Решение по дело №3580/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 714
Дата: 14 април 2021 г.
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20203100503580
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 714
гр. Варна , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов

мл.с. Ивалена О. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20203100503580 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. С. С. от гр. Варна, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 260759/20.10.2020 год., постановено по гр. дело № 25/2020
год. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлен предявения от въззивницата С. С. С. от гр.
Варна срещу община Варна, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул. „Осми приморски полк” № 43 отрицателен установителен иск за собственост за
приемане за установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
ответникът община Варна не е собственик на поземлен имот с идентификатор
10135.5426.2303 по КК на гр. Варна, с площ 339 кв. м., находящ се в гр. Варна, с. о.
„Ракитника”, при граници – ПИ с идентификатори 10135.5426.57; 10135.5426.3086;
10135.5426.3098; 10135.5426.33 и 10135.5426.53.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на събраните
доказателства, както и на необсъждане на релевантни за спора доказателства, в резултат на
което решението е и необосновано.
Изводът на първоинстанционния съд, че процесният имот е попадал в територия,
стопанисвана и обработвана от ТКЗС, респ. ДЗС е необоснован, тъй като не се подкрепя от
събраните по делото писмени доказателства, включително и от заключението на съдебно-
техническата експертиза. От заключението на експертизата е установено, че имотът не
представлява земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, като вещото лице в съдебно заседание на 25.09.2020
г. изрично е уточнило, че липсват писмени доказателства, от които да се установи имотът, че
имотът е бил включен в ТКЗС или е бил предоставен за ползване. С оглед липсата на
писмени доказателства имотът да е бил включван в ТКЗС (т. е., обобществяван), то той не е
подлежал и на възстановяване по реда и при условията на ЗСПЗЗ. Първоинстанционният
съд не е обсъдил заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ (с направеното в
1
съдебното заседание на 25.09.2020 год. уточнение), в резултат на което е допуснал
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до
необоснованост на решението. При това положение след като не е подлежал на
възстановяване (с оглед липсата на доказателства да е бил отнеман) или на придобиване по
реда и при условията на § 4а и следващите от ЗСПЗЗ, имотът не е станал и общинска
собственост. Навежда, че остатъчният фонд се формира след приключване на процедурата
по възстановяване на собствеността върху земеделските земи на всички правоимащи
субекти и следователно в него влизат само земите, които подлежат на възстановяване по
ЗСПЗЗ, но не и останалите, незаявени в законните срокове, като в тази насока е цитирана и
съдебна практика.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което
предявеният иск да бъде уважен ведно с присъждане на сторените в двете инстанции
съдебни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна – община Варна не е подала писмен
отговор на жалбата.
В съдебно заседание въззивницата не се явява и не се представлява. В писмено
становище от дата 15.03.2021 год. поддържа жалбата.
В съдебно заседание въззиваемата страна – община Варна, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а обжалваното решение –
правилно и настоява да бъде потвърдено.
Съдът съобрази следното:
В исковата си молба ищцата С. С. С. от гр. Варна е навела следните твърдения:
Собственик е на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, с. о. „Ракитника“, съставляващ ПИ
с идентификатор 10135.5426.2303 по КК на г. Варна, с площ от 339 кв. м., въз основа на
давностно владение, с начало на владението от 2000 год. През 2018 год. ищцата предприела
процедура цедура по снабдяване с КНА за собственост на имота по давност, но с акт за
частна общинска собственост № 10097/09.05.2019 год. ответната община Варна актувала
процесния имот като общинска собственост, с което оспорва правото на собственост на
ищцата и я препятства да се снабди с КНА за собственост върху имота. Счита, че община
Варна не е придобила собствеността върху имота, нито на посоченото в акта основание,
нито по друг, установен в закона придобивен способ.
В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – да се приеме за
установено в отношенията между страните, че ответникът община Варна не е собственик на
недвижим имот, находящ се в град Варна, с. о. „Ракитника“, съставляващ ПИ с
идентификатор 10135.5426.2303 по КК на г. Варна, с площ от 339 кв. м.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание
чрез процесуален представител, ответникът община Варна оспорва иска. Счита, че е
недопустим поради липса на правен интерес. В евентуалност твърди, че искът е
неоснователен. Навежда, че по отношение на процесния имот – ПИ с идентификатор
10135.5426.2303 по КК на г. Варна, с площ от 339 кв. м., са налице пречки за придобиването
му по давност от ищцата – § 1 от Закона за допълнение на ЗС, в редакцията му от 2018 год.,
тъй като имотът е собственост на общината по силата на закона – чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ,
според която земеделска земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или
държавата, е общинска собственост. Навежда, че имотът е бил земеделска земя,
принадлежала е на бивш собственик, включена е в блок на ТКЗС (била е обобществена),
поради което е и подлежала на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, не е била заявена за
реституция в сроковете по ЗСПЗЗ, не е предоставяна за ползване въз основа на някой от
актовете по § 63 от ПЗР на ПМС № 465/11.12.1997 год. за ИД на ППЗСПЗЗ, съответно не е
2
изкупена по реда на § 4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, т. е., имотът е земя, която не принадлежи на
граждани, на ЮЛ, нито на Държавата, поради което е общинска собственост.
През месец май 2019 год., имотът е актуван като общински с акт за общинска собственост №
10097/09.05.2019 год. Излага, че към момента процесният имот не съставлява земеделска
земя, тъй като с влизане в сила на решение на ОбС – Варна територията, в която се намира
имотът, е загубила земеделският си характер, какъвто е притежавала към датата на влизане в
сила на ЗСПЗЗ и е станала урбанизирана територия, в строителните граници на гр. Варна.
Поради изложеното счита, че искът е неоснователен и настоява за отхвърлянето му.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуален представител, поддържа иска си и
настоява да бъде уважен.
В съдебно заседание ответникът оспорва иска, поддържа подадения писмен отговор,
настоява за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
От Удостоверение № МД-Т18006069ВН от 14.09.2018 год., изд. от община Варна,
Дирекция „Местни данъци“ е видно, че ПИ с идентификатор 10135.5426.2303 по КК на гр.
Варна, с площ от 339 кв. м., находящ се в гр. Вана, с. о. „Ракитника“ е деклариран в
данъчната служба на общината от ищцата С. С. С. с декларация от 30.07.2018 год.
Въз основа на искане с вх.№ АУ 011922 ВН/01.02.2019 г. за заверка на молба-
декларация за обстоятелствена проверка за ПИ с идентификатор № 10135. 10135.5426.2303
по КК на гр. Варна, с площ от 339 кв. м., находящ се в гр. Вана, с. о. „Ракитника“, е издадено
Удостоверение рег. № АУ 011922ВН/17.06.2019 год. от Община Варна, от което се
установява следното: За ПИ с идентификатор 10135.5426.2303 по КК на гр. Варна, с площ от
339 кв. м., частично идентичен с ПИ 551.2303 по ПНИ на с. о. „Ракитника“, идентичен с
части от поземлени имоти с № № 53, 55, 56 и 57 по Кадастралния план (КП) към Помощния
кадастрален план (ПКП) за с. о. „Ракитника“, частично идентичен със стар поземлен имот №
3 по Плана на старите имотни граници (ПСИГ), няма съставен АДС до 01.06.1996 год., няма
извършено отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ по ЗПИНМ, ЗТСУ и др. По плана
за новообразуваните имоти (ПНИ) на с. о. „Ракитника“, Варна, имотът е с номер 551.2303 и с
площ от 449 кв. м., записан е на „неидентифициран собственик“ и включва част от 110 кв. м.
от ПИ с № 551.57 по ПКП (разликата над 600 кв. м. от ПИ с № 551.57 по ПНИ до
фактически ползваната земя). Съгласно таблицата по ПКП към ПНИ на м. „Ракитника“,
Варна, стар имот с № 3 е записан на Д.И.Р. (бивш собственик), а съгласно таблицата към
ПНИ на м. „Ракитника“ стар имот с № 3 е с неидентифициран собственик. Процесният
поземлен имот № 551.2303 по ПНИ на с. о. Ракитника, Варна попада в територия, за която е
одобрен ПНИ по § 4, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ и е в границите на с. о. „Ракитника“, Варна.
С Акт № 10097/09.05.2019 год. за частна общинска собственост, вписан в СлВп –
Варна с вх. рег. 11490/14.05.2019 год. е актуван поземлен имот с идентификатор
10135.5426.2303 по КК на гр. Варна, на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОбС.
От писмо с изх. № РД05-343-1/21.02.2019 год. от ОС „Земеделие“ Варна до община
Варна е видно, че процесния ПИ с идентификатор 10135.5426.2303 по КК на гр. Варна,
район Аспарухово, местност „Ракитника – І“ попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Посочено е още, че по заявление с вх. № 50247/22.01.1992 год. по описа на ПК-Варна, в
полза на наследниците на Д.И.Р. е постановено решение № 2/25.06.1992 год. за имот – нива
с площ от 35, 000 дка, находящ се в землището на Галата, Варна.
От писмо с рег. № ПНО20000075ВН_005АС/21.02.2020 год. от район Аспарухово,
община Варна до община Варна е видно, че в район Аспарухово, община Варна няма данни
3
за проведена процедура за възстановяване на ПИ с 2303 по ПНИ на местност „Ракитника“,
Варна. Имот № 2303 по ПНИ на м. Ракитника е новообразуван от части от имоти с пл. № №
53; 55; 57 и 56 по КП от 1996 год.
От Извлечение – таблица от регистъра към ПНИ за изчисляване на дължимото
обезщетение на собствениците на м. „Ракитника“, Варна на л. 29 от делото на РС-Варна е
видно, че за стар имот с № 3 по ПСИГ с площ от 36, 945 дка (в който стар имот попада и
процесният имот с № 2303 по ПНИ), няма отразено подадено заявление за реституция по чл.
11 от ЗСПЗЗ; за имота е вписано, че е с неиндетифициран собственик.
От представената реституционна преписка по заявление с вх. № 50247/22.01.1992
год. по рег. на ПК – Варна (сега ОС „Земеделие“ – Варна), подадено от наследниците на
Д.И.Р. (записан като собственик на стар имот № 3 по ПСИГ, съобразно установеното по -
горе) е видно, че по тази преписка наследниците на Д.И.Р. са заявили за възстановяване по
реда и при условията на ЗСПЗЗ над 500 дка земеделска земя в землището на кв. Галата,
Варна. Съгласно съдържащото се в преписката „допълнително описание“ (л. 303-306 от
делото на РС-Варна) на заявените от наследниците на Д.И.Р. за възстановяване имоти,
заявените за възстановяване имоти са описани приблизително по площ, местност и стари
съседи. Под № 8 е описан имот/имоти – ниви от 48,3 дка при бивши съседи: И.М., С.П.,
И.М.. …в реални граници, с граници наследниците на Г., Б., Б. и път. Имотите са
необработвема земя, определена за обществен отдих – зона за отдих „Прибой“. Под № 9 са
описани имоти – ниво от 19, 7 дка, с бивши съседи: П.В., Р.Т., М.А. и дере, С.А., И.Н., Г.С..
Имотът/имотите/ попада в зона за земеделско ползване /пар. 4/ и е раздадена по различни
ПМС. За зоната, в която попада имота има изработен план за вилна зона „Ракеитника“
(неутвърден).
По преписката са постановени множество решения, между които е и Решение №
2/25.06.1992 год., с което на наследниците на Д.И.Р. е възстановено правото на собственост
в стари реални граници върху нива от 35, 000 дка, в землището на Галата, Варна, в местност
„Ф.“ при съседи: път; наследници на Б.; наследници на Г., наследници на Б..
От заключението на СТЕ, изслушано в първата инстанция, неоспорено от страните,
кредитирано от съда като обективно и безпристрастно и от изявленията на вещото лице в
съдебно заседание се установява следното: Действалите във времето кадастрални планове за
територията, в която попада процесният имот са КП/1960 г.; КП/1988 г.; КП/1996 г.;
комбиниран план/1997 г., включващ план на старите имотни граници и плана на имотите на
ползвателите); ПНИ/2002 г. и КККР/2008 г. Процесният ПИ с идентификатор
10135.5426.2303 по КК на гр. Варна, с площ от 339 кв. м. попада с цялата си площ в имот с
пл. № 1622 по КП от 1960 год. (комбинирана скица № 1 към заключението), в регистъра
(разписния лист) към КП от 1960 год. имот с пл. № 1622 е записан на ДЗС „Евксиноград“. В
тази насока е и извлечението от разписния лист към КП от 1960 год. на л. 119 от делото на
РС-Варна. Процесният имот в сегашния си вид е идентичен на части от три ползвателски
имота по КП от 1988 г., а именно – част от имот пл. № 53 (50 кв. м.); част от имот пл. № 55
(46 кв. м.); част от имот пл. № 56 (242 кв. м.) и малка част на пътя към запад (1 кв. м.) –
показани на комбинирана скица № 2 към заключението. По КП от 1996 год. процесният ПИ
с идентификатор 10135.5426.2303 по КК на гр. Варна, с площ от 339 кв. м. е идентичен на
части от следните ползвателски имоти: – част от имот с пл. № 53; част от имот с пл. № 55;
част от имот с пл. № 56; част от имот с пл. № 57 и малка част на пътя към запад. По
комбинирания план от 1997 год. (план по чл. 28 от ППЗСПЗЗ) процесният имот в сегашния
си вид е идентичен на части от следните, предоставени за ползване на граждани, имоти –
част от имот пл. № 53, част от имот пл. № 55, част от имот пл. № 56 – и попада с цялата си
площ в стар имот с № 3 по ПСИГ с площ от 36, 945 дка – комбинирани скици № 4 и № 5
към заключението. Първоначално в регистъра към ПСИГ като бивш собственик на стар
имот № 3 е записан Д.И.Р. (съгласно таблицата за разпределение на кадастралните единици
към комбинирания план от 1997 год.), а впоследствие е записан на „неидентифициран
4
собственик“, съгласно таблицата за обезщетение на бившите собственици към ПНИ от 2002
год. Според заключението стар имот с пл. № 3 по ПСИГ, граничи със стари имоти в обхвата
на с. о. Ракитника, както следва: имот с пл. № № 45, записан на З.Х.С.; стар имот с пл. № 44,
записан на Д.А.И.; стар имот с пл. № 43, записан на К.Т.Г.; стар имот с пл. № 42, записан на
Т.Г.М.; стар имот с пл. № 42, записан на Т.Г.М.; стар имот с пл. № 41, записан на С.И.К.;
стар имот с пл. № 40, записан на Т.Г.М. и стар имот с пл. № 4 – неидентифициран
собственик. Според заключението имотът, описан в Решение № 2/25.06.1992 год. на ПК-
Варна, не е идентичен със стар имот с пл. № 3 по ПСИГ от комбинирания план от 1997 год.
и не се ситуира в обследваната зона - с. о. „Ракитника“, Варна. Установява се още, че
колективизацията на земите в землището на Галата е приключила около 1960 година и към
този момент територията, в която попада и процесният имот е била със земеделски характер.
По разписния лист на комбинирания план от 1997 год. имоти с пл. № № 53, 55, 56 и 57 са
записани на бивши ползватели, въз основа на удостоверения за предоставено им
безвъзмездно право на ползване. При одобряване на ПНИ през 2002 год. процесният имот е
отразен като новообразуван имот с пл. № 2303 по ПНИ на м. „Ракитника“, с площ от 449 кв.
м. През 2006 год. ПНИ е изменен и имотът е отразен като новообразуван имот с пл. № 2583
по ПНИ с площ от 339 кв. м. Установява се още, че за територията, в която се намира
процесният имот е одобрен ПУП-ПУР/2004 г., като имотът не е засегнат от предвидената
улична регулация. Според СПНУЗТВ/1999 г. (Специфичните правила и нормативи за
устройство и застрояване на територията на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-02-14-
1734/21.09.1999 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн. ДВ,
бр. 88/08.10.1999 г.) за територията на с. о. „Ракитника”, кв. Галата е въведена устройствена
зона от вида „ОВ” (вилни зони), неурегулирана към този момент, но включена в
строителните граници на гр. Варна, а по ОУП от 2012 г. за територията е въведена
устройствена зона от тип „Жм2” – жилищна устройствена зона за ниско застрояване и
допълнителни специфични изисквания. Установява се още, че процесният имот в сегашния
си вид е идентичен на имота по АЧОС № 10097/09.05.2019 год. Земята в кв. Галата по
КП/1988 и КП/1996 г. е била раздавана от ИК на ОНС-Варна за безвъзмездно ползване. За
имоти 55, 57 и 2304 по ПНИ/2002 са издадени заповеди по пар. 4к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. За
процесният имот няма проведена реституционна процедура и същият е с неидентифициран
собственик. Към настоящия момент процесният имот не е застроен, ограден е с полумасивна
ограда.
В съдебно заседание вещото лице е обяснило, че след извършена справка в Държавен
архив не е открил графични данни кои са точно земите, които са били включени в
ТКЗС.
От обсъденото по-горе „допълнително описание“ (л. 303-306 от делото на РС-Варна)
на заявените от наследниците на Д.И.Р. за възстановяване имоти, е видно, че нито един от
заявените за реституция 23 броя имоти не е описан със стари граници/съседи, които да
съвпадат със съседите/границите на стар имот с пл. № 3 по ПСИГ към комбинирания план
от 1997 год., описани по – горе.
Съвкупно от показанията на свидетелите Ц.Н.Д. и Д.О.Х., без родство с
ищцата, се установява, че преди около двадесет години процесното място е било пусто и
ищцата започнала да го обработва, отглеждала зеленчуци, овошки, изкопала кладенец и
заградила мястото.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение, като неизгодно за нея и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Между страните липсва спор, че владяният от ищцата в периода 2000 год. и
5
понастоящем имот е идентичен с актувания такъв в АЧОС, поради което наличието на
претендирани права и от двете насрещни страни обуславя правния интерес от предявения от
ищцата отрицателен установителен иск за собственост. Доколкото твърдението, че имотът е
общински е въведено като възражение от ответната страна, съставляващо пречка за
придобиването му по давност, предвид въведения с § 1 ЗД на ЗС мораториум, то в тежест на
въззиваемата страна – община Варна е да докаже тези свои права, респ. да докаже
твърденията си, че е собственик на имота, а оттам и наличието на пречки за придобиване на
собствеността върху имота от ищцата по давност.
Цитираната в АЧОС разпоредба (чл. 2, ал.1, т.7 ЗОС) не съставлява конкретен
придобивен способ, а само сочи начините, в резултат на които общината може да придобие
права на собственост – сделка, давност или по друг начин, определен със закон. В отговора
по чл. 131 ГПК въззиваемата страна се позовава на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ земеделските имоти, които не принадлежат на
държавата, гражданите или юридически лица са общинска собственост. Нормата на чл. 25,
ал. 1 ЗСПЗЗ има декларативен характер и също не съставлява конкретен придобивен способ
със свой самостоятелен фактически състав.
От наведените от ответника твърдения за факти в отговора му на исковата молба, а
именно: че имотът е бил земеделска земя, принадлежала на бивш собственик; била е
включена в блок на ТКЗС (била е обобществена), поради което е и подлежала на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ; не е заявена за реституция в сроковете по ЗСПЗЗ; не е
предоставяна за ползване въз основа на някой от актовете по § 63 от ПЗР на ПМС №
465/11.12.1997 год. за ИД на ППЗСПЗЗ, съответно не е била изкупена по реда на § 4а и сл. от
ПЗР на ЗСПЗЗ, следва, че общината се позовава на осъществен в нейна полза фактически
състав на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, а от своя страна земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ са в обхвата на
нормата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ.
В приложното поле на нормата на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ се включват само онези
земеделски земи, които са подлежали на възстановяване (т. е., земи, попадащи в обхвата на
чл. 10 ЗСПЗЗ), но не са заявени за реституция в предвидените в закона срокове, както и
земи, които не са изкупени от ползватели по реда и при условията на §4 и сл. от ПЗР на
ЗСПЗЗ. Земеделските земи, които не подлежат на възстановяване в хипотезите, изрично
посочени в закона остават държавна собственост – чл. 24 ЗСПЗЗ. В обхвата на
реституционния закон не са включени и земеделски земи, които не са били
обобществявани/отнемани и които са останали собственост на физически лица в реалните
им граници, т. е., земи, които не попадат в обхвата на чл. 10 ЗСПЗЗ.
Придобиването на правото на собственост върху земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ от
общината става по силата на закона, за разлика от хипотезите по чл. 25, ал. 2 ЗСПЗЗ, които
предвиждат възстановяване на притежавани преди 1947 г. от общините земеделски земи /вр.
Конституция на НРБ от 1947 г./ по административен ред с акт на органа по поземлената
собственост.
Анализът на доказателствата по делото обосновава извода, че територията, в която
попада процесният имот е била стопанисвана и обработвана от ДЗС „Евксиноград“ – в тази
насока е заключението на СТЕ, изслушано в първата инстанция, обсъдено във връзка с
извлечението от разписния лист към КП от 1960 год. на л. 119 от делото на РС-Варна, от
които е установено, че процесният имот попада в имот с пл. № 1622 (нива и лозе) по КП от
1960 год., с площ от 13 157 кв. м. и в разписния лист към плана е записан на ДЗС
„Евксиноград“. Установено е също, че имотът, в който попада понастоящем и процесния
имот, е принадлежал на бивш собственик – Д.И.Р. – в тази насока е записването в регистъра
към ПСИГ от комбинирания план по чл. 28, ал. 2 от ППЗСПЗЗ от 1997 год., изготвен във
връзка с процедурата по реституция по ЗСПЗЗ и придобиването на предоставените за
ползване земи от бившите ползватели по реда и при условията на § 4а и сл. от ПЗР на
6
ЗСПЗЗ. Т. е., процесният имот попада в територия, което била е обобществена. Установено е
също, че процесният имот попада в терен по §4 ЗСПЗЗ, за който е одобрен и ПНИ, през 2002
год. по който план имотът е нанесен с № 551. 2303 с площ от 449 кв. м. и в регистъра към
плана на новообразуваните имоти е записан на неидентифициран собственик. По одобрената
през 2008 г. кадастрална карта имотът е заснет с идентификатор 10135.5426.2303 по КК на
гр. Варна, с площ от 339 кв. м. (предвид промяната от 2006 год. на ПНИ относно процесния
имот) и отново е записан на "неидентифициран собственик". Имотът с пл. № 551.2303 по
ПНИ, а след изменението на ПНИ от 2006 год. – имот с пл. № 551.2583 е образуван от части
от имоти с пл. № № 53; 55 и 56 по КП на ползвателите към ПНИ в хипотезата на § 4з, ал. 2 и
чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ. Съобразно таблицата за разпределение на кадастралните единици
към ПНИ частите от имоти с пл. № № 53; 55 и 56 по КП, от които е образуван процесния
имот, попадат изцяло в границите на стар имот с пл. № 3 по плана на старите имотни
граници, който стар имот според записването в регистъра към ПНИ е с неидентифициран
собственик. Няма данни стар имот с пл. № 3 по плана на старите имотни граници да е бил
заявяван за реституция по реда и при условията на ЗСПЗЗ.
По делото няма данни за нообразуван имот с пл. № 551.2583 по ПНИ да са издадени
заповеди по §4к ал.7 ЗСПЗЗ, в полза на бивши собственици или на правоимащи по § 4а и сл.
от ПЗР на ЗСПЗЗ.
До 01.06.1996 г. за имота не е съставян акт за държавна собственост, респ. същият не
е бил предмет на отчуждаване и възстановяване по реда на ЗВСВОНИ по ЗТСУ, ЗПНМИ и
др.
От изложеното следва извода, че към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ процесният
имот е имал характера на земеделска земя по см. на чл. 2 от същия закон. При изготвянето
на ПКП същият е отразен като част от стар имот пл. № 3, с неидентифициран стар
собственик (предвид липсата на данни да е бил заявяван за реституция от бившия
собственик или наследниците му) и с оглед обстоятелството, че е бил коопериран (бил е в
блок на ДЗС) следва, че е подлежал на възстановяване по реда и при условията на ЗСПЗЗ.
Ирелевантно е обстоятелството, че с включването му в селищно образувание, на основание
§ 4, ал. 2 ЗСПЗЗ през 2000 г. с решение на ОбС – Варна вече попада в строителните граници
и е със статут на урбанизирана територия.
Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ по отношение на имотите, подлежащи на реституция
по ЗСПЗЗ /т. е., по отношение на имоти, включени в обхвата на чл. 10 ЗСПЗЗ/ изтеклата до
21.11.1997 год. придобивна давност не се зачита и започва да тече от деня на влизането на
тази разпоредба в сила, т. е., от 22.11.1997 год.
Поради изложеното и предвид обстоятелството, че за процесния имот не са подавани
заявления за възстановяването му в предвидения в ЗСПЗЗ срок, както и липсата на
доказателства да е придобит (целия или части от него) по реда и при условията на § 4а и сл.
от ПЗР на ЗСПЗЗ, настоящият състав приема, че по отношение на този имот е налице
хипотезата на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. След влизане в сила на ПНИ същият е станал частна
общинска собственост и по отношение на него е приложим въведения с § 1 от
Заключителните разпоредби на Закона за допълнение на закона за собствеността (последна
ред. ДВ бр.7/2018 г. в сила от 31.12.2017 год.) мораториум, съгласно който за периода
01.06.2006 год. - 31.12.2022 г. давността върху имоти частна общинска собственост спира да
тече.
Следователно ищцата не е придобила процесния имот по давност с начало на
владението от 2000 год. Давност в нейна полза е започнала да тече от влизането в сила на
ПНИ в частта му относно процесния имот през 2002 год., с който план е индивидуализиран
и имотът, но е спряна, считано от 01.06.2006 год. до 31.12.2022 год., поради което и до
приключването на устните състезания в настоящата инстанция (15.03.2021 год.) не е изтекъл
7
предвидения в чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишен давностен срок.
По изложените съображения предявения от ищцата иск е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Наведените във въззивната жалба доводи, че липсвали писмени доказателства, че
процесният имот е бил обобществяван/коопериран, от което пък следва, че не е подлежал на
реституция и по отношение на него не са налице елементите от фактическия състав на чл.
19, ал. 1 ЗСПЗЗ, настоящият състав намира за неоснователни. Както се посочи по – горе,
записването на имота с пл. № 1622 по КП от 1960 год. (в който имот попада и процесния) в
регистъра към КП от 1960 г. на ДЗС „Евксиноград“ (л. 119 от делото на РС-Варна), обсъдено
и във връзка с обстоятелството, че в регистъра към ПСИГ към помощния кадастрален план
на м. „Ракитника“, Варна, стар имот с пл. № 3 е записан на Д.И.Р. (бивш собственик),
обосновава извода, че имотът е бил обобществен и е подлежал на реституция.
В случая в тежест на ищцата е да опровергае горните факти, като докаже при
условията на пълно доказване, че имотът никога не е бил отнеман от бившия собственик и е
бил владян в реалните си граници, т. е., че е извън обхвата на нормата на чл. 10 ЗСПЗЗ и
след като не е отнеман под каквато и да е форма, а е останал собственост на физическо лице
в реалните му граници, той не е подлежал на възстановяване по реда и при условията на
ЗСПЗЗ. Подобно доказване по делото не е проведено.
При този изход на делото разноски на въззивника не се присъждат.
Предвид изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, в полза
на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в размер на 300 лева, съставляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА срещу Решение № 260759/20.10.2020 год., постановено по гр. дело №
25/2020 год. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлен предявения от въззивницата С. С. С.
от гр. Варна срещу община Варна, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Осми приморски полк” № 43 отрицателен установителен иск за собственост за
приемане за установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
ответникът община Варна не е собственик на поземлен имот с идентификатор
10135.5426.2303 по КК на гр. Варна, с площ 339 кв. м., находящ се в гр. Варна, с. о.
„Ракитника”, при граници – ПИ с идентификатори 10135.5426.57; 10135.5426.3086;
10135.5426.3098; 10135.5426.33 и 10135.5426.53;
ОСЪЖДА С. С. С. ЕГН ********** от ***, да заплати на община Варна, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 300 лева (триста лева) – разноски за настоящата инстанция,
съставляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1
ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9