Р Е
Ш Е Н
И Е № 1000
гр. П., 31.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-П., десети граждански състав, в откритото съдебно заседание на двадесет
и девети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА
ЗЛАТАРЕВА
при участието на секретаря Божура Антонова като разгледа докладваното от съдията гр.дело №783 по описа за 2019 година, и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от В.И.М. чрез
адв. А. ***, с която при условията на обективно съединение са предявени искове
за установяване несъществуването на парично вземане за сумата от 2411,63лв.,
представляваща стойност на доставена от ответното дружество незплатена топлинна
енергия за периода от 01.08.1999г. до 30.09.2003г. до топлофициран имот,
находящ се в гр. П.на адрес ул. „***с абонатен № **********, сумата от 764,36
лв. –обезщетение за забава в размер на законната лихва, и 56,73 лв. - съдебни
разноски, основани на твърдения за погасяване на същите вземания по давност.
Ищецът твърди, че се намира в облигационно
правоотношение с ответника, възникнало по
повод доставката на топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в гр. П.на
адрес ул. „***: с абонатен № **********. Твърди, че ответникът в качеството му
на доставчик на комунални услуги, имал вземания към него за сумата от
2411,63лв., представляваща стойност на доставена от ответното дружество
незплатена топлинна енергия за периода от 01.08.1999г. до 30.09.2003г., за
сумата от 764,36 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва и за
56,73 лв. - за съдебни разноски. Поддържа, че вземанията били погасени по
давност, но при ответното дружество същите били заведени по „блокирана сметка“
и отказвали да ги заличат. С този мотив
отказвали да ги отпишат, от където обосновава и правния си интерес от воденето
на отрицателен установителен иск.
При така изложените съображения отправя искане към
съда да признае за установено по отношение на ответника, че не дължи процесните
вземания. Претендира разноски.
В срочно депозиран писмен отговор ответникът оспорва
предявените искове като недопустими и неоснователни.
Съдът, преценявайки доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно
от справка по блокирана сметка за абоната В.М. с абонатен № ********** за топлоснабден
имот – апартамент, находящ се в гр. П., на адрес ул. „***към 28.05.2019г. в
счетоводството на ответника са отразени задължения за периода от м. 08.1999г.
до м. 09.2003г. за главница в общ размер от 2411,63 лв. и 764,36 лв. за лихва.
В справката е отразено и вземане за сумата от 56,73 лв. – за съдебни разходи.
Други
доказателства не са ангажирани по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
По допустимостта
на предявеня иск
Съдът намира, че предявеният отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е процесуално допустим.
С решение №76 от 07.05.2013г. по гр.д. №
391/2012г. ВКС, IV г.о. по повод на допуснато
касационно обжалване по процесуалноправния въпрос относно правния интерес на
длъжника по парично задължение от иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване
несъществуването на вземане, когато за същото е издадена заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 417 ГПК е прието, че такъв иск може да бъде предявен
и преди връчване на заповед за изпълнение, съответно покана за доброволно
изпълнение, тъй като длъжникът винаги има интерес от иска, когато съществува
спор за вземането. Прието е, че такъв спор е налице и когато кредиторът е
поискал издаване на заповед за изпълнение, или когато в хода на производството
по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК
кредиторът оспори вземането. В друго свое решение /Решение
№ 254 от 10.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1526/2013 г., I г. о., ГК, докладчик
съдията Т.Н./ ВКС е приел, че за да съществува интерес от
установителния иск, е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право
или да се претендира отричаното от него право. Според това дали установителният
иск цели да установи съществуването или несъществуването на спорното право, той
е в първия случай - положителен, а във втория - отрицателен. Един и същ правен
спор може да даде повод било за положителен, било за отрицателен установителен
иск - зависи коя от двете страни ще вземе инициативата за съдебното разрешаване
на спора. Да се уважи отрицателен установителен иск е равнозначно на отхвърляне
на положителен такъв - това обяснява защо и по двата иска разпределението на
доказателствената тежест е едно и също.
По
аргумент от цитираната съдебна практика, оспорването на иска от ответника и справката от счетоводството му, съдът
приема, че между страните е налице спор за вземанието, който обуславя правен
интерес от воденето на отрицателен установителен иск.
Ищецът твърди, че не дължи посочената в исковата молба сума, тъй като същата
е погасена с изтичането на тригодишния давностен срок, регламентиран в чл.111 ЗЗД.
Задължението да се заплаща стойността на
топлоенергията е задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД. С Тълкувателно решение №
3/2011 г. е прието, че задълженията на потребителите на топлинна енергия представляват
задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време задължения за предаване на пари, имащи единен
правопораждащ факт – договор за доставка на топлинна енергия, чиито падеж
настъпва през предварително определен интервал от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Предвид изложеното и по
отношение на тази категория вземания е приложима давността по чл.111, б.”в” ЗЗД. Следователно
съгласно чл.111, б.”в”, пр.ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за процесните вземания за
главница и лихва е 3-годишният срок на погасителна давност.
С Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013
г., ОСГТК, т. 14, е прието, че на молбата за издаване на изпълнителен лист не
може да бъде придадено действие да прекъсва давността. Според цитираното тълкувателно
решение давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ: налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени лица. Не са обаче изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквото е и
процесното/, давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от ОУ на
“Топлофикация - П.” АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 -дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение на задължението
в срок се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. През 30 -дневния период от време вземането е
ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо /тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да
иска предсрочно изпълнение/.
По делото изискуемостта на главницата за доставена топлинна енергия за последния
месец от процесния период-м.09.2003г. е настъпила на 01.11.2003 г., при което
тригодишният давностен срок е изтекъл на 01.11.2006г. Исковата молба е
постъпила в съда на 01.02.2019г. т.е. към момента на завеждането на делото
вземането е погасено по давност.
Ответникът не ангажира доказателства за
предприети от него правни действия, които да са основание за прекъсване или
спиране течението на специалния 3-годишен давностен срок, поради което съдът
приема, че отсъстват основания за спиране или прекъсване на давността.
При това положение съдът намира, че предявения отрицателен
установителен иск е основателен и следва да бъде уважени.
По разноските:
С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски. Същият е
представил списък по чл. 80 ГПК, в който са включени сумите от 129,31 лв. за
платена държавна такса и 460 лв. за платен адвокатски хонорар, които следва да
му се присъдят от ответника.
При този изход на спора ответникът няма право на разноски.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.И.М. с ЕГН
********** НЕ ДЪЛЖИ на “Топлофикация
- П.” АД, ЕИК *********, гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ Република вземанията за сумата от 2411,63лв., представляваща стойност
на доставена от ответното дружество незплатена топлинна енергия за периода от
01.08.1999г. до 30.09.2003г. до топлофициран имот, находящ се в гр. П.на адрес ул.
„***с абонатен № **********, за сумата от 764,36 лв. –обезщетение за забава в
размер на законната лихва, и за сумата 56,73 лв. - съдебни разноски, като
погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК “Топлофикация - П.”
АД, ЕИК *********, гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ Република, да заплати на В.И.М. с
ЕГН ********** сумата от 589,31 лв. за разноските по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-П.в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: