№ 11170
гр. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20241110104495 по описа за 2024 година
С искова молба ищецът ******** Ж. М. е предявила отрицателен установителен
иск с правно основание по чл. 439 ГПК против ********** за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сума в размер от 4902.21
лева, представляваща главница по договор за кредит от 21.06.2007г., сключен между
ищеца и ********, ведно със законната лихва, считано от 22.11.2010г. до
окончателното изплащане на сумата, сумата от 441,51 лева - договорна лихва от
15.11.2009г. до 21.11.2010г., сумата от 506,49 лева - наказателна лихва за периода от
15.11.2009г. до 21.11.2010г., сумата от 117 лева - разноски по делото и 378.61 лева -
адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 08.12.2010г.
по ч.гр.д. № 56815/2010г. по описа на СРС, 47 състав, вземанията по който договор са
прехвърлени от ******** на ответника ********** с договор за цесия от 31.01.2018г.,
като недължими поради изтекла погасителна давност.
Ищецът - ******** Ж. М., твърди, че на 21.06.2007 г. е сключила с ********
договор за кредит, като въз основа на влязла в законна сила заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК от 08.12.2010 г. по гр.д. № 56815/2010 г., по описа на СРС,
47 състав, срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 08.12.2010г. в полза на
********, за следните суми: сума в размер от 4902.21 лева, представляваща главница
по договор за кредит от 21.06.2007г., сключен между ищеца и ********, ведно със
законната лихва, считано от 22.11.2010г. до окончателното изплащане на сумата,
сумата от 441,51 лева - договорна лихва от 15.11.2009г. до 21.11.2010г., сумата от
506,49 лева - наказателна лихва за периода от 15.11.2009г. до 21.11.2010г., сумата от
117 лева - разноски по делото и 378.61 лева - адвокатско възнаграждение. С договор за
1
цесия от 31.01.2018г. вземанията на ******** по договора за кредит са прехвърлени на
ответника **********. На 11.09.2023г. по искане на ответника ********** е
образувано изпълнително дело № 20238440402868 по описа на ЧСИ ********* за
събиране на вземанията по издадения в полза на цедента изпълнителен лист. Посочва,
че до подаването на исковата молба не е уведомявана по надлежния законов ред за
договора за цесия, сключен на 31.01.2018г., а едва през 2023 г. до ищеца било
изпратено уведомление за извършено прехвърляне на вземания с изх. № МА 00012439
от 05.09.2023г. Поддържа, че с оглед изтеклия период от тринадесет години от
издаването на изпълнителния лист на 08.12.2010г. до образуване на изпълнителното
производство на 11.09.2023г., вземанията за главница, лихви и разноските по издадения
изпълнителен лист са изцяло погасени по давност и на това основание същите са
недължими. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в
който оспорва предявения иск. Поддържа, че давността по отношение на процесните
вземания не е изтекла, като същата е прекъсната с образувано на изпълнителното дело
№ 00050/2011 по описа по опис на ЧСИ *********, peг. № ***** при КЧСИ, по което с
образуването и в хода на изпълнителното производство са предприети изпълнителни
действия, прекъсващи давностния срок. Твърди, че за вземанията по изпълнителния
лист е образувано и изпълнително дело № 02868/2023 по описа на ЧСИ *********, рег.
№ ***** при КЧСИ, което е образувано преди изтичане на давностния срок, като с
молбата за образуване е направено искане от взискателя за извършване на
изпълнителни действия и са заплатени съответните такси. Посочва, че до предявяване
на иска са предприемани регулярни действия по образуваното производство, с оглед на
което не са настъпили последиците на погасителната давност. Поддържа, че по
отношение на прекъсването на давностния срок са приложими дадените тълкувателни
разяснения в ТР № 3 от 28.03.2022 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, съгласно
което, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди
обявяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни
дела, давност за тези вземания не е текла, като за тях давността е започнала да тече от
26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. Излага и довод,
че по отношение на прекъсването на давностния срок е без значение настъпването на
перемпция. Поддържа, че процесното вземането е определено по основание и размер с
влязла в сила заповед за изпълнение, поради което по отношение на същото е
приложима петгодишната погасителна давност по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Моли
за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна и правна
страна следното:
2
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК и отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК.
С предявените отрицателни установителни искове се иска съдебно установяване
на несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен
установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право
факти - такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на
оспореното право.
Приет по делото е изпълнителен лист от 08.12.2010г. по ч.гр.д. № 56815/2010г. по
описа на СРС, 47 състав, с който е разпоредено ищцата да заплати на **************
сумата от 4902.21лв. главница по договор за кредит от 21.06.2007г., ведно със
законната лихва от 22.11.2010г. до изплащане на вземането, сумата от 441.51лв.
договорна лихва от 15.11.2009г. до 21.11.2010г., сумата от 506.49лв. наказателна лихва
за периода от 15.11.2009г. до 21.11.2010г., както и сумата от 117лв. разноски по делото
и 378.61лв. адвокатско възнаграждение.
Съдът е изискал копие на изп.д. № 00050/2011г. и изп.д. № 2868/2023г. по описа
на ЧСИ *********, рег.№ ***** на КЧСИ, като по делото е приобщено копие на изп.д.
№ 2868/2023г. по описа на ЧСИ *********, рег.№ ***** на КЧСИ, така и съобщение,
от което се установява, че изп.д. № 00050/2011г., образувано въз основа на
изпълнителен лист от 08.12.2010г. по описа на СРС, 47 състав, по ч.гр.д. №
56815/2010г., което е било прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като делото е било
унищожено и в архива на съдебния изпълнител не се съхранявало копие от него.
Впоследствие същият изпълнителен лист е послужил за образуване на изп.д. №
2868/2023г. по описа на ЧСИ *********, рег.№ *** на КЧСИ, приобщено по делото, от
което се установява, че същото е образувано по молба на ответника от 11.09.2023г.,
към която е приложено и уведомление за извършена цесия, както и договор за цесия от
31.01.2018г., по силата на който вземанията на цедента ******** прехвърлило на
цесионера *********** вземанията си по цитирания изпълнителен лист.
Съгласно чл.22., ал.1 ЗЧСИ Частният съдебен изпълнител води самостоятелен
служебен архив. Условията и редът за водене на архива се определят с наредба,
издадена от министъра на правосъдието след вземане мнението на камарата. Съгласно
Наредба № 4 от 06.02.2006 г. за служебния архив на частните съдебни изпълнители, в
чл. 5, ал.5 е уредено, че внесените в архива дела се съхраняват в 5г. срок, след което
съгласно ал.7 след изтичане на сроковете по ал. 5 внесените в архива дела и други
книжа се унищожават при спазване на приложимите нормативни изисквания. Оттук
съдът приема, че по изп.д. № 00050/2011г. (с оглед прекратяването по чл.433, ал.1, т.8
ГПК) не е имало изпълнителни действия в рамките на 2г. период, след което делото е
било архивирано, съответно след това е изминал 5г. период, за да бъде процедирано
към унищожаване на архивираното дело. В този смисъл ответникът не е доказал пълно
3
и главно, че в период поне (доколкото по делото ответникът не е ангажирал
доказателства кога е прекратено изп.д. № 00050/2011г., но доколкото от прекратяване и
унищожаване на делото са изминали поне 7г.) от 26.06.2015 г. (с Тълкувателно
решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. се уеднаквява практиката на ВКС в смисъл, че
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. В
мотивите на тълкувателното решение се сочи, че докато е траел изпълнителният
процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС изпълнителни дела,
давност за тези вземания не е текла, а за тях давността е започнала да тече от
26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. Тълкувателното
решение е задължително за всички органи на съдебната власт на основание чл. 130,
ал. 2 ЗСВ, включително за отделните решаващи конкретни спорове състави на ВКС )
до 11.09.2023г. (образуване на изп.д. № 2868/2023г., в което в молбата за образуване
има искане за изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност) е
извършвал или е поискал извършване на изпълнителни действия, които да прекъснат
погасителната давност, поради което съдът приема, че предявеният отрицателен
установителен иск е основателен, доколкото е изтекла необходимата погасителна
давност от 5г. с оглед чл.117, ал.2 ЗЗД, най-малко във визирания по-горе период, т.е.
искът се явява изцяло основателен и следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на делото с право на такива разполага ищцата, която е доказала
сторено разноски в общ размер на 1213.83лв. (253.83лв. за д.т., 500лв. за адв.
възнаграждение по настоящото производство, 40лв. д.т. за обезпечение на бъдещ иск
по гр.д .№ 70198/2023г., и 420лв. адв. възнаграждение по обезпечителното
производство).
По изложените мотиви, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск
с правно основание чл.439 ГПК, че ******** Ж. М., ЕГН: *******, *********, не
дължи на **********, ЕИК: *********, ***********, поради изтекла погасителна
давност сумите: 4902.21лв. главница по договор за кредит от 21.06.2007г., ведно със
законната лихва от 22.11.2010г. до изплащане на вземането, сумата от 441.51лв.
договорна лихва от 15.11.2009г. до 21.11.2010г., сумата от 506.49лв. наказателна лихва
за периода от 15.11.2009г. до 21.11.2010г., както и сумата от 117лв. разноски по делото
и 378.61лв. адвокатско възнаграждение, за които суми има издаден изпълнителен лист
4
в полза на ******** от 08.12.2010г. по ч.гр.д. № 56815/2010г. по описа на СРС, 47
състав, вземанията по който са цедирани от цедента ******** на цесионера
*********** по силата на договор за цесия от 31.01.2018г., въз основа на който
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 2868/2023г. по описа на ЧСИ
*********, рег.№ ***** на КЧСИ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК **********, ЕИК: *********,
***********, да заплати на ******** Ж. М., ЕГН: *******, *********, разноски по
делото в общ размер на 1213.83лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5