Решение по дело №632/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260619
Дата: 13 април 2021 г. (в сила от 11 август 2021 г.)
Съдия: Валерия Иванова Братоева Дамгова
Дело: 20211100900632
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 12 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 13.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в закрито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА

 

като разгледа ч. търг. дело № 632 по описа за 2021 година, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) вр. глава XXI „Обжалване на определенията“ ГПК.

Образувано по жалба на Б.Е.В., ЕГН **********, срещу отказ № 20210318132234-2/24.03.2021 г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление А5, вх. № 20210318132234/18.03.2021 г., с което е заявено за вписване заличаването й като член на съвета на директорите на „П.  И.“ АД, ЕИК ********.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на отказа и се претендира неговата отмяна. Със заявление А5, вх. № 20210318132234/18.03.2021 г. В.  заявила за вписване заличаването й като член на съвета на директорите, за което подала уведомление, получено от дружеството на 14.09.2020 г., но в рамките на 6-месечен срок не били предприети действия от дружеството за заличаването й, поради което депозирала на собствено основание заявление за вписване на това обстоятелство. По същото обаче бил постановен отказ, основан на неправилния извод, че заявлението за освобождаването й като член на съвета на директорите не било доказано да е връчено на дружеството. Счита, че писменото уведомление е допустимо да бъде връчено чрез всички допустими способи, включително и чрез пощенска пратка. В случая пратката била изпратена до обявен в ТРРЮЛНЦ адрес за кореспонденция на дружеството с органите на НАП, където съгласно информационната система на пощенския оператор било получено от адресата.

Регистърният орган е депозирал отговор на жалбата, в който се излагат допълнителни съображения в подкрепа на постановения отказ, които е следвало да бъдат изложени при неговото постановяване, затова и не се налага тяхното обсъждане. Последните изменения на разпоредбата са концептуално неадекватни на охранителния характер на регистърното производство и въпреки че предоставят определени процесуални права на регистърния орган не го превръщат в страна в производството.

Съдът като разгледа събраните доказателства, намира следното:

Със заявление А5, вх. № 20210318132234/18.03.2021 г., подадено от Б.Е.В., ЕГН **********, е поискано вписване в ТР на заличаването й като член на съвета на директорите на „П. И.“ АД, ЕИК ********, на основание чл. 233, ал. 5 ТЗ, въз основа на отправено уведомление и последвало в рамките на 6-месечен срок бездействие от страна на дружеството. Към заявлението е представено заявление, подписано от В., адресирано до общото събрание на акционерите на „П. И.“ АД, ЕИК ********, което по признание на заявителя, е адресирано до обявен в търговския регистър адрес за кореспонденция на дружеството с органите на НАП, където е получено при първо посещение, но без каквато и да било информация за лицето и качеството му, в което е приело пратката. Длъжностното лице по регистрация като приело, че уведомлението не се доказвало да е достигнало до дружеството,  постановило обжалвания в настоящото производство отказ.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество обаче е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 233, ал. 5 ТЗ предвижда, че член на съвета (на директорите) може да поиска да бъде заличен от търговския регистър с писмено уведомление до дружеството. В срок до 6 месеца след получаване на уведомлението дружеството трябва да заяви за вписване освобождаването му в търговския регистър. Ако дружеството не направи това, заинтересованият член на съвета може сам да заяви за вписване това обстоятелство, което се вписва, независимо дали на негово място е избрано друго лице. В случая с подаденото заявление А5, вх. № 20210318132234/18.03.2021 г. не са представени документите, които биха обусловили основателност на искането за заличаване на заявителя като член на съвета на директорите на „П.И.“ АД, ЕИК ********, тъй като липсват доказателства уведомлението да е получено от дружеството-адресат.

Наистина нормативната уредба не установява обвързваща процедура за връчването на уведомления до частноправните субекти. При всички положения обаче следва позоваващият се на последиците на връчването, следва да установи, че изявлението му е достигнало до адресата от формална страна (без значение дали същият субективно е узнал или не съдържанието на изявлението). В случая адресат на едностранното уведомление за освобождаване от качеството член на съвет на директорите, е юридическо лице, което налага връчването да бъде осъществено чрез физическо лице, с пасивна представителна власт. Затова ГПК в чл. 50, ал. 1 предписва, че място на връчване на ЮЛ е последният посочен в регистъра адрес и връчването става в канцелариите им, като принципно всеки работник/служител разполага с пасивна представителна власт, но е необходимо да се отбележат имената и длъжността му – чл. 50, ал. 3 ГПК.

Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 208/09.02.2018 г. по т. д. № 394/2017 г. на ВКС, ТК, І т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, макар и във връзка с обявяване на предсрочна изискуемост, се приема, че законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения, поради което волеизявяващият не е ограничен относно избора на способ за връчване на съобщения. В хипотезата на направен избор за връчване на уведомлението чрез пощенска пратка приложение намират условията за доставяне на пощенски пратки, определени в Общи правила, приети с решение № 581/27.05.2010 г. от Комисията за регулиране на съобщенията на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ). В този случай връчването трябва да е удостоверено по реда на чл. 6 вр. чл. 11, изр. 2 и 3 на Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети. Разпоредбата на чл. 6 предвижда непрепоръчани и препоръчани пощенски пратки, адресирани до еднолични търговци и юридически лица, да се доставят на посочения върху пратката адрес или на адреса за кореспонденция, а разпоредбата на чл. 11, изр. 2 и изр. 3 предвижда управителните и представляващите органи на юридически лица и еднолични търговци да могат да упълномощават свои служители да получават пощенските пратки и колети. Видът на пълномощните се определя от пощенския оператор в общите условия на договора с потребителите в съответствие с действащото законодателство. Тълкуването на тези разпоредби налага извод, че на юридически лица пратките се връчват на представляващите ги физически лица или на нарочно упълномощени от тях лица, което във всички случаи предполага получателят да е индивидуализиран с име и длъжност, за да е възможна преценката разполагал ли същият с представителна власт.

В случая доказателства кое конкретно физическо лице е получило пратката и в какво качество не са ангажирани. Налице е само отразяване за връчването й и то на адрес, който не е вписаният в търговския регистър адрес на управление на адресата „П.  И.“ АД, ЕИК ********, а представлява адрес за кореспонденция с органите на НАП, за който адрес на 10.09.2020 г. – ПРЕДИ изпращане на уведомлението, е подадено заявление № 20200910160710 за промяна. Следователно, връчването на пощенска пратка на адрес, който не е адресът на управление на юридическото лице и за който още преди доставяне на пратката е заявена промяна, не може да се приеме за релевантно.

Изпращането на съобщение не трябва да ограничава правата на получаващата страна, а точно такъв ефект е постигнат с изпращането на непрепоръчана пратка на адрес, който не е адрес на управление на дружеството. Все в подкрепа на извод, че уведомлението на Б.Е.В., ЕГН **********, не е достигнало до адресата са и представените от нея протокол от заседание на съвета на директорите от 25.09.2020 г., в който отсъствието й е изрично отразено да се дължи на „неотложен ангажимент“, като никъде не е посочен фактът на постъпилата молба за освобождаването й като член на съвета, включително при включване на точка в дневния ред на проектираното общо събрание на акционерите за промяна в състава на съвета на директорите няма препратка на постъпилата молба за освобождаване от страна на Б.Е.В., ЕГН **********.

Липсата на доказателства за получаване на уведомлението от „П.  И.“ АД, ЕИК ******** обуславя извод да не е поставено началото на 6-месечния срок и заявление А5, вх. № 20210318132234/18.03.2021 г. в правилно приложение на закона е прието за неоснователно и по същото е постановен отказ, който е законосъобразен, а жалбата срещу него следва да се остави без уважение. Това обаче не поражда право на АВ на претендираните разноски.

И след измененията на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, алинея 6 предвижда съдът да присъжда разноски на страните по реда на ГПК, а последният нормативен акт е категоричен: сторените в рамките на охранително производство разноски остават в тежест на молителя – чл. 541 ГПК. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и след измененията има охранителен, а не исков характер. То остава едностранно такова, тъй като произнасянето по молба за вписване/обявяване засяга ЕДИНСТВЕНО и само правната сфера на лицето, направило искането. Правната сфера на регистърния орган по никакъв начин не се засяга от произнасянето, затова и възможността на АВ да даде становище по депозирана жалба и да получи препис от постановено решение по жалбата не й придава качеството страна в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. След като АВ не е страна в производството, същата няма право на никакви разноски. Следва да се отбележи, че съдът се произнася с изричен диспозитив само, когато присъжда разноски (те не са част от спорния предмет), затова при неоснователност на искането, по същото съдът не дължи произнасяне за отхвърлянето му с диспозитива на крайния акт.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от Б.Е.В., ЕГН **********, срещу отказ № 20210318132234-2/24.03.2021 г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление А5, вх. № 20210318132234/18.03.2021 г., с предмет вписване на  заличаването й като член на съвета на директорите на „П.  И.“ АД, ЕИК ********.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя Б.Е.В., ЕГН **********.

 

                                                                                     СЪДИЯ: