Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 11.05.2022 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав :

 

          Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря М. Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 363/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Г.Е.Й. ***, ЕГН **********, чрез пълномощник, против М.В.Ф. ***, ЕГН **********. Исковата молба е редовна, а предявения с нея иск за делба е допустим. Правното му квалификация е по чл. 69 от Закона за наследството (ЗН).

          Искът се разглежда по реда на глава двадесет и девета „Съдебна делба” на Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

От страна на ответника е подаден писмен отговор, чрез пълномощник. Изложени са съображения за частична неоснователност на предявения иск. Ф. е предявила срещу Й. положителен установителен иск за собственост с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК, който в случая е инцидентен по смисъла на чл. 212 ГПК. Подаден е писмен отговор от Й., в който се уточнява, че нейните родители са придобили правото на собственост за периода след 1960 г. до смъртта им. Оспорени са фактическите обстоятелства изложени в исковата молба, като е представена различна версия за отношенията между страните във връзка със собствеността и ползването на имота. Тъй като Ф. е живяла при условията на фактическо съпружеско съжителство с общия наследодател, според Й. тя има качеството на лице, което е било допуснато в имота със съгласието на съсобственика и с уговорка за ползване, т.е. са налице т.нар. търпими действия, и съжителстващото лице има качеството на държател, а не на владелец – добросъвестен /недобросъвестен. Също така се посочва, че при липса на учредено право на строеж собствениците на земята стават собственици и на построеното в нея. Й. заявява, че едва след смъртта на брат ѝ, Ф. категорично отказва да я допусне в имота, като по този начин я лишава от ползите върху него.

Делбеният имот представлява УПИ XIV – 498 в кв. 38 по ПУП на с. В. Т., общ. С., одобрен със заповед № 1684/22.06.1965 г., с площ от 595 кв.м., заедно с  построената полумасивна жилищна сграда с площ от 42 кв.м. По иска на Ф. срещу Й. се добавят още две сгради – едноетажна масивна жилищна с площ от 65 кв.м. и лятна кухня с площ от около 20 кв.м.,  за които с отговора по иска за делба е поискано също да се поделят.

          По делото са събрани писмени доказателства и е приета съдебно-техническа експертиза, която съдът счита за обективна и компетентно изготвена. Разпитани са четирима свидетели, чрез чиито показания се установява кой и кога е упражнявал фактическа власт върху имота, съответно кой и кога е изградил сградите и от кого са ползвани, както и докога.

Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и от правна страна :

Страните по делото са сестра и съпруга на починалия на …… г. В. Ф. Й. твърди, че правото на собственост върху делбения имот е придобито по давност от родителите ѝ, починали през …. г. и през ….. г. От своя страна Ф. смята, че за периода след 2003 г. тя и покойният ѝ съпруг са придобили правото на собственост по давност. Посочва се, че през всичките седемнадесет години те са упражнявали владение върху имота – спокойно и явно, като всеки заинтересован е знаел и е можел да научи за намерението им да го държат за себе си. Двамата трайно са осъществявали фактическа власт, като и за момент не са прекъсвали владението, нито са допускали други лица до имота.

От показанията на разпитаните свидетели безспорно се установява, че имотът е бил собственост на Е. Ф. и Н. Ф., родителите на Г.Й. и В. Ф. Правото на собственост е придобито по давност, при условията на съпружеска имуществена общност, като собствениците не са се снабдили с документ, който да удостовери това тяхно право. Е. Ф. е починал на ….. г., а Н. Ф. през ….. г. От същата ….г. В. Ф. живее на съпружески начала с М.Ф., с която е сключил граждански брак пет дни преди да почине. Двамата са живели в гр. С., а събота и неделя се посещавали имота в с. В. Т.

От експертизата се установява, че полумасивната жилищна сграда с площ от 42 кв.м. е построена около 1950 г. – 1960 г. Това е жилището на Е. Ф. и Н. Ф., в което са родени и са живели Г.Й. и В. Ф. Родителите са изградили и ползвали и лятната кухня, построена около 1980 г. – 1985 г. Едноетажната масивна жилищна с площ от 65 кв.м. е изградена в периода от 1995 г. до 2003 г. Това е къщата, която е започнал да строи В. Ф. и е завършил преди да заживее с М.Ф.. Установеното от вещото лице кореспондира с показанията на свидетелите, поради което съдът го счита за установено. Видно е, че в тази сграда не е завършена (в строеж е) и липсват условия за целогодишно живеене, което също кореспондира с показанията на свидетелите, че В. Ф. и М.Ф. ***, а тази къща е ползвана като вила. В този смисъл са и фактическите твърдения изложени в отговора подаден по делбения иск. Безспорно тази сграда представлява самостоятелен обект на правото на собственост, изградена е и е владяна от В. Ф. като негова, с намерение да придобие правото на собственост върху нея, но липсват всякакви доказателства това да се отнася и за М.Ф.. По тази причина съдът приема, че сградата е придобита по давност, но единствено от В. Ф. Ако съображенията изложени в насрещния иск са верни, би трябвало да се приеме, че В. Ф. е придобил ½ идеална част от правото на собственост върху апартамента на М.Ф. ***, тъй като двамата са живели там, съответно сега сестра му е наследник на част от тази иделна част. Дори и М.Ф. да е изтеглила заем в размер на 10000 лева, за което липсват достоверни доказателства, и е вложила парите в къщата, това не я прави собственик, а евентуално само носител на облигационно вземане.

При това положение, и според правилото на чл. 9, ал. 2 ЗН, частите на съделителите са ¼ за М.Ф. и ¾ за Г.Е.Й., а само относно масивната жилищна сграда в строеж със застроена площ от 53 кв.м., с тераса на площ от 12 кв.м, частите на двете са равни. Следователно предявеният иск за делба е основателен и доказан, и трябва да бъде уважен. Квотите на съделителите са посочени по-горе. В диспозитива на съдебното решение следва да се отрази фактическото положение към датата на постановяването му, като се опишат всички съществуващи към момента постройки, както и тяхната площ. Установителният иск е основателен и доказан за ¼ идеална част от имота, съответно за останалите ¾ идеални части подлежи на отхвърляне (както и за половината от масивната жилищна сграда в строеж).

Разноските за първата фаза на делбеното производство не следва да се присъждат, с оглед разпоредбата на чл. 355 ГПК. По установителния иск важат правилата на чл. 78 ГПК. Пълномощникът на ответника по установителния иск е оспорила присъдения адвокатски хонорар в полза на ищеца по този иск, като прекомерен. Съдът счита, че възражението е неоснователно, тъй като  по делото са проведени две заседания, а предвид протичането на производството – последното според съда се характеризира с известни правни и фактически усложнения. Договореното възнаграждение е в размер на 500 лева, което с оглед на гореизложеното съдът не приема за прекомерно, а за адекватно на действителната сложност на делото. Заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева.

Воден от горните съображения и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, Свогенският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

          Приема за установено по иска с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 2 ГПК, предявен от М.В.Ф. ***, ЕГН **********, срещу Г.Е.Й. ***, ЕГН **********, че М.В.Ф. е собственик на ¼ идеална част от правото на собственост върху УПИ XIV – 498 в кв. 38 по ПУП на с. В. Т., общ. С., одобрен със заповед № 1684/22.06.1965 г., с площ от 595 кв.м., заедно с  построените в имота полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 42 кв.м., дървен навес със застроена площ от 19 кв.м. и масивна постройка – лятна кухня със застроена площ от 16 кв.м., както и на ½ идеална част от правото на собственост върху изградената в същия урегулиран поземлен имот масивна жилищна сграда в строеж със застроена площ от 53 кв.м., с тераса на площ от 12 кв.м., като отхвърля иска в частта му относно останалите 3/4 идеални части, съответно другата половина на жилищната сграда в строеж.

          Допуска да бъде извършена съдебна делба между М.В.Ф. ***, ЕГН **********, и Г.Е.Й. ***, ЕГН **********, на следния съсобствен недвижим имот : УПИ XIV – 498 в кв. 38 по ПУП на с. В. Т., общ. С., одобрен със заповед № 1684/22.06.1965 г., с площ от 595 кв.м., заедно с  построените в имота полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 42 кв.м., дървен навес със застроена площ от 19 кв.м., масивна постройка – лятна кухня със застроена площ от 16 кв.м. и масивна жилищна сграда в строеж със застроена площ от 53 кв.м., с тераса на площ от 12 кв.м.,

с права ¼ идеална част за М.В.Ф. и ¾ идеални части за Г.Е.Й. относно УПИ XIV – 498 в кв. 38 по ПУП на с. В. Т., общ. С., одобрен със заповед № 1684/22.06.1965 г., с площ от 595 кв.м., заедно с  построените в имота полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 42 кв.м., дървен навес със застроена площ от 19 кв.м. и масивна постройка – лятна кухня със застроена площ от 16 кв.м.,

както и с права ½ идеална част за М.В.Ф. и ½ идеална част за Г.Е.Й. относно изградената в същия урегулиран поземлен имот масивна жилищна сграда в строеж със застроена площ от 53 кв.м., с тераса на площ от 12 кв.м.  

          Осъжда Г.Е.Й. ***, ЕГН **********, да заплати на М.В.Ф. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 140 лева, съгласно с уважената част от установителния иск за собственост.

          Осъжда М.В.Ф. ***, ЕГН **********, да заплати на Г.Е.Й. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 225 лева, съгласно с отхвърлената част от установителния иск за собственост.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

 

На страните да бъде връчен незаверен препис от настоящото решение (чл. 7, ал. 2 ГПК).

 

След влизането на решението в сила делото да се докладва с оглед насрочването му за продължаване на делбеното производство във втората фаза по извършването на делбата.

 

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :