РЕШЕНИЕ
№ 229
гр. Сливен, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20242230105924 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени обективно съединени
искове, намиращи правното си основание в чл. 10, ал.1 от ЗПК, вр. чл. 22 от
ЗПК, вр. с чл. 146, ал.1 от ЗЗП, чл. 26 от ЗЗД за прогласяване на нищожността
на Договор за потребителски кредит № 793385 от 29.08.2024 година, като
противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския
кредит и Закона за защита на потребителите.
В исковата молба се твърди, че между ищцовата страна и ответното
дружество е сключен Договор за потребителски кредит № 793385 от
29.08.2024 година, който е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26 от
ЗЗД, като в няколко пункта се излагат подробно доводи и съображения за
недействителност.
От съда се иска да постанови решение, с което да прогласи нищожността
на Договор за потребителски кредит № 793385 от 29.08.2024 година, като
противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския
кредит и Закона за защита на потребителите, намиращи правното си
основание в чл. 10, ал.1 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 146, ал.1 от ЗЗП,
чл. 26 от ЗЗД Претендират се присъждане на направените по делото разноски.
От страна на ответното дружество е представен отговор на исковата
1
молба, с който се оспорва основателността на исковите претенции, като се
излагат конкретни аргументи и съображения, целящи опровергаване на
изложените в исковата молба твърдения.
В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява.
Изразено е писмено становище съгласно, което исковете претенции се
поддържат изцяло и се иска уважаването им. Претендира се за присъждане на
направените по делото разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответното дружество „КРЕДИ ЙЕС“ ООД не се представлява в съдебно
заседание. Исковете претенции се оспорват по съображенията, изложени в
отговора на исковата молба и докладваното становище, като се иска
отхвърлянето им.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че по силата на Договор за потребителски кредит
№ 793385 от 29.08.2024 година ответното „КРЕДИ ЙЕС“ ООД е предоставило
в заем на ищцата М. С. С. сумата от 700,00 лева, за срок от 7 месеца, при
месечен лихвен процент – 3,330% или годишно - 39,96 % и ГПР - 48,402 %.
Съгласно представеното експертно заключение годишният процент на
разходите при посочените в Договор за паричен заем № 793385/29.08.2024
година, параметри, включвайки разхода само по дължимата договорна лихва в
размер на 96,30 лева, вещото изчислява в размер на 48,402 %, който отговаря
на посоченият в договора. При изчисляване на годишния процент на
разходите са взети предвид следните базови показатели: главница – 700 лева,
срок - 7 месеца, договорна лихва по договор - 3,330 % месечно или 39,96 %
годишно - 96,30 лева
ГПР, при всички първоначално определени задължения.
Съгласно представеното експертно заключение годишният процент на
разходите, при включване в обхвата му и размера на предвидената неустойка в
чл. 8 от Договора за паричен заем, за предоставянето на обезпечение
неотговарящо на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите
условия, използвайки нормативно установената формула посочена в
Приложение № 1 към чл.19, ал. 2 от ЗПК вещото лице я изчислява в размер на
605,5583 %.
2
При изчисляване на годишния процент на разходите съгласно
експертизата са взети предвид следните базови показатели: главница — 700
лева, срок - 7 месеца, договорна лихва по договор —3,330 % месечно или
годишно -39,96 %, в общ размер от 96,30 лева, неустойка по чл. 8 от Договора-
477,70 лева, платима ежемесечно по 68,24 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка
поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства,
които като безпротиворечиви и неоспорени от страните кредитира изцяло.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на
Договор за потребителски кредит № 793385 от 29.08.2024 година, като
противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския
кредит и Закона за защита на потребителите е допустима, а разгледана по
същество е изцяло основателна.
От събраните по делото писмени доказателства по безспорен и
категоричен начин се установи, че между страните е възникнало
правоотношение по договор за потребителски кредит, като ищецът е получил
в заем сумата 700 лева за срок от 7 месеца, при месечен лихвен процент –
3,330 % или годишно - 39,96 % и ГПР – 48,402 %.
Вещото лице дава заключение, съгласно което годишният процент на
разходите при посочените в Договор за паричен заем № 793385/29.08.2024
година, параметри, включвайки разхода само по дължимата договорна лихва в
размер на 96,30 лева, вещото изчислява в размер на 48,402 %, който отговаря
на посоченият в договора. При изчисляване на годишния процент на
разходите са взети предвид следните базови показатели: главница – 700 лева,
срок - 7 месеца, договорна лихва по договор - 3,330 % месечно или 39,96 %
годишно - 96,30 лева
ГПР, при всички първоначално определени задължения.
Според експертното заключение, изготвено от вещото лице годишният
процент на разходите, при включване в обхвата му и размера на предвидената
неустойка в чл. 8 от Договора за паричен заем, за предоставянето на
обезпечение неотговарящо на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от
Общите условия, използвайки нормативно установената формула посочена в
3
Приложение № 1 към чл.19, ал. 2 от ЗПК вещото лице я изчислява в размер на
605,5583 %.
При изчисляване на годишния процент на разходите съгласно
експертизата са взети предвид следните базови показатели: главница - 700
лева, срок - 7 месеца, договорна лихва по договор - 3,330 % месечно или
годишно -39,96 %, в общ размер от 96,30 лева, неустойка по чл. 8 от Договора-
477,70 лева, платима ежемесечно по 68,24 лева.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не
са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Основателно е твърдяното в исковата молба основание за
недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за
да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира
неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР
представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички
разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита,
както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат
описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да
бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
4
кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на
законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено единствено, че
той е във фиксиран размер 48.402 % и месечен лихвен процент - 3,330 %, но
липсва ясно разписана методика на формиране на годишният процент на
разходи по кредита, в смисъл на кои компоненти точно са включени в него и
как се формира същия. По този начин потребителят е поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на
ползваният от него финансов продукт. По изложените съображения процесния
договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК
и следва да бъде прогласена неговата нищожност.
По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от тях разноски.
Съобразно представеният списък на разноски по чл. 80 от ГПК същите
възлизат общо на 827,00 лева, от които 427,00 лева платено адвокатско
възнаграждение, 100 лева - държавна такса и заплатено възнаграждение за
вещо лице в размер на 300,00 лева. Преценявайки основателността на
направеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и с оглед трайно
установяващата се практика на Окръжен съд – Сливен при произнасяния по
идентични казуси, като например Определение № 558/19.07.2024 година,
постановено по Въззивно частно гражданско дело № 359 по описа на Окръжен
съд – Сливен за 2024 година, докладчикът прецени, че следва да присъди на
ищцата намален размер от следващите й се разноски, в частта касаеща
адвокатското възнаграждение, тъй като в случая делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, а напротив, фактическата обстановка между
страните по делото е безспорна. Разглеждането на делото е приключило в едно
открито съдебно заседание, в което е прието и експертното заключение, не е
извършван разпит на свидетели, не е оспорена автентичността на писмени
документи. Действително извършената от пълномощника на ищцата работа
представлява изготвяне на еднотипна искова молба и еднотипно становище по
хода на делото. Поради това от докладчика се преценява, че следва да се
определи възнаграждение в размер на 300,00 лева за предявеният от ищцата
иск, който размер е съобразен с нормативите за определяне на минимални
адвокатски възнаграждения, справедлив е, достатъчен е и е обоснован с оглед
на всички изложени обстоятелства, като от една страна не накърнява
5
авторитета на адвокатската професия, а от друга страна не толерира
недобросъвестното упражняване на процесуални права и не води до
неоснователно обогатяване. Общият размер на разноски, който се присъжда
на ищцата възлиза на сумата 700,00 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит №
793385 от 29.08.2024 година, сключен между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. България,
№ 196 и М. С. С. с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр.
*****************, на основания чл. 22 от ЗПК във връзка с чл.26 от ЗЗД,
поради противоречие на закона.
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Хасково, бул. България, № 196 ДА ЗАПЛАТИ на М. С. С.
с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. ***************** сумата 700,00
лева /седемстотин лева/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6