№ 277
гр. Бургас, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20222100502008 по описа за 2022 година
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод
въззивна жалба подадена от В. Т. Т. с ЕГН **********, срещу Решение №
1127 от 30.05.2022 г., по гр. д. №8749/2021 г. на РС Бургас, с което е уважен
отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 вр. с чл. 124,
ал. 1 ГПК и е прието за установено в отношенията между страните, че ищцата
В. К. Ж. ЕГН **********, не дължи на ответника В. Т. Т. сумата от 547 лева
/петстотин четиридесет и седем лева/, представляваща главница и сума,
444,19 лева /четиристотин четиридесет и четири лева и деветнадесет
стотинки/, събирана в производството по изпълнително дело № ****** по
описа на ЧСИ И*Б*, поради това, рег. № **** КЧСИ, с район на действие
района на Бургаски окръжен съд. Със същото решение ответникът е осъден да
заплати разноските по делото.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е
недопустимо, тъй като първостепенния съд се бил произнесъл по непредявен
иск. Направено е възражение за настъпила перемпция по изпълнителното
дело, поради което същото било прекратено по силата на закона на 28.07.2017
г. Въззивникът аргументира тезата, че иска по чл. 439 ГПК е недопустим, тъй
като към момента на предявяването му не е налице висящ изпълнителен
процес. Твърди се, че изпълнителното производство е прекратено и с изрично
Постановление от 07.03.2022 г. с изх.№ 1871/07.03.2022 г., влязло в сила като
необжалвано на 01.04.2022 г. Твърди се, че ищецът няма правен интерес от
1
завеждането на настоящия иск. Цитирана е съдебна практика. Моли за
прекратяване на исковото производство.
В срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаряща
на изискванията на чл. 260-261 ГПК.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод
искова молба от В. К. Ж. срещу В. Т. Т..
Исковата молба и уточнението на исковата молба са основани на
фактически твърдения за това, че изпълнителният лист, въз основа на които е
образувано изпълнителното производство по посоченото изпълнително дело,
е издаден по частно гражданско дело № 10229 по описа на Бургаски районен
съд за 2013 година и гражданско дело № 2534 по описа на Бургаски районен
съд за 2014 година. След образуване на изпълнителното производство
№****** на Частен съдебен изпълнител И*Б* с района на действие района на
Бургаски окръжен съд, на 26.11.2014 година е изпратена призовка за
доброволно изпълнение, която е приета за редовно връчена и на същата дата е
наложен запор на трудово възнаграждение. По силата на този запор до
28.07.20215 година са извършвани плащания. Ищцата уточнява, че това е
последното изпълнително действие, извършено спрямо нея. Посочва още, че
след тази дата не е имало валидни изпълнителни действия, които да са годни
да прекъснат давността. Поради това счита, че с изтичане на петгодишен
давностен срок вземанията са погасени. Уточнява, че след справка
установила, че задълженията са в посочените по – горе размери.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата
молба ответникът не е дал писмен отговор на предявения иск.
За да се произнесе по основателността на въззивната жалба,
настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка
с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна
следното:
Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по
делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение.
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими
доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно
това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.
Във въззивното производство не са ангажирани допустими доказателства,
които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към
нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново
всички събрани пред районния съд доказателства.
По въпроса за допустимостта на исковото производство следва да бъде
споделени изводите, съдържащи се в Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 903/2021 г. и Определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д. №
2
1660/2016 г. на І т. о., съгласно които длъжникът - ищец има правен интерес
от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за
което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз
основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е
налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в
полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко
време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска
установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само
давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния
изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител
не може да я зачете. Перемцията, на която в случая се позовава ответника по
иска, не изключва принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и
кредиторът направи искане за нов способ за изпълнение, съдебният
изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов способ – той дължи
подчинение на представения и намиращия се у него изпълнителен лист.
Единствената последица от настъпилата перемпция е, че съдебният
изпълнител ще образува новото искане в ново /като номер/ изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона. /виж. В този смисъл
и Решение по гр. д. № 1747/2020 г. на ІV г. о. ВКС.
Процесуална предпоставка за разглеждането на иска по чл. 439 ГПК е
изискването той да се основава на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, тъй като обективните предели на силата на пресъдено нещо във
времето се разпростират до този момент. Следователно законът изисква
исковият процес за изпълнителното основание да не е висящ, тъй като ако
изпълнителното основание не е влязло в сила, страната може да релевира
новонастъпилите факти пред по-горната съдебна инстанция. В този случай –
при все още висящ исков процес, искът по чл. 439 ГПК би бил недопустим.
Законът не изисква висящност на изпълнителното производство за
допустимостта на този отрицателен установителен иск.
С тези съображения настоящата инстанция намира възраженията за
недопустимост на предявения иск и недопустимост на първоинстанционното
решение за неоснователни.
Доколкото във въззивната жалба не са налице оплаквания относно
правилността на първоинстанционното решение, въззивната проверка се
изчерпва с въпросите по валидността и допустимостта на обжалваното
решение, съобразно чл. 269 ГПК.
При това положение първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено. Разноски не следва да се присъждат, тъй като липсва такова
искане от въззиваемата страна.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 ГПК, Бургаският окръжен
съд
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1127 от 30.05.2022 г., по гр. д.
№8749/2021 г. по описа на РС Бургас.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4