Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.София, 19.07.2019год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на двадесет
и втори април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА А.
При участието на
секретаря Красимира Г. като разгледа докладваното от съдия М.А., гр. дело № 9534
по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано
е по предявен от С.П.Г. срещу П.на Р.Б.иск с пр.кв. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, с който се претендира осъждане на ответника за сума в размер на 30000,00лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, съставляващи
душевни болки и страдания, стрес, накърняване на честта и достойнството,
доброто име в обществото, ведно със законната лихва от влизане в сила на
оправдателната присъда до окончателното изплащане на вземането.
Релевират
се съображения, че по отношение на ищеца неоснователно е повдигнато обвинение
за извършено престъпление по чл.352, ал. 1 от НК. Било е образувано ДП №
7420/2012г. по описа на СДВР. Излагат се доводи, че ищцата е задържана за 72
часа по реда на ЗМВР. Образувано е НОХД №20602/2012год. по описа на СРС, НО,
101 състав, по което е постановена влязла в сила оправдателна присъда. Твърди
се в резултат на наказателното производство да е влошено психическото състояние
на ищцата-изпаднала в депресивно състояние. Поддържа да са настъпили
неимуществени вреди, както в личен, така и в професионален план като е уронено
доброто име и репутация на ищцата.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция. Прилага
писмени доказателства, които като относими към предмета на делото следва да
бъдат приети. Претендира разноски.
Ответникът-П.на
Р.Б.в указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК
излага становище за неоснователност на исковата молба. Излага доводи, че не са представени
доказателства за наличие на влязла в сила оправдателна присъда. Релевира
възражение за погасителна давност относно главница и лихва. Твърди по делото да
не е доказана причинна връзка между повдигнатото обвинение и твърдените
неимуществени вреди. При условията на евентуалност сочи предявения размер на
обезщетението за неимуществени вреди да е завишен, с оглед продължителността на
производството, претърпените вреди, икономически стандарт в страната и
съдебната практика по аналогични случаи.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Не
претендира разноски.
При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед за задържане от 05,05,2012год. на А.А.С.-
инспектор при СДВР по ДП № 5188/2012год. /л. 140/, на основание чл. 63, ал. 1
от ЗМВР, ищцата С.П.Г. е задържана за
срок до 24 часа.
С
постановление от 05,05,2012год. на А.А.– прокурор при СРП по ЗП № 5188/2012год.
по описа на 03 СДВР, пр. пр. № 7420/2012год. по описа на СРП /л. 141/, на
основание чл. 64, ал. 2 от НПК ищцата е задържана за срок до 72 часа.
С
постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от
10,09,2012год. на С.Вълкова – ст.разследващ полицай при СДВР по ДП №
5188/2012год. по описа на СДВР, пр. пр. № 7420/2012год. по описа на СРП /л.
143/, ищцата е била привлечена като обвиняем по горепосоченото дело и ѝ е наложена мярка за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на 2000,00 лв.
С
обвинителен акт по пр. пр. №7420/2012год. по описа на СРП, ДП ЗМ №
5188/2012год. по описа на СДВР /л. 72/, срещу ищцата е повдигнато обвинение за
извършване на престъпление по чл. 352, ал. 1 от НК.
С присъда от 19,06,2015год., постановена по НОХД № 20602 по описа за 2012 год. по описа
на СРС, НО, 101 с-в. /л. 63/, влязла в сила на 08,06,2018год. ищцата е призната за невинна в това, че на 02.05.2012г.
в двора на „С.М.” ЕАД, находящ се в гр. София, ул. „****, чрез изхвърлянето на
216 кг. алуминиев фосфид, пакетиран в хартиени опаковки, в метален контейнер за
отпадъци, при което под влияние на влагата алуминиевият фосфид да се е разлагал
и отделял силно отровен газ фосфин, да е допуснала да се замърси въздуха и с
това да го е направила опасен за хората, поради което и на основание чл. 304 от НПК е ОПРАВДАНА по обвинение за извършване на престъпление по чл.352, ал.1 от НК. Присъдата е потвърдена с окончателно решение от 08,06,2018год. по ВНОХД.
470/2018год. по описа на СГС, НО, IV въззивен с-в. /л. 64/.
Представени са протоколи за проведени о.с.з. по НОХД
№ 20602/2012год. по описа на СРС, НО, 101 с-в. и по ВНОХД. 470/2018год. по описа
на СГС, НО, IV въззивен с-в.
По делото са събрани гласни доказателствени
средства, чрез разпит на Д.А.Я., от които се
установяват неимуществените вреди за ищцата.
Представените от ответната страна данни за наложена
от КЗК санкция на „Б.А.К.1“ ЕООД за използване на чуждо наименование /л.
53/, вкл. Решение по а.д. № 11299/2016год. по описа на петчленен състав
ВАС, съдът намира да са ирелевантни по отношение на спора.
При така изложената фактическа обстановка съда достигна до следните
правни изводи:
Предпоставките
включени във фактическия състав на правната норма по чл. 2, ал. 1 т. 3, пр. 1
от ЗОДОВ/ДВ бр. 7/2018/, обуславящи основателността на исковата претенция за
претендирано обезщетение са свързани с установяване на следните правно
релевантни факти - обвинение в
извършване на престъпление, по което лицето е оправдано, характера на претърпените неимуществени вреди,
както и причинна връзка между вредите и деянието, извършено от правозащитните
органи.
Съгласно
§ 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на
гражданските закони.
Не
е спорно по делото да е налице влязла в сила присъда, с която ищцата е оправдана
по повдигнато срещу нея обвинение за извършено престъпление по чл. 352, ал. 1
от НК.
От
събраните по делото доказателства се установи и че ищцата е претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се в преживяно безпокойство, притеснения, ограничаване на социалните контакти. Съдът намира,
че е налице и причинно-следствена връзка между причинените неимуществени вреди
и повдигнатото обвинение.
Предвид
изложеното, доколкото се установи наличие на законовите предпоставки за
основателност на предявения иск, то същият следва да бъде уважен.
Обезщетението
за неимуществени вреди се обуславя от всяка отделна фактическа обстановка,
поради което съобразно общите правила на гражданското съдопроизводство, всяка
от страните следва да докаже релевантните за спора факти. Едва при ангажиране
на доказателства за наличието на претърпени неимуществени вреди и на основание
чл.52 от ЗЗД, съдът следва да определи глобално размера на дължимото
обезщетение по справедливост. В процесната хипотеза се претендира обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 30000,00лв.
Съгласно
т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. понятието „справедливост” е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С
оглед това разбиране, при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид
всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца
неимуществени вреди-това са възрастта на лицето, продължителността на проведеното
наказателно преследване, наложените принудителни мерки за неотклонение,
интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с
оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил обвинен.
Съгласно решение № 123/23.6.2013 г. по гр.дело № 254/14 г. на ВКС, Трето ГО,
моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях
следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка
проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на
парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените
вреди, като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи
по-нисък размер на обезщетение. При определяне на дължимото обезщетение следва
да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на
съществуващите обществено-икономически условия на живот.
При
определяне на размера, в който следва да бъде уважен искът, съдът съобрази тежестта на повдигнатото обвинение – престъпление
по чл. 352, ал. 1 от НК, с предвидено наказание от 1 до 5 години лишаване от
свобода, престъпление, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Съдът
съобрази периода на наказателното производство – от 10,09,2012год./ привличане
на ищцата, в качеството на обвиняем/ до
08,06,2018год./ постановяване на оправдателна присъда/ с продължителност от 5
години и почти 9 месеца, както и периодът на задържане на ищцата на основание чл. 219, ал. 2 от НПК от
05,05,2012год. за срок от 72 часа /в
случая наложената на основание ЗМВР мярка на процесуална принуда е погълната от
тази наложена от прокурора по реда на НПК/. Следва да се вземе предвид и че
обвинението е повдигнато по повод извършването на професионалната дейност на
ищцата, което е в състояние да увеличи търпените от нея негативни чувства,
доколкото създава несигурност относно упражняваната от нея професионална
дейност. Броят на проведените общо 11 на брой съдебни заседания, без данни ищцата да е препятствала хода на делото. Отчетено е и обстоятелството, че няма
данни лицето да е осъждано, в който случай наказателното преследване се
отразява по-интензивно, спрямо лице по отношение на което са водени множество
наказателни производства, както и отражението на извършеното спрямо него
наказателно преследване и вида на установените неимуществени вреди -доказани в
хода на настоящото производство и социално - икономическия стандарт в страната
по време на провеждане на наказателното производство. Предвид изложеното, съдът
намира, че справедливият размер на
обезщетение е 5000,00лв., в който размер следва да бъде уважена исковата
претенция и отхвърлена за разликата до 30000,00 лв. като неоснователна.
При определяне на размера на обезщетението, съдът
взе предвид като фактори обуславящи по-нисък размер на обезщетение
обстоятелствата, че с изключение на задържането на ищцата под стража за срок от
72 часа по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК,
единствената друга наложена мярка за неотклонение е „парична гаранция“ в
размер на 2000,00лв., която е ирелевантна в настоящото производство и относима
към претенция за имуществени вреди, която не е предявена. В същото време,
следва да се отчете спецификата на инкриминираното деяние – замърсяването на
околната среда, което налага извършването на немалък обем от процесуално-следствени
действия, отличаващи се с относителна сложност, което се явява обективна
причина за общата продължителност на наказателното производство. Същевременно недоказани по делото са изложените в исковата
молба твърдения за нарушена репутация на ищцата при упражняваната от нея
професионална дейност. Свидетелските показания сочат единствено на ограничаване
на социалните контакти на ищцата. Показанията за прекратяване на част от бизнес
отношенията на представляваното от
ищцата дружество с други ЮЛ от една страна е неустановено, а от друга
страна не е предмет на исковата
претенция.
Не са
ангажирани данни за преживени негативни последици в психоемоционален план,
излизащи извън обичайните и житейски презумирани такива при повдигнато
обвинение срещу лице, по отношение на което не е предприемано наказателно
преследване, включително изпадане в депресивни състояние, панически разстройства, световъртеж, безсъние.
Неоснователни доводите, че П.не отговаря за
действията на органите на полицията. Съгласно чл. 7 ЗОДОВ процесуално
легитимирана да отговаря по иск за обезщетение за вреди от незаконно задържане
под стража и от неоснователно обвинение по чл. 2 ЗОДОВ е прокуратурата, тъй
като тя упражнява надзор върху разследващите органи и полицията и тя е компетентният
орган да повдигне и поддържа обвинение в извършването на престъпление от общ
характер /така Решение № 490 от 03.01.2013 г. по гр. д. № 1427/2011 г., Г. К.,
ІV Г. О. на ВКС и Решение № 253 от 02.07.2012 г. по гр. д. № 652/2011 г., Г.
К., ІV Г. О. на ВКС/.
По
исковата претенция с пр.кв.чл. 86, ал. 1 от ЗЗД;
Съгласно
т.4 от ТР №3/2005год. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за вреди от незаконни
действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на
оправдателната присъда, съответно това е и началният момент на забавата. Ето защо законната лихва следва да бъде присъдена,
считано от 08,06,2018год. – постановяването на окончателно решение по ВНОХД
470/2018год. по описа на СГС, НО, IV въззивен с-в., до окончателното изплащане
на вземането.
Неоснователни се явяват и твърденията за
погасяване по давност на вземанията на ищцата. Както ответникът сам посочва,
съгласно тълкувателно решение № 3 от 22,04,2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС, начален момент за възникване отговорността на Държавата за вреди
от незаконни действия на правозащитни органи е влизането в сила на
оправдателната присъда, което в случая е станало с постановяването на
окончателно решение от 08,06,2018год. по ВНОХД. 470/2018год. по описа на СГС,
НО, IV въззивен с-в. Ето защо към момента на предявяването на исковата молба –
13,07,2018 год. не е изтекла нито общата петгодишна давност по отношение на
вземането за обезщетение за неимуществени вреди, нито тригодишната давност по
отношение на вземането за законна лихва.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца сума в размер на 10,00лв. -д.т.
Предвид изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 240,00лв. от общ размер от 1500,00лв. – адвокатски хонорар.
Мотивиран от изложеното
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.на Р. Б., с адрес: гр. София, бул.”***** да заплати на С.П.Г., ЕГН **********,
съдебен адрес: *** на основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ/ДВ бр.7/2018год./
сума в размер на 5000,00лв., обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, по повод повдигнато срещу ищцата обвинение, ведно със законната лихва от
08,06,2018год. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за сумата над 5000,00лв. до пълния предявен размер от
30000.00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА П.на Р. Б., с адрес: гр. София, бул.”***** да заплати на С.П.Г., ЕГН **********,
съдебен адрес: *** – адв. А., на основание чл.10, ал. 3 от ЗОДОВ, сума в размер на 250,00лв.-разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: