МОТИВИ по АНД
№ 2121/2017г. по описа на Районен съд Русе, ІХ н.с.
Производството е по реда на
чл. 375 и сл. НПК.
Районна прокуратура - Русе е
внесла постановление, с което предлага обвиняемия А.И.Г. - роден на ***г***, български гражданин,
ромска етническа принадлежност, с начално образование, безработен, неженен,
неосъждан (реабилитиран), ЕГН:**********, да бъде освободен от наказателна отговорност, за
извършено от него престъпление по чл. 325 ал. 1 НК, а именно, за това, че на 16.06.2017г., в гр.Русе, извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото - на обществено място викал и се заканвал на
полицейските служители - при ОДМВР - Русе М. П. К., П. Й. П. и И. Й. Е. като му бъде наложено
административно наказание по реда на чл. 78а НК.
В проведеното съдебно
заседание, представителят на държавното обвинение пледира за доказаност на
обвинителната теза. Счита, че същата напълно кореспондира и се подкрепя от доказателствения
материал по делото. По отношение на размера на наказанието, поддържа, че същото
следва да бъде определено, при липсата на смекчаващите отговорността
обстоятелства и наличието на отегчаващи такива – минали осъждания на
обвиняемия, за същото деяние по чл. 325 НК, въпреки че е реабилитиран по това
осъждане, като бъде ориентирано към средата на предвиденият в чл. 78а НК размер.
Защитникът
на обвиняемия, в хода и по реда на съдебните прения, пледира, че обвиняемият не
е осъществил състава на престъплението, за което е предаден на съд, тъй като
чрез действията си обвиняемия, не е изразил брутална демонстрация против
установения ред, а може да се говори само за оскърбително отношение към
органите на властта, което представлява дребно хулиганство. Алтернативно моли,
ако обвиняемият бъде признат за виновен, да му бъде наложено административно
наказание, ориентирано към минимума на предвиденото.
Обвиняемият,
упражнявайки правото си на лична защита и на последна дума, изразява съжаление
за извършеното от него.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото доказателства и след като извърши
оценка на същите, съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 18 НПК, по отделно и в
тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Обвиняемият А.И.Г. е роден на ***г***, български гражданин, ромска етническа
принадлежност, с начално образование, безработен, неженен, неосъждан
(реабилитиран), ЕГН:**********.
На 16.06.2017г., около 15,50 часа, в град Русе, бул.
„Цар Освободител“ – кръстовище с ул. „Панайот Хитов“, обвиняемият А.Г.,
движейки се с детска количка, в която се намирало дете му, видял свидетеля И. С.,
с когото бил в конфликт, тъй като смятал, че същият искал да има връзка с
жената, с която обвиняемият се намира във фактическо съжителство. Обвиняемият,
който преди това бил употребил алкохол, поискал обяснения от свидетеля С., какво
е правил пред дома му, след което започнал да нанася удари на последния в
областта на главата, като едновременно с това викал и отправял закани по
отношение на свидетеля. Това негово поведение било възприето от свидетелите П. П.
и М. К. – полицейски служители от Първо РУ при ОД на МВР Русе, които в този
момент, се движели със служебен автомобил, управляван от свидетеля И. Е.. След
като възприели поведението на обвиняемия, полицейските служители спрели и
отишли, за да преустановят извършваните от последния действия. Свидетелят П.,
който бил цивилен се легитимирал на обвиняемия и го приканил да преустанови
действията си по отношение на свидетеля И. С.. На място пристигнал и свидетелят
К., който бил с униформено облекло. Обвиняемият на висок тон, започнал да
обяснява на полицейските служители, че свидетелят С. бил извършил кражба на
кайсии и други вещи от имота му. Въпреки отправените разпореждания от
полицейските служители по отношение на обвиняемия, да преустанови действията
си, с които нарушава обществения ред, обвиняемият продължил да крещи, като по
отношение на полицейските служители отправил репликите „какво ми се правите на
полицайчета, ще ви уволня и ще станете пъдари на бостана зад училище „Никола
Обретенов“ „Ще ви сгъна и двамата от сега ще ви направя смешни“. Тъй като
движението на кръстовището към този момент било интензивно и преминавали
граждани, и за да бъде овладяна ситуацията, полицейските служители съпроводили
свидетеля С. до полицейския автомобил и продължили да правят опити да успокоят обвиняемия,
който продължавал да говори на висок тон, което негово поведение било възприето
и от преминаващите граждани и водачите на леките автомобили, които чакали да
преминат през кръстовището. Във връзка с поведението на обвиняемият, същият бил
поканен да придружи полицейските служители до сградата на Първо РУ, като по
целият път до там, Г. продължил с вербалните си нападки към полицейските
служители.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена, на основание чл. 378, ал. 2 НПК, въз основа на обясненията на
обвиняемия съдържащи се на лист 3 от досъдебното производство, а така също и от
показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели – И. Г.
С. (лист 10), П. Й. П. (лист 11 и лист 14), М. П. К. (лист 12 и лист 16), И. Й.
Е. (лист 13 и лист 15), Т. Х. Г. (лист 17) и Г. И.Г. (лист 18), както и писмените доказателства и писмени доказателствени
средства – декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на
обвиняемия и биографична справка (лист 4), Справка за съдимост на обвиняемия
(лист 5) и справка от ТД на НАП.
Не са налице, каквито и да е противоречия в информационните изявления, съдържащи
се в доказателствената съвкупност по делото досежно релевантните за делото
факти, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК, поради и което и с
оглед разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, не следва да бъдат излагани подробни
мотиви, кои от доказателствените източници съдът приема и кои не кредитира.
Налице е корелативно единство между гласните доказателства, които от своя
страна напълно кореспондират с обясненията дадени от обвиняемия.
Въз основа на
така установеното от фактическа страна и повдигнатото от страна на
прокуратурата обвинение, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият
възможен извод от правна страна, а именно, че обвиняемият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 325, ал.1 НК.
Съдът е лишен от възможността да се
намесва в суверенната преценка на държавното обвинение, кои лица и за какви
престъпления да бъдат предадени на съд, поради и което следва да се произнесе
само и единствено във връзка с така повдигнатото обвинение за престъпление по
чл. 325, ал. 1 НК, така както е прието от страна на държавното обвинение.
От обективна страна на 16.06.2017г., в гр. Русе, обвиняемият извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото - на обществено място викал и се заканвал на полицейските
служители - при ОДМВР - Русе М. П. К., П. Й. П. и И. Й. Е..
Обект на престъплението са
установените в държавата обществени отношения, основани на нравствеността,
които определят поведението на хората в обществения живот.
Изпълнителното деяние е
извършено от обвиняемия чрез действия, изразяващи се в отправяне на висок тон
на заплахи и закани на полицейски служители - „какво ми се правите на полицайчета, ще ви уволня и ще станете пъдари
на бостана зад училище „Никола Обретенов“ „Ще ви сгъна и двамата от сега ще ви
направя смешни“,
които действия са извършени от обвиняемия на обществено място. Тези действия на
обвиняемия са непристойни и чрез тях, обвиняемият е изразил груба демонстрация
против установения в държавата обществен ред и спокойствието на гражданите и
своето явно незачитане и неуважение към моралните норми, установени в
обществото. Извършените от обвиняемия действия, са скандализирали обществото и
са станали достояние на широк кръг лица, с оглед времето и мястото им на
извършване.
От субективна страна
деянието е извършено от обвиняемия при форма на вината евентуален умисъл. В
съзнанието на дееца са намерили отражение представи, досежно всички признаци на
състава на престъплението, а във волево отношение, обвиняемият макар и пряко да
не е целял настъпването на общественоопасните последици от извършеното от него
деяние, същият е допускал настъпването им и се е отнесъл безразлично към тях.
Съдът намира за неоснователни доводите на
защитата, че липсва осъществен състав на престъпление по чл. 325, ал. 1 НК.
Съгласно задължителното за съдилищата
разрешение, дадено в ППВС 2/74 г. “под обществен ред като обект на престъплението
хулиганство следва да се разбират установените в държавата обществени отношения,
основани на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на
обществения живот.” В случая отправените от страна на обвиняемия към полицейски
служители заплахи и закани, според настоящият съдебен състав, категорично
нарушават установените в държавата обществени отношения, основани на посочените
принципи. Действията на обвиняемия, изразяващи се в отправени на висок тон закани
и заплахи по отношение на полицейски служители, на обществено място, пред много
хора са непристойни по своята същност, тъй като са изключително нагли и
безсрамни. В една правова държава, такова поведение е недопустимо към когото и
да било, а още повече към полицейски служители, изпълняващи задълженията си във
връзка с опазване на обществения ред. Налице е и другият допълнителен
съставомерен признак на състава на престъплението, а именно „грубо нарушаване
на обществения ред“, доколкото чрез тези си действия, обвиняемият е изразил
своята брутална демонстрация срещу установения в държавата ред и е нарушил
важни държавни интереси, изразяващи се в опазване на обществения ред и
спокойствие, от страна на правоохранителните органи, които негови действия и
демонстрирано грубо и пренебрежително отношение към полицейски служители са
били възприети от много граждани. Извършеното от страна на обвиняемия деяние, с
оглед неговите особености, изложени по горе, разкриват висока степен на
обществена опасност на деянието, поради и което не може да бъде споделена
тезата на защитата, че се касае само и единствено за дребно хулиганство.
По вида и размера на наказанието:
Съдът намира, че са налице всички,
предвидени от закона, предпоставки, за да бъде приложен чл. 78а от НК по
отношение на обвиняемия. Същият е пълнолетно лице, което е реабилитирано,
съгласно разпоредбите на чл. 86 и чл. 88а НК, във връзка с извършени от него
престъпления от общ характер. По отношение на първото осъждане, с присъда,
постановено по НОХД № 322/1998г., същата е в сила от 17.07.1998г., и изпитателният
срок, за който е било отложено изпълнението на наложеното му наказание
„Лишаване от свобода“ е изтекъл на 18.07.1999г. и във връзка с това осъждане,
обвиняемият се е реабилитирал по право, с оглед разпоредбата на чл. 86, ал. 1,
т. 1 НК. По отношение на наложеното на обвиняемия административно наказание
„Глоба“, по НАХД № 1099/2004г., в сила от 28.07.2004г., видно от представената
по делото справка от ТД на НАП, образуваното във връзка с нейното събиране
изпълнително дело е било прекратено, като погасено по давност, именно и поради
и и което следва да бъде прието, че са погасени последиците от това наказание и
са налице предпоставките на чл. 88а НК. По отношение на третото осъждане,
същото е за деяние, извършено на 18.07.2007г., във връзка с което на обвиняемия
е наложено наказание „Пробация“, в сила от 25.06.2007г., по отношение и на
което осъждане също са налице предпоставките на чл. 88а НК. Едновременно с това
от извършеното от обвиняемия деяние не са настъпили съставомерни имуществени
вреди, които да подлежат на репариране. Съгласно задължителното за съдилищата
Тълкувателно решение № 1 от 28.09.2017г. на ВКС по т. д. № 1/2017г. на ОСНК, Институтът на освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание е приложим за престъпления
по чл.
325, ал. 1 от НК, извършени спрямо орган на власт при или по повод
изпълнение на службата му, при наличие на материалноправните основания по чл.
78а, ал. 1 от НК, като в тези случаи ограничението на чл.
78а, ал. 7 от НК не се прилага.
При индивидуализация размера на административното
наказанието, което следва да бъде наложено на обвиняемия, съдът съобрази
обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН, с оглед задължителното за съдилищата
разрешение, съдържащо се в т. 6 от Постановление № 7 от 4.XI.1985 г. по н. д. №
4/85 г., Пленум на ВС, съгласно което след освобождаването от наказателна
отговорност, когато съдът ще налага административно наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на Закона за
административни нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН и съобрази тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя.
Извършената от обвиняемия престъпна проява,
с оглед конкретните особености, които разкрива изпълнителното деяние, предвид
това, че същото е свързано с деятелност, насочена срещу полицейски органи, изпълняващи
задълженията си във връзка с опазване на обществения ред, разкрива и по висока
степен на обществена опасност на извършеното от обвиняемия престъпление, в
сравнение с типичните деяния от този вид.
Обществената опасност на дееца, също
следва да бъде отчетена като завишена, с оглед предходните му осъждания, макар
и по отношение на тях да е настъпила реабилитация.
Отегчаващи отговорността на обвиняемия
обстоятелства, не бяха констатирани.
Като смекчаващи вината обстоятелства,
съдът отчете направеното от обвиняемия признание, изказаното съжаление и
критичното му отношение към извършеното от него деяние.
Съдът съобрази и имотното състояние на
обвиняемия, а именно, че същият не реализира доходи и не притежава в своя
патримониум недвижими имоти и моторни превозни средства.
При отчитане на всички тези релевантни за
индивидуализацията на наказанието обстоятелства, съдът намира, че размерът на
административното наказание „Глоба“ по отношение на обвиняемия следва да бъде
определен, в размер над минималния и под средата на предвиденото, а именно 1500
лева, като именно един такъв размер на административното наказание, се явява
напълно съобразен освен с всички обстоятелствата, имащи отношение при
индивидуализацията на наказанието, а така също и с имотното състояние на дееца
и в най-пълна степен би постигнал целите на наказанието по чл. 36 НК, както по
отношение на личната, така и по отношение на генералната превантивна функция на
наказанието.
По гореизложените мотиви, съдът постанови
своето решение
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: