РЕШЕНИЕ
№ 18895
гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20221110125093 по описа за 2022 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “Т. С.” ЕАД срещу Р. Н. Т., от
гр. София, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумата
от 4754,01 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 5.11.2020 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 676,05 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 26.10.2020 г.
По така подаденото заявление било образувано гр.дело № 54458/2020 г. по описа на СРС, 90
състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал.
1 ГПК ответникът подал писмено възражение, поради което са налице предпоставките на чл.
415, ал. 1, т. 1 от ГПК за предявяването на установителен иск. При така изложените факти и
като поддържа, че ответника, като потребител на топлинна енергия на топлоснабден имот,
находящ се в ГР.С., УЛ.К., №.., ВХ. В, АП. 26, аб.№ ..., е потребявал топлинна енергия в
периода 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г., която не е заплатил, ищецът моли да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че същия дължи заплащане на сумата от 4754,01
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
1.5.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 5.11.2020 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 676,05 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 26.10.2020 г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Р. Н. Т., чрез адв. Д., е депозирала отговор, с
който оспорва предявените искове като неоснователни, по подробно изложени съображения.
Твърди, че не оспорва задълженията си за топла вода, но оспорва в имота да е доставяна
топлинна енергия за отопление. Оспорва да е собственик на процесния имот. Прави
възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице помагач – „Н.“ АД не взема конкретно становище по същество на
исковете.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
1
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и
ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното гр.д. № 54458/2020 г. по описа на СРС, 90 състав, от ищеца на
05.11.2020 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, за исковите и по настоящото дело суми относно топлоснабден имот, находящ се в гр.
С., ул. „К.“ № 17, вх. В, ап. 26, партиден № ... С протоколно определение от 05.04.2023 г.
съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответницата Р.
Н. Т. е собственик на процесния недвижим имот за периода предмет на делото, а именно
м.05.2017 г. до м. 04.2019 г., което обстоятелство се установява и от представения по делото
нотариален акт собственост нот.дело № 4909/1975 г. на нотариус П. П., с който същата е
призната за собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. „К.“ № 17, вх.
В, ап. 26.
По делото от страна на ищеца са представени: извлечение от сметки по месеци за
процесния абонатен номер, както и протокол от проведено ОС на СЕС за избор на ФДР
заедно с приложен списък на ЕС, съобщения към фактури, договор между “Т. С.” ЕАД и „Н.
И.“ ООД, както и Общи условия.
От страна на ответницата по делото са представени и приети договор за наем от
м.04.2016 г., служебни бележка от 23.02.2018 г. и 17.03.2017 г. за доходи от друга стопанска
дейност и/или наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или
имущество.
От страна на третото, неучастващо в настоящото производство лице „Н.“ АД са
представени индивидуални справки от изравнителна сметка за сезон 2017-2018 г. и
2018/2019 г. на аб. № 324509 и документи за отчети.
По делото бяха изслушани и съдебно-техническа (СТЕ) и съдебно-счетоводна
(ССчЕ) експертизи.
Според заключението на вещото лице по назначената СТЕ общият топломер в
абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец като с помощта
на т. н. "терминал" се снема показанието на топломера в 00.00ч. на първо число на месеца.
От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи. Количеството на
технологичните разходи е определено по реда на чл. 58, ал. 2 от Наредба 16-334 и Наредба
№ Е-РД- 04-1. Видно от приложената към заключението таблица “Т. С.” ЕАД е отчислявала
за своя сметка количеството на ТЕ за технологичните разходи на абонатната станция.
Предвид данните по делото, дяловото разпределение се е извършвало от „Н. и.“ ООД през
процесния период. В имота е имало 5 броя отоплителни тела и един брой водомери за топла
вода, като на отоплителното тяло е поставен ИРРО. През периода 2017 г./ 2019 г. не е бил
подсигурен достъп за отчет на уредите. За процесния абонатен номер са начислявани суми
за топлинна енергия за отопление, за БГВ и за сградна инсталация. За исковия период поради
неосигурен достъп ТЕ за отопление имот и сградната инсталация е начислявана на база
екстраполация по максималния специфичен разход на сградата съгл.т.6.5 и т.6.1.1 от
приложението към Наредба 16-334 от 06.04.2007г. Поради неосигурен достъп топлата вода е
начислявана, както следва: за сезон 2017/2018г. прогнозно без консумация, а за сезон
2018/2019г. на база брой /1 лице/ потребители по 140л/ден за един човек съгл. чл. 69. ал.2 от
Наредба № 16-334. Според заключението на вещото лице общата дължима сума по ФДР
възлиза на 4 754,09 лв., като сумата по фактури е 4 133,33 лв., а сумата за доплащане е
620,59 лв. Според вещото лице начислените суми и разпределението на ТЕ е извършено в
съответствие с нормативните разпоредби на Закона за енергетиката, Наредба 16-334 и
Общите условия за продажба на ТЕ от “Т. С.” ЕАД на потребителите за битови нужди в гр.
София, като СТИ, отчитащи потребената топлинна енергия за имота, са преминали успешно
необходимите метрологични проверки.
По делото е прието и заключението на вещото лице по назначената с протоколно
2
определение от 05.04.2023 г. СТЕ, в което вещото лице е заключило, че за процесния период
01.05.2017г. до 30.04.2019г. и за процесния абонатен номер 324509 начислената ТЕ за БГВ е
при условията на неусигурен достъп. За процесния период м.01.05.2017г.-30.04.2019г. е
начислена служебно ТЕ за БГВ поради неусигурен достъп и в съответствие с т.2 на чл.69 от
Наредба за топлоснабдяване №16-334/06.04.2007г. и изм. ДВ, бр.94 от 2013 в сила от
1.06.2014г., при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно
денонощие. Изчислените количества на топлата вода са въведени в справките за разход на
ТЕ на ФДР за периода както следва. Изчислило е, че за процесния период 01.05.2017 г. –
30.04.2019 г. ТЕ за БГВ възлиза на 432,29 лв. Според вещото, изчисленията извършени от
ФДР са в съответствие с действащата Наредба №16-334, включително изменения и
допълнения от 01.06.2014Г. и от 9.06.2015
Според заключението на вещото лице по назначената по делото ССчЕ дължимите
суми за доставена и потребена топлинна енергия в процесния период от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 е в размер от 5 695,68 лв., от които главница 4 754,09 лв. и 941,59 лв. -
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Вещото лице не е установило плащане
на дължимите суми от ответницата. Размерът на сумите за главница и лихви, при
съобразяване с тригодишната давност, са в размер на 4 653,68 лв. главница и 921,69 лв.
лихви.
По делото са събрани и гласни доказателства. Разпитан е свидетелят Р. К., който
споделя, че познава ответницата по делото. Сочи, че е бил наемател по договор за наем на
процесния недвижим имот за офис за периода 2011 г. – 2019 г. Заявява, че са използвали
единствено топла вода, но не и отоплението в апартамента, по молба на наемодателя.
Твърди още, че радиаторите били пломбирани. Сочи още, че през целия период не е
получавал фактури, както и че не са прехвърляли партидата на процесния имот.
Свидетелят К. Я. споделя, че са колеги и познава ответницата по делото. Разказва, че
през 2019 г. е извършвал ремонтни дейности в процесния апартамент собственост на
ответницата. Сочи, че в имота имало топла вода, но радиаторите не работели.
По делото е постъпило писмо от ТД на НАП гр. С., офис „И.“, в което е посочено, че
има данни за подадени годишни данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ за финансовите 2017
г., 2018 г. и 2019 г. с декларирани доходи от наем на недвижимо имущество.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Исковете са частично основателни.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154, ал. 1
ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответницата, по силата на което е доставял топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответницата е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест
на ответницата е да докаже, че е погасила претендираните вземания.
Собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. „К." № 17, вх. В,
ап. 26, аб. № .... е ответницата Р. Н. Т., което обстоятелство не е спорно по делото, а и се
установява от представените по делото доказателства. Възражението на ответницата, че през
процесния период е имала сключен договор за наем с трето лице, поради което не тя е
пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове не намира подкрепа в събрания
доказателствен материал.
Отношенията между доставчика и потребителите на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде обвързано
едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при
3
публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на
битов клиент. Понятието "битов клиент", от своя страна, има легално определение в закона.
В § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./ е посочено, че "битов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия. Следователно, за да бъде едно лице битов клиент, е достатъчно да бъде
установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване
върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал, обитавал имота, като
ирелевантно е и обстоятелството на чие име фактически се е водила партидата при ищеца за
посочения имот.
Няма пречка облигационно отношение по повод доставяне на топлинна енергия до
имот да възникне между топлофикационното дружество и лица, които не са от кръга на
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ - собственици или носители на ограничено вещно право на
ползване върху недвижимия имот. Изброяването в закона не е изчерпателно. Чл. 149, ал. 1, т.
6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на
писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и
клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост. Това разбиране се потвърждава и
в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, където е изяснено, че
клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
За доказване наличието на такова правоотношение важат общите правила, като
установяването на това обстоятелство може да стане например посредством представяне на
декларация за откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, като облигационното отношение между третото ползващо лице и
топлопреносното предприятие не се презюмира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот.
Действително по делото е представен договор за наем между ответницата и трето по
делото лице. По делото обаче не е представена молба-декларация за откриване на партида,
от която да се направи извод, че е отправил искане за смяна на партидата и откриване на
партида на името на наемателя. Т.е. по делото не се установява изрично искане на третото
лице по делото пред ищцовото дружество да му бъде открита партида на негово име, което
изявление би представлявало по своето правно естество предложение за сключване на
договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД, и при приемането му от ищеца би
възникнал нарочен писмен договор с наемателя, и този договор би преустановил действието
на договора за доставка на топлинна енергия, възникнал по силата на закона, с придобиване
на правото на собственост върху имота от ответницата. При липса на доказателства, от които
да се установява постигнато изрично съгласие с ищеца за съществуването на облигационно
правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия за процесния имот третото лице -
наемател, то същото е продължило да съществува с двамата ответницата по делото, която
отговарят за задълженията към дружеството в качеството си на собственик на процесния
недвижим имот.
По делото е установено, че процесният имот е топлофициран, както и че сградата –
4
етажна собственост, в която се намира, е присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.
Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответницата да
е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между ответницата, от една страна и ищеца, от друга, са били налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия от 2016 г., за периода от 01.05.2017
г. до 30.04.2019 г.
Съдът намира за неоснователни твърденията на ответницата, че в процесния имот не
се е ползвало отопление и същото е било изключено, доколкото същите не се подкрепят от
събрания доказателствен материал. Това обстоятелство е следвало да се удостовери
протокол, а такъв по делото не е представен. От данните по делото е видно, за процесния
имот са начислявани суми за топлинна енергия за отопление, за БГВ и за сградна
инсталация. В рамките на процесния период дяловото разпределение в сградата в режим на
етажна собственост, в която се намира и процесното жилище, се е извършвало от „Нелбо
инженеринг“ ООД. За обема на доставеното количество топлинна енергия до имота е
допуснато заключение по СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, според което доставеното количество топлинна енергия до имота в предявения с
исковата молба период е на стойност от 4 754,09 лв., при предявена претенция в по-нисък
размер от 4 745,01 лв. За преценка основателността на иска съдът ще следва да разгледа и
възражението на ответницата за изтекла погасителна давност. Съдът намира същото
възражение за основателно, поради изтекла погасителна давност, която в случая е
тригодишна, според чл. 111, б.в. от ЗЗД. Затова за сумите преди 05.11.2017 г., с оглед
депозираното заявление по чл. 410 от ГПК на 05.11.2020 г., като след приспадане на
погасените по давност суми иска за главница за ТЕ, който не е погасени по давност е в
размер на 4 653,68 лв. за главница. До пълния предявен размер искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
На следващо място от клаузите на Общите условия изпадането в забава не е
обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според нормата на чл.84, ал.1 от ЗЗД
когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Т.е., ответникът следва да се счита за изпаднал в забава на 1-во число на
втория месец, следващ отчетния период, за който се дължи месечната стойност на
доставената топлинна енергия. Ето защо съдът приема, че втората релевирана претенция се
явява установена в своето основание и размер. Съдът кредитира заключението на вещото
лице по СТЕ относно размера на дължимите суми, доколкото това, вещо лице е отчело
корекциите. В тази връзка съдът ще следва да разгледа направеното в отговора на исковата
молба възражение за изтекла погасителна давност. Доколкото в случая беше направен извод
за наличие на погасени по давност вземания за главница и доколкото вземането за лихва е
акцесорно, то размерът на дължимите сума за лихва, съобразно приетата по делото ССчЕ и
изчислено от съда на основание чл. 162 ГПК възлиза на 661,78 лв. До пълния предявен
размер искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
5
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане на разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
разноски в исковото производство в общ размер на 867,85 лв. съразмерно на уважената част
от предявените искове, представляващи държавна такса, Д. за вещо лице за ССчЕ, Д. за вещо
лице за СТЕ, държавна такса за СУ и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените разноски по ч.гр.д. № 54458/2020
г. по описа на СРС, 90 състав по съразмерност съобразно уважената част от исковете в
размер от 155,25 лв., за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Право на разноски има и ответницата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно на
отхвърлената част от исковете, като същата претендира разноски за адвокатско
възнаграждение и Д. за СТЕ. Съдът намира направеното от ищцовата страна възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно, предвид фактическата и
правна сложност на спора и размера на претенцията, като в тази връзка възнаграждението
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. е в размер на 843 лв., а уговореното и
платено възнаграждение в размер на 850 лв. не е прекомерно. Предвид гореизложеното, на
ответницата се дължат разноски в размер на 22,16 лв., представляващи платено адвокатско
възнаграждение и Д. за СТЕ, според изхода на делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, предявени от „Т. С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул.”Я.” № 23Б, против Р. Н. Т., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „К.“ № 17, вх. В, ап. 26,
че Р. Н. Т. дължи на „Т. С.” ЕАД цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
размер на 4 653,68 лв., представляваща главница за ТЕ за имот в гр. С., ул. „К.“ № 17, вх. В,
ап. 26, аб. № ..., за периода 05.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва за
периода от 05.11.2020 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 4 754,01 лв. и за периода м.05.2017 г. – 04.11.2017 г., дължи сума в
размер на 661,78 лв. - лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018
г. до 26.10.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 676,05 лв., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 54458/2020 г.
по описа на СРС, 90 състав.
ОСЪЖДА Р. Н. Т., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „К.“ № 17, вх. В, ап. 26, да
заплати на „Т. С.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Я.“
23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски за исковото производство в размер на
867,85 лв., както и разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 54458/2020 г. по
описа на СРС, 90 състав в размер на 155,25 лв.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Я.“ 23Б, да заплати на Р. Н. Т., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „К.“ № 17, вх. В, ап. 26,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски в производство в размер на 22,16 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – „Н.” АД, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Т.“ № 15.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7