Р
Е Ш Е
Н И Е
№96/14.5.2019г.
гр. Девня
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист
Искра
Василева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №390/2019 г. по описа на РС - Девня, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по молба
с правно основание чл. 50 от СК, предявена от Ю.М.И., ЕГН: ********** и И.А.И.,
ЕГН: ********** за развод по взаимно съгласие без съдът да издирва мотивите им
за прекратяване на брака, като одобри постигнатото между тях споразумение.
Съпрузите основават искането си на
твърдения за постигнато помежду им сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за
прекратяване на брака. Навеждат твърдения, че от брака си имат родени две
навършили пълнолетие деца. Представят споразумение по смисъла на чл. 51 от СК,
с което уреждат отношенията си след развода.
В хода на проведеното по делото
съдебно заседание, молителите лично и чрез процесуалния си представител
поддържат молбата си за развод по взаимно съгласие, както и постигнатото по
между им споразумение, което представят в писмен вид. Уточняват, че по
отношение фамилното име на молителката след развода желаят тя да носи предбрачното си фамилно име К.
Съдът,
като взе предвид молбата и ангажираните с нея доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Молителите са сключили
граждански брак в гр. В. на 25.11.1990
г., за който е съставен Акт за граждански брак № 2490/25.11.1990 г. от
длъжностното лице по гражданско състояние при Община В.а. При сключването на
брака молителката приела да носи фамилно име И..
От брака си молителите
имат родени две деца – А. И. И., ЕГН: ********** и М. И.И.,
ЕГН: **********, които към настоящия момент са навършили пълнолетие.
Съдът, след като взе предвид, че
двамата молители поддържат молбата си за развод по взаимно съгласие, като решението
им за това е сериозно, взаимно и непоколебимо, намира, че са налице визираните
в разпоредбата на чл. 50 ал. 1 от СК предпоставки за допускане на развода.
Същевременно представеното от
молителите споразумение /с уточнението, направено в с.з./ урежда напълно
имуществените и лични отношения на съпрузите след прекратяване на брака, обективираните в него клаузи не противоречат на закона и
добрите нрави, поради което гражданския брак следва да бъде прекратен, като
постигнатото между молителите споразумение бъде утвърдено.
При завеждане на
исковата молба молителите са внесли държавна такса 25 лева съгласно чл. 6 т. 1
от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК. Съгласно чл. 6 т.
3 от Тарифата при допускане на развод по взаимно съгласие се събира такса в
размер до 40 лева.
С оглед на това и на основание чл. 6
т. 3 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът
определя окончателна държавна такса в размер на 65 лева, от които 25 лева са
внесени при образуването на делото, а останалите 40 лева следва да се внесат от
двамата молители по равно, съгласно сключеното между тях споразумение.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
С РАЗВОД сключеният
на 25.11.1990 г. граждански
брак, за който
е съставен Акт за граждански брак № 2490/25.11.1990 г. от
длъжностното лице по гражданско състояние при Община . между Ю.М.И.,
ЕГН: ********** *** и И.А.И., ЕГН:
********** *** поради сериозно и непоколебимо ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ на съпрузите, на
основание чл. 50 от СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото по реда на чл. 51 от СК между молителите Споразумение, както следва:
ПРЕДОСТАВЯ
ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в гр. *** на МОЛИТЕЛЯ -
И.А.И., ЕГН: **********
ОБЯВЯВА, че съпрузите нямат претенции за
издръжка един към друг, както и че са поделили извънсъдебно придобитите по
време на брака движими и недвижими вещи, нямат имуществени претенции и са
уредили изцяло и окончателно личните си и имуществени отношения.
ПОСТАНОВЯВА
след прекратяване на брака съпругата Ю.М.И.,
ЕГН: ********** да носи предбрачното
си фамилно име К..
ОСЪЖДА И.А.И.,
ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ДРС
окончателна държавна такса в размер на 20 /двадесет/ лева, на основание чл. 6 т.3 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Ю.М.И.,
ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
ДРС окончателна държавна такса в размер на 20
/двадесет/ лева, на основание чл. 6 т.3 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ДА
СЕ ВРЪЧИ на страните
препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: