№ 1249
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Янк. И.а Вранеску
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Мария Янк. И.а Вранеску Въззивно
гражданско дело № 20241000500011 по описа за 2024 година
С Решение № 4145/21.07.2023 г. постановено по гр. д. № 3401/2022 г. описа на
Софийски градски съд, гражданско отделение, 2-ри състав, на основание чл. 45 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД ОСЪЖДА Я. Б. Н. ДА ЗАПЛАТИ на Н. Г. К. сумата от 45000 лева
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания
вследствие увреждане настъпило на 02.04.2017 г. в гр. София,, в едно със законната лихва от
02.04.2017г. до окончателното заплащане. Искът за разликата до пълния предявен размер от
50 000 лв. е отхвърлен като неоснователен. Осъден е и да му заплати сумата от 2 127.27 лв.
обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат от увреждането на 02.04.2017г. ,
като средства за лечение, в едно със законната лихва от тази дата до окончателното
заплащане на сумата .
Подадена е в срок въззивна жалба вх. № 93751 на 16.10.23г. от ответника чрез
назначения му от СГС особен процесуален представител адв.В., уточнена по размер с
допълнителна молба от 30.11.2023г.. С него се оспорва решението на СГС за разликата над
27 000 лв. в частта на присъденото обезщетение за неимуществени вреди до пълния
присъден размер от 45 000 лв. . Излагат се съображения , че СГС е съобразявал три решения
от практиката на ВКС по сходни казуси , но вместо да вземе средно аритметичното число
възлизащо на 27 000 лв. е съобразил решението с най- висок размер на обезщетението.
Намира, че конкретните установени обстоятелства и увреди не предполагат такъв висок
размер на обезщетението и е нарушен принципа за справедливо определено такова
установен в чл.52 от ЗЗД. Обезщетението не може да е наказание, а следва да служи за
1
справедливо обезщетение на пострадалия. Моли решението на СГС да се отмени в
обжалваната му част за сумата над 27 000 лв. и искът в тази част отхвърлен.
Ответника по въззивната жалба и ищец в първоинстанционното производство
оспорва същата чрез адв.А., като намира решението на СГС за правилно и законосъобразно.
Налице са всички предпоставки на чл.45 от ЗЗД, като размера на обезщетенията са правилно
определени, и при спазване принципа на справедливостта, разтълкуван от в т.2 от ППВС №
4 от 1968г.. Моли ВЖ да се отхвърли.
САС е установил процесуално нарушение на първоинстанционния Софийски градски
съд – нередовно призоваване на ответника, предвид че е имал постоянна месторабота, от
чийто адрес не е правен опит да се призовава ответника. Предвид нарушените права на
ответника и като втора първа инстанция макар и при ограничен въззив и доколкото
положенията на т.17 от ТР 1 от 2001 по т.д.1 от 2001г. на ОСГТК, по аргумент за противното
от т. 6 и с оглед приетото в т.4 на ТР 1 от 9.12.2013г. по тд. 1 от 2013г. на ОСГТК, в частта
при нарушени процесуални права на ответника не са отпаднали , то съдът е преповторил
извършените процесуални действия на първата инстанция. САС е призовал ответника по
месторабота. Призоваването е било редовно, дадена е възможност за отговор и са
преповторени процесуалните действия във връзка със събраните доказателства пред първата
инстанция .
С отговора си ответника по иска и въззивен жалбоподател не оспорва извършения
деликт , но оспорва размера на присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди като прекомерно завишени. Твърди съпричиняване, доколкото с поведението си
другата страна е допринесла за вредоносния резултат. Намира, че сумата от 10 000 лв.
обезщетява общо вредите, като представя доказателства за плащането й по сметка на ищеца,
както и е заплатил законните лихви върху тази сума в размер на 5 359.53 лв. за периода
01.04.2019г. до 20.03.2024г. / датата на плащането/. Намира, че медицинските документи,
които ищеца е представил не са достатъчни да обосноват твърдените неимуществени вреди
по вид и степен. В епикризата е посочено „без сетивни смущения на крайника“, което
опровергава твърденията за прекъсване на нерв и настъпили вследствие на това
неблагоприятни изживявания. Нетрудоспособността е продължила не два месеца, а видно от
епикризата ЛКК е определила 39 дни, вкл.болничния престой. Оспорва се, че закупените
медицински продукти са необходимите във връзка с увредата. Намира, че следва да се отчете
поведението на ответника при събитието, че сам се е обадил на 112 и е оказал съдействие на
пострадалия. Намира, че последния сам е допринесъл за конфликта, като процента на
съпричиняването в процесния случай е поне 80 %. Прави възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на законната лихва в 3 годишния давностен срок съгласно чл.111,б.В
от ЗЗД.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните
във въззивното производство, САС намира, че обжалвания съдебен ат е постановен от
законен съдебен състав, в изискуемата се от закона форма по допустим иск. Решението
на СГС е валидно и допустимо, като по неговата правилност САС намира следното :
2
Предявени са искове с пр. осн. чл.45 и чл.86 от ЗЗД , като ищеца Н. Г. К. претендира
осъждане на ответника Я. Б. Н. 50 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди
и 2 127.27 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди , резултат от счупване на
ръката му на 02.04.2017г. от 17 ч., като резултат от поведението на ответника Я. Н.. След
удар с крак от Н. в предна лява врата на управлявания от К. автомобил Фолксваген пасат,
вратата притиска лявата врата на К. в средната колона на автомобила и се счупва
мишничната кост на лявата му ръка.
Първоинстанционния съд, с обжалваното съдебно решение е уважил изцяло
претенцията за имуществено обезщетение и частично за неимуществено, като е приел
наличие на предпоставките на чл.45 ЗЗД – наличие на действие от страна на ответника, това
действие да е противоправно, претърпените вреди от ищеца и причинна връзка с действието
на ответника, вина от страна на ответника. СГС е изследвал доказателствата представени от
ищеца и е допуснал и приел и СМЕ. Доколкото обаче не е призовал редовно ответника/
констатирано служебно от въззивната инстанция / - не е установил и не го е призовал по
месторабота, то това процесуално нарушение води до неправилност на решението на СГС,
но само в обжалваната част, съобразно приетото с тълкувателните решения на ВКС
посочени по-горе. САС е преповторил процесуалните действия на първата инстанция, вече
при редовно призоваване и в присъствието на ответника и неговия пълномощник.
Доколкото обаче САС е втора инстанция и ограничен въззив, същия е обвързан от
изложеното във въззивната жалба, а тя обжалва съдебното решение частично, само досежно
размера на неимуществените вреди над посочения в жалбата размер. Предвид на това само
в тази си част решението на СГС подлежи на въззивен контрол.
Като се съобрази въззивната жалба, решението на СГС се явява влязло в сила по
отношение на приетите имуществени вреди и присъдения им размер и лихви, както и
момента, от който текат лихвите върху обезщетението за имуществени вреди – т.е. от датата
на увреждането 02.04.2017г.. Решението на СГС се явява влязло в сила и по отношение на
присъдени и необжалван размер на обезщетение за неимуществени вреди до размер от
27 000 лв. и законните лихви върху тази сума и периода за това – от датата на увреждането
02.04.2017г. и съдът не следва да преразглежда спора в тази му част, нито да обсъжда
доказателствата във връзка с това. Решението се явява влязло в сила и в отхвърлителната му
част.
Извършеното деяние, неговата противоправност и вината на ответника по иска и
въззивен жалбоподател Н. е установено с влязла в сила присъда от 19.01.2021г. постановено
по НОХД 18194 от 2018г., СРС, н.о.,116 св., потвърдено с окончателно Решение № 137 от
24.09.2021г. на СГС, постановено по в.н.о.х.д. № 2123 от 2021г. , СГС, 3 ти въз.нак.състав.
Съгласно чл.300 ГПК решението на наказателния съд е задължително за гражданския съд,
когато разглежда гражданските последици от деянието, относно неговото осъществяване,
противоправност и вина на извършителя. В решенията не се установява прието
съпричиняване т.е. установената вина на ответника е изцяло негова за така извършеното
деяние на 02.04.2017г. – причинена средна телесна повреда чрез счупване на ръката на
3
ищеца К..
По отношение на повдигнатия пред САС спор относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди предмет на въззивната жалба за сумата над 27 000 лв. до присъдените
45 000 лв.. По делото пред първата инстанция са представени медицинските документи от
лечението на счупването – предоперативна епикриза,оперативен протокол № 134,епикриза
от изписването, амбулаторни листове от последващи прегледи и ММГ изследвания , приета е
и съдебно – медицинска експертиза, чийто експерт – в.л. К., е изслушан повторно пред
въззивната инстанция. От същите се установява, че в резултат на инцидента ищеца, ответник
по жалбата е получил фрактура на лява мишнична / раменна / кост в дисталната част .
Получил е тежка периферно сволова увреда на радиалния нерв и засягане на сетивните
влакна на улнарния нерв. Лечението е изършено чрез кръвна, открита репозиция и метална
остеосинтеза със заключваща се плака. По отношение на увредата на периферните нерви е
проведено консервативно лечение с лекарства . Трайно затрудненото движение на левия
горен крайник е било за повече от 30 дни. Раменната кост е зараснала анатомично, като
остеосинтезния материал не е отстранен. Двигателния нерв / n.radialis sin./ е възстановен ,
но улнарния нерв /n.ulnaris.sin/ не е възстановен. Поради своята анатомична структура той
не може да бъде възстановен напълно. Премазани са аксоните,вътрешните вла- кънца под
обвивката на самия нерв. При пострадалия продължава да има изтръпване на 3, 4 , 5ти
пръсти на лява длан и хипотрофия на дланната мускулатура, като тези увреждания остават
за цял живот. Нарушената сетивност е резултат от травмата. Според експерта видно от
изслушването му в о.с.з. се касае за средна телесна увреда, като има увреждане на кости,
нерви, сухожилия и мускули. Увредата на ръката в дисталната част е по-тежка отколкото е
средната , тъй като освен нервите се засяга и самата лакътна става.
От показанията на изслушания свидетел З. П. се установява, че след инцидента и
престоя си във ВМА , пострадалия Н. е извършвал рехабилитация в болницата в Лозенец,
може би около месец. И към настоящия момент същия не може да движи двата пръста от
лявата си ръка – безименен и кутре, и не може да хваща с нея здраво. След инцидента и
проведеното лечение не е могъл да се грижи пълноценно за семейството си. Съпругата му по
това време е била на химиотерапия, детето е било малко, поради това той и друг приятел са
оказвали помощ на Н.. Към настоящия момент пострадалия продължава да е на
местоработата си – ДАНС и може да шофира.
Въз основа на тези доказателства, както и видно от съдържанието на медицинските
документи, - епикриза от изписването и извършено ММГ се установява, че възражението на
жалбоподателя, че нарушената сетивност на ръката не е от инцидента, тъй като такава не е
вписана в епикризата е неоснователно. Действително е посочено, че при приемането е би
сетивни и циркулаторни смущения. На втората страница на епикризата обаче е посочено, че
пациента е имал постоперативен оток и е развил постсетивен дефицит в областта на
радиалния нерв. Изследването от 21.06.17г. на проф.И. също сочи за ЕМГ данни за тежка
периферно –стволова увреда на радиалния нерв – ксонален тип и засягане сетивните влакна
на улнарния нерв, като притискането им е в областта на лакътя. Установява се коренчова
4
увреда и тежка неврогенна атрофия на мускулите на предмишницата. Предвид на това САС
приема, че в резултат на травмата е увреден уларния нерв и са налице остатъчни последици,
като изтръпване на трита пръста на лявата ръка и невъзможност за пълноценното им
ползване, както и атрофия на мускулите на дланта, които са остатъчни последици и ще
съпътстват пострадалия цял живот.
Предвид на така установеното и като съобрази принципа на справедливост установен
в чл.52 от ЗЗД САС намира, че обезщетението следващото се на ищеца, ответник по
въззивната жалба следва да възлиза в размер на 27 000 лв.. Справедливостта не е абстрактно
понятие и се определя съобразно всеки конкретен случай, като се съобразяват установените
критерии в ППВС 4 от 1968 г. – характер на увреждане, обстоятелства при които е
извършено, , причинени страдания, влошаване на състоянието и др. Следва да се
съобразяват и конкретните социално икономически условия към 2017г., когато е претърпяна
увредата. В конкретния случай с влязла в сила наказателна присъда е установена ответника
по иска като причинител и виновен извършител. Следва обаче да се съобрази, че от
фактическата обстановка и подробно описания разговор на тел 112 в момента на инцидента
в мотивите на наказателната присъда, става въпрос за инцидент на пътя, когато и двете
страни управляват ППС – единия лек автомобил, а втория мотор. Грубото отношение довело
до счупването ръката на ищеца безспорно е установено да е от страна на ответника,
въззивен жалбоподател, но конкретното му избухване и груби реакции не става ясно от
какво са обусловени. Проявата на грубост и агресия едва ли е без причина, макар и в
конкретния случай тази причина да не бе установена по категоричен начин. Безспорно е,
че грубиянството и избухливостта не би следвало да се толерират, но разговора със
служител на тел.112, възпроизведен в съдебното решение по наказателното дело, ясно
говори, че конфликта е резултат от стълкновение на превозните средства, без това да е
довело до пряката им сериозна увреда. Без протокол за ПТП трудно може да се прецени
наличие на нарушение правилата за движение на пътя и от кой от шофьорите, но едно
засичане или неправилно навлизане на пътното платно, може да обоснове проявата на
грубост от страна на управляващия мотор ответник. Няма данни за предходно познанство
между страните. Управляващия мотор ответник по иска е проявил агресия, но е оказал
съдействие при извикването на органите на полицията и на медицинска помощ, което
показва, че не е имал намерение да се укрие след причинената увреда и едва ли я е целял.
Счупването на ръката е средна телесна повреда. Болничния престой на пострадалия е бил
кратък, но домашното лечение и възстановяването на ръката е продължило почти година .
Останали са последици – изтръпване на три от пръстите и трудности при пълноценното й
ползване, предвид увредата на периферен нерв и понижения мускулен тонус на дланната
мускулатура. Когато се съобразява практиката на ВКС и конкретно посочените от СГС три
съдебни решения на ВКС/ Решение № 3 от 2022г.по т.д.121 от 2021г. , Решение № 149 от
2020г. по гр.д. 736 от 2020г., и Решение 60112/2021г., по т.д.1221/2021г./ , с които са
определени обезщетения при счупване на мишничната кост на ръка, се установява, че те са в
един много широк диапазон – между 3 000 лв..и 60 000 лв.. САС намира, че конкретната
хипотеза е най – близко до разрешението по т.д.121 от 2021 г. , ВКС ,1во т.о. , с което по
5
сходна увреда е определено обезщетение в размер на 18 000 лв.. Трудно можем да
приравним конкретния случай да се равнява на търпени болки и страдания от три операции,
при която обезщетението е определено в размер на 60 000 лв., тъй като двата случая са доста
различни. Средно аритметичния размер съобразно обезщетения по трите съобразявани от
СГС дела действително възлиза на 27 000 лв., както се твърди във въззивната жалба.
Настоящия състав намира, че за конкретната хипотеза, при така установените търпени болки
и страдания и периода на лечението, обезщетението за неимуществени вреди за
претърпените болки и страдания следва да е в размер на 25 000 лв.. Доколкото жалбата е
предявена за сумата над 27 000 лева, то това следва да остане размера на обезщетението, тъй
като САС не може да слезе под този размер. Този размер е достатъчен да обезщети болките
и страданията на ищеца и съобразно социално – икономическите условия към момента на
увредата – април 2017г. не се явява нито завишен, нито занижен. Същия не служи за
наказание, нито пък следва да води до неоснователно обогатяване на пострадалия. По този
начин се постига едно справедливо обезщетяване, като се избягва свръхкомпенсиране на
вредите. Искът за разликата над 27 000 лева се явява неоснователен, поради което и
решението на СГС, с което е присъдено обезщетение за неимуществени вреди се явява
неправилно.
Предвид извършеното плащане в хода на въззивното производство на сумата от
15 359.53 лв., за което е представено платежно от въззивния жалбоподател, САС намира, че
не би могъл да съобрази това плащане. В конкретния случай решението за имуществените
вреди изцяло , както и за неимуществени вреди за сумата от 27 000 лв. е влязло в сила,
включително и за законните лихви върху присъдените обезщетения за петгодишен период.
Доколкото САС намира жалбата за основателна и не може да излезе извън очертания с нея
предмет, внесените суми следва да бъдат съобразени от съда, при издаване на
изпълнителния лист, при ясно уточнение от страна на направилия плащането, какво се
погасява с тях или в рамките на последващо съдебно изпълнение.
Възражение за изтекла погасителна давност по отношение на лихвите за периода три
години преди датата на исковата молба е направено от въззивния жалбоподател. Същото е
допустимо да се приеме и разгледа във въззивното производство, предвид процесуалното
нарушение допуснато от СГС спрямо ответника и на основание тълкуването дадено в т.4 от
ТР 1 от 2013г., но би могло да се съобразява само по отношение на обжалваната част от
решението на СГС. Доколкото САС отменя решението на СГС в тази обжалвана част т.е. за
сумата над 27 000 лв. до пълния присъден размер от 45 000 лв. главница, както и за
законните лихви върху тази част от главницата за неимуществени вреди , а в останалата част
решението е влязло в сила, то възражението не касае и не се отразява върху никакви
процесни лихви и респективно е неоснователно.
При този изход по въззивната жалба и нейната основателност следва да се
преизчислят присъдените разноски за първата инстанция и се определят дължимите за
въззивната инстанция.
За първата инстанция се следват разноски за държавна такса – 4 % върху уважените
6
искове от общо 29 127.27 лв. присъдени главници или сума от 1 165.09лв.. Сумата се дължи
и следва да се заплати по см. на СГС от ответната страна. Дължи се от ответника и сума ,
както й за особения представител – 540 лв. и 350 лв. за вещо лице, тези разноски обаче
следва да се присъдят в размер на 56 % от тях, колкото е съотношението между предявени
искове и уважени такива или сумата от 498.40 лв.. Следователно ответника дължи по сметка
на СГС обща сума от 1 663.49 лв.. На ищеца ответника следва да заплати разноски за адв.
възнаграждение в размер на 56 % от минималното такова от 2 436 лв. или сумата от 1364.16
лв.за първоинстанционното производство
За въззивната инстанция, предвид основателността на въззивната жалба, на ответника
по нея и ищец в първоинстанционото производство разноски не се следват. Въззивния
жалбоподател дължи по сметка на САС сумата от 1010 лева разноски за адв.възнаграждение
за особения процесуален представител и 360 лв. ДТ см. САС или общо 1370 лв. . На
въззивния жалбоподател се следват разноски за адвокатско възнаграждение. Същия е
представил договор за правна помощ за заплатено адв.възнаграждение в размер на 5 700 лв.
САС намира възражението за прекомерност на насрещната страна за основателно, предвид
че е повече от два пъти ориентировъчното минимално възнаграждение по Наредба 1 от
2004г. САС намира обаче, че при намаляването не следва да слиза под размера, който
насрещната страна е договорила със своя пълномощник или това е сумата от 3 600 лв..
Предвид на това ответника по въззивната жалба следва да заплати на въззивния
жалбоподател разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 600 лв., както и
останалите разноски, които той дължи по сметка на СГС от 1370 лв. или общо сумата от 4
970 лева.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4145/21.07.2023 г. постановено по гр. д. № 3401/2022 г. описа на
Софийски градски съд, гражданско отделение, 2-ри състав, на основание чл. 45 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД в ЧАСТТА, с която се ОСЪЖДА Я. Б. Н. ДА ЗАПЛАТИ на Н. Г. К. сума над
27 000 лв. / двадесет и седем хиляди лева / до 45000 лева / четиридесет и пет хиляди лева/ ,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания
вследствие увреждане счупване на лява ръка, настъпило на 02.04.2017 г. в гр. София,, в
едно със законната лихва от 02.04.2017г. до окончателното заплащане, в едно с направените
разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ искът предявен от Н. Г. К. ЕГН **********, гр.***, ул.*** № **, ет.*,
чрез адв.Н. А. срещу Я. Б. Н. ЕГН **********, гр.София, съд.адрес гр.София, бул.Васил
Левски № 82 А, чрез адв. Г., с пр.осн. чл.45 от ЗЗД за заплащане на сума над 27000 лв. /
двадесет и седем хиляди лева / до 45000 лева / четиридесет и пет хиляди лева/ ,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания
7
вследствие увреждане / счупване мишнична кост на лява ръка/, настъпило на 02.04.2017 г. в
гр. София,, както и иска по чл.86 от ЗЗД за законната лихва върху тази главница от
02.04.2017г. до окончателното заплащане на сумата.
РЕШЕНИЕ на СГС № 4145 от 21.07.2023г. е влязло в сила в отхвърлителната му
част, както и в осъдителната му такава по отношение на присъденото обезщетение за
имуществени вреди от 2 127.27 лв. и законни лихви върху тях от датата на увреждането -
02.04.2017г., както и за присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер от 27
000 лв. и законните лихви върху тази сума от датата на увреждането - 02.04.2017г..
ОСЪЖДА Я. Б. Н. ЕГН **********, гр.София, съд.адрес гр.София, бул.Васил
Левски № 82 А, чрез адв. Г. да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, бул. Витоша № 2
разноски изплатени от бюджета в размер на 1 663.49 лв. / хиляда шестстотин шестдесет и
три лева и четиридесет и девет стотинки/.
ОСЪЖДА Я. Б. Н. ЕГН **********, гр.София, съд.адрес гр.София, бул.Васил
Левски № 82 А, чрез адв. Г. да заплати на АПЕЛАТИВЕН СЪД СОФИЯ , бул. Витоша № 2
разноски за ДТ и възнаграждение на особен процесуален представител в размер на 1 370
лв. / хиляда триста и седемдесет лева /
ОСЪЖДА Я. Б. Н. ЕГН **********, гр.София, съд.адрес гр.София, бул.Васил
Левски № 82 А, чрез адв. Г. да заплати на Н. Г. К. ЕГН **********, съд.адрес гр.София,
ул.Марко Балабанов № 4а, вх.Б ,ет.4, чрез адв.А. разноски за първоинстанционното
производство в размер на 1364.16 лв. / хиляда триста шестдесет и четири лева и
шестнадесет стотинки / .
ОСЪЖДА Н. Г. К. ЕГН **********, съд.адрес гр.София, ул.Марко Балабанов № 4а,
вх.Б ,ет.4 да заплати на Я. Б. Н. ЕГН **********, гр.София, съд.адрес гр.София, бул.Васил
Левски № 82 А, чрез адв. Г. разноски за въззивното производство в размер на 4 970 лева /
четири хиляди деветстотин и седемдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС 1 месечен срок от уведомяването при
условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8