Р Е Ш Е Н И Е
№ 1861
гр. Пловдив, 26 октомври 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ІX състав, в публично съдебно заседание на шести октомври две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Д. Й., като разгледа докладваното от съдия
Стоянов адм. дело № 2008 по описа на
съда за 2022 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 192, ал. 2 от Закона
за културното наследство /ЗКН/ във вр. с чл. 145 и сл. от АПК
Образувано е по жалба на кмета
на община Пловдив против Разпореждане с вх. № 94-00-2655 от 11.07.2022 г.,
издадено от П.Г. - главен инспектор в Главна дирекция "Инспекторат за
опазване на културното наследство" /ГД ИОКН/ при Министерство на културата,
с което е приложена принудителна административна мярка по чл. 192, ал.
1, т. 2, б. "а" ЗКН за констатирано нарушение по чл. 28, ал. 6 ЗКН,
извършено от кмета на Община Пловдив.
В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност
на посоченото разпореждане, като издадено в нарушение на материалния закон и
противоречие с неговите цели. Иска се да се обяви за нищожно обжалваното
разпореждане, като в условията на евентуалност се иска отмяна на ПАМ. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт К., поддържа жалбата и направените с
нея, искания.
Ответникът - главен
инспектор в Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното
наследство" при Министерство на културата, чрез пълномощника си юрисконсулт Ш.,
оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Представя писмени
бележки по същество на спора.
Жалбата е процесуално допустима. Подадена
е от лице, с доказан правен интерес от оспорване- адресат на акта и в
предвидения от закона срок.
От фактическа страна съдът намира за установено
следното:
На 08.07.2022 г. инспектори в ГД
"Инспекторат за опазване на културното наследство" при Министерството
на културата извършили
служебна проверка в Министерството на културата, при която било установено, че
процедурата по съгласуване на условията за провеждане на конкурси в Регионален
исторически музей — Пловдив, Регионален археологически музей - Пловдив,
Регионален етнографски музей - Пловдив, Регионален природонаучен музей -
Пловдив и Художествена галерия - Пловдив е приключила със съгласуване на
необходимите документи от министъра на културата с писмо изх. №
08-00-762/08.04.2022 г. Към датата на извършване на проверката (08.07.2022 г.)
били обявени конкурси за директори на Регионален етнографски музей - Пловдив и
Регионален природонаучен музей - Пловдив и на 11.07.2022 г. предстояло провеждането
на интервюта с допуснатите кандидати. Конкурсите за директор на Регионален
исторически музей - Пловдив, Регионален археологически музей - Пловдив и
Художествена галерия - Пловдив не били обявени.
При проверката били установени нарушения
на Закона за културното наследство, както следва:
В продължение на три месеца
след приключването на съгласувателната
процедура с министъра на културата по
чл. 14, ал.
1, т. 13, буква „б“ от ЗКН, община Пловдив
не била предприела
необходимите действия за обявяване и npoвеждане на конкурсите за
директор на Регионален исторически музей — Пловдив, Регионален археологически музей - Пловдив и Художествена галерия — Пловдив. Тези бездействия били
квалифицирани като неизпълнение на чл. 28, ал. 6 от
ЗКН.
При извършване на проверката били взети предвид констатациите, обективирани
в констативен протокол № 94-00-2655/18.02.2022 г.
В хода на проверката от община Пловдив
били представени множество писмени доказателства – правилници за дейността на Регионален
исторически музей - Пловдив, Регионален археологически музей - Пловдив и
Художествена галерия – Пловдив, длъжностни характеристики на директорите на
посочените по-горе музеи и галерия.
Въз основа на установените нарушения било
издадено процесното разпореждане за налагане на принудителна административна
мярка, издадено на 11.07.2021 г. от П.Г. - главен инспектор в ГД
"Инспекторат за опазване на културното наследство" при Министерството
на културата. Със същото, на основание чл. 192, ал. 1, т. 2, б.
"а" от ЗКН във връзка с чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН, с цел предотвратяване
и преустановяване на нарушенията на ЗКН, установени при извършената служебна проверка
на жалбоподателя били дадени следните писмени предписания:
1.
Да предприеме действия за обявяване и провеждане на конкурс
за избор на директор на Регионален
исторически музей - Пловдив, съгласно разпоредбите на чл. 28, ал. 6 от ЗКН.
2.
Да предприеме действия за обявяване и провеждане на конкурс
за избор на директор на Регионален
архелогически музей - Пловдив, съгласно разпоредбите на чл. 28, ал. 6 от ЗКН.
3.
Да предприеме действия за обявяване и провеждане на конкурс
за избор на директор на Художествена галерия - Пловдив, съгласно разпоредбите на чл. 28, ал.
6 от ЗКН.
Срокът
за изпълнение на посочените по-горе предписания е 31.08.2022 г.
При така установеното от фактическа страна съдът
формира следните правни изводи:
Императивната
разпоредба на чл. 146 АПК посочва основанията
за оспорване на административните актове, които, ако са налице във всяка
конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно:
липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение
на административно-производствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността
на оспорения административен акт, съдът съгласно чл.
168, ал. 1 от АПК
не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 АПК.
При така вменената на съда от
закона служебна проверка за законосъобразност
на оспорения акт по реда
на чл.
168 АПК
, съдът
приема следното:
За
да е законосъобразен,
административният акт следва да е издаден
от компетентен орган, т.е от
орган, оправомощен за това в пределите
на неговата компетентност. Компетентността е нормативно призната
способност на даден орган да
издаде определен акт. Компетентността за издаване на
административни актове може да произтича
от закон или друг нормативен
акт или чрез
възлагане от друг орган, който
притежава първоначална компетентност по силата на закон
или друг нормативен акт за издаване на
административен акт по определен кръг
от въпроси, тоест така наречените
случаите на законно упражняване на "чужда компетентност". Липсата на компетентност
във всички случаи води до
нищожност на административния акт и е отменително основание по смисъла на
чл.
146, т. 1 от АПК и след като е установена
от съда, оспореният административен акт следва да
бъде прогласен за нищожен на
това основание.
Според
чл. 192, ал. 1, т. 2, б.
"а" ЗКН, при упражняване на контролната дейност
от инспектората по чл. 15, ал. 2 инспекторите прилагат принудителни
административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията по този закон,
както и за отстраняване на вредните последици от тях, като дават писмени
предписания за предотвратяване или преустановяване на нарушенията по този закон,
както и за отстраняване на вредните последици от тях в определен срок.
За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя Заповед № РД09-323/11.05.2018 г., издадена от Министъра на културата, с която П.Г., в качеството си на главен инспектор в ГД "Инспекторат за опазване на
културното наследство"
при Министерството на културата, е оправомощена да прилага принудителни административни мерки за предотвратяване и
преустановяване на нарушенията по ЗКН. Разпореждането е издадено
от инспектор в ГД „Инспекторат за опазване на културното
наследство" при Министерството на културата, следователно ПАМ е приложена
от компетентен орган.
Поради това
неоснователен е доводът за нищожност
на административния акт.
Липсва нарушение
на чл.59, ал.
2, т. 4 АПК, тъй като в
обжалваното разпореждане за прилагане на ПАМ са
посочени правните и фактическите основания за прилагането
им. По същество те представляват юридическият факт (респ.
фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно
административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е
счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които
се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност
на акта. Едноличният
административен орган е посочил фактическите данни послужили за издаването на
акта.
Допустимо е мотивите
на един административен акт могат да бъдат изложени и
в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него
административен орган.
Според правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените
правила, което е повлияло или е могло да повлияе
върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е
можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган
въпрос. При издаването на акта са
спазени предвидените в нормативните актове процедурни правила, като
административният орган не е допуснал съществени нарушения, които да ограничат
правото на защита на жалбоподателя, респ. да обосноват
незаконосъобразността и отмяната на оспорения акт на това основание.
Оспореният акт обаче не
съответства на материалния закон.
Разпоредбата на чл. 15, ал. 2 ЗКН
сочи, че инспекторатът осъществява контрол за спазването на изискванията на този закон
и на издадените въз основа на него актове, свързани със: 1. извършване на
теренни и подводни археологически проучвания; 2. териториално-устройствена
защита на недвижимите културни ценности; 3. опазване на движимите и недвижимите
културни ценности в музеите; 4. извършване на консервация и реставрация на
движимите и недвижимите културни ценности; 5. изпълнение на сключените
концесионни договори; 6. опазване на книжовни и литературни културни ценности,
съхранявани в библиотечните и архивните колекции - ръкописи, архивни документи
и старопечатни издания; 7. извършване на сделките с движимите културни
ценности. Според ал. 3 на текста, инспекторатът контролира и изпълнението на
изискванията на този закон
от физическите и юридическите лица при условията и по реда на действащото
законодателство.
Правната норма на чл.
192, ал. 1, т. 2 от ЗКН предвижда, че при упражняване на контролната дейност от
инспектората по чл. 15, ал. 2 от закона, инспекторите прилагат принудителни
административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията по
този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях. От това
следва, че инспекторатът на министерството има правомощие да издава ПАМ само
при упражняване на контролната си дейност по чл. 15, ал. 2 от ЗКН, която е
строго дефинирана в т. 1-7. Според чл. 28, ал. 6 ЗКН правоотношенията с директорите на музеи по ал. 5 възникват въз основа на
конкурс за срок от 5 години, освен в случаите, когато в специален закон е
предвидено друго. Конкурсът за директор на държавен музей към Министерството на
културата се провежда по реда, предвиден в наредбата по чл. 5,
ал. 4 от Закона за закрила и развитие на културата, а за общинските и регионалните
музеи – от комисия, назначена по реда на Кодекса
на труда,
в състава на която се включват трима представители на съответната община, трима
директори на национални и/или регионални музеи и един представител на
Министерството на културата. Констатираното нарушение на чл. 28, ал. 6
от Закона за културното наследство не попада в обхвата на контрола на
дейностите по чл. 15, ал. 2, т. 1-7 от ЗКН и е в изпълнение на контролната
дейност на Инспектората по чл. 15, ал. 3 от ЗКН. Съгласно посочената
разпоредба, Инспекторатът контролира и изпълнението на изискванията на този
закон от физическите и юридическите лица при условията и по реда на действащото
законодателство.
Принудителните
административни мерки са вид държавна принуда, осъществявана от органите на
държавната власт. Същите могат да бъдат приложени само в предвидените в
съответния закон случаи и от органи, които имат изрична компетентност за това.
Разпоредбата
на чл. 192, ал. 1, т. 2 от ЗКН предвижда прилагането на принудителни
административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията по
този закон само в случаите на упражняване на контролната дейност от
инспектората по чл. 15, ал. 2 от ЗКН. Такава възможност не е предвидена при
осъществяване на контролната дейност на инспектората по чл. 15, ал. 3 ЗКН,
както е в разглеждания казус. Разпоредбите, уреждащи прилагането на ПАМ имат
санкционен характер и не могат да се тълкуват и прилагат разширително./ в този смисъл е Решение № 11429/11.11.2021г. постановено по адм.д. № 3735/2021г. по
описа на Върховен административен съд, III отд./
По изложените
по-горе съображения, Разпореждане с изх. № 94-00-2655 от 11.07.2022 г.,
издадено от П.Г. - главен инспектор в Главна дирекция „Инспекторат за опазване
на културното наследство“ при Министерство на културата, е издадено при
нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. При констатирано
нарушение на закона при упражняване на дейността си по чл. 15, ал. 3 от ЗКН,
законът не предвижда налагане на ПАМ. Но контролните органи могат да отправят
предупреждение към кмета на общината или да предприемат други действия по закон
за предотвратяване на нарушението на закона.
При този изход на
спора претендираните от жалбоподателят разноски следва да му се
присъдят на
основание чл.
143, ал.
1 от АПК, като
същите се установяват в размер на 50 лв. за държавна такса и 100 лв. –юрисконсултско
възнаграждение определено по реда на на
чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр.
чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл.
24 от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждение.
Предвид изложеното и на
основание чл.
172, ал.
2 АПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Разпореждане с вх. № 94-00-2655 от 11.07.2022 г.,
издадено от П.Г. - главен инспектор в Главна дирекция „Инспекторат за опазване
на културното наследство“ при Министерство на културата.
ОСЪЖДА Министерство на културата да заплати на община
Пловдив разноски по делото в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за
страните.
Административен съдия: