Р Е Ш Е Н
И Е
№ 426
гр.Стара Загора, 04.12.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, I състав в съдебно заседание на
двадесет и осми ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ : БОЙКА ТАБАКОВА
при
секретар Николина Николова,
като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 663
по описа за 2023 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е с
правно основание чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ във
връзка с чл. 10, ал.6 от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/.
Образувано е по жалба от О.Г., гражданка на Украйна с настоящ адрес
***, чрез пълномощника й адвокат Г.В. против Заповед № ЗСПД/Д-СТ-12976/
18.10.2023г на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Стара Загора, с
която е отказано отпускане на месечна помощ за дете по чл.10а, ал.1 от ЗСПД. В
жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта, които се
свеждат до издаването й при неправилно
приложение на материалния закон. Поддържа
се, че не са спазени разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на детето и чл.39,
ал.1, т.4 от Закона за убежището и бежанците, които предвиждат социално
подпомагане за лица, получили временна закрила. Счита, че детето на
жабоподателката попада в обхвата на закрила по международния договор. Направено е искане за отмяна на оспорената
заповед и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
Ответникът – Директор
на Дирекция “Социално подпомагане” Стара Загора, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Т. оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че
отказът е съобразен с разпоредбата на чл.3 от ЗСПД и временно пребиваващите на
територията на Република България чужденци получават помощи по Закона за
социалното подпомагане. Прави искане претендираните разноски да бъда
определение към минимума с оглед липсата на фактическа и правна сложност на
спора.
Съдът, като обсъди доводите, изложени в жалбата и извърши проверка на
законосъобразността на атакуваното решение, намира за установено следното:
Административното
производство е инициирано от жалбоподателката О.Г. с подадено Заявление – декларация ЗСПД/Д-СТ/12976/ 12.10.2023 г. за
отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и
четвърти клас по чл.10а от ЗСПД относно детето В.Я.. Приложена е служебна бележка № 83/
10.11.2023г от Шесто основно училище „Свети Никола“ гр. Стара Загора за В.Я., записана
в първи клас, както и регистрационна карта на чужденец с предоставена временна
закрила № ********* за жалбоподателката О.Г..
Със Заповед № ЗСПД/Д-СТ-12976/
18.10.2023г на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Стара Загора на О.Г.
е отказано отпускане на исканата еднократна помощ за детето В.Я. на основание
чл.3 от ЗСПД, тъй като семейството няма статут на постоянно пребиваващи, а
между Република България и Украйна няма сключен международен договор за
отпускане на помощи.
Така установената
фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на
заповедта на адресата на 23.10.2023г, от надлежна страна, за която оспореният индивидуален
административен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява основателна.
Оспорената Заповед № ЗСПД/Д-СТ-12976/
18.10.2023г на Директора на дирекция „Социално подпомагане“ гр.Стара Загора е
издадена от материално и териториално компетентен административен орган, в
предписаната от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, но при неправилно приложение на материалния закон.
В нормата на чл. 3 ЗСПД
е очертан кръгът от лица, които имат право на семейни помощи за деца, а именно:
1. бременните жени - български граждани; 2. семействата на българските граждани
- за децата, които отглеждат в страната; 3. семействата, в които единият от
родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които
отглеждат в страната; 4. семействата на роднини, близки или приемни семейства -
за децата, настанени по реда на чл. 26 от
Закона за закрила на детето; 5. бременните жени - чужди граждани, и
семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си
в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в
международен договор, по който Република България е страна.
Съгласно чл.10а, ал.1
от ЗСПД, на семействата, чиито деца
са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във
втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за
покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят
постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда
на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
Жалбоподателката е чужденка с предоставена
временна закрила в Република България и отглежда детето си В.в семейна среда.
По тези обстоятелства няма спор между страните.
Според
чл.47 от Конституцията на Република България
отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата, а в
чл.51, ал1 е прогласено правото на гражданите на социално подпомагане.
Съгласно чл. 26, ал. 2 от Конституцията чужденците, които
пребивават в Република България, имат всички права по нея с
изключение на правата, за които Конституцията и
законите изискват българско гражданство. От своя страна Законът за
убежището и бежанците определя условията и реда за предоставяне на
закрила на чужденци на територията на Република България, както и техните права
и задължения, като в чл. 39,
ал. 1, т. 4 от същия закон (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) изрично е предвидено, че чужденците с предоставена временна закрила имат право
на социално подпомагане.
Действително семейството на жалбоподателката не попада в нито една
от изброените от ЗСПД хипотези на правоимащи лица, но има право на еднократна
помощ по чл. 10а, ал. 1 от закона за детето В.по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията с оглед правилата на международните договори, по които Република
България е страна.
В чл. 27, т. 1 от Конвенцията на ООН за правата на детето
(ратифицирана с решение на Великото народно събрание, в сила за страната ни от
03.07.1991 г.) е предвидено, че държавите - страни по Конвенцията
признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на
неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в т. 3,
че държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в
рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да
подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това
право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за
подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.
Безспорно Конвенцията обхваща правото на образование като социално право, което
при необходимост подлежи на материално подпомагане.
От друга страна, в процесния случай трябва да бъде съобразена Директива 2001/55/ЕО на
Съвета от 20 юли 2001 г., относно минималните стандарти за предоставяне на
временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за
поддържане на баланса между държавите-членки в полагането на усилия за прием на
такива лица и понасяне на последиците от този прием. В чл. 13, пар.2 от
Директивата е разписано задължение за държавите членки да създадат разпоредби
за предоставяне на помощи от "Социални грижи" на лицата, ползващи се
с временна закрила. Разпоредбите на Директива
2001/55/ЕО на Съвета са въведени в националното законодателство със Закона за
убежището и бежанците - § 1а от ПЗР на закона (Нов - ДВ, бр. 52 от 2007 г.).
Следователно нормата на чл. 39, ал. 1,
т. 4 от този закон гарантира правото на жалбоподателката да получи и помощта по
чл.10а от ЗСПД, доколкото този вид помощ
е част от каталога социални помощи в действащото българското право и не е
изрично изключена от подпомагането на лицата с предоставена временна закрила.
Цитираната по-горе нормативна уредба означава, че постановяването на отказ за изплащане на
еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД с аргумент, че семейството е на
чужди граждани, които нямат статут на постоянно пребиваващи в страната и получаването
на такава помощ не е предвидено в международен договор, по който Република България
е страна, е в явно несъответствие с горепосочените норми и в противоречие с
целта на закона да бъдат подпомогнати семействата при отглеждането на децата в семейна среда от родителите или от лицата,
полагащи грижи за тях.
По тези съображения съдът намира оспорения административен акт за
незаконосъобразен. След отмяната му на основание чл. 173, ал.
2 от АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на
административния орган за ново произнасяне по Заявление – декларация ЗСПД/Д-СТ/12976/
12.10.2023 г., подадено от О.Г. за отпускане
на помощ по чл.10а, ал.1 от ЗСПД, при съобразяване с мотивите на настоящото
съдебно решение по тълкуването и прилагането на закона като се определи срок за
това.
При този изход на
делото на основание чл. 143, ал.1 от АПК на упълномощения от жалбоподателката
адвокат принципно може да бъде присъдено възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, но само при наличие на достатъчно доказателства за осъществявано
безплатно процесуално представителство.
Доколкото законът не установява изискване за писмена форма за
действителност на договора за адвокатска услуга, такива доказателства могат да
представляват изричните съвпадащи волеизявления на страните по
упълномощителната сделка, каквито обаче в случая няма направени. Договарянето
на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презюмира и
следва да бъде установено от данните по делото, а в случая не са налице такива
предвид липсата на договор за правна помощ или на изрично волеизявление от
упълномощителя. С оглед на това искането на упълномощения от жалбоподателката адвокат
следва да бъде оставено без уважение.
Водим от тези мотиви и на основание чл.172, ал.2, чл.173, ал.2 и чл.174
от АПК във връзка с чл.10, ал.6 от ЗСПД, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на О.Г., гражданка на
Украйна с настоящ адрес ***976/ 18.10.2023г на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ Стара Загора, като незаконосъобразна.
ИЗПРАЩА преписката на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ Стара Загора за ново произнасяне по Заявление – декларация
ЗСПД/Д-СТ/12976/ 12.10.2023 г., подадено от О.Г. за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани
в първи, втори, трети и четвърти клас по чл.10а от ЗСПД за детето В.Я., при
спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОПРЕДЕЛЯ на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Стара Загора 7-дневен
срок за произнасяне, считано от датата на съобщаване на решението чрез
получаване на препис от него.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на адвокатско възнаграждение
по чл.38 от Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ :