получило освободено за потребление
гориво с обща стойност на данъчните основани над 25 000 лв. Мотивирано е,че
това условие не е налице, доколкото съгласно представените по делото описи на
фактури, полученото в периода от 01.08.2016 г. до 06.08.2016 г. гориво е на
стойност 24 485, 76 лв. и е неприложима преходната разпоредба на пар. 4 от ЗДДС.
Мотивирано е още, че спрямо дружеството намира приложение
разпоредбата на чл. 176в, ал. 13 ЗДДС, която въвежда отпадане на задължението
за предоставяне на обезпечение за регистрираните земеделски производител, които
извършват зареждане с течни горива на превозни средства, машини, съоръжения или
друга техника, регистрирана по Закона за регистрация и контрол на земеделската
и горската техника, или бюджетна организация, когато осъществяват
вътреобщностно придобиване на течни горива или получават течни горива,
освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и
данъчните складове, предназначени за собствено потребление. Изложено е,че се
установява по несъмнен начин,че освободеното за потребление по чл. 20, ал. 2,
т. 1 от ЗАДС гориво, е разходвано за три групи активи – за активи регистрирани
по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника /ЗРКЗГТ/
собственост на "Агрипланет" ООД, за активи регистрирани по ЗРКЗГТ,
собственост на "Тракия Вали" ООД и ползвани от "Агрипланет"
ООД, както и за активи нерегистрирани по ЗРКЗГТ, но обслужваща регистрирани
съгласно Заповед № 24 от 02.04.2016 г. на ръководителя на
"Агрипланет" ООД регистирани по ЗРКЗГТ активи. Изложени са мотиви и
относно възражението за антидатиране на договора от 13.06.2016 г.
Мотивирано е и, че липсва яснота в НП
относно датата на извършване на нарушението, тъй като в НП е посочено, че за
получените през данъчния период август, 2016 г. освободени за потребление течни
горива жалбоподателят не е предоставил пред ТД на НАП в законоустановения срок
– до 07.09.2016 г. съответно обезпечение, а от друга страна е посочено, че
обезпечението не е представено към момента на съставяне на АУАН. Тоест, налице
са два различни момента, в които на жалбоподателя се вменява, че не е внесъл
дължимото обезпечение, които моменти са от съществено значение за квалифициране
на самото нарушение, тъй като е предвидено такова за неспазване на срока,но и
такова за непредставяне на обезпечение въобще.
Липсата на яснота относно възприетата от
административнонаказващия орган дата на нарушението, съответно хипотезата на
нарушение, която се санкционира, е мотивирало районния съд да приеме, че не
може да се направи преценка относно изпълнимостта на задължението с оглед на
обстоятелството,че едва към 13.09.2016 г. е влязъл в сила Правилник за
допълнение на ППЗДДС, с който е уреден реда за представяне на обезпечението, на
основание чл. 176в, ал. 12 от ЗДДС. И така, ако нарушението действително е
извършено на 08.09.2016г., то към този момент задължението е било неизпълнимо.
Прието е, че е налице и съществено
процесуално нарушение по чл.40 от ЗАНН при съставянето на АУАН, който е
съставен без да е налице надлежна покана на нарушителя, както и неяснота при посочването
на периода през който жалбоподателя е
получил течни горива освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС.
Решението е правилно, постановено е при
правилно тълкуване и прилагане на закона (относимите в случая норми на чл. 176в, ал.1, т. 3 от ЗДДС, § 4 от ДР на
ЗДДС, ДВ бр. 60/02.08.2016 г.). Съобразно изискванията на въззивното
производство съдът е проверил законосъобразността на оспореното пред него
наказателно постановление, събрал е и коментирал относимите доказателства,
достатъчни за изясняването на спора от фактическа и правна страна. Надлежно и
аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел
правилни изводи, убедителните съображения, в подкрепа на които в мотивите на
проверяваното решение се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва
да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на
задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с
приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при
спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети
предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища
по тях, и е отговорено адекватно на всички относими възражения.
Следва да се отбележи, че задължението,
което е прието, че не е изпълнено, действително към процесния период не би
могло да бъде изпълнено. Това е така, както правилно е отбелязано и от
въззивния съд, защото разпоредбата на чл. 176в ал. 1 ЗДДС е приета със Закона
за допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, обн. ДВ, бр. 60 от
2.08.2016 г. и влиза в сила на 06.08.2016г. С § 4 от ПР на Закон за допълнение
на ЗДДС /ДВ, бр. 60/02.08.2016 г. / е определено, че лицата, за които към
датата на влизането в сила на този закон са налице условията по чл. 176в от ЗДДС, са длъжни да предоставят обезпечение в едномесечен срок от влизането в
сила на този закон. Едновременно с това, чл. 176в ал.12 от ЗДДС предвижда, че
редът за предоставяне, освобождаване и усвояване на обезпечението по този член
се определя с Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената
стойност. Министърът на финансите е упражнил предоставената му от закона компетентност
и е приел Правилник за допълнение на Правилника за прилагане на Закона за данък
върху добавената стройност, обн. ДВ, бр. 70/09.09.2016 г., като е създадена
нова Глава седемнадесета "а" - "Предоставяне, освобождаване и
усвояване на обезпечение по чл. 176в от закона при доставки на течни
горива". Правилникът за допълнение на Правилника за прилагане на Закона за
данък върху добавената стройност, обн. ДВ, бр. 70/09.09.2016 г. е влязъл в сила
на 13.09.2016 г. Следователно, дори и да е възникнало за жалбоподателя по
силата на разпоредбата на § 4 от ПР на ПР към ЗДЗДДС задължение по чл. 176в ал.
1 ЗДДС, посочения в НП срок до
07.09.2016г. няма как да се приеме за правилно определен, а от тук и целия
фактически състав на вмененото нарушение става неправилен. Липсата на
регламентиран ред за предоставяне на обезпечението прави задължението
неизпълнимо, следователно и несъществуващо към твърдения момент 07.09.2016г. Тоест,
на 07.09.2016г. нарушение не е налице.
По посочените съображения, решението ще
се остави в сила.
Относно разноските следва да се
отбележи, че правилно същите са били възложени на НАП. Цитираното от
касационния жалбоподател ТР № 3/08.04.1985г. на ОСНК на ВС би имало значение,
ако нямаше изрична разпоредба в ЗАНН, а именно чл.63, ал. 3 от ЗАНН, която препраща
към чл. 143, ал. 1 от АПК, която е
изрична, по-нова норма и изключва приложението на НПК в тази част.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260403/19.10.2020г. на Районен съд –
гр.Пловдив, 3-ти наказателен състав, постановено по АНД № 4485/2019г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: