Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260000
04.01.2021г. град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на втори
декември две хиляди и двадесета година в открито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Д.Бозаджиев
при
участието на секретаря Лилия Кирякова като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№721 по описа за 2020г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от
Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Велинградски районен съд №148 от
03.08.2020г. постановено по гр.д.№2/2019г. по описа на същия съд, е осъдена С.Д.Я., ЕГН: ********** да
преустанови неправомерните си действия, с които пречи на И.С.Й., ЕГН: ********** и И.Й.Й., ЕГН: ********** да
упражняват пълноценно правото си на собственост върху самостоятелен обект в сграда
с идентификатор ****, с предназначение: жилище, апартамент, представляващ трети
жилищен етаж от жилищна сграда-многофамилна с идентификатор ****, находяща се в
поземлен имот с идентификатор ****по КККР на гр. П., с адрес на имота гр. П.,
ул. „Г.А.“ **, като премахне изградения комин върху покривната плоча на
построената в поземлен имот с идентификатор ****по КККР
на гр. П., лятна кухня с
идентификатор ****по КККР на гр. П., КАТО Е ОТХВЪРЛЕН предявения в тази част
иск от Д.С.Й. и Е.С.Й..
Със същото решение е
отхвърлен предявения от Д.С.Й., ЕГН: **********,
Е.С.Й., ЕГН: **********, И.С.Й., ЕГН: ********** и И.Й.Й., ЕГН: ********* иск за осъждане на С.Д.Я., ЕГН: ********** да преустанови
неправомерните си действия, с които пречи на ищците да упражняват правото си на
собственост върху поземлен имот с идентификатор ****.
по КККР на гр. П. и върху първи и трети
жилищен етаж на построената в имота жилищна сграда с идентификатор **** по КККР
на гр. П., като премахне изградената поземлен имот с идентификатор ****. по
КККР на гр. П. лятна кухня с идентификатор ****.3, разположена на ъгъла на ул.
„Г.А.“ и ул. „С.К.“, комина от банята към първия жилищен етаж и изградената чешма на външната фасада на
жилищната сграда.
Разпределено е ползването на основание
чл. 32 ал.2 от ЗС на съсобствения недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор ****. по КККР на гр. П., одобрени със Заповед
РД-18-14/20.06.2014г. на ИД на АГКК, целият с площ от 607 кв.м., с номер по
предходен план: 133, кв. 16, парцел V по вариант втори от заключението
на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа експертиза както
следва:
На Д.С.Й., ЕГН: **********, Е.С.Й.,
ЕГН: **********, И.С.Й., ЕГН: ********** и И.Й.Й., ЕГН: ********* определя за ползване общо частта оцветена в червен цвят
от приложената на л. 85 по гр. д. № 2/2019г. на Районен съд Велинград, с площ 324,49
кв.м.
На С.Д.Я.,
ЕГН: ********** определя за ползване частта оцветена в син цвят от приложената
на л. 85 по гр. д. № 2/2019г. на Районен съд Велинград, с площ от 159, 83 кв.м.
Определено е за общо ползване от всички
съсобственици частта оцветена в жълт цвят от приложената на л. 85 по гр. д. №
2/2019г. на Районен съд Велинград с площ от 9,68 кв. м., като скицата към
заключението на техническата експертиза /л.85/,подписана от съдебния състав, да
се счита неразделна част от решението.
Страните са осъдени да заплатят
разноски както следва: С.Д.Я., ЕГН: **********
да заплати на Д.С.Й., ЕГН: **********, Е.С.Й., ЕГН: **********, И.С.Й., ЕГН: ********** и И.Й.Й., ЕГН: ********** разноски в размер на 403,33 лв., а Д.С.Й.,
ЕГН: **********, Е.С.Й., ЕГН: **********, И.С.Й., ЕГН: ********** и И.Й.Й., ЕГН: ********** да
заплатят на С.Д.Я., ЕГН: ********** разноски в размер на 550лв.
Решението се обжалва с въззивна
жалба подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК
от ищците в производството пред първата инстанция в частта с която
частично е отхвърлена предявената искова
претенция по чл.109 от ЗС, както и в частта относно възприетия от съда начин на
реално ползване на съсобствения недвижим имот по чл.32 ал.2 от ЗС.
Като пороци на съдебния акт се
излагат нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е да се осъди
ответницата С.Я. да премахне незаконно изградената лятна кухня с
идентификатор ****.3, комина върху плочата на лятната кухня до третия жилищен етаж; комина на банята към първия
жилищен етаж и изградената чешма на общите части на фасадата на жилищната
сграда към ул.“С.К.“ и да се разпредели ползването на дворното място,
представляващо поземлен имот с
идентификатор ****по КККР на гр.П., с присъждане на разноските в пълен размер и
за двете инстанции. Поддържат жалбоподателите, че лятната кухня е изградена в
разрез с действащите норми на ЗТСУ,
ППЗТСУ, Наредба №5 по ТСУ/чл.56 и чл.58 от ЗТСУ;чл.241 и чл.242 и 226 от ППЗТСУ/, както и действащия ЗУТ и
Наредба 7/2003г. за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони.
Нарушени чл.302 ал.5 от ППЗТСУ, като се обобщава, че е извършен строеж, лятна
кухня който не отговаря на нормативните изисквания . Нарушените правила при
строежа на кухнята безспорно създавали пречки на собствениците на имота да го
ползват. Коментира се установената фактическа обстановка и че построената лятна
кухня е без изцяло строителни книжа и без съгласието на съсобствениците,която
не отговаря и на действащите норми и
изисквания ЗТСУ, чл.119 ал.1-ал.5 от
ППЗТСУ и чл.118-чл.121 от ПНТСУ, чл.113
ал.1 от Наредба №5 по ТСУ от 1995г.; и
чл.42 ал.2 от ЗУТ, според които второстепенните постройки не могат да се използват
за живеене, в обхвата на летни кухни, леки постройки, магазини, складове,
работилници въз основа на
кварталнозастроителна разработка,като същите /летни кухни/ не могат да
се разполагат на уличнорегулационната линия по ПНТСУ-чл.120-121.Твърди се, че
отв.С.Я. е придобила от майка си като единствен наследник на построената в
имота лятна кухня, находяща се на ъгъла на две улици-„Г.А.“ №10 и ул.“С.К.“,
без да е дадено писмено съгласие от бившите собственици Е. Р. и В.С. за построяването й съгласно чл.58 от ЗТСУ отм. и въпреки това обектът е
бил построен без съгласието на останалите съсобственици. Коментират се
допуснатите нарушения на чл.113 ал.1 от
Наредба №5/1995г. установени от съда както и извода му, че те не са основание за премахване на постройката като
незаконосъобразни .Оспорва се извода на съда, че лятната кухня не пречи, че има само архитектурен проект без ВиК и
Електро, като в тази връзка техническата експертиза установила, че кухнята се
ползва като обитаемо жилище с обособени три помещения, с прозорци на двете
улици. Коментира се експлоатацията на комина и посоката на дима към втория и
третия етаж на основната сграда, както и
изискванията на които следва да отговаря, какво обслужва в случая и че е
свободно стоящ. Оспорват се изводите на съда, че лятната кухня не създавала пречки на ищците за ползване, като не е посочено
дали може лятна кухня да се разполага на уличната регулационна линия или
навътре в нея пред сградите на основното застрояване. Цитират се разпоредби от
ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба №5 по ТСУ и ЗУТ забраняващи сгради и постройки на
допълнително застрояване, с изключение на сгради, работилници и магазини да се
разполагат на уличната регулационна линия/чл.113 ал.1 от Наредбата/, както и
чл.120 и чл.121 от ПНТСУ предвиждащи, че второстепенни сгради “летни кухни“ не
могат да се разполагат на улично-регулационната линия. По отношение на иска по
чл.32 ал.2 от ЗС се коментира заключението по назначената СТЕ, изготвено от
експерта Генов и определените от него начини на реално ползване, с което не
е определена обща част която да е
изпълнена около жилищната триетажна сграда със сервитут от 1.50м., предвид и на
съборената по нареждане на община П.
масивна ограда пречеща да се обикаля фасадата на сградата, като при вариант
първи пътеката на 1.50м минава покрай фасадата
на къщата и отива в гаража. Счита, че неправилно съдът е очертал начина
на реално ползване /НРП/ без експертизата да е изпълнила задачата си по предмета на спора и да без да е очертано
около триетажната къща с общо реално ползване около 1.50л.м. за обслужване на
общите фасади на сградата, етажите и покрива и по този начин не е изпълнено
индивидуализирането на даването на адекватни, ясни и точни указания. Повтарят
се дословно свидетелските показания Н.Ж., Е.
Й. Р., Р.И.и В.С., като
показанията им се квалифицират като недостоверни и неточни. Изброяват се
писмените документи представени по делото от Община П. във връзка със строежа
на лятната кухня и недадена възможност на ищците да се получат копия от
представени по делото от Общината неоригинални копия от документи, посочени в
11 пункта.
С въззивната жалба е направено
доказателствено искане на основание чл-266 ал.3 от ГПК за поставяне на
допълнителна задача за изготвяне на вариант предвиждащ нормативно определените
общи части около триетажната жилищна сграда за достъп на страните при ширина от
1.5м.л за ползване около жилищната сграда.
В срока по чл.263
ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна С.Я. чрез
адв.Е.Б., в който жалбата се квалифицира като неоснователна и се моли да бъде
потвърдено обжалваното решение. Оспорват се доводите на жалбоподателите, че
експертът не е изпълнил задачата си изцяло, че в същност съдът като се е
съобразил с молбата му, е поставил
допълнителна задача, определил е възнаграждение от 200лв и е определил
едноседмичен срок за внасянето им от ищците, като поради невнасяне на депозита
в срок, е отменена поставената допълнителна задача на експерта, поради което
няма допуснато процесуално нарушение и направеното доказателствено искане по
реда на чл.266 ал.3 от ГПК е неоснователно. По отношение на документите,
изпратени от Общината се сочи, че същите са депозирани по делото в края на
м.май 2020г. и са били на разположение на страните за запознаване до
провеждането на следващото съдебно заседание на 25.06.2020г.,поради което
правилно съдът е оставил без уважение искането на ищците в откритото съдебно заседание да получат копие
и да се запознаят с тях. По съществото на въззивната жалба се поддържа, че
съдът е направил пълен и обективен анализ на събраните по делото доказателства.
Споделя се извода на съда, че с изграждането и ползването на лятната кухня не
се осъществяват действия, препятстващи упражняването на правото на собственост
на ищците и не се създават пречки за ищците за ползване на съсобствения имот по-големи
от обикновените, базиран на данните по делото. Коментира се фактическото
състояние на дворното място с оградата и
че е налице фактическо разпределение на дворното място преди построяването на
лятната кухня, като съгласието на собствениците
кой коя част от дворното място да ползва е обективирано чрез фактически
действия-ограждане преди 50години, че от доказателствата е установено, че от
свидетелските показания е установено, че дворното място е разпределено, че
съществува ограда и че всеки ползва своята си част. Коментират се подробно
свидетелските показания на св. С. досежно оградата намираща се навътре в
дворното място-кога е построена, кога е
изградена нова с по-голяма височина, с каква цел, че ищците не влизат в
двора на ответницата и обратното и липсва взаимно пречене по ползването.
Акцентира се на извода, че построената лятна кухня в ползваното от ответницата дворно място, с
факта на построяването й не се създават пречки за ищците да упражняват в пълен
обем правото си на собственост; че чрез строителството на лятната кухня не е
осъществено въздействие по-голямо от обикновеното и затова е допустимо, като
твърдяната от ищците незаконност на извършеното строителство сама по себе си не
е достатъчна за създадени пречки и че следва да бъдат въведени и доказани
конкретни твърдения, че чрез това строителство се създават пречки по-големи от
обикновените при използването на съсобствения имот, пречи ли се и по какъв
начин се създават пречки за осъществяване на правото на собственост. Счита за
неоснователна жалбата и по отношение
премахването на чешмата. Твърди се, че с изграждането й на външната фасада на
жилищната сграда не се създава пречки на
собствениците на първия етаж да упражняват правото си на собственост, тъй като
водопроводните тръби преминават през избеното помещение, собственост на
ответницата и не ограничават правото на собственост на ищците върху
притежаваните от тях избени помещения, а отводняването е към вътрешната
подземна шахта, в място ползвано от ответницата и няма овлажняване на стената
на първия жилище етаж. Моли да се потвърди обжалваното решение. Няма направени
доказателствени искания с отговора на въззивната жалба.
Пазарджишкият
окръжен съд при условията на чл.269 от
ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата
правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ищците Д.Й.,
Е.Й., И.Й. и И.Й. и за да се произнесе
взе в предвид следното:
Предявени са
обективно и субективно съединени искове с правно основание в чл.109 ал.1 от
Закона за собствеността и по чл.32 ал.2 от ЗС.
В исковата си
молба против С.Д.Я., ЕГН-********** ***, ищците Д.С.Й.,ЕГН-**********, Е. С.Й.,ЕГН-**********, И. С.Й., ЕГН-********** и И.Й.Й., ЕГН-**********,
всичките със същия адрес, чрез пълномощника си адв. Т.З. ***, твърдят, че
страните са съсобственици на дворно място, съставляващо поземлен имот с
идентификатор /ПИИ/ ****по КККР, одобрена със заповед №РД-18-14 от 20.06.2014г.
на ИД на АГКК-София, с адрес на ПИ -гр.П., п.к.****, ул.“Г.А.“ №10, с площ от
607 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване-ниско застрояване-до 10м.,като ответницата е собственик на 3/12
ид.ч. от ПИ/н.а.№95, т.II ,н.д.№676/1991г./ и освен
това е същата е придобила от майка си Р.В.Р.
като единствен неин наследник на
построена в имота лятна кухня, находяща се на ъгъла на улица „Г.А.“ №10 и улица
„С.К.“ с идентификатор ****.3, без за строежа Р.Р. да е получила писмено
съгласие с Декларация по чл.58 от ЗТСУ/отм./за построяването й от другите двама
бивши съсобственици- Е.Й. Р. и В.И.С..Строежът бил извършен в противоречие на ЗТСУ/отм/-чл.56 ал.3 и чл.58; чл.119, чл.226 ал.4,чл.241 от ППЗТСУ/отм./ и
чл.242 ал.1, т.2 и т.3,чл.118, чл.119,чл.120 и чл.121 от
ПНТСУ/отм/; чл.112,чл.113 ал.1 от Наредба №5 от 17.05.1995г./отм/;чл.42
ал.2 от ЗУТ и Наредба №7от 2003г. за правила и нормативи на отделните видове
територии и устройствени зони. Твърди се, че сградата на допълващото
застрояване “лятната кухня“ е незаконна по действащите тогава и сега и изброени по-горе норми, както и че такива второстепенни постройки не могат да се използват за живеене в обхвата на летни кухни, леки
постройки, магазини, складове и работилници въз основа на квартално
застроителна разработка, както и че „летните кухни“ като второстепенни сгради
не могат да се разполагат на улично-регулационната линия по
ПНТСУ-чл.120-чл.121. Твърди се още, че в нарушение на правилата Главният
архитект е одобрил проект на името на Р.В.Р., наследодателката на ответницата,
като община П. е издала разрешение за
строеж №45 от 07.08.1991г. на „лятна кухня“ на името на Р.Р. и съгласно
н.а.№42, том I ,н.д.№458/1996г., ответницата
С.Я. се явява единствен наследник на имота, въпреки подавани жалби и възражения
от останалите бивши собственици на поземления имот.
От своя страна
ищците били собственици на първи и на трети жилищни етажи от жилищна сграда и
общите части по чл.38 от ЗС, както и на
8/12 ид.ч. от същото дворното място с посочения идентификатор, но че същите не
могат да използват имота си съгласно правата си като съсобственици поради
спорове с ответницата С.Я.. Била подадена от ищците жалба до ДНСК-София с писмо
изх.№03-669 от 24.08.2018г. до Регионален отдел „Национален строителен контрол/РОНСК/,
била извършена съответната проверка от
РДНСК-ЮЦР-Пловдив, като ищците считат, че същата не отговаряла на изискванията
на посочените нормативи на допълващото застрояване, като не било описано на
място дали лятната кухня отговаря на
изискванията на чл.113 от цитираната Наредба №5 по ТСУ и чл.42 ал.2 от ЗУТ, допустима ли е лятната кухня и леки постройки, може ли
същата да се разполага на уличната регулационна линия/УРЛ/ или навътре в нея, пред
сградите на основно застрояване. Цитира се чл.42 ал.2 от ЗУТ, че постройките на
допълващо застрояване с изключение на гаражи и работилници и обекти на търговия
и услуги, не могат да се разполагат на УРЛ или между нея и сградите на
основното застрояване. В тази връзка се цитира и чл.113 ал.1 от Наредба №5/1995г.
и чл.120-чл.121 от ПНТСУ. В случая, според ищците, лятната кухня била
разположена на ъгъла на две улици с прозорец на ул*** и ул.“С.К.“ и два
прозореца към улицата на лятната кухня с ул. *** залепена между тяхната сграда
на основното застрояване. Посочва се още, че лятната кухня се състои от
помещение, тоалетна и баня с комин към
двора на ул.“С.К.“ с който кюнец обслужва банята към дворното място с тази
улица; че покривът на лятната кухня е с бетонна плоча и с висок комин до нивото
на третия етаж, а димът от комина отива в първия и в трети етаж на сградата на
основното застрояване. Твърди се, че в
жилищната сграда е монтирана и изградена чешма с тръби и корито, като
ответницата е вкопала в стената на първия етаж на ищците тръбите. За въпросната
чешма намираща се на стената на първия етаж на спалнята, се твърди, че се
ползва целогодишно, овлажнява стената под прозореца на първия етаж на спалнята.
Освен това ответницата монтирала двойна врата с ажурни железа откъм ул.“С.К.“ за
достъп в имота, като ищците не се допускат, че с нея се заключва преминаването
от улицата към дворното място-от ул.*** №10 с обща врата от 1м, като започва по
пътека от улицата до входа на общото
стълбище на триетажната сграда. Обяснява, че гаражът води към лятната
кухня, като от покрива на двете постройки, които са без улуци и тръби се излива
върху първия етаж и двора надпочвена вода.
Предвид изложеното
от ищците се моли да се осъди ответницата да премахне незаконно изградената лятна кухня,
разположена на двете улици ведно с построения комин върху покривната плоча на
лятната кухня до третия жилищен етаж, както и комина от банята към първи
жилищен етаж и изградената чешма на общите части на фасадата на жилищната сграда
към улица „С.К.“.
Предявен е и
кумулативно съединен иск за разпределяне на съсобственото дворно място между страните
по чл.32 ал.2 от ЗС.Изложените от ищците обстоятелства са, че страните са съсобственици на процесния ПИ с
площ от 607кв.м., като ищците Д. и И. С. Й., били собственици на 1/3 ид.ч. по
н.а.№185, т. I дело №510/1999г. Отделно от това И.Й. бил собственик
на още 1/3 ид.ч. по н.а. №165, том VIII, рег.№10256, дело
№1391/2006г., а ответницата С.Я. притежавала 1/3 ид.ч. от имота по н.а.№95, том
II н.д.№676/1991г. или Д.Й.
притежавал 2/12 ид.ч., И.Й.- 6/12 и.ч. или
двамата общо притежавали 8/12 ид.ч. а ответницата С.Я. 4/12 ид.ч., като се
моли да се определи начин на реално ползване на общата вещ при права 8/12 ид.части общо за ищците Д., Е.,
И. и И. Й. и 4/12 ид.ч. за
ответницата С. Я. на дворно място,
съставляващо поземлен имот с идентификатор /ПИИ/ ****по КККР, одобрена със
заповед №РД-18-14 от 20.06.2014г. на ИД на АГКК-София, с адрес на ПИ -гр.П.,
п.к.****, ул. ***, с площ от 607 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване-до 10м.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответницата Я.-/л.26 и следващите от досието на делото/.
По отношение
на претенцията за определяне на начин на реално ползване на дворното място се
поддържа от ответницата Я., че ползването на дворното място е разпределено между съсобствениците на имота Д.Й.Р., С.Й.С.и Е.Й. Р., праводатели на страните преди повече от
50г. с помощта и съдействието на Община П. при измерването и след изразено съгласие
от съсобствениците е направено разпределението, като всеки един от тримата съсобственици е изразил желанието си
коя част да ползва от дворното място, като от общината е указано къде и как да се постави вътрешната оградата. Поддържа се, че предвид факта, че праводателите на ищците С.Й.С.и
съпругът й В.И.С. и Е.Й. Р. отказали да ползват
частта от имота откъм ул.“С.К.“, защото трябвало да се изгради оградата
откъм уличната регулационна линия; че бащата на ответницата Д.Р. се е съгласил
да ползва тази част и е изградил външна ограда на целия имот откъм улица „С.К.“.
Допълва, че съсобствениците са се съгласили,че дворното място което ще се ползва
от всеки един от тях трябва да е от към избените помещения,така както вече са
били разпределени и се ползват по този начин и до сега.Твърди се, че
съсобствениците са разпределили ползването на избените помещения и че
ответницата респективно нейните праводатели ползват частта от дворното място
откъм която са двете избени помещения. Освен това съсобствениците постигнали споразумение
и била изградена около 1977-1978г. първоначално ниска ограда, обозначаваща
частта от дворното място, която ще се ползва от съсобствениците така както са
се споразумели, като бащата на ищците И. и Д. Й.-С. Й. в по-късен момент
надстроил първоначално построената ниска ограда и към момента има изградена вътрешна тухлена ограда с височина
около 2.20метра определяща частта ползвана от ищците и от ответницата. Поддържа,
че страните осъществяват по този начин
ползването на съсобственото дворно място и че има определена част откъм ул.“ Г.А.“,
която се ползва съвместно от съсобствениците за достъп до жилищната сграда.
Твърди се, че ищците ползват съвместно дворното място съответстващо на правата
им като е извършено незаконно пристрояване към терасата на първи етаж с около
12кв.м. и това пристрояване попада изцяло в дворното място, ползвано от ищците.
Твърди се, че ищците са придобили собствеността чрез продажба като Е. Р. е продала
на Д. и И. Й. първия етаж от жилищната
сграда и 1/3 ид.ч. от дворното място през 1999г., а В.И.С. е продал на И.Й.
собствената си 1/3 ид.ч. от дворното място. Твърди ответницата още, че в исковата
молба няма твърдения да са настъпили изменения, обосноваващи необходимост от
преразпределение начина на реално ползване на съсобственото дворно място. Признава
се факта на трансформиране правото на собственост в полза на ищците през
1999г. и 2006г., но че в продължение на
20-30г. същите са осъществявали правото
си на реално ползване по начина, по който праводателите им са се съгласили и че
не са настъпили изменения на обстоятелствата, както и че в исковата молба не са
въведени и такива твърдения, нито се излагат обстоятелства в този смисъл. На
следващо място, по отношение на претенцията на ищците по чл.109 от ЗС , ответницата сочи, че
е издадено разрешение за проектиране на лятна кухня от 19.11.1990г.;
архитектурен проект, одобрен от главния архитект на община П. от 12.05.1991г.; разрешение
за строеж №45 от 07.08.1991г., като съсобствениците са били уведомени за
одобрения архитектурен проект и след влизането му в сила е издадено строителното разрешение. Твърди
ответницата, че тя е собственик на лятната кухня, придобита по силата на
правоприемство и давност; че сградата
попада изцяло в тази част от дворното място, която се ползва от
ответницата и не създава пречки на ищците да осъществяват правото си на
собственост. Допълва, че частта от дворното място, ползвано от нея съответства
изцяло на притежаваната от нея 1/3 ид.
част от дворното място, цялото с площ от 613кв.м. по нот. актове, а по скица от
ПИИ ****-607кв.м. . По отношение на чешмата, се поддържа, че същата е водозахранена
чрез самостоятелен водопровод, който захранва обектите собственост на ответницата
и се изтича чрез отводняване до общата канализационна мрежа и че няма
възможност за излив на вода, така че да се създадат предпоставки за овлажняване
на сградата;че чешмата е разположена
върху стената на избеното помещение, което се ползва от ответницата и е
в частта от дворното място, което тя ползва. Моли да се отхвърлят исковете.
Пазарджишкият окръжен съд за да се
произнесе взе в предвид следното:
Установява се
от доказателствата по делото, че ищците Д.С.Й.
и И.С.Й. са придобили чрез
покупко-продажба, на 03.08.1999г. собствеността на първи етаж от триетажна масивна жилищна сграда, застроена в парцел V -133 в
кв.16 по плана на гр.П. ведно с избено помещение плюс 1/3 ид.част от таванско
помещение и общите части на сградата и 1/3 ид.част от дворното място, цялото с
площ от 616 кв.м., при съседи -А.Б., А.К.и от две страни улици, при запазено
пожизнено право на ползване за продавачката Е. Й. Р. /н.а. №185, том I дело
№510/1999г-нотариус Д. Грамчев/, като
последната се е отказала от така запазеното си право на ползване с нотариално
заверена декларация на дата 04.06.2019г.-акт 154, том 1, регистър1845 на
нотариус Карамитрев, с район на действие РС-П.-л.46/. Ищецът И.С. Й. е закупил на 21.12.2006г. от продавача В.И.С.
1/3 ид.част от УПИ V -133,целия с площ от 616кв.м. в кв.16 по ПУП на гр.П.,
както и целия трети етаж от триетажна масивна жилищна сграда в имота, цялата със
застроена площ от 108кв.м., ведно с две избени помещения с обща площ от 15
кв.м. плюс 1/3 ид.ч. от таванско помещение и 1/3 ид.ч. от общите части на
сградата, с адрес гр.П., ул.“Г.А.“ №10,
при запазено за продавача пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху
имота, /н.а. №165, том VIII,рег.№10256, дело
№139182006г. на нотариус Г. Карамитрев/, който е починал на 22.10.2016г.,
поради което личното му и ненаследимо
право на ползване е погасено /виж удостоверение за наследници №162/2016г.
на Община П.-л.47/.Установява се, че ответницата С.Д.Я. е придобила по дарение от майка си Р.В.Р.
на 30.08.1991г. 3/12 идеални части от
дворно място, съставляващо парцел V -133 в кв.16 по плана на
гр.П., целия с площ от 616кв.м. ведно с ¾ ид.ч. от втори редовен жилищен
етаж от масивна жилищна сграда, застроен в този парцел заедно с 3/12 идеални
части от таванското помещение плюс 3/12 ид.ч. от две избени помещения откъм
изток и ¾ идеални части от гаража, застроен в северната страна на
парцела при запазено право на ползване за дарителя върху една стая по неин избор за етажа, като
правото на ползване е погасено поради настъпила смърт на Р.В.Р. на 22.04.2006г. Ответницата С.Я. е
единствен наследник на баща си Д.Й.Р.,
починал на 24.06.1981г., на майка си Р.В.Р. и на сестра си М.Д.Р., починала на
11.06.1978г.,/ виж удостоверение за наследници № АО-760 от 30.06.2015г.-л.15/.
като родителите й са признати за
собственици по давност и дарение, и по обезщетение срещу имот, на целия втори
редовен етаж от жилищна сграда, построена в парцел V в кв.19 по плана на гр.П., целия от 616кв.м.
ведно с две избени помещения заедно с 1/3 идеална част от таванско помещение,
на гараж и 1/3 идеална част от парцела /н.а.№107, том I
н.д.№226 от 03.06.1981г. на нотариус Радка Кръстева- Николова. Или по
наследство от баща си Д.С.Я. притежава в собственост 1/12 ид.ч. от дворното
място и ¼ от втория жилищен етаж,
тоест правата й в дворното място са в
обема на общо 4/12 ид.ч. от дворното място и е изцяло собственик на втори
жилищен етаж от триетажната жилищна сграда, както и изцяло собственик на
лятната кухня по силата на
правоприемство и давност, които права не се оспорват от ищците в настоящото
производство.
По делото е
изслушана съдебно-техническа експертиза заключението по която изготвено от
експерта Б.Г., въззивната инстанция възприема изцяло като обективно, обосновано
и компетентно изготвено и от което се установява, че процесното дворно място
представляващо ПИИ ****с площ от 607кв.м.
е с адрес гр.П., ул.“Г.А.“ №10, като в имота са изградени сгради от
основно и допълващо застрояване, а именно-сграда с идентификатор ****.1
с функционално предназначение-хангар, депо гараж, на 1 етаж, със
застроена площ от 24кв.м.; сграда с идентификатор ****, с
функционално предназначение-жилищна сграда-многофамилна, на три етажа, с
три самостоятелни обекти, със застроена площ от 113кв.м.; сграда с
идентификатор ****с функционално предназначение-друг вид сграда за обитаване,
на един етаж, със застроена площ от 27кв.м. По отношение на дворното място
е посочено, че същото е разположено на
две улици/ъглов имот/ с изградени два външни самостоятелни входа-откъм улица „Г.А.“-с
вход от метална врата с широчина от 1.20м.л. и от към улица „С.К.“ от метална
двукрила врата с широчина от 2.60м.л.Посочено е, че ищците са собственици на
първия и на третия етажи от сграда с идентификатор ****, с функционално
предназначение-жилищна сграда-многофамилна, на три етажа, с три самостоятелни
обекти, със застроена площ от 113кв.м., а ответницата е на втория етаж.
Констатирано е от експерта, че обслужването на самостоятелните обекти в
сградата се извършва от изграден общ външен вход на северозападната
фасада на сградата и общо вътрешно стълбище /виж скица на л.85/. За
ответницата С.Я. е констатирано, че
същата ползва и две сгради в имота -с идентификатор ****.1 с
функционално предназначение-хангар, депо, гараж, на един етаж със застроена
площ от 24кв.м. и сграда с идентификатор ****с функционално предназначение-друг
вид сграда за обитаване, на един етаж със застроена площ от
27кв.м.Установено е от експерта, че строежът на процесната сграда с
идентификатор ****е изпълнен на ъгъла на ПИ /североизточен ъгъл/, на уличната
регулация с улиците *** и ***, като сградата се състои от коридор към
външен ход от юг, помещение за обитаване с жилищно предназначение и светла
височина от 2.57 м.л. и представлява
кухня с всекидневна и санитарно-битово помещение-баня и тоалетна. За
тази сграда експертът е установил, че
има издадени виза за проектиране на лятна кухня, подписана от главния
архитект на Община П. на 19.11.1990г.-приложено копие на лист №32 и следващите
от делото/; Одобрен архитектурен проект с корекции по чл.244 от ППЗТСУ от
12.06.1991г.-/л.33 и л.34/, както и разрешение за строеж №45 от 07.08.1991г. за строеж на лятна кухня в
парцел V-138 в кв.16 по плана на гр.П.. При огледа експертът е констатирал, че в
дворното място са извършени вътрешни преграждания, с изпълнени масивни плътни
огради от бетонови тухли на вароциментов разтвор и бетонова шапка с височина от 2.10л.м. разделящи дворното
място на две части и допълнително удължена тераса, като ищците ползват
самостоятелно обособена част от дворното място, разположена в югозападната, южната
и югоизточната част с площ от 284.97кв.м., а ответницата Я. ползва самостоятелно обособена част от дворното място, разположена
в източната част с площ от 96.38кв.м., гаража и сградата за обитаване, като
общо двете страни в производството-ищците и ответницата ползват самостоятелно
обособена част от дворното място от
61.65кв.м.
Във връзка със
строителството на лятната кухня и издадените в тази връзка документи-виза за
проектиране, одобрен архитектурен проект и
разрешение за строеж, експертът Генов е установил още, че с акт от 30.07. 1991г. на комисия по ТСУ при Община П., е констатирано, че проектът за строеж на
лятната кухня в парцел V -133 в кв.16 по плана на града, е съобщен на
заинтересованите страни по реда на чл.194 ал.1 от ЗТСУ със съобщение №94-00-87,
88, и 89 от 09.07.1991г., като със същия акт е посочено, че не са
постъпили възражения, /преписката е
приложена по делото с приложени копия от съобщенията за връчването на
одобрения проект за цялостно застрояване
на парцела, като част от съсобствениците са отказали да ги получат, който отказ
е оформен по съответния ред./.Експертът е установил е още, че за обслужването на кухнята с всекидневната е
изграден комин с естествена тяга с височина от 2.60м.л. от тухлени блокчета с
размери 0.40м.л./0.40м.л. и отстои от съществуващата от юг триетажна масивна
жилищна сграда на 3.15м.л. Допълнено е, че
покривната плоскост на сградата -лятната кухня, е изпълнена със
стоманобетонова плоча с наклон към ул. ***, тоест в посока навън извън
поземления имот, с кота над прилежащия
тротоар до 2.87м.л., а на стрехата към улицата за отвеждане на водите от
атмосферните процеси са изпълнени с
хоризонтални улуци от поцинкована ламарина и вертикални водостоци.
Установено е
още, че на североизточната фасада на
триетажната масивна жилищна сграда е изградена външна чешма с бетоново корито с
височина до 0.96 м.л. от нивото на прилежащия тротоар, а крана на външната
чешма отстои на 1.17 м.л. от същи терен. Посочено е от експерта, че захранването с вода на външната чешма се
извършва от поцинкована тръба от
½ цола от спирателен кран, разположен в гаража на ответницата и
преминаваща по вътрешната стена на собственото й избено помещение и през външна
ограждаща стена излиза на фасадата на жилищната сграда, като поставеният външен кран на чешмата попада на 0.08м.л. по
стената обслужваща първия етаж, собственост
на ищците. За отводняването от чешмата е установено, че то се извършва от
вътрешна подземна шахта в мястото, ползвано от ответницата, от която
канализационната вода се оттича към улица *** в общия колекторен тръбопровод.
Вещото лице е
предложило три варианта за начин на реално ползване на дворното място с оглед правата на страните в дворното място:
При първи вариант и при обща площ на поземления имот от 607 кв.м. плюс
триетажната жилищна сграда на 113кв.м., при което остава площ за разпределение от 494кв.м., от
които 2/3 ид.ч. са равни на 329.33кв.м., а 1/3 ид.ч. =164.67кв.м. при което за
ищците се дава площ за реално ползване, оцветена в червено от 284.97кв.м.,което
е по-малко от квотата им с 13.54кв.м., а за ответницата -реално ползване,
оцветено в синьо от 147.38кв.м. за ответницата или в повече за нея от квотата
си с 13.53кв.м. и общо ползване, оцветено в жълто от 61.57кв.м. За този вариант
експертът посочва, че същият
отразява актуалното сегашно ползване на
място, така както са извършени вътрешните преграждания, с изпълнени масивни плътни
огради и разделящи дворното място на две части/обозначени с черни надписи/, които
страните ползват по отделно и удължената тераса към първия етаж на
ищците/отразена с червени непрекъснати линии/ , с площ до 9.5кв.м., разположена
откъм южната страна на сградата и в дворното място.За водозахранването на външната чешма, същото е отразено със синя
линия, отводняването на същата /отразена със
зелени прекъснати линии/, както и
шахтите на водомерите и комина на сградата за обитаване. Според предлагания
втори вариант при същите размери на поземления имот, на жилищната сграда и на
площта за разпределение, реално ползване оцветено в червено за ищците е от 324.49
кв.м. което отговаря на квотата им; реално ползване за ответницата в синьо от
159.83кв.м. което е също съгласно квотата си и общо ползване, оцветено в жълто
от 9.68кв.м.. Посочен е и трети вариант за реално ползване, според който за ищците частта оцветена в червено от
325.89кв.м. или повече от квотата си с 1.40кв.м.; реално ползване за
ответницата оцветено в синьо от 158.43кв.м. или в по-малко от квотата си с 1.40кв.м.
и общо ползване от 9.68кв.м. или при втори и трети вариант определената за общо
ползване площ от страните е еднаква по размер. Към всеки един от вариантите
експертът е приложил и скици, съдържащи
съответните граници площи и оцветеност на отделните части от имота,
които се разпределят за ползване на страните.
В съдебно
заседание вещото лице поддържа
заключението си. По отношение на разположението на лятната кухня в поземления
имот допълва, че тя е застроена на две
улици има ъглов парцел и че на уличната регулация могат да се разполагат освен
гаражи, работилници, но второстепенни постройки не могат да се разполагат. Допълва,
че извода си за съгласие на всички съсобственици базира на база проверка на
документацията, която му е била предоставена в Община П. и архива и че ги е
описал в заключението си и че други документи не е открил .Допълва още за
лятната кухня, че същата има проект,
приложен към архитектурен чертеж и разпределение на помещенията,както и
съществуването на такъв комин.За комина на лятната кухня поддържа, че същият е
с височина 2.60м и над плочата на лятната кухня,като същата е долепена от север
на триетажната сграда и комина отстои от самата
къща, а лятната кухня е долепена до първия етаж на жилищната
сграда.Посочва, че при вариант първи
скицата отразява фактическото положение на място като чешмата е отразена на
североизточната фасада на триетажната жилищна сграда. Посочва, че жилищната
сграда се състои от полуприземен и три
редовни жилищни етажа и се захранва с водопроводна тръба, идваща от гаража на
ответницата С.Я., където се намира и спирателния кран. За лятната кухня допълва,
че тя е на калкан с гаража на
ответницата Я. и от избеното помещение на Я. минава по вътрешната стената този
водопровод, а тръбата пробива външната ограждаща стена и излиза на фасадата,
където е изградена и е разположена чешмата, което е позволено. По отношение на мазетата
пояснява, че те са разделени и че може да се изгради чешма със съгласието на
другите съсобственици. Експертът не може да каже кога е строена чешмата, но че намиращото се при нея корито е старо, бетоново
корито и че чешмата е правена от стара поцинкована тръба. За отводняването /оцветено
в зелено/ допълва, че то преминава през дворното място в една шахта и от тази
шахта излиза централно на улица ***. За отводнителната шахта сочи, че освен чешмата,
чрез нея се отводнява и тоалетната от лятната кухня,където има баня и тоалетна
и че ответницата е построила шахта,с която си отводнява кухнята и чешмата.
Посочва, че за лятната кухня има архитектурен проект и не е открил чертежи от В
и К и електро и че на съхраняваната в общината документация е положен печат на
Общината, че е одобрено. При огледа на лятната кухня, експертът е констатирал, че
тя се ползва като обитаемо жилище, представлява всекидневна с кухненски бокс, коридор,
баня и тоалетна и са обособени три помещения, като е обзаведено като жилище; в
кухнята има прозорец и е осветено, обзаведено е
за обитаване с маси, столове и легло; че в регистъра към КК е записано като друг вид сграда за
обитаване и че в нея живее ответницата и съпругът й, но не може да каже дали
постоянно.За комина предполага, че пуши когато гори печката на твърдо
гориво.Относно покривната плоча на лятната кухня сочи, че височината й
обхваща самия първи етаж и комина ако пуши димът отива между втори и
трети етаж и че височината на комина зависи от височината на билото и трябва да
е над стрехата, че в случая коминът свободно
стои от тухлени блокчета и на плочата и е със собствената си тяга. Според експерта
за такъв вид комини изискванията са, че
зависи от височината на билото и трябва да е разположен над стрехата. По отношение на направата на пътеки около жилищната
сграда поддържа, че няма възможност да
бъдат направени такива защото има масивни огради, които пречат да се направят
такива пътеки по цялата къща и че няма такъв вариант защото има бетонови огради,
които непозволяват преминаването от общата
част и че ищецът е съборил тези бетонови
огради; че има една открита удължена
тераса,която също пречи за предвиждането на такива пътеки, която тераса е
удължена, че тази тераса с червен пунктир е
изпълнена върху прилежащия терен и е висока до нивото на плочата на
първи жилищен етаж, собственост на ищците и че откритата външна площадка със
стълбище към него и през нея се преминава с врата към етажа и че тя е 9.50кв.м.,
които обхващат и заемат част от дворното място и че тази тераса би пречила за
обикаляне по фасадите на жилищната сграда. Експертът не може да отговори
дали същата е предвидена с архитектурния проект на къщата или е
строена допълнително и че предвид материалите
и начина по който е изградена, се касае по-скоро да е допълнително изградена. Не
може да каже кога е построена площадката, но че е отделно от къщата. Пояснява, че
при първи вариант пътеката за общо ползване минава на 1.50м. покрай фасадата на
къщата и отива в гаража; че шахтата в средата е на ответницата където се отчита
водомера. Посочва още, че местоположението на избените помещения, шахтите и
водомерите е установил след оглед на място и разговор със страните в избените
помещения. Допълва, че същите са общо 5, че ищците ползват две и ответницата 2 помещения,
и че всеки си заключва помещението. Експертът обяснява подробно, че за да
установи дали има овлажняване на стената е проследил пътя на тръбата през
избеното помещение на ответницата, която преминава по стената и през
основите и не е констатирал да има овлажнения по стените на това
помещение,където преминава тръбата или около тръбата, и че тази тръба “отива“ в
чешмата и от там в канализацията. Не може да каже дали са налице стари тръби
като е видял единствено откъде се захранва чешмата и че отвън чешмата
има чешмян кран с бетоново корито и че в момента чешмата е била затворена и не
е работела. Установил е, че по стената
на мазето, което ползва ответницата Я.
преминава тази тръба; че външното корито на чешмата и самата чешма
са разположени на фасадата на жилищната
сграда на цокъл от 8см и че този чешмян
кран е поставен на фасадата, ползваща се от първия етаж; че тръбата пробива
избеното помещение, издига се и е монтиран крана и там е и бетоновото корито и
че крана заема 8см от фасадата на първия
етаж; че кранът който излиза навън
пресича основите на сградата, минава, излиза и върви по стената отвън.
На вещото лице
поставена от първоинстанционния съд допълнителна задача във връзка с начините на
реално ползване на дворното място, като на по-късен етап същата е
преформулирана като ищците са били задължени да внесат предварително депозит за
експерта за допълнителната задача, което задължение не е изпълнено от
последните, поради което съдът е отменил
определението си. Тези действия на съда и на страните са обсъдени и от
въззивната инстанция по повод отправено искане по чл.266 ал.3 от ГПК от
жалбоподателите-ищци, в откритото съдебно заседание на 02.12.2020г., където е констатирано некоректно поведение /процесуално бездействие/
от страна на ищците по невнасянето на
депозита за вещото лице и от въззивната инстанция е прието, че не е налице
допуснато от районния съд процесуално нарушение по чл.266 ал.3 от ГПК, което да
е довело до нарушаване правата на ищците да ангажират доказателства по делото
чрез допълнително назначената експертиза поради проявено от същите процесуално
бездействие, създало пречки за събирането на доказателства чрез това
доказателствено средство, като освен това въззивната инстанция е приела, че
исканата експертиза не е и относима към предмета на спора, като основания да не се уважи искането на
жалбоподателите.
По делото са
разпитани общо четирима свидетели -Н.Б.Ж., без родство със страните; Е. Й. Р., роднина и на двете страни по спора
/нейни племенници/; Р.А.И., роднина на ответницата по иска и първа братовчедка на майка й, и В.А.С.,
втори братовчед на ответницата-л.125-л.128/.
Първата свидетелка Н.
Ж. установява, че знае, че ответницата С.Я. има лятна кухня, долепена
до жилищната сграда и че е разположена
на две улици; че в нея има изграден комин, като ответницата живее в нея. Знае,
че кухнята има прозорци и че там се пали
печка и че излиза дим от комина. Не може да каже дали има улуци за
отводняването на покрива на лятната кухня. Обяснява, че от страната, от където е лятната кухня влиза ответницата, а от другата улица преминават всички, че ищците
не влизат откъм ул.“С.К.“.Знае за спорове между страните относно дворното
място. Знае, че в дворното място има ограда, че в този имот се живее от
60години и че свидетелката е виждала винаги тази ограда и съществува откакто се
помни, но не може да каже кой я е строил. Обяснява, че тази ограда разделя дворното място, а дървета се намират
на оградата и че дървата за огрев се редят от С. ***. Повтаря, че не е виждала
улуци и на лятната кухня. Знае, че на външната фасада има изградена чешма, която се ползва от С.. Допълва, че е
влизала на първия етаж и не е виждала по стените на етажа
да има плесен и мухъл, не може да каже до кой етаж достига комина, който
се намира на до 2метра от къщата и не знае дали е укрепен. За лятната кухня
установява, че е строена от майката на С.Я., но не знае за спорове при строителството
и че дървата за огрев винаги са били редени на оградата. Обяснява, че от ул.“С.К.“ в началото има желязна врата и
че не може да се осъществи достъп от тази страна и че останалите собственици –Е.
и М. ползват и влизат от другата врата
от ул.“Г.А.“. Допълва, че от ъгъла, където
е лятната кухня, на повече от 10м е оградата, където са дървата,като оградата е
на около 3метра,че на тази ограда не е имало желязна врата. За оградата в дворното
място знае, че съществува от много години,без да може да ги
уточни като посочва, че тя е отпреди повече от 8-10г. преди да дойде на
живее в имота С. и съпругата му. Не може да каже дали вътрешната ограда на двора е била надстроявана с „итонг“ от него, но смята, че е имало надстрояване. Знае,
че тази ограда е съборена от С.. Уточнява, че от ул.“Г.А.“ на вътре няма
ограда,като вътре има построен от С.
гараж и че към входа на къщата има врата, която се ползва от всички. Знае, че
между къщата и оградата на съседите е преградено с паянтова врата и след тази
врата двора се ползва от С..Обяснява, че от
малката врата от която влизат всички /откъм ул. ***, от лявата страна
има врата за гаража и вход към лятната кухня, а от другата страна е входа за
етажите, преградено с дъски, за да не се влиза в двора. Втората свидетелка Е.
Р. установява, че лятната кухня е построена от ответницата С.Я., ползва се
от нея и от съпруга й, но не може да каже кога е строена. Обяснява, че не е
искано съгласието й да се построи
кухнята, имала е възражения да се построи кухнята, което било подадено в Съвета
докато е била строена, но никой не обърнал внимание. Заявява, че никъде не се е
подписала. Обяснява, че по това време не е била в добри отношения със С. и с
майка й, че сестра й С.Й.С. също не е била съгласна да се строи. Знае, че на първия
етаж на фасадата на къщата има чешма, която се намира до спалнята на
свидетелката.Твърди, че чешмата е до главата й; че се пуска през нощта и за построяването й били
къртени дувар и пуснати тръби в избата, като чешмата била изкарана отвън на стената. Категорична е, че по
стената влага няма, /“..За сега няма..“/, че стената е санирана; че чешмата е
сложена от С. и че свидетелката не е била съгласна за това. В същност свидетелката
говори в множествено число, но не уточнява кои други лица има в предвид, и в
какво качество не са били съгласни с поставянето на чешмата. Допълва, че
ответницата Я. има три чешми в двора.
Пояснява, че дворът е бил разделен преди много години и била поставена ниска
ограда от бащата на С. и че над тази ограда няма никакво надграждане, като от другата страна
откъм съседите била направена друга
ограда от С. за което С. се подписала. За комина в лятната кухня допълва,
че той е висок 2 /два/ метра и
достига до третия етаж на сградата
където пуши. Знае, че С. се отоплява на дърва, пали печка и че свидетелката е
виждала от прозореца си комина да пуши. Счита,
че коминът не е укрепен, че от плочата на лятната кухня се изтича вода в
дворното място; че няма улуци и че свидетелката не е влизала в частта на С.,
докато последната влиза в двора на свидетелката и яла череши. Обяснява, че от
ул.“С.К.“ има голяма врата през която влиза С. и съпруга й. А Д. и С. не влизат
от там и че има малка врата от другата страна. Свидетелката посочва, че родителите на С. и останалите съсобственици
не са се разбирали кой какво да ползва, и че свидетелката е искала двора да се
дели и всеки да си вземе дела. Обяснява, че оградата си е останала такава,
избите не били делени като С. имал две изби, С. имала също две изби; че С. ползвала
избеното помещение, а чешмата излизала на фасадата на къщата. Повтаря, че
ответницата е влизала в дворното място на свидетелката и ищците. Свидетелката
Р.И., роднина на ответницата /първа
братовчедка на майка й/ установява, че лятната кухня е била построена
през 80-те години и не знае тя да е имала лоши отношения с другите съсобственици.
Допълва, че не е била с ищците и не ги познава, но знае родителите на Я. както
и лелите С.и Е.. Знае, че от години дворното място е било поделено кой коя част
от имота да ползва и обяснява, че от към главния вход откъм ул.“Г.А.“ има общо
стълбище за къщата, а от лявата страна се преминава през гараж и се влиза в
лятната кухня. Знае, че на там където е входа за двора на ищците в дясно има сложена ограда, която е в частта на ищците. Знае, че
в самото дворно място има от „много
отдавна“ ограда, построена от бащата на С. и не знае да е имало несъгласие за
построяването на тази ограда вътре
в двора Знае, че тази ограда е била
надстроена с тухли Итонг, като преди това е имало мрежа по цялото протежение.
Знае, че в момента няма тухли „итонг“ и стои само основата, защото
съсобствениците сложили тухлите, сами си ги бутнали. Допълва, че С. *** през
гаража към лятната кухня или от към ул.“С.К.“
през желязна врата. Категорична е, че на лятната кухня има поставени улуци от
външната страна,обшито е с ламарина и има комин, който не е по-висок от
жилищната сграда, като кухнята е залепена за гаража, а гаража е залепен за
жилищната сграда. Знае за външната чешма, ползвана от ответницата и че същата е
от „много години“ и че тази чешма попада в частта на С. от двора, разделен с
ниската ограда. Заявява, че не е виждала да влиза пушек от комина и че се
отоплява с твърдо гориво. Знае, че чешмата е на двора, а не на първия етаж, намира
се на земята и не знае откъде преминават тръбите. Знае, че нивото на първия
етаж е по-високо от нивото на чешмата, и
че тази чешма не се използва целогодишно от С. защото има чешма вътре в
кухнята. Свидетелката не е виждала изчитането на вода в двора от покрива на лятната
кухня. Свидетелят В.С., роднина на ответницата знае, че строежът на кухнята е извършен от майката на
ответницата в края на 90-те години, не знае да е имало спор за строителство й; знае, че кухнята има комин, който достига до втория етаж на
сградата;че лятната кухня не е долепена до жилищната сграда, знае че в двора
има ограда, която я е виждал поставена преди 1974г., строена заедно с външната
ограда от бащата на С., като тогава е представлявала мрежа. След това от С. Й.
била издигната нова ограда и отделил неговото си място. Оградата била строена
от Д.С.и бащата на С. Д., като оградата била с фундамент, към който е привързана
мрежата, а новата ограда била изградена преди 7-8г. от С. на височина от около
2.20м., като отпред до вратата било
ограденото място на С. и че това било общо място, но С. издигнал ограда, с
врата с мрежа, синджир и катинар. Свидетелят не знае да е имало спорове и желание за делба на двора от съсобствениците,като
никой не е пречел на другия за ползването.
Знае, че откъм ул.“С.К.“ има врати, като едната врата се пада до лятната кухня,
а другата в другия край откъм съседите, а от другата улица е имало две врати, като
С. затворил едната /горната врата/ със стената, когато довършил оградата, а лятната кухня откъм ул.“Г.А.“ има улук и от самата страна излиза на улицата.
Знае за процесната чешма и че тръбите за нея излизат през избените помещения,
ползвани от С. и не е виждал в избените помещения овлажняване от чешмата.Не може да каже дали С. ползва
повече от дворното място от другите съсобственици. Знае за изградена площадка на жилищната сграда, обхващаща част от
фасадата й.
Съгласно писмо на РДНСК-Пазарджик изх.№ПР-1081-00-490 от 03.09. 2018г. по повод
на жалба на ищеца И.С.Й. за извършен строеж-лятна кухня с идентификатор ****без
одобрени строителни книжа и без съгласието на останалите съсобственици на поземления имот, е извършена
проверка по жалбата от 31.08.2018г., установила /л.37-л.38/,че на 12.06.1991г. Главния архитект на Община П.
одобрява проект за „Лятна Кухня“ на името на Р.В.Р., /майка на С.Я./, като на
07.08.1991г. от Общината е издадено разрешение за строеж №45 от 07.08. 1991г.
за „Лятна Кухня“ на името на Р.В.Р. и че
строежът е изпълнен съгласно одобрения план като с нот.акт №42, том I ,дело
458/1996г. С.Я. е призната за собственик на „Лятна кухня“.
Обжалваното решение е изцяло валидно
и допустимо в обжалваната му част.
Постановено е
от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност,
по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за
ищците да искат премахването на процесните лятна кухня, комин на същата, комин
на банята и на външната чешма на фасадата на жилищната сграда, пречещи им да
упражняват в пълнота правото си на собственост както и да искат определяне на
нов начин на реално ползване на дворното място с оглед правата притежавани в
съсобствеността.
По същество
решението в обжалваните му отхвърлителни части, с които е отхвърлен частично
иска за премахване на комина на кухнята само
по отношение на ищците Д. и Е. Й., /а
спрямо другите двама ищци И. и И. Й. е
уважен/, собственици на първия жилищен етаж; в частта с която е отказано да се премахне лятната кухня заедно
с комина на банята и на външната чешма, е правилно и като такова следва да се
потвърди тъй като не са налице пороци на същото, визирани във въззивната жалба.
Правилно е обжалваното решение и в частта с която е определен начин на реално
ползване по вариант втори от заключението на експерта Генов при който вариант
частите от дворното място, предоставени на страните напълно съответстват
правата им, предвидената обща част за съвместно ползване е възможно най-малка
по площ което изключва възможността от пораждане на спорове между страните
предвид влошените междуличностни отношения между ищците от една страна и
ответницата от друга, като е отчетено в
голяма степен и факта на съществуващото
до момента фактическо ползване на съсобственото дворно място, така както е
определено и е съществувало от години от
праводателите на страните, до степен, че разпределението на дворното място зад
триетажната жилищна сграда е било разпределено чрез трайно закрепена на място мрежа,
поставена върху бетонов фундамент, която в последствие е надградена с тухли. Трайно съществувалата
между страните ограда в двора, разделяща
отделните части на ползване от същия за
ищците и за ответницата от няколко десетилетия, само по себе си е индиция за установен траен и постоянен начин на
ползване на дворното място, между съсобствениците, бивши и настоящи, който не е
променен до момента и нови факти и обстоятелства,
налагащи неговата промяна не са изложени в исковата молба. В същност, чрез
възприетия от съда начин на реално ползване, и за двете страни фактически и
реално е увеличен размера на ползваните от ищцата и от ответницата части, което е най-вече в интерес на ищците като техните права в
съсобствеността напълно съответстват на предоставяната им площ от дворното
място за разлика до момента, когато са ползвали площ по-малка
с 13.54кв.м., като ответницата С.Я. в същност е ползвала площ, по-голяма
от полагащата й се с 13.53кв., а от
друга страна, съществувалото до момента общо ползване от 61.65кв.м.
представляващо 12.48% от площта за разпределение, е намалено близо 6.37пъти,
тоест в интерес и на двете страни реално се увеличават площите, които всяка от
страните-ищците и ответниците могат да ползват самостоятелно, съответно ищците
ползват 324.49кв.м. /оцветени в червено/, съответстващи на квотата им, ответницата ползва 159.83кв.м.
/оцветени в синьо/, също съответна на квотата си и обща част за ползване от 9.68кв.м., което е изцяло в интерес на
всички съсобственици, сравнено с досегашното реално ползване от 284.97кв.м.за
ищците / или с по-малко от 39.52кв.м. от
полагащото им се, съответно за ответницата
при досегашното реално ползване с
по-малко от 12.45кв.м./.Въпросът за определяне на реално ползване от
прилежаща към жилищната сграда площ не
стои на дневен ред предвид характера и
естеството на разположението на жилищната сграда и съществуващото на място
застрояване, като достъпът до тези части от жилищната сграда при необходимост е гарантиран по реда на чл.64 от ЗС, като при пречене за
ползване страната може да предяви и иск по чл.109 от ЗС.
Въззивният съд
напълно споделя мотивите на Велинградския районен съд по отношение определения
начин на реално ползване на процесното дворно място и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях. Възприетият от съда вариант напълно съответства и
удовлетворява правата на страните такива
каквито са признати в съсобствеността, почти е изключено ползването на обща за
страните част от дворното място, като същата е сведена до минимум и е ограничена
единствено и само за осигуряване на достъп до триетажната жилищната сграда, която
е в режим на етажна собственост със самостоятелни обекти на правото на собственост на ищците –първи и трети
жилищен етажи и на ответницата-втори жилищен етаж, както и за избените и
тавански помещения.
Правилно е решението на първоинстанционния съд в
частта с която е отказано да се постанови премахване на лятната кухня, на комина на банята на кухнята
и външната чешма на стената .
В тази връзка
отново въззивната инстанция напълно споделя мотивите на Велинградския районен
съд изложени към обжалваното решение и на основание чл.272 от ГПК препраща към
тях.
ТР.и
последователна е практиката на ВКС на Р България, че защитата по чл.109 от Закона
за собствеността предполага установяване на конкретно
фактическо неоснователно действие, което да пречи на собственика да упражнява своето право. За наличие на неоснователно действие не се приема за достатъчно обстоятелството
дали един обект е законно изграден или е незаконен строеж по смисъла на закона
като нарушаващ норми, действали към момента на строежа му или неотговарящ на
норми, действащи към момента на въведения по делото спор. Основното правно
значение за наличие на неоснователно действие представлява онова състояние,
действие или бездействие което пряко рефлектира върху възможността собственикът
да упражнява правата си в имота като го възпрепятства по един или друг начин,
пречи му реално да осъществява правомощията си владение, ползване и
разпореждане по отношение на собствената му вещ. Касае се за неправомерно
действие, което възпрепятства или затормозява възможността на собственика
ефективно да ползва вещта си ,като това всяко неоснователно действие е насочено
или срещу вещта на собственика или срещу самия собственик по начин, че
последният да е затруднен реално и ефективно да осъществява и реализира правото
си на собственост, като същественото е да се установи, че това неоснователно действие
реално съществува и се проявява, че то е налице и в резултат на същото като
причинно-следствена връзка се проява такова неоснователно пречене на
собственика и обективна невъзможност да реализира правата си които има. По
делото не се установява такива неоснователни действия да са осъществени в
резултат на строежа на процесната лятна кухня ,собственост на ответницата С.Я..По
отношение на построената в частта от
дворното място откъм улицата, ползвана от ответницата и от нейните родители
лятна кухня, представляваща имот с идентификатор ****.3, граничеща с построения в същата ползвана част
от имота, гараж с идентификатор 56277502.84.1, следва да се отбележи, че
строежът е законен защото е извършен въз
основна на одобрени по съответния ред
строителни книжа-виза за проектиране, одобрен архитектурен проект и
издадено разрешение за строеж. Фактът, че останалите съсобственици на дворното
място към 1991г. са имали възражения и несъгласия с това строителство , но
въпреки това не са инициирали съответните административни или съдебни
производства по обжалване на актовете на общинската администрация за тяхната
отмяна като примерно противоречащи на закона или заобикалящи го и най-вече заради
изтъквания основен аргумент, че същите не са дали нотариално заверено съгласие да
се извърши строежа по чл.56 ал.3 от ЗТСУ
със заявление до Общината, не води до незаконност на строежа при положение, че
същите тези съсобственици не са се възползвали
от правото си на жалба срещу одобрения архитектурен обект и издаденото
разрешение за строеж, изтъквайки и този факт в своя полза. По същия начин стои
въпроса и за разположението на лятната кухня на ъгъла на две улици и на
уличната регулация и относно ползването на процесната кухня за обитаване и за
живеене.
Дори да се приеме, че се касае за
незаконен строеж по смисъла на изброените от ищците многобройни норми по ЗТСУ, ППЗТСУ, Наредба №5
от 1995г., ЗУТ, Наредба №7/ 2003г. за
ПНОВТУЗ, по делото по никакъв начин е установено как, защо, с какво и по
какъв начин този незаконен строеж реално пречи на ищците да осъществяват в
пълен обем правото си на собственост и на ползване, което притежават в дворното
място. Факт е, че лятната кухня е
строена и попада в онази част от дворното
място откъм двете улици, която поначало се е ползвала от праводателите на
ответницата С.Я.. Нещо повече, същата граничи с гаража, собственост на същата
ответница, като по-скоро конфигурацията на гаража, лятната кухня и частта
от дворното място, ползвана от ответницата е такава, че гаражът е
разположен най на север от лятната кухня и той реално граничи с дворното място,
ползвано от ищците отпред, а от южната страна откъм улицата *** лятната кухня попада в частта от дворното
място, ползвано винаги и само от ответницата и нейните праводатели /л.85/.
Ищците не са въвели довод, че строителството на лятната кухня е извършено в
онази част от дворното място откъм улиците *** и ***, която те реално са ползвали било преди строежа
или било към момента и по този начин са нарушени правата им на ползване като
реално нямат достъп до тази ползвана от тях част от дворното място за да искат
премахването на строежа най -вече поради това, че този строеж, построен по
този начин представлява неоснователно действие спрямо собственото им дворно място и ги
лишава от възможността реално да го ползват. В тази връзка нито един от
свидетелите, включително и тези, посочени от ищците не установяват, че в
някакъв период от време мястото където е построена лятната кухня и граничещите
с нея места са били ползвани по един или друг начин от ищците и чрез построяването й същите са били лишени
от тази правна възможност като собственици именно на тази част от това дворно
място. Лятната кухня, по начина по който е застроена и мястото, където се
намира между гаража на ответницата Я. и частта от дворното място, разположено
от към изток-граничи с ул.*** ползвано винаги от ответницата, а преди това от нейните праводатели, / данни и
доказателства за обратното не са ангажирани по делото/, несъмнено и безусловно
попада в онази част от дворното място ползвана от ответницата, тоест строежът е
извършен в частта от дворното място, ползвана от ответницата. По делото не са
изложени твърдения, респективно не се установяват факти и обстоятелства от
разпитаните свидетели, че примерно лятната кухня, предвид мястото на
построяването и разположението й в имота, възпрепятства изцяло или частично достъпа
на ищците до триетажната жилищна сграда и по този начин същите не могат да
ползват собствените си жилищни етажи или възпрепятства достъпа на ищците до задната или предната част на
дворното място и онази част от него, която се ползва именно от тях, съответно и с оглед на съществувалата мрежа
поставена върху изграден бетонов фундамент от повече от 70г., който фундамент
съществува понастоящем и за който
съобщават всички разпитани по делото свидетели, по който е ползван до момента
поземления имот от съсобствениците. От свидетелските показания на лицата,
посочени от ищците се установява единствено за наличие за спорове относно извършването
на делбата на дворното място и определянето на дяловете, която явно не е извършена
до момента до доброволен ред, което предполага евентуално завеждане на иск за
съдебна делба. В този смисъл лятната кухня няма характеристиките на обект,
който чрез построяването си създава за ищците неудобства по-големи от
обикновените и представлява по своя характер и естество такова неоснователно
действие на ответницата Я. към ищците, което явно и пряко да им пречи да
упражняват правата си на собственици в двора и в триетажната жилищна сграда. Не
се установява и твърдението в исковата молба за оливане на първия жилищен етаж
и на дворното място в резултат на валежи
върху гаража и лятната кухня , доколкото е установено от вещото лице, че
наклонът е обратен и е в посока навън
към улица ***. В този смисъл е и практиката на ВКС на РБ-Решение № 493 от
24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 719/2009 г., I г. о., ГК; Решение № 34 от
24.02. 2015г. на ВКС по гр. д. № 5239/2014 г., I г. о., ГК; Решение № 46 от 4.04.2013г. на ВКС по гр.
д. № 623/2012 г., II г. о.; Решение № 57 от 26.03.2013 г. на ВКС по гр. д. №
907/2012 г., II г. о., ГК; Решение № 33 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. №
27/2009 г., II г. о., ГК; Решение № 291 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №
629/2009 г., I г. о., ГК; Решение № 74 от 9.07.2014 г. на ВКС по гр. д. №
6580/2013 г., II г. о., ГК; разясненията по т.3 от ТР №4 от 16.11.2017г. по
тълк.д.№4/2015г. на ОСГК -по въпроса необходимо ли е ищецът по иск с правна
квалификация чл.109 ЗС във всички случаи да доказва, че неоснователното
действие на ответника му пречи да упражнява своето право и други.
В този
смисъл претенцията по чл.109 от ЗС за премахване на процесната лятна кухня е
изцяло неоснователна. Неоснователна е и претенцията на собствениците на първия
жилищен етаж, а именно Д. и Е. Й. за
премахване на комина на лятната кухня тъй като от доказателствата не се
установява той да опушва или задимява най-ниския жилищен етаж от триетажната
жилищна сграда, тоест спрямо този
жилищен етаж не е налице неоснователно действие от страна на ответницата, което
следва да бъде преустановено. Както се посочи спрямо този комин е постановено
цялостното му премахване поради задимяването на третия етаж от жилищната сграда
и в тази част съдебното решение е влязло в законна сила като необжалвано.
По същия начин стои въпроса за комина
на банята на лятната кухня и за процесната чешма. За комина на банята не са
събрани каквито и да било доказателства, които да установяват, че по някакъв
начин той създава пречки на собствениците на първия и на третия жилищни етажи
от триетажната жилищна сграда да упражняват правото си на собственост. Факт е, че
такъв комин съществува, той обслужва изградената баня в лятната кухня, няма
нищо общо с комина на кухнята чрез който се извеждат навън изгорелите газове и
дима, образувани от горенето на дърва за
огрев. Не се установява комина на банята да е свързан по някакъв начин и да се използва за изхвърлянето на димни газове и пепел
от изгорелите дърва от печката в
кухнята. Следователно с оглед и на конкретното предназначение на комина от
банята не е установено наличие на неоснователно действие чрез него, което да
възпрепятства ищците да ползват собствеността си.
По
отношение на чешмата, не се установява същата да е изградена по начин и със
средства, които категорично да водят до явно и несъмнено овлажняване,
образуване на мухъл и плесен по стената
на първи жилищен етаж от триетажната жилищна сграда, собственост на
ищците. Цялата водопроводна инсталация за доставяне на питейна вода до чешмата и обратната канализационната инсталация за
отвеждане на мръсните отпадни води от
мивката, са изградени по начин и преминават само и единствено през терен,
собственост на ответницата. Установява се, че чешмата е строена отдавна, но и
до момента никой от свидетелите не установява да е налице овлажняване или мухъл
в резултат на водата от тази чешма, както и че шумът от пускането на чешмата да е толкова силен, че да създава за
ищците трайни неудобства по-големи от обикновените, още повече, че за изграждането
й не се изискват и никакви строителни разрешения. Разположението на чешмата
подробно е описано от експерта и че в същност
външната ограждаща стена на фасадата на жилищната сграда не е нито разрушена
или целостта й е нарушена от поставянето на чешмата, като същата е разположена по
стената обслужваща първия етаж на ищците, тоест с нищо състоянието на чешмата не може да
предизвика такова неоснователно действие за ищците, което да им пречи да
упражняват своето право на собственост там като овлажняване, поява на мухъл и
други. Самите свидетели също не установяват такива факти и обстоятелства при
разпита си.
Предвид изложеното, решението в
обжалваните му отхвърлителни части ще следва да се потвърди като валидно,
допустимо и по същество правилно.Не са налице пороци на същото визирани във
въззивната жалба.
При този изход на спора в полза
на въззиваемата С.Я. следва да се присъдят
разноски за въззивната инстанция в размер на 1200лв за адвокатско
възнаграждение заплатени в брой съгласно отразяванията по приложения договор за
правна защита и съдействие №001369 от 08.10.2020г. и представения списък по
чл.80 от ГПК.
Водим от горното и на основание
чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш
И
ПОТВЪРЖДАВА решение на Велинградски районен съд №148
от 03.08.2020г. постановено по гр.д.№2/2019г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА С
КОЯТО по реда на чл.109 от Закона за
собствеността/ЗС/, Е ОТХВЪРЛЕН предявения от Д.С.Й., ЕГН-********** и Е.С.Й., ЕГН-**********,*** против С.Д.Я., ЕГН: **********, живуща на същия
адрес, иск ответницата да преустанови
неправомерните си действия, с които пречи на Д.С.Й. и Е.С.Й. да упражняват пълноценно
правото си на собственост върху жилищен етаж от жилищна сграда-многофамилна с
идентификатор ****, находяща се в поземлен имот с идентификатор ****по КККР на
гр. П., с адрес на имота гр. П., ул. „Г.А.“ **, като премахне изградения комин
върху покривната плоча на построената в поземлен имот с идентификатор ****по
КККР на гр. П., лятна кухня с
идентификатор ****по КККР на гр. П.; В ЧАСТТА С КОЯТО Е ОТХВЪРЛЕН предявения от Д.С.Й., ЕГН: **********, Е.С.Й.,
ЕГН: **********, И.С.Й., ЕГН: ********** и И.Й.Й., ЕГН: *********, иск за
осъждане на С.Д.Я., ЕГН: ********** да
преустанови неправомерните си действия, с които пречи на ищците да упражняват
правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор ****. по КККР на
гр. П. и върху първи и трети жилищен
етаж на построената в имота жилищна сграда с идентификатор **** по КККР на гр. П.,
като премахне изградената поземлен имот с идентификатор ****. по КККР на гр. П.,
лятна кухня с идентификатор ****.3, разположена на ъгъла на ул. „Г.А.“ и
ул. „С.К.“; комина от банята към първия жилищен етаж и изградената чешма на външната фасада
на жилищната сграда, КАКТО И В ЧАСТТА С КОЯТО
Е РАЗПРЕДЕЛЕНО ползването на основание чл. 32 ал.2 от ЗС на съсобствения
недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ****. по КККР на гр.
П., одобрени със Заповед РД-18-14/20.06.2014г. на ИД на АГКК, целият с площ от 607
кв.м., с номер по предходен план: 133, кв. 16, парцел V, по вариант втори от
заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа
експертиза.
ОСЪЖДА Д.С.Й., ЕГН: **********, Е.С.Й.,
ЕГН: **********, И.С.Й., ЕГН: ********** и И.Й.Й., ЕГН: *********, всичките с
адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на С.Д.Я., ЕГН: **********, живуща на същия
адрес, общо сумата от 1200лв /хиляда и двеста лева/,представляващи сторените от
страната разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд на Р България, В ЧАСТТА по предявените
искови претенции по чл.109 от ЗС, в едномесечен срок от връчването му на
страните, а в останалата част е окончателно.
Председател: Членове:1. 2.