РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. Разград, 27.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети август през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Ирина М. Ганева
Петя П. Колева
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело №
20253300500357 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от СУ“Христо Ботев“ гр.Кубрат, представляван от
директора Н.Ц., подадена чрез пълномощник, против решение № 101/11.06.2025г.,
постановено по гр.д. № 831/2025г. по описа на РС Кубрат в частта, с която е осъден да
заплати на С. М. Х. сумата 4 743,20 лева – дължима разлика между изплатеното и
полагащото й се по Анекс № Д01-192/ 10.08.2023 г. към КТД за СПУО обезщетение при
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати,
на основание чл. 222, ал. 3 КТ, във вр. с чл. 31, ал. 1, т. 2 КТД за СПУО, ведно с законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.11.2024 г. до окончателното изпълнение,
и сумата 842,80 лева – дължима разлика между изплатеното и полагащото й се по Анекс №
Д01-192/ 10.08.2023 г. към КТД за СПУО обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
за 43 дни, на основание чл. 224, ал. 1 КТ, ведно с законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 19.11.2024 г. до окончателното изпълнение. Жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени решението в обжалваната част, като намали присъдените
обезщетения, изключвайки допълнителното възнаграждение за работа с ученици със
специални образователни потребности. Навежда доводи за незаконосъобразност на
обжалвания акт поради неправилно прилагане на материалния закон.
Подаден е писмен отговор от С. М. Х. чрез пълномощник, в който се изразява
1
становище за неоснователност на жалбата.
Въззивният съд приема, че всички обстоятелства от фактическа страна са изяснени от
първостепенния съд, поради което следва препращане по реда на чл.272 ГПК към мотивите
на районния съд.
От правна страна съдът приема следното досежно обжалваната част от решението на
първостепенния съд: оплакването на жалбоподателя е свързано с твърдението, че
допълнителното възнаграждение за работа с ученици със специални образователни
потребности е с непостоянен характер, поради което не следва да се включва в размера на
обезщетенията по чл.222 ал.3 и чл.224 ал.1 КТ.
Районният съд е присъдил обезщетенията за неизползван платен годишен отпуск и за
прекратяване на трудовото правоотношение при пенсиониране, като е взел предвид освен
увеличението на основното трудово възнаграждение, още и че в последния месец преди
уволнението на ищцата е начислено допълнително трудово възнаграждение за работа с
ученици със СОП.
Съгласно чл. 228 ал.1 КТ, брутното трудово възнаграждение за определяне на
обезщетенията по този раздел, в т.ч. чл.222 ал.3 и чл.224 ал.1 КТ, е полученото от работника
или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е
възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от
работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е
предвидено.
По-нататък, съгласно чл.177 ал.1 КТ, за времето на платения годишен отпуск
работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от
начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за
последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или
служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Съгл. ал.2 от същия член, само когато
няма месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни
при същия работодател, възнаграждението по ал. 1 се определя от уговорените в трудовия
договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.
От представения фиш за работна заплата за м.юни, 2023г. се установява, че ищцата е
отработила през този месец 21 дни. Следователно при изчислението на възнаграждението по
чл.177 и чл.228 КТ за основа на търсените обезщетения следва да се вземе среднодневното
брутно трудово възнаграждение за м.юни, 2023г., което, видно от фиша за работа заплата,
включва допълнителна работа с деца със СОП в размер 25,91лв.
В допълнение следва да се отбележи следното, с което се дава отговор на оплакването
във въззивната жалба: Съгласно чл. 17, ал.1 т.3 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата, към дължимото на ищцата брутно трудово възнаграждение се
включват и допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг
нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на
работодателя, които имат постоянен характер. Съобразно чл. 15 ал.2 НСОРЗ, допълнителни
2
трудови възнаграждения с постоянен характер са тези, които се изплащат постоянно заедно с
полагащото се за съответния месец основно възнаграждение и са в зависимост единствено
от отработеното време /т.е. които са предвидими и сигурни/. По арг. от противното следва,
че не е с постоянен характер допълнително възнаграждение, което не е в зависимост
единствено от отработеното време, а се изплаща по преценка на работодателя според
качеството на положения труд.
Видно от представените от С. Х. фишове за работна заплата за периода от м.януари,
2023г. до м.юни, 2023г., такова допълнително възнаграждение й е било начислявано
постоянно, за всичките отработени месеци, като размерът му е варирал в зависимост от
отработените часове, което го характеризира като такова с постоянен характер по чл.15 ал.2
НСОРЗ. В тежест на работодателя е да обори представените доказателства, като докаже
твърдението си, че възнаграждението има непостоянен характер, което не е сторил. Съдът
приема, че възнаграждението за допълнителна работа с деца със СОП е с постоянен
характер, поради което следва да участва във формирането на размера на среднодневното
брутно трудово възнаграждение за последния отработен месец преди прекратяване на
трудовия договор, съответно формира и обезщетенията, дължими по реда на чл.228 КТ.
Решението в обжалваната част е съобразено със закона и следва да бъде потвърдено.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 101/11.06.2025г., постановено по гр.д. № 831/2025г. по описа
на РС Кубрат в частта, с която СУ“Христо Ботев“ гр.Кубрат е осъден да заплати на С. М. Х.
сумата 4 743,20 лева – дължима разлика между изплатеното и полагащото й се обезщетение
при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни
заплати, на основание чл. 222, ал. 3 КТ, ведно с законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 19.11.2024 г. до окончателното изпълнение, и сумата 842,80 лева – дължима
разлика между изплатеното и полагащото й се обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 43 дни, на основание чл. 224, ал. 1 КТ, ведно с законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 19.11.2024 г. до окончателното изпълнение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4