Р
Е
Ш Е Н И Е
Номер -243
27.06.2019 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо
гражданско и търговско отделение
На двадесет и
девети май, две хиляди и деветнадесетата година
В
публично заседание в следния
състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: Жанета Граматикова
Прокурор: _________________
Като разгледа докладваното от съдията
Кирил Градев
Търговско дело № 498 по описа
за 2018 година
И за да се произнесе взе в предвид
следното:
Делото е образувано по исковата молба на Т. В.
М. , гражданка на Русия, чрез
процесуален представител – адвокат
против „Виктори Ко“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление –
гр.Бургас, представлявано от управителя
си Благомир Балчев. Ищцата се легитимира като собственик на недвижим имот –
апартамент №501 състоящ се от антре, дневна с кухненски кът, спалня, баня с
тоалетна и тераса с обща площ от 61.56 кв.м, който се намира в поземлен имот с
идентификатор №58356.503.297. Въпросният имот е придобит въз основа на договор за покупко-продажба на 04.09.2018 г.,
обективирана с нотариален акт №***, н.з.№***/20** г. на нотариус М.Василева,
рег.№370, по който продавач е ответното търговско дружество. Договора по нот.
акт е сключен въз основа на Предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 17.07.2016 г., към който е сключен анекс за промяна на цената
на 58 147 евро, която сума изцяло е заплатена от ищцата. Според Раздел ІІ, т.6
от предварителния договор ответникът се
е задължил да снабди сградата , където се намира въпросния апартамент с
удостоверение за въвеждане в експлоатация до 30.12.2016 г. Едва през м.юли 2018
г. сградата е снабдена с удостоверение за степен на завършеност – Акт 16. Това
очевидно представлява забавяне и съобразно Раздел ІІІ т.2 от същия
Предварителен договор продавачът – т.е. – ответникът дължи неустойка в размер
на 0.1% върху договорената продажна цена за всеки ден от забавата – което от
уговорената дата – 30.12.2016 г. до 02.07.2018 г. / датата на снабдяване с
Удостоверение - Акт 16/ - или общо 549
дни по 0.1% от 58 147 евро – или по размер
следващата се съобразно така договореното неустойката следва да възлиза
на 31 922.70 евро. Поради това ищцата Т.М. претендира да бъде осъден ответника
„Виктори Ко“ ЕООД да й заплати договорна неустойка за забава по предварителния
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.07.2016 г. в размер на 31
922.70 евро – за общо 549 дни забава от 31.12.2016 г. – до 01.07.2018 г. в
размер на 0.1% от продажната цена от 58
147 евро на ден ведно със законната
лихва върху главницата , считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното й изплащане. Претендират се и разноските по делото. Приложени
към исковата молба са писмени
доказателства по опис в четири пункта – въпросния предварителен договор ,
анекса към него , удостоверението за въвеждане в експлоатация от 02.07.2018 г.,
нотариален акт за покупко-продажба. Исковата претенция
се поддържа от ищцата лично пред съда , както и чрез двама процесуални представители – адвокати.
Постъпил е отговор на исковата
молба на Т.В.М. от страна на ответника
„Виктори Ко“ ЕООД, представлявано от управителя Благомир Балчев по чл.367 от ГПК. Исковата молба се
оспорва като изцяло неоснователна и
необоснована. На първо място страната се позовава на клаузите на договора за
покупко-продажба , обективиран с нотариален акт №120/2018 г., според които
предварителния договор спира да действа и страните нямат претенции една спрямо
друга относно изпълнение на задълженията
по предварителния договор за продажба на имота, а предмет на настоящото
производство е неустоична клауза именно по предварителния договор – т.2, раздел
ІІІ – Неизпълнение, неустойки. На това основание страната счита, че претенцията следва изцяло да се отхвърли. На
следващо място - въпреки възраженията по
първия пункт съдът приеме , че неустойка
се дължи, ответната страна прави възражение за нищожност на същата. Така
договорена неустойката накърнява
правилата на добрите нрави.
Начинът по който е изчислена претендираната неустойка надвишава в значителна степен обичайните обезщетения, свързани със забавеното
изпълнение – размерът й надвишава 45% от продажната цена на апартамента като
именно това я прави определена в противоречие с
добрите нрави. Страната цитира в
подкрепа на възражението си и съдебна
практика на ВКС – относно нарушаване на принципа на справедливостта и създаване
на условия за неоснователно обогатяване,
когато вследствие на заплащането й ще е налице неравностойност на насрещните
задължения по договора, или неустойката ще излезе извън обезпечителните или
обезщетителни функции , които са й
придадени от страните. Страната се позовава и на практиката на ВКС съгласно
която неустойка, която няма горна граница е недействителна, защото е
неопределяема и може да доведе до твърде голямо разместване на блага в
патримониумите на страните. На трето място – при условия на евентуално приемане
от съда за неоснователни на направените
на първите две места възражения страната сочи , че съдът следва съобразно принципа на чл.20 от ЗЗД да тълкува
внимателно волята на страните по
договора. В процесния случай ищцата според ответната страна проявява
недобросъвестност като тълкува превратно неустоечната клауза. Съгласно – т.2 от
Раздел ІІІ – „ в случай че забавата
продължи с повече от 60 дни след срока по р.ІІ т.6 купувачът има право
да развали договора, а продавачът дължи
на купувача неустойка в размер на 20% от
продажната цена / без ДДС, каквато е указана в нотариалния акт / и връщане на
всички получени суми в едномесечен срок от разваляне на договора. По този
начин неустойката би следвало да бъде
уважена само до размера от 20% от продажната цена на апартамента , ако не се отхвърли изцяло. На четвърто място ответната страна сочи
освен изложеното в предходните пунктове , че ищцата реално не е понесла вреди , каквито
твърди и претендира за обезщетяване с неустойката съобразно момента на
въвеждане в експлоатация , тъй като тя е
получила владението на имота много преди прехвърлянето на правото на
собственост с нотариален акт. Ползването на имота е било осигурено, както и
захранване с ел. енергия и вода , въпреки че сградата не е била въведена в
експлоатация. Страната претендира от
времето на забавяне да бъде изключен периода със строителна забрана за региона,
където се намира имота за 2016 г. / 76 дни/ , за 2017 г. / 140 дни/ и за 2018
г. – до 02.07.2018 г. – 49 дни – общо 265 дни – на основание т.2 , разд.ІІІ от
предварителния договор , тъй като наличието на вина е едно от обстоятелствата
от фактическия състав , подлежащ на доказване. Така – според това дните забава
, които евентуално биха останали за компенсиране от страна на продавача
възлизат на 284 дни – 13 761.45 евро съобразно начина за определяне на
неустойката , но с оглед направеното вече възражение за горна граница на същата – 20% - то тя не
следва да е по-голяма от 9 691.17 евро. Над този размер ответникът
моли за отхвърляне на исковата
претенция. Прилагат се към отговора на исковата молба три броя заповеди за
спиране на строителните работи през летния период през летните месеци на 2016 ,
2017 и 2018 г. Прави се искане за
допускане на двама свидетели до разпит при режим на довеждане относно
сочени в отговора факти и обстоятелства, релевантни за спора по делото. Становището
на страната се поддържа чрез процесуалния представител – адвокат.
Депозирана е и допълнителна искова молба
от Т.М.. На първо място се излагат доводи относно действието на предварителния
договор. Според страната с нотариалния акт страните не са се договорили
окончателно да бъде прекратено действието на предварителния договор , а
само временно занапред да се спре.
Безспорно е според ищцата, че волята на
страните е този предварителен договор да действа до датата на сключване на
нотариалния акт. На следващо място – декларацията за липса на претенции
между страните според ищцата по никакъв
начин не отменя правото й да търси
неустойката по предварителния договор. Това ищцата е направила на самата сделка
като е запознала ответника с изчисленията си. По въпроса за неустойката – страната сочи , че сделката по
предварителния договор безспорно е търговска и съобразно практиката на ВКС липсата на
уговорен краен предел и срок на
договорната клауза за неустойка не прави същата нищожна. Страната сочи ,
че може да се приеме за нищожна
неустойката ако излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции като преценката за това
следва да бъде направена към момента на сключване на сделката. Големия размер всъщност е
обусловен от забавата на ответника – окачествено като виновно
бездействие на ответника от страна на ищцата. Оспорват се твърденията на
ответника , че чрез неустойката ищцата цели да се облагодетелствува – ищцата сочи
, че би могла да развали сделката и да
получи 20% неустойка, това, че е решила да сключи окончателен договор и тогава да дири
неустойка не я прави недобросъвестна.
Страната също така счита , че ответникът не може да се позовава на строителните забрани през летните периоди, тъй като това
обстоятелство му е било известно. Оспорва се и твърдението , че ищцата е
придобила владението на имота много по-рано от
подписването на окончателния
договор – в самия нотариален акт се сочи , че владението се предава в деня на
подписването на акта – 04.09.2018 г. Оспорва се и начина , по който ответникът тълкува понятието „продажна цена“ – в случай ,
че за такава следва да се счита цената
на имота без ДДС според страната това изрично е следвало да се впише. Според ищцата
определянето на неустойката е въз основа
на цена с включено ДДС – т.е. размера от
58 147 евро. Прави се искане за допускане до разпит на двама свидетели за установяване на посочените в
исковата молба факти и обстоятелства. Прилагат се писмени доказателства по опис - справки от АВ – гр. Царево, извлечение от
търговския регистър по партидите на
„Виктори Ко“ ЕООД. Моли се за уважаване на претенцията, прилага се копие от съдебно решение в подкрепа на
изложената от страната теза – съдебна практика в насока на защитаваната
от ищцовата страна теза по съществото на
спора.
Постъпил е отговор на допълнителната
искова молба от страна на „Виктори Ко „ЕООД. В отговора на първо място се
съдържат доводи относно изразеното от
ищцата становище по т.нар. “спиране“ действието на предварителния договор –
т.е. – за временното преустановяване действието на този договор и възможността
за действие отново след подобно преустановяване. Ответникът сочи , че е
необходимо смислово и логическо тълкуване волята на страните в нотариалния акт
– в смисъл , че предварителния договор
е изпълнен и изчерпан – всяко друго
тълкуване би било нелогично и неправилно: ясно и недвусмислено е изразено
съгласие за преустановяване действието
на предварителния договор и липсата на каквито и да са претенции на страните
една спрямо друга. Подписвайки
нотариалния акт ищцовата страна
се е подписала и под това деклариране за
липса на претенции. Изцяло се оспорва начина по който се тълкува от ищцовата
страна договорното уреждане на отношенията между страните и извличането в своя полза на право да се търси неустойка и след сключването на
окончателния договор на основание предварителния. На следващо място – по спора
между страните за валидността на
клаузата за неустойка ответната страна поддържа направеното възражение за нищожност /
недействителност/ на неустоечната клауза. Не се спори , че предварителния договор е част от търговската
дейност на ответника и делото има търговски
характер. Оспорва се самата
неустойка като нищожна поради размера , който е определен – 0.1% от
продажната цена, натрупвайки се , без горна граница като о този начин води
до прекомерност, до разместване на блага
и поради това – до неморалност в
цялостния си размер от 45% от цената на
имота. Страната сочи , че цитираното ТР №1/2009 г. на ОСГК на ВКС не е относимо
към настоящия случай – то касае и обсъжда приватизационни договори и не може да
се цитира дословно в случая , тъй като и волята на ВКС е в тази насока – когато се обявява нищожност
на неустоечна клауза да се преценя всеки
конкретен случай, детайлно и поотделно , без да се поставя под „общия
знаменател“. В цитираното ТР е изложено и особено мнение което именно поставя неморалността
на прекомерната неустойка - изключва се съответствието на неустойката с добрите нрави ако към момента
на сключване на договора неустоечната клауза създава потенциална възможност
договорената неустойка да достигне нетърпимо висок за длъжника и неоправдано
облагодетелстващ над претърпените вреди кредитора размер , защото тогава вместо
обезпечителна и обезщетителна, санкционна функции, неустойката води до неоснователно обогатяване. Оспорва
се относимостта и приложимостта и на друга цитирана практика на ВКС от ищцата –
Решение №112 от 02.12.2013 г. на Второ ТО на ВКС по т.д.№426/2012 г., тъй
като ответникът сочи , че направеното
възражение от негова страна е за изцяло
нищожност на неустоечната
клауза , а не за нейното намаляне поради
прекомерност. Поддържа се изцяло изложеното в отговор ана исковата молба – при
условия на евентуалност – ако съдът не отхвърли изцяло претенцията на ищцата поради нищожността на
неустоечната клауза, то евентуалното
уважаване би следвало да бъде в размер
до 20% от цената и то без ДДС по изложени вече съображения. На следващо място –
страната сочи , че знанието за съществуването на строителна забрана през летния
сезон не изключва възможността времевия
период на мораториум върху строителството да бъде изключен от срока за
въвеждане в експлоатация. Това изрично изключване е договорено по взаимно
съгласие – не се тълкува като виновно неизпълнение времето , през което действа
строителна забрана. Ответникът не спори
по отразяването в нотариалния акт на дата, считано от която е предадено владението
на имота, но сочи , че в тази връзка е ангажирал показанията на свидетели ,
поискани с първоначалния отговор на
исковата молба. На следващо място –
цената на имота е визираната в
нотариалния акт – без ДДС и страната категорично се противопоставя на изчисляване на неустойката върху цената с включено ДДС, както прави
ищцата – 58 147 евро. Ответникът се противопоставя на направеното от ищеца доказателствено
искане – допускане на двама свидетели като
оспорва допустимостта им с оглед
общия начин на излагане - бланкетно препращане към целия текст на
исковата молба. Моли да не бъде уважавано.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
сяхната съвкупност , Бургаският окръжен съд приема за установено следното:
Безспорно установено е, че
страните по делото са били в договорни отношения. Между тях е налице
сключен предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 2016 г. През 2018 г. е сключен окончателния
договор, обективиран с нотариален акт №*** от **.**.**** г., нот. д. №***/20**
г. Спори се между страните по действието
и приложението на неустоечната клауза по предварителния договор , на основание
на която е предявена исковата претенция – доколко е приложима и валидна тази
клауза – дали същата след сключване на нотариалния акт все още има приложимост,
вкл. и след декларираната липса на претенции между страните , дали клаузата е нищожна с оглед претендирания въз
основа на нея размер на неустойката от 45%
върху стойността на имота. Спори се и
относно базата на изчисляване на
неустойката – дали цената на имота
следва да бъде без или с включен ДДС,
спори се и относно момента на
реалното получаване на
владението върху имота от страна на ищцата като купувач на същия , спори се
и относно евентуалното изключване от
времето на забавата на периодите, през
които е налице забрана за извършване на строителни дейности в региона.
Във
връзка с твърденията си всяка от страните ангажира доказателства в
съответствие с изложеното. Ищцовата страна ангажира показанията на свидетеля М..
Същият е руски гражданин и притежава имот в същия комплекс , закупен от същия предприемач –
ответника по делото.Свидетелят М. сочи , че
от разговорите с ищцата М. знае ,
че тя е недоволна от неизпълнението на
договорните задължения на
ответника – изпълнител по
предварителния договор и имала намерение
и никога не се е отказвала от плановете си да заведе иск за неустойка за
неизпълнението на договора. Опасенията й са били във връзка с окончателното
прехвърляне на собствеността върху имота – тъй като е изплатила голяма част
от цената на имота, тя се е притеснявала
че могат да възникнат проблеми. Свидетелят потвърждава , че в комплекса
обитават имотите си от две години – т.е. – отпреди сключването на окончателните
сделки с нотариални актове. Свидетелят потвърждава намеренията на М. да води иск
за неустойка независимо от прехвърлянето
на имота с нотариален акт и официалното въвеждане на сградата в експлоатация с
акт 16.
Свидетелят на ответника – Т. също сочи , че ищцата е вече трето лято в имота си, че влизането й се е отлагало
неколкократно заради нейни претенции и забележки по състоянието на имота, което
наложило извършването на допълнителни работи.
Не се спори по делото , че между ищцата и ответника на 17.07.2016 г. е
бил сключен предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот / находящ се на л.8-11 по делото/ с предмет -
да се извърши продажба по надлежния ред на апартамент №501 в комплекс
„Грийн Парадайс VІ“ състоящ се от антре
, дневна с кухненски кът , спалня, баня с тоалетна и тераса с обща площ от
61.56 кв.м. Купувачът се е задължил да плати цена в размер на 36 200
евро - на вноски както следва: - до 30.09.2016
г. – сума в размер на 17 000 евро, до 30.12.2016 г. – сумата от 6400 евро,
до 30.12.2017 г. – сумата от 6400 евро и до 30.04.2018 г. – сумата от 6400
евро. Договорено е до 30.08.2018 г. да се сключи окончателния договор за
покупко-продажба пред нотариус / Раздел ІІ, т.2/. Продавачът се е задължил
да снабди сградата с удостоверение
за въвеждане в експлоатация в срок до
30.12.2016 г./ Раздел ІІ, т.6/. За виновно
забавено неизпълнение на задължението си да въведе сградата в
експлоатация в срока по Раздел ІІ , т.6 от договора ответникът като продавач дължи на купувача - ищец неустойка в размер на 0.1% от продажната цена
за всеки ден забава – Раздел ІІІ т.2 – в случай че забавата продължи с
повече от 60 дни след срока по Раздел ІІ
т.6 І 30.12.2016 г. купувачът / ищеца/ има право да развали договора , а
Продавачът дължи на Купувача неустойка в размер на 20 % от продажната цена
и връщане на всички получени суми в
едномесечен срок от развалянето на
договора. На същата дата между страните е подписан анекс / л.11 по
делото/, с който цената се изменя на 58 147 евро , а плащането – на седем
вноски , като последната е в размер на
6247 евро и следва да бъде платена до 30.08.2018 г.Не се спори по делото , че
въвеждането в експлоатация на сградата е станало на 02.07.2018 г. /
удостоверение №33 от 02.07.2018 г. – л.12 по делото/ . Не се спори и че на
04.09.2018 г. е бил сключен договора за покупко-продажба на процесния
апартамент с нотариален акт №120 , т.ІV , н.д.№574/2018 г. на нотариус
М.Василева, рег.№370 / на л.14 по делото/.
По основателността на претенцията съдът
съобрази следното: Ищцата е формирала своята претенция на основание Раздел ІІІ т.2 от
Предварителния договор от 17.07.2016 г. като е изходила от обстоятелството , че
вместо до 30.12.2016 г. ответникът
е въвел сградата в експлоатация на
02.07.2018 г. – като изчислява , че това се е случило със закъснение от 549
дни. При 0.1% неустойка за забава върху
всеки просрочен ден върху договорената цена от 58 147.00 евро размера на
дължимата по Раздел ІІІ , т.2 неустойка
възлиза на
31 922.70 евро. Съдът намира
претенцията на ищцата за изцяло
неоснователна. На първо място – неустойката е
вид обезщетение за причинени на изправната страна по договора вреди, един вид – компенсация за причинените
вреди. Отликата на неустойката е , че тя е договорно определена / определяема/ и
предварително оповестена на страните по
размер. При един евентуален спор изправната страна установявайки неизпълнението
и понесените вреди може да претендира изплащането на неустойка.
В процесния случай ищцата в исковата си молба
не сочи никакви настъпили за нея вреди или каквито и да са неблагоприятни последици от неизпълнението на
това задължение на ответника , вследствие забавеното изпълнение на задължението
на ответника да въведе сградата в
експлоатация – т.е. – по никакъв начин
ищцата не сочи по какъв начин забавеното изпълнение на задължението на
ответника за въвеждане на сградата в
експлоатация е повлияло неблагоприятно върху собствената й правна сфера.
Ответната страна е компенсирала ищцата с
предоставяне на друго жилище за ползване до
окончателното привеждане на собствения на ищцата апартамент във вид , в
който да й бъдат задоволени всички желания / свид.К. Т. – л.81-82 по делото/. Сключването
на предварителния договор има за предмет – сключване на окончателен. Т.е. –
интереса на ищцата като купувач по
предварителния договор е да се сключи в окончателна форма договора и да получи
собствеността върху процесния имот. За сключването на окончателния договор е
определена крайна дата – 30.08.2018 г. като реално той е сключен пет дни след
това - на 04.09.2018 г. – или не може да бъде направен извод , че правата и интересите на ищцата са били
накърнени до степен да се задейства правото й на неустоечна клауза. Не се
обосновава по никакъв начин , а и не се установява неспазването на срока за въвеждане на
сградата в експлоатация да е повлияло да срока за сключване на окончателния
договор. В крайна сметка и за ищцата
е налице задължение – за заплащане на
вноска по цената до 30.08.2018 г. На следващо място – самата неустойка е
формулирана по начин ,който изключва
възможноста да предявява претенция за заплащане на неустойка в такъв размер – 31 922.70
евро. Начина, по който ищцата тълкува
разпоредбата на т.2 на раздел ІІІ е неправилен. Изрично е посочено , че неустойка в размер на 0.1% от продажната цена
/ както изчислява ищцата претендираната неустойка/ се заплаща само до
определен период на забава – до 60 дни. Този процент върху продажната цена не е безусловна възможност за претендиране
като неустойка. Предвидено е , че максималния срок за това е 60 дни. След
изтичане на срок от 60 дни след срока по
Р.ІІ , т.6 тази неустойка се
трансформира във възможност за Купувача да
развали договора , а продавачът
дължи на купувача неустойка в размер на
20% от продажната цена и връщане на
всички получени суми. Т.е. -
максимално възможния процент на неустойката спрямо продажната цена е 20%
и то след изтичане на 60 - дневен срок
забава с възможност за разваляне на
договора. По делото е безспорно установено , че ищцата не е упражнила
правото си да търси неустойката
както във варианта й по първата фаза на забавата , така и по
варианта на втората фаза на забавата – с разваляне на договора. Напротив –
самата ищца в изявлението си по чл.176
от ГПК сочи, че нейната цел е била да получи
нотариалния акт за собственост – т.е. – тя е желаела на всяка цена да
получи правото на собственост върху
апартамента, въпреки възможността й да си получи обратно парите / реално платени до момента , в който е
упражнено правото на разваляне/ и
евентуално – 20% неустойка върху продажната цена. Респ. – същата не е
имала никакво желание към привеждане в
действие на предвидените в договора възможности за разваляне на договора. Или –
възможността ищцата та търси неустойка в размер на 0.1% върху продажната
цена на имота е до 60 –тия ден на
забавата, впоследствие - след 6-ия ден
тази възможност се трансформира в право да се иска разваляне на договора ,
връщане на платените суми и неустойка в
размер на 20% от продажната цена. Неустойка , изчислена по такъв начин , както
е формирана исковата сума в случая е
незаконосъобразна – не е предвидена възможност за претенция за такава сума. На трето място –
съдът не споделя изложените от ищцовата
страна доводи , че нотариалния акт –
окончателния договор не елиминира възможността да се търсят права по
предварителния договор. Предварителния договор има организационен характер –
неговия предмет е сключването на
окончателния договор във форма на нотариален акт. Това в процесния
случай е сторено – на 04.09.2018 г. страните са сключили окончателния договор:
- т.е. – предварителния договор е изпълнил предназначението си , изчерпан е и
неговото действие е преустановено със
сключването на окончателния договор. Всякакви
изложения на ищцовата страна за използвани специфични терминологии, че
действието на предварителния договор по субективното намерение на ищцовата
страна било само временно спряно са правно ирелевантни и несъстоятелни. Практиката
, на която се позовава ищцовата страна – представено съдебно решение в случая
на първо място е неотносима / касае трудов спор/ и не обвързва настоящия
съдебен състав / не е задължителна практика на ВКС по чл.290 от ГПК/. Аналогично на изложените в Решение №417 от
18.10.2012 г. по гр.д.№568/2012 г. по описа на ВКС , ІV гр.о. /задължителна
практика по чл.290 от ГПК/ мотиви
предварителния договор може да послужи за установяване действителна воля на
страните / във визираното решение –
цената на имота/ - но при наличие на
изрична договорка в предварителния договор. Също така – Решение №118/06.10.2010 г. по
т.д.№1053/2009 г. на ВКС, І т.о. , постановено ъщо по реда на чл.290 от ГПК,
Върховният касационен съд е приел , че
правни последици поражда само окончателното съгласие, обективирано в
нотариалния акт като не може да бъде заместена изричната окончателна воля на
страните, постигната в окончателния договор и изразена в нотариалния акт с
това, което те са договаряли в
предварителния договор / неокончателното им споразумение/. Предварителния договор би определил съдържанието на сделката само
ако окончателния договор не е сключен. Според
съдържанието на процесния
окончателен договор - а именно – нотариален акт за покупко-продажба №***, н.д.№***/20**
г. от **.**.20** г. – „… Страните по настоящия договор декларират , че сключват настоящия договор и договора за
поддръжка доброволно и без натиск /
принуда, като им са ясни условията и на двата договора, и настоящия договор се
сключва без да са налице условията на крайна нужда по смисъла на чл.33 от
Закона за задълженията и договорите. Страните по настоящия договор декларират и
си заявяват взаимно, че със сключване на настоящия договор спира да действа
предварителния договор помежду им за продажба на гореописания имот, и страните нямат никакви претенции
една към друга относно изпълнение задълженията си по предварителния договор за
продажба на гореописания имот“…
Съобразно така формулираното изявление , под което са се подписали
страните по делото точно и ясно е заявено , че страните нямат никакви претенции една спрямо друга
относно изпълнение задълженията си по
предварителния договор за продажба на
имота на ищцата М. – в т.ч.
и задължението на ответника за въвеждане на сградата в експлоатация до 30.12.2016 г.
С оглед на гореизложеното ищцовата
претенция се явява изцяло неоснователна и недоказана и следва да бъде
отхвърлена с последиците по закон. На
основание чл.78 ал.3 от ГПК ответната страна има право на присъждане на направените
от нея разноски в производството. Съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК и
договора за правна помощ на ответника се дължат разноски в размер на 1750 лв. –
заплатена сума за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното , Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Т.В.М.,
гражданка на Руската Федерация, родена на *** г. в гр.М. против „Виктори Ко“ ЕООД
, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.Бургас,
ул.“Гладстон“№99, представлявано от управителя си Благомир Балчев , с който се
иска да й заплати сумата в размер на
31 922.70 евро / тридесет и една хиляди
деветстотин двадесет и две евро и 70 евроцента/ евро – представляваща
претендираната от ищцата неустойка на основание Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 17.07.2016 г. – Раздел ІІІ , т.2 от този
договор и анекс към него от 17.07.2016
г. за периода от 31.12.2016 г. до 01.07.2018
г. включително, или – за общо 549 дни / 0.1% от продажната цена в размер на
58 147 евро х 549 дни/ ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й заплащане като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Т.В.М. да заплати на „Виктори Ко“ЕООД сумата от 1750 / хиляда
седемстотин и петдесет/ лева - направени
по делото разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд –
гр.Бургас в двуседмичен срок от уведомяването му на страните.
Окр. съдия: