Решение по дело №115/2024 на Административен съд - Кюстендил

М. Й. В., [ЕГН] от гр.Кюстендил, [жк], [адрес] чрез пълномощника адвокат Г. В., съдебен адрес гр.Своге, [улица]оспорва заповед №Л-197/12.01.2024г. на главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение на основание чл.194, ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.6 във вр.с чл.203, ал.1, т.8 и т.13, чл.204, т.3 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР. Развиват се съображения за незаконосъобразност, свързани с нарушение на материалния закон, съществено нарушение на административно производствените правила и несъобразяване с целта на закона. Претендират се разноски.

Ответникът чрез процесуалния представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Подробни съображения са изложени в отговор и писмени бележки. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от оспорващия.

Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Безспорно по делото е, че М. Й. В. е заемал длъжността „надзирател І степен“ в затвора гр.София І-ва категория.

Със заповед №Л-197/12.01.2024г. на главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение за извършени две тежки нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в 1. злоупотреба с власт или доверие /чл.194, ал.2, т.4 във вр.с чл.203, ал.1, т.8 от ЗДВР/ и в 2. деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата /чл.194, ал.2, т.4 във вр.с чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР/. Прието от фактическа страна е, че на 21.09.2023г. и 26.09.2023г. жалбоподателят е създал необходимата организация за намиране на мобилен телефон, нож и шило и поставянето им в спалното помещение на лишения от свобода И. И..

От писмените доказателства по делото се установява, че до издаването на оспорената заповед се е стигнало след като със заповед №Л-4221/06.10.2023г. главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, на основание чл.207, ал.1, т.2, ал.2 и ал.12, чл.214, ал.1, т.1 и чл.215 от ЗМВР е образувано дисциплинарно производство срещу младши инспектор М. Й. В. за нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.194, ал.2, т.4 във вр.с чл.203, ал.1, т.7 и т.13 от ЗМВР и е определен дисциплинарно разследващ орган /ДРО/.

Проведено е дисциплинарно разследване от ДРО, резултатите от което са обективирани в обобщена справка рег.№11499/06.12.2023г. Същата заедно с всички материали по производството е предоставена за запознаване на държавния служител /вж. л.138/. ДРО е приключил дисциплинарното производство, като е предложил на ДНО да наложи на държавния служител дисциплинарно наказание „уволнение“, съгласно чл.203, ал.1, т.8 във вр.с чл.194, ал.2, т.4 и дисциплинарно наказание „уволнение“, съгласно чл.203, ал.1, т.13 във вр.с чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР и съобразявайки тежестта на двете нарушения да определи едно общо наказание „уволнение“.

С покана рег.№14640/22.12.2023г. държавният служител е поканен от ДНО да даде писмени обяснения или възражения във връзка с воденото срещу него дисциплинарно производство. Проведено е изслушване, обективирано в Протокол рег.№171/05.01.2024г. Депозирано е и писмено възражение вх.№565/10.01.2024г.

Събрани са гласни доказателства. Св.И. Ц. И. /лишен от свобода/ сочи, че на 26.09.2023г. в присъствието на служителя С. и жалбоподателя, при извършен обиск в спалното помещение, в което се е намирал, са му намерени забранени вещи. Според свидетеля претърсването е било симулативно. Целта е била да го отстранят от работа. Свидетелства, че е знаел, че нещо такова ще се случи, тъй като няколко дни преди това е бил предупреден от други затворници, че „ще бъде нареден“ от надзорно-охранителния състав – Д. К. и С. Д..

От показанията на св.К. К. се установява, че жалбоподателят е провел разговор със свидетеля по повод възникнало напрежение между затворниците Л., т.нар „В.“ и И. И.. По време на претърсването на 26.09.2023г. не е бил на работа.

Съдът е извършил оглед на веществените доказателства по делото – 2 бр. дискове, съдържащи записи и снимки от 21.09.2023г. и 26.09.2023г.

С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в жалбата, съдът установява следното:

Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е валиден административен акт, тъй като е издадена от компетентен орган по см. на чл.204 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.210, ал.1 от ЗМВР. В същата са изложени фактически и правни основания за издаването й. Мотивите на ДНО могат да бъдат отнесени и към други документи, съдържащи се в административната преписка /обобщена справка/. Дисциплинарната отговорност е реализирана в сроковете по чл.195, ал.1 от ЗМВР.

В заповедта обаче не са изложени съображения във връзка с изискването на чл.206, ал.2 от ЗМВР - при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания да се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Оспореният акт не съдържа никакви мотиви на ДНО по отношение формата на вината, при която се твърди, че е извършено нарушението; не са изведени аргументи защо се приема пряк умисъл, т.е. не е посочено защо се приема, че служителят целенасочено е злоупотребил с властта си като надзирател в затвора и защо е третирал по различен начин лишените от свобода, защо е допуснал привилегировано отношение към едни затворници и е влошил положението на други /И. И./. Липсва мотивираност и относно вида на наложеното наказание, доколкото ДНО се е задоволил единствено да преповтори нормата на чл.206, ал.2 от ЗМВР, без да изложи ясни аргументи за тежестта на нарушенията и има ли настъпили вредни последици от тях, без да анализира поведението на държавния служител по време на службата му, поради което за съда остава неясно кои факти са взели превес при налагане на наказание от съответния вид. Установеното представлява отменително основание по чл.146, т.2 от АПК.

В хода на производството е спазено императивното изискване на ЗМВР по чл.206, ал.1, според което ДНО е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Анализът на покана рег.№14640/22.12.2023г., Протокол за изслушване рег.№171/05.01.2024г. и писмено възражение вх.№565/10.01.2024г. обуславя извода, че е изпълнено изискването на чл.206, ал.1 от ЗМВР.

Спазени са изискванията на чл.207, ал.1 и 2 от ЗМВР за образуване на дисциплинарното производство с писмена заповед и за определяне на ДРО. Резултатите от разследването са изложени в обобщена справка, която ведно с всички материали са предоставени за запознаване на държавния служител. Съгласно чл.207, ал.12 от ЗМВР ДРО е приключил дисциплинарното производство в определения му срок, като е извел предложение до органа за наличието на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на М. В..

Съдът счита, че оспореният административен акт е материално незаконосъобразен. Налице е основанието по чл.146, т.4 от АПК. Дисциплинарната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че на 21.09.2023г. и 26.09.2023г. е създал необходимата организация за намиране на мобилен телефон от лишен от свобода и поставянето му в спалното помещение на лишения от свобода И. И.. Това му поведение е приравнено на дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР във вр.с чл.203, ал.1, т.8 – злоупотреба с власт или доверие, и с дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4 във вр.с чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата. Доколкото и за двете нарушения се предвижда наказание „уволнение“, на основание чл.197, ал.3, т.2 от ЗМВР органът е наложил едно дисциплинарно наказание „уволнение“.

Изхождайки от дадената правна квалификация на нарушенията по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР и за двете, и същевременно субсимирането им по чл.203, ал.1, т.8 и по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, съдът счита, че в този аспект е допуснато съществено нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР определя като дисциплинарно нарушение неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В първия случай деянието на жалбоподателя е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в злоупотреба с власт или доверие. Тази правна квалификация не съответства на установеното и е в противовес на фактическия състав по чл.203, ал.1, т.8 от закона. Във втория случай същото поведение на държавния служител е квалифицирано като дисциплинарно нарушение отново по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, но е определено като деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата и е субсимирано под нормата на чл.203, ал.1, т.13 от закона. В този смисъл съдът счита, че ДНО е направил незаконосъобразно смесване на отделни състави на дисциплинарни нарушения, като по този начин е нарушил правилата за индивидуализация на нарушението.

Нормата на чл.197, ал.2 от ЗМВР предвижда, че за едно и също дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание. Когато държавен служител извърши две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, ДНО, след като определи наказание за всяко, може да наложи: 1. по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания; 2. едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. В случая описаното противоправно поведение на жалбоподателя е едно, поради което отнасянето му към две отделни дисциплинарни нарушения е неправилно. Т.е. ДНО в противоречие с чл.197, ал.2 от ЗМВР е подвел поведението на М. В. едновременно като злоупотреба с власт или доверие, и като деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата. И двете водят до нарушаване на служебната дисциплина, но представляват самостоятелни дисциплинарни нарушения. Освен това, съгласно ТП №3/7.06.2007г. на ВАС по т.д.№4/2007г. на ОС на съдиите във ВАС, при упражняване на правомощията си в дисциплинарното производство наказващият орган е длъжен да дава точна правна квалификация на нарушенията на служебни задължения, свързани със заеманата длъжност и регламентирани по описания начин. Когато е извършено действие или бездействие във връзка със служебни задължения, нарушени са конкретни правила, които очертават съдържанието на служебното правоотношение, следва да се налагат наказания на онези основания, в чийто фактически състав са включени нарушенията на служебните задължения. Етичните норми на поведение по принцип са неписани правила за поведение, а записването им в Етичния кодекс не променя този им характер, както и законовите разпоредби не стават етични с тяхното включване в Етичния кодекс. С цитираното по-горе тълкувателно постановление са направени разграниченията на отделни хипотези, в които служителят следва да носи дисциплинарна отговорност за нарушаване на етични норми на поведение. Действие или бездействие на служителя при, по повод и във връзка със служебни задължения, очертани с нормативен акт, административен акт, разпореждане на ръководителя или с длъжностна характеристика не попада в тези хипотези на нарушени етични правила на поведение по ЕК, основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност. Този порок прави обвинението неясно, тъй като не може да се изведе ясна воля на ДНО за какво точно нарушение е привлечен към отговорност М. В.. Налице е отново нарушаване на правилата за индивидуализация на нарушението.

Отделно от гореизложеното съдът счита, че описаното дисциплинарно нарушение не е доказано от обективна и субективна страна. Деянието, което е прието, че е осъществено от жалбоподателя не може да бъде установено по безспорен начин от съвкупния анализ на събрания доказателствен материал. ДНО е обосновал своите изводи при противоречиви показания на лишените от свобода С. А. А. и Л. Л.; при видеозаписи, които са без звук и от които не може да се направи еднозначен извод за умишленото поведение на жалбоподателя в уговорките за намиране на мобилен телефон и поставянето му в спалното помещение на л.[населено място]; при игнониране на съдържащите се данни в писмените обяснения и жалба на л.[населено място]; при необсъждане на писмените сведения на В. В., М. М. и Р. М. /същите единствено поясняват, че л.с.Л.Л. е споделил за някаква затворническа интрига, в която го карат да намери мобилен телефон, който да бъде поставен в спалното на л.[населено място].И., без имена и подробности/. От показанията на св.И. И. в с.з. също не се доказва, че М. В. е създал организацията за извършването на горепосочените действия – свидетеля сочи, че е бил уведомен, че „ще бъде нареден“ от надзорно-охранителния състав Д. К. и С. Д.. Показанията му за симулативен обиск от жалбоподателя на 26.09.2023г. също не се доказват с абсолютни никакви доказателства. А и извършването на обиск само по себе си недоказва вмененото виновно поведение у оспорващия. В обратен аспект са представени писмени доказателства – 26 бр. протоколи за иззети забранени вещи при лични обиски, извършени от жалбоподателя. В този смисъл не може да се приеме, че М. В. е осъществил действия по уговаряне намирането и поставянето на мобилен телефон, нож и шило в спалното помещение на л.[населено място].

Предвид изложените мотиви съдът счита заповед №Л-197/12.01.2024г. на главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ за неправилна и незаконосъобразна, издадена при наличие на отменителните основния по чл.146, т.2 и т.4 от АПК, поради което ще бъде отменена.

С оглед изхода от делото на жалбоподателя се дължат разноски на основание чл.143, ал.1 от АПК, в размер на 1010 лв. – 10 лв. заплатена държавна такса и 1000 лв. адвокатско възнаграждение. Съдът не счита размерът за завишен с оглед фактическата и правна сложност на делото и участието на защитника в него.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ заповед №Л-197/12.01.2024г. на главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, с която на М. Й. В., [ЕГН] от гр.Кюстендил, [жк], [адрес] е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение на основание чл.194, ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.6 във вр.с чл.203, ал.1, т.8 и т.13, чл.204, т.3 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР.

ОСЪЖДА ГД „Изпълнение на наказанията“ – София, [улица]да заплати на М. Й. В., [ЕГН] от гр.Кюстендил, [жк], [адрес] съдебни разноски в размер на 1010 лв. /хиляда и десет/.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от връчването му на страните.