РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Кюстендил, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светослав Ем. Петров
при участието на секретаря Гергана Ив. Накова-Милушева
като разгледа докладваното от Светослав Ем. Петров Административно
наказателно дело № 20241520201086 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
М. С. Н. с ЕГН **********, адрес от гр. ***, ул. ”***” № ***, обл. Кюстендил,
обжалва наказателно постановление № 24-1139-002031 от 21.08.2024г., издадено от
Началник група в ОДМВР гр. Кюстендил, сектор “ПП”, с което му е наложено на основание
чл. 183, ал. 4, т.7, пр.1 от ЗДвП административно наказание – „глоба” в размер на 50 лева за
извършено нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП и на осн. Наредба № Iз-2539 на МВР са
отнети общо 10 /десет/ контролни точки.
Претендира се отмяна на атакуваното постановление с довод, че наказващият орган
не се е съобразил с представеното експертно решение № 90644 от зас. № 62 от 29.03.2023г.
към възражението след съставяне на акта. Твърди се от жалбоподателя, че заболяването му
посочено в цитираното по-горе експертно решение е довело до невъзможност да се използва
обезопасителен колан на автомобила. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени
изцяло атакуваното НП и да се присъдят сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Административнонаказващият орган, чрез гл. юрисконсулт *** излага становище, че
жалбата е неоснователна и се моли за потвърждаване на наказателното постановление.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
1
На 07.08.2024г. в 10:25 часа в гр. Кюстендил на ул. „Александър Димитров“ при бл.48
е спрян за проверка от свидетелите Д. В. и К. Д. движещия се в посока от „Гаров площад“
към ул. „Трайко Китанчев“ лек автомобил марка „Опел“ модел „Астра“ с рег. № ***. При
проверката е установено, че водач е М. С. Н. и при спирането на автомобила е управлявал
превозното средство без да използва обезопасителен колан, с който е било оборудвано
моторното превозно средство. За констатираното нарушение служителя на сектор „ПП“ при
ОДМВР – Кюстендил – свид. В. съставил АУАН № 1362921 на водача като дал правна
квалификация на нарушението по чл.137а ал.1 от ЗДВП. Акта за установеното
административно нарушение е подписана от Н. без възражения, като такива се депозирани в
законоустановения срок след съставяне на акта и същите са идентични с посочените в
жалбата по настоящото производство.
Въз основа на АУАН № 1362921 е издадено атакуваното наказателно постановление
с прието за установено идентична фактическа обстановка изложена в акта.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава изцяло от показанията на свид. В.,
като и от приетите писмени доказателства и не се оспорва от жалбоподателя.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на
атакуване акт и от лице, което има право на такава.
При установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за неоснователна
по следните съображения:
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуални правила. АУАН е съставен от лице, притежаващо
правомощия в тази посока по смисъла на ЗДвП. НП е издадено от компетентен орган.
АУАН и НП притежават необходимите реквизити, сочени в чл.42 и чл.57 ЗАНН.
Спазени са изискванията за предявяване на АУАН и връчване на същия, както и връчване на
НП. Нарушителят не е бил лишен от възможността да направи възражения по акта.
Описанието на нарушението и обстоятелствата във връзка с извършаването му са посочени в
степен, гарантиращата правото на защита на жалбоподателя, в частност – да разбере в
извършването на какво нарушение е обвинен, респ. за което е наказан.
Категорично се установиха обстоятелствата, свързани с установяване и
документиране на нарушението.
Обстоятелството, че жалбоподателя е с намалена трайна работоспособност не води
автоматично до отмяна на задължението му да ползва обезопасителен колан при
управлението на МПС.
В хода на процеса проц. представител на жалбоподателя е поискал да бъде назначена
съдебно-медицинска експертиза и видно от изготвената и приетата по делото съдебно-
медицинска експертиза, както и становището на вещото лице д-р Н. изразено в съдебно
заседание, медицинското състояние на жалбоподателя изразяващо се в хронични
заболявания /сърдечни/ не са пречка за поставяне на обезопасителен колан.
2
Съдът не намира приложение в настоящия казус на разпоредбата чл.137а ал.2 т. 2 от
ЗДвП, защото от експертно решение № 90644 от зас. № 62 от 29.03.2023г. и от приетата
съдебно-медицинска експертиза не може да се установи безспорно, че Н. е бил в физическо
състояние към 07.08.2024г. непозволяващо използването на обезопасителен колан.
Неприложима е и разпоредбата на чл.137а ал.2 т. 3 от ЗДвП съгласно, която могат да
не използват обезопасителен колона лица с трайни увреждания на горни крайници и/или
опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани
съобразно техните нужди. В настоящият случай е видно, че жалбоподателят не страда от
заболяване, че да е необходимо да управлява автомобил специално адаптиран към някакви
специфични негови нужди и респ. не е управлявал такъв автомобил.
Субект на нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е лице с качеството водач
по см. на §6, т. 25 от ДР на ЗДвП. Изпълнителното деяние на нарушението е във формата на
бездействие. Законодателят санкционира неизпълнението на задължението за използване на
предпазен колан или за носене на каска. Задължението за използване на обезопасителен
колан от водачите на МПС е установено с чл. 137А, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателя има
качеството водач, тъй като е въвел в движение и управлявал лек автомобил. Лекият
автомобил е пътно превозно средство с оглед дефинициите на § 6, т.т. 10, 11 и 12, б. “а” от
ДР на ЗДвП.
М. С. Н. безспорно от доказателствата по делото не е изпълнил задължението по чл.
137А от ЗДвП и е осъществил състава на нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП.
Правилно административно наказващият орган е наложил административно наказание
„глоба“ в размер на 50 лева, съгласно фиксираното адм. наказание в разпоредбата на чл. 183,
ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП.
С оглед изхода на делото следва на Областна Дирекция на МВР - Кюстендил да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната
помощ /ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл.
37, ал. 1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет. В случаи на защита
по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80 до 150 лева. Производството по делото не е с фактическата и правна
сложност, поради което следва да се присъди възнаграждение в минимален размер и Н.
следва да заплати по сметка на Районен съд – Кюстендил сума в размер на 250 лева
представляваща възнаграждение на вещото лице.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. с ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно № 24-1139-002031 от 21.08.2024г., издадено от
Началник група в ОДМВР гр. Кюстендил, сектор “ПП”, с което на М. С. Н. с ЕГН
3
**********, адрес от гр. ***, ул. ”***” № ***, обл. Кюстендил е наложено на основание чл.
183, ал. 4, т.7, пр.1 от ЗДвП административно наказание – „глоба” в размер на 50 лева за
извършено нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП и на осн. Наредба № Iз-2539 на МВР са
отнети общо 10 /десет/ контролни точки.
ОСЪЖДА М. С. Н. с ЕГН **********, адрес от гр. ***, ул. ”***” № ***, обл.
Кюстендил да заплати на Областна Дирекция на МВР - Кюстендил, сумата от 80
/осемдесет/ лева представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
ОСЪЖДА М. С. Н. с ЕГН **********, адрес от гр. ***, ул. ”***” № ***, обл.
Кюстендил да заплати по сметка на Районен съд - Кюстендил сумата в размер на 250 (двеста
и петдесет) лева, представляваща заплатено възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Кюстендилския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4