Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   685                     24.04.2018 година                             гр. Бургас

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд                                  ХІІІ  граждански състав

          На шестнайсети април                       две хиляди и осемнайсета година                                                                

          В публично заседание, в следния състав:

 

Председател: Райна Кирякова

          Секретар: Елена Христова

          Прокурор:

          като разгледа докладваното от съдия Кирякова

          гражданско дело номер 8588 по описа за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

           

Бургаският районен съд е сезиран с искова молба от Е.З.З., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника адвокат Ж.Б. ***, с адрес на кантората гр. Бургас, ул. ......... срещу „БПБ” ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: България, област Бургас, община Бургас, гр. Бургас 8000, ул. ..., представлявано от управителя А.. К.., с която моли съда да постанови решение, с което да признае за незаконна и да отмени заповед № 17/11.09.2017 г. на ответника, в качеството му на работодател, с която е прекратено трудовото му правоотношение, с наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност-„техник, електрообзавеждане на промишлени предприятия“ и да осъди ответника да му заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/, за времето през което е останал без работа, поради незаконното уволнение, за период от 6(шест) месеца, считано от датата на уволнението-11.09.2017 год., в размер на 940.00 лева месечно, общо 5640.00  лева, заедно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска-09.11.2017 г. Твърди, че не е спазена процедурата по издаването на заповедта-издадена е от лице без представителна власт и при нарушение на нормата на чл. 193 от КТ. На второ место, твърди, че се е ползвал със закрила, по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ, тъй като към момента на уволнението си е ползвал разрешения му отпуск по болест, за което е издаден болничен лист № Е 20171287019 от 05.09.2017 г. от ЛКК при ДКЦ II-Бургас ЕООД, а работодателя не е взел за уволнението предварителното писмено съгласие на Инспекцията по труда-Бургас. На трето место, позовава се на неяснота за точното провинение, за което е наложено наказанието, по която причина не може да се установи тежестта на нарушението. Ангажира доказателства.

В хода на делото, с определение на съда от 26.02.2018 г., на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, е прието изменението на облигационния иск, за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, за времето през което ищецът З. е останал без работа, поради незаконното уволнение, за период от шест месеца, от първоначално предявения размер от 5640.00 лева до увеличения размер 18488.88 лева.     

Обективно съединените искове са процесуално допустими и са с правно основание чл. 357, ал. 1, във вр. чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ. Предявени са от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба съдържа задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от Гражданско процесуалния кодекс ГПК/.

  Ответникът „БПБ” ООД, своевременно в срока за отговор на исковата молба, навежда доводи за неоснователност на исковете, като твърди, че лицето, издало заповедта-П.. М.. П.. е овластено от управителя на дружеството с правата по 192, ал. 1 от КТ, за което представя длъжностна характеристика и пълномощно. На второ место, прави възражения, че основание на заповедта за уволнението е неявяването на работа от ищеца З. в два последователни работни дни, като от фактическа страна не се е явявал на работа през целият месец август 2017 г., за което не е дал обяснения, а с исковата молба е представен болничен лист, обхващащ периода само след 19.08.2017 г. Останалите осъдителни искове по делото оспорва, поради неоснователността на главния иск. Прави и възражения по размера на облигационния иск, като твърди, че има анекс към трудовия договор от 07.04.2017 г., с който страните са постигнали съгласие договорът да се счита за срочен-до 31.12.2017 г. и съгласие работникът да бъде командирован в чужбина, като след прекратяването на командировката, до изтичане на срока на договора е уговорено той да полага труд по 4 часа на ден, с възнаграждение от 230.00 лева месечно. Това възнаграждение сочи за основа на изчисление на обезщетението по 225, ал. 1 от КТ. Ангажира доказателства.

Бургаският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателствата и в кореспонденция с доводите на страните намира, че исковете  делото са основателни, поради следното:

Съвпадащи са фактическите твърдения на страните по делото, че трудовото правоотношение на ищеца Е.З. е възникнало с „БПБ“ ООД, с трудов договор № ... от 23.01.2015 г., за длъжността „.. ... ..“, за срок от 6 месеца и допълнително споразумение № 00000026 от 21.05.2015 г. към трудовия договор, сключено за първоначалния срок, който трудов договор се е трансформирал в договор за неопределено време, на основание чл. 69, ал. 1 от КТ. Налично е допълнително споразумение № 2/01.01.2017 към трудовия договор № 29/16.04.2015 г., за действие на договора за неопределено време, като относно длъжността е предвидено от код по НКИД: 4321-изграждане на електрически инсталации да премине към код по НКПД: 3113 3011-техник, електрообзавеждане на промишлени предприятия, категория персонал-приложни специалисти.

Не се спори между страните по делото, че с анекс № 1 от 04.04.2017 г. са постигнали съгласие горепосоченият трудов договор да се счита сключен за определен срок, на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, до завършване на работата по монтаж на конструкции, окабеляване и изграждане на връзки на електрическата инсталация на обект на B.V. YARA, гр. С.., Х.., с проектен срок за завършване на работата 31.12.2017 г., което завършване да се констатира с протокол, изготвен от изпълнителя на обекта „Ситие индустриали импианти” АД. По т. 2 от анекса страните са предвидили, за срока на командироването в посочения по-горе обект, работникът да работи на пълно работно време, с възнаграждение в размер на 3040.00 лева месечно, което възнаграждение се дължи от работодателя, само за срока за който работникът е командирован в обекта в Холандия. За периода на командироването е налице разрешение от работодателя от 11.06.2017 г., по подадена молба за отпуск от ищеца Е.З. от 05.06.2017, за ползването на платен отпуск от 17.07.2017 г. до 31.07.2017 г., полагащ му се за 2017 г. Представени са по делото и болнични листи за последващия период, с прекъсване, като видно от неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, отговорила на поставени от работодателя въпроси, след връщането си от Холандия на 28.05.2018 г., ищецът З. няма отработен ден,  има само болнични листи, отпуск и самоотлъчки, които самоотлъчките са за месец август-14 дни, за месец юли-14 дни и за месец юни-5 дни.

Процесната заповед № 17/11.09.2017 г., с която е наложено дисциплинарно наказание уволнение, на основание чл. 190, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ, за неявяване на работа в течение на повече от два последователни работни дни, приложена към исковата молба, видно от съвпадащите обяснения на страните по делото и събраните и неоспорени свидетелски показания, е издадена от счетоводството на предприятието, но в правния мир съществува и друга заповед за уволнение от същата дата, която е изготвена от адвокат-непредставена своевременно по делото. Документите за прекратяването на командировката и издадената от счетоводството заповед за прекратяването на трудовото правоотношение ищецът З. отказал да подпише. Налице е по делото валидно негово обяснение, по реда на чл. 176 от ГПК, че куриерската фирма „Еконт експрес” от 13.09.2017 год. му е доставила втората заповед за уволнение, изготвена от адвоката. Тези обяснения напълно кореспондират на показанията по делото на свидетелката Г.. К.., на длъжност „. .” от 06.01.2017 год. при ответника „БПБ” ООД, ценени по реда на чл. 172 от ГПК, с оглед вероятната им заинтересованост от изхода на делото и заявените конфликтни отношения между свидетелката и ищеца З..

Предвид изложеното от фактическа страна, съдът намира, че е било невъзможно редовното провеждането на процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ. По делото е представена и приета като доказателство покана до ищеца З. по чл. 193, ал. 1 от КТ от „БПБ” ООД, за даване на писмени обяснения, във връзка с неявяването на работа през месеците юни, юли и август 2017 г., но липсват доказателства и отбелязвания върху документа тя да е достигнала до адресата. Доказателствената тежест за това обстоятелство се носи от работодателя. В този смисъл е и съдебна практика по чл. 290 от ГПК, с решение № 126 от 26.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5917/2015 г., IV г. о., ГК, с което е прието, че писмените граждански волеизявления, каквото е и писменото искане на работодателя от работника или служителя на обяснения по  чл. 193, ал. 1 КТ, пораждат действие с достигането им до адресата/по арг. на чл. 13, ал. 2 и чл. 14, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/, а той не съдържа правила за определяне времето на изпращането. Поради това и моментът на изпращането на поканата с искане за обяснения по  чл. 193 от КТ е правноирелевантен. Така, както изявлението на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание поражда действие с достигане на изявлението до адресата, а не по-рано, така и писменото искане на работодателя от работника или служителя на обяснения по  чл. 193, ал. 1 от КТ има действие от момента на достигането му до адресата. На второ место, неясно е писмените обяснения в дисциплинарното производство по коя от двете заповеди са поискани-по тази изготвена от счетоводството или по последяващата, изготвена от адвоката на работодателя. По делото липсват доказателства, нещо повече, липсват и твърдения, че са били поискани писмени обяснения от работника Е.З. по двете заповеди за уволнение. Следователно, относно релевантния факт за предоставена от работодателя възможност за защита в дисциплинарното производство е безспорно доказано, че при налагането на дисциплинарното наказание работникът е бил лишен от възможността ефективно да упражни своята защита, по реда на писмените или устни обяснения пред работодателя. Ето защо, съдът приема, че е нарушена  императивната разпоредба на чл. 193, ал. 1 от КТ, което е довело до опорочаване на процедурата налагане на процесното дисциплинарното наказание „уволнение”. Работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, да събере и оцени посочените доказателства. Обясненията, дадени по друг повод нямат правно значение. Само на това основание, без да бъде разглеждан спорът по същество, дисциплинарното наказание следва да бъде отменено като незаконосъобразно наложено. Когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество/чл. 193, ал. 2 от КТ/. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна. В този смисъл има актуалната практика на ВКС на Република България(решение по гражданско дело № 768 по описа за 2011 г., ІV г. о., с докладчик съдия Боян Цонев, постановено по реда на чл. 290 от ГПК).

Основателността на главния иск за незаконност и отмяна на уволнението повлича основателност и на кумулативно съединения конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, за възстановяване на ищеца З. на заеманата преди уволнението длъжност-„техник, електрообзавеждане на промишлени предприятия“, код по НКПД: 3113 3011. Субективно преобразуващо право на работника е да бъде възстановено същото трудово правоотношение, което е съществувало преди незаконното уволнение. Дори междувременно част от предприятието да е закрито или длъжността да е съкратена по щатното разписание, това не е пречка за уважаването на иска, тъй като след съдебното произнасяне работодателят разполага с всички законови способи да организира трудовата си сила, включително чрез преназначаване на друга длъжност или започване на ново законосъобразно производство по прекратяване на трудовото правоотношение. Като основателен и доказан този обусловен конститутивен иск следва да бъде уважен.

Предвид незаконосъобразната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът З. е правоимащ да получи обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, за времето в което е останал без работа, поради незаконното уволнение. Не се спори между страните по делото относно факта за оставането без работа на ищеца З. след уволнението/чл. 153 от ГПК/.  Спори се относно базата на изчисляването на обезщетението.

Съдът кредитира заключенията на двете икономически експертизи по делото, извършени от различни вещи лица, които са достигнали до един и същи извод, при съобразяване дадените разяснения с тълкувателно решение № 2 от 12.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГК. За месеците август, юли и юни 2017 г. по ведомостта на работодателя и фишовете за заплати ищецът З. няма начислено трудово възнаграждение, а само обезщетение за болнични, платен годишен отпуск и самоотлъчки.  Затова във времето назад, по законовото предвиждане, се стига до пълния работен месец май 2017 год., от времето на полагания труд в Х.., с месечно възнаграждение от 3076.48 лева/3040.00 лева-основно възнаграждение и 36.48 лева- допълнитерно възнаграждение за трудов стаж и професионален опит 1,2 %/. Нормата на чл. 225, ал. 1 от КТ предвижда, че при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя, в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца и следователно, законодателят не прави разлика по местоизпълнението на работата, релевантен е формално само последният размер на брутното трудово възнаграждение. Общата му стойност за 6-те месеца възлиза на 18458.88 лева, поради което осъдителният иск по делото като основателен и доказан следва да бъде уважен изцяло.

За пълнота следва да се отбележи, че не могат основателно да се слушат по делото възраженията на работодателя, че обезщетението следва да се изчисли с приложението на т. 3 и 4 от горепосочения анекс за работа в чужбина, с който страните са постигнали съгласие, че при прекратяване на командировката преди завършване на работата работникът ще полага труд по непълно работно време, в размер на четири часа дневно, с основно месечно възнаграждение от 230.00 лева, тъй като до положен под тази форма труд не се е стигнало. Няма положен труд след завръщането на ищеца З. от Холандия до прекратяването на трудовото правоотношение на 11.09.2018 г., няма и начислено трудово възнаграждение за месеците юни-септември 2017 г., което да е възможно да послужи като база за изчисляване на обезщетението.

С оглед изхода на делото, на осн. 78, ал. 1 и ал. 6 от ГПК, в тежест на пасивно легитимираната по делото страна следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца З. разноски по делото, съобразно събраните по делото доказателства, в размер на 600.00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение и разноските по делото от 1018.35 лева, включващи 898.35 лева държавна такса за производството и 120.00 лева, изплатено от бюджета на съда възнаграждение на поисканата от работника съдебно-счетоводна експертиза, на основание чл. 83, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд:

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО И ОТМЕНЯ заповед № 17/11.09.2017 г. на „БПБ” ООД, ЕИК .., издадена чрез упълномощеното лице П.. М.. П.., с която на Е.З.З., с ЕГН **********, е наложено дисциплинарно наказание уволнение, на основание чл. 190, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ, за неявяване на работа в течение на повече от два последователни работни дни.

ВЪЗСТАНОВЯВА Е.З.З., с ЕГН **********, на заеманата преди уволнението длъжност в „БПБ” ООД, ЕИК ..-„.., .. .. .. ..“, код по НКПД: 3113 3011, категория персонал-приложни специалисти.

ОСЪЖДА „БПБ” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: България, област Бургас, община Бургас, гр. Бургас 8000, ул. ..., представлявано от управителя А.. К.., да заплати на Е.З.З., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 18458.88 лева(осемнадесет хиляди четиристотин петдесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за времето след 11.09.2017 г., през което е останал без работа, поради незаконното уволнение, заедно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска-09.11.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.

 ОСЪЖДА „БПБ” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: България, област Бургас, община Бургас, гр. Бургас 8000, ул. .... да заплати на Е.З.З., с ЕГН **********, с адрес ***, направените по делото разноски, в размер на 600.00 лева(шестстотин лева).

ОСЪЖДА „БПБ” ООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: България, област Бургас, община Бургас, гр. Бургас 8000, ул. ..., представлявано от управителя А.. К.., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Бургас, държавна такса за производството и разноските за съдебно-счетоводната експертиза, в общ размер от 1018.35 лева(хиляда и осемнадесет лева и тридесет и пет стотинки).

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-гр. Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                Районен съдия:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ