№ 21672
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20251110136423 по описа за 2025 година
Ищецът ЗАД „А. Б.“ АД твърди, че в изпълнение на договор за застраховка имущество
“Каско на МПС” заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1225.13 лв. за щети на
застрахованото МПС „Пежо 308“ с рег. № ........., резултат от ПТП, настъпило на 28.06.2023 г.
в гр. София, ж.к. „Младост-I” на Т-образно кръстовище на ул. „Методи Антонов“ до 10 СУ
„Теодор Траянов“, причинено по вина на водача на МПС „Форд Фокус“ с рег. № ........, чиято
гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД. Твърди, че водачът на МПС „Форд Фокус“, движейки се назад, ударил
МПС „Пежо 308“. Ищецът предявил пред ответника регресна претенция за възстановяване
на платеното обезщетение и ликвидационните разноски, като било извършено частично
плащане и останал неплатен остатък в размер на 200 лв. Моли ответникът да бъде осъден да
му заплати сумата от 200 лв. представляваща неплатен остатък от регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение и обичайни разноски за вреди на посоченото МПС,
ведно със законната лихва от подаването на исковата молба, мораторна лихва в размер на
40.35 лв., за периода от 18.01.2024 г. до 19.06.2025 г. и разноските по делото. В съдебно
заседание моли за уважаване на иска с осъждане на ответника да плати остатъка от
регресната претенция и лихвата за забава от датата на частичното плащане.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявените искове. Не оспорва наличието на сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и собственика на МПС „Форд Фокус“ с рег. № ......... Не
оспорва механизма на ПТП, причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и
вредите. Счита, че платената извънсъдебно на ищеца сума е достатъчна с оглед вредите, а
процесната претенция е неоснователна. Твърди завишен размер на изплатената от ищеца
1
сума. Твърди, че не са представени доказателства за плащане от ищеца на застрахованото
лице. Оспорва иска за мораторна лихва. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски. В съдебно заседание моли за отхвърляне на исковете, тъй като с платената сума от
480.84 лв. е погасил задължението си.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД. Основателността
на главния иск предполага наличие на валиден договор за застраховка имущество между
ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от застрахователя на
дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност – виновно
противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения-застрахован при
причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния
резултат, валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ отговорността
му за причинените щети, с ответното застрахователно дружество; вид и размер на
претърпените вреди.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени по делото обстоятелствата, че на
28.06.2023 г. в гр. София, ж.к. „Младост-I” на Т-образно кръстовище на ул. „Методи
Антонов“ до 10 СУ „Теодор Траянов“, е настъпило ПТП по вина на водача на МПС „Форд
Фокус“ с рег. № ........, който движейки се назад, ударил МПС „Пежо 308“ с рег. № .........; че за
МПС „Форд Фокус“ с рег. № ........ е имало сключена застраховка ГО при ответното
дружество към датата на процесното събитие; че за МПС „Пежо 308“ с рег. № ......... е имало
сключена застраховка „Каско на МПС“ при ищцовото дружество към датата на процесното
събитие, както и че ответникът е извършил извънсъдебно плащане по регреса.
От представеното по делото нареждане за плащане се установява, че ищецът платил на
сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил /Ес Еф Ей Ритейл-1 ЕООД/, сумата от
1225.13 лв.
Съобразно признанието на ответника в становище от 10.10.25 г., извършеното от него
регресно плащане е в размер на 480.84 лв.
Налице са предпоставките за суброгиране на обезщетилия вредите застраховател в правата
на пострадалия срещу застрахователя по гражданската отговорност на причинителя на
вредите. Спорен е размерът на причинените вреди, който определя обема на регресната
отговорност на ответника, която е в рамките на по-малката измежду дължимата и платената
сума.
Според заключението на автотехническата експертиза, стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил Пежо 308, изчислена по средни пазарни цени към
датата на ПТП, е 891.60 лв., а по цени на фирмен сервиз към датата на ПТП, е 1225.13 лв. с
ДДС. Към датата на ПТП автомобилът е бил на 4 години, 2 месеца и 26 дни след пускане в
експлоатация. По делото няма данни дали е бил в гаранция към датата на ПТП, тъй като
гаранцията за всеки автомобил е индивидуална. Следователно, при липса на установено
друго, следва да се приеме, че към датата на настъпване на пътнотранспортното
2
произшествие автомобилът не е бил в гаранция. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ,
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието. Според чл. 400 КЗ, застрахователната сума не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. Тази стойност е пазарната
стойност на необходимите нови части и труд към датата на настъпване на събитието /без
отчитане на овехтяването/, тъй като в нейните предели застрахованият може да замести
увреденото имущество с еквивалентно по вид и качество. Само когато автомобилът е бил в
гаранционен срок и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката, тогава
обезщетението се определя на база стойността на ремонта, отразена в издадените от
фирмения сервиз фактури. Тази хипотеза не е приложима в случая. Ето защо дължимото
обезщетение следва да се определи на база пазарната стойност на вредите, именно 891.60 лв.
С тази сума се съизмерява регресното право на ищеца. При приспадане на платените от
ответника 480.84 лв., дължими остават 410.76 лв. Искът следва да се уважи за
претендираните 200 лв., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба в съда.
За процесното вземане на ищеца законът е предоставил на длъжника срок, в който следва да
изпълни, поради което едва след изтичането на този срок е налице изпадане в забава. Този
срок е определен в чл. 412, ал. 3 КЗ и той е 30-дневен от предявяване на претенцията пред
ответника или представяне на всички доказателства за установяване основанието и размера
на вредата /ал. 2/. В случая по делото не е представена отправена до ответника покана за
плащане, нито доказателства за датата на частичното плащане, от която ищецът е уточнил,
че претендира лихвата, поради което поради липса на установена забава, искът за лихва
следва да се отхвърли като неоснователен.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор, претенцията на ищеца за разноски е частично основателна
и от направени разноски за държавна такса 105 лв., депозит в.л. 220 лв. и адвокатско
възнаграждение 480 лв., се дължат 669.86 лв. Съгласно чл. 78, ал.3 и ал.8 ГПК, ответникът
има право на разноски съразмерно с отхвърления иск, като от разноски за депозит 100 лв. и
за представителството от юрисконсулт 100 лв., му се дължат 33.58 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. София, ......., ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „А. Б.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ........., на основание чл. 411 КЗ сумата от 200.00 лв., ведно със
законната лихва считано от 19.06.2025 г. до изплащането й, представляваща остатък от
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка Каско за вреди от
ПТП настъпило на 28.06.2023 г. по вина на водача на МПС „Форд Фокус“ с рег. № ........,
чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество, както и ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 669.86 лв. разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „А. Б.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
3
управление гр. София, ........., срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ......., иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумата от 40.35 лв. обезщетение за забава за периода от 18.01.2024 г. до
19.06.2025 г.
ОСЪЖДА от ЗАД „А. Б.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, ........., ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. София, ......., на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 33.58 лв.
разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4