Р Е
Ш Е Н
И Е № 814
гр. Хасково, 22.12.2016год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският районен съд
в публичното заседание на двадесет и четвърти ноември
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.дело № 934 по
описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от Т.В.М., гражданка на Б., против „Баскетболен клуб Хасково 2012“, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 и чл.245,ал.2от КТ, с искане за осъждане на
ответника да й заплати сумата в размер на 3500 щатски долара, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода м.февруари
– м.март 2014г., както и
754.84 щатски долара, представляващи мораторна лихва върху главницата
за периода от 08.03.2014г. до
12.05.2016г.
В исковата молба ищцата твърди, че на 01.01.2014г. сключила трудов договор с ответника, със срок на
действие 4 месеца, започвайки на 01.01.2014г. и
приключвайки на 30.04.2014г., или до последния ден на шампионата по баскетбол
на Република България за жени сезон 2013/2014г. По силата на договора тя била
назначена на длъжност „играч“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер
на 2500 щатски долара, като в договора било упоменато до коя дата следвало да
бъдат направени плащанията. Съгласно клаузите на трудовия договор, дължимото
трудово възнаграждение следвало да се заплаща до 7-мо число на следващия месец,
като за м.април 2014г. следвало да се заплати до 30.04.2014г., а съгласно т.4
от договора, в случай, че клубът закъснее с повече от 20 работни дни с някое
плащане към играча, последният ще има право да получи всички просрочени плащания
и да бъде освободен от клуба без условия за задължения, с правото да подпише с
друг отбор в България или чужбина. Ищцата се състезавала за „БК Хасково 2012“ в
периода м.януари 2014г. до 02.04.2014г., когато напуснала отбора, като
едностранно прекратила договора и уведомила клуба за това. Причината била, че
ответникът не изпълнил задълженията си, указани в т.4, Раздел „Късни плащания“
от договора и забавил плащанията към нея с повече от 20 дни. Ищцата разговаряла
с ръководството на клуба, но така и не получила неизплатените трудови
възнаграждения, а именно: част от заплатата за м.февруари 2014г. в размер на
1000 щатски долара, както и възнаграждението си за м. март 2014г. в размер на
2500 щатски долара, или общо 3500 щатски долара. Поканила клуба да й плати
дължимите суми, като изчакала известно време и предполагала, че ще й бъдат
платени дължимите трудови възнаграждения, но такова плащане не било налице и до
датата на предявяване на иска. Предвид забавата на ответника, претендира и мораторна лихва върху неизплатените трудови възнаграждения,
както следва: 221.83 щатски долара – мораторна лихва
върху главницата от 1000 щатски долара за периода от 08.03.2014г. до
12.05.2016г. и 533.01 щатски долара – мораторна лихва
върху главницата от 2500 щатски долара за периода от 08.04.2014г. до
12.05.2016г. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да й заплати сумата в размер на 3500 щатски долара,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода м.февруари –
м.март 2014г., както и 754.84 щатски долара, представляващи мораторна
лихва върху главницата за периода от 08.03.2014г. до 12.05.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава отговор, в
който взема становище за недопустимост, неоснователност и недоказаност на
исковете. Излагат се доводи, че приложеният от ищцата към исковата молба
договор от 01.01.2014г. не бил трудов договор, а граждански такъв по смисъла на
ЗЗД. Договорът от 01.01.2014г. не съдържал нито
задължителните реквизити на трудов договор, съгласно чл.66, ал.1 от КТ, нито
допълнителното /факултативно / съдържание по ал.2 от същия член. Процесният договор не бил трудов по смисъла на КТ поради
липсата на следните реквизити по чл.66 от КТ, обуславящи действителността на трудовия договор, а именно: място на работа,
длъжността и характера на работата,трудово възнаграждение, продължителността на
работния ден или седмица, размера на основния и удължения платен годишен отпуск
и на допълнителните платени годишни отпуски, еднакъв срок на предизвестие и за
двете страни при прекратяване на трудовия договор, изискванията за заемане на
определена длъжност и др.Ищцата нямала и трудова книжка. На следващо място се
оспорват предявените искове както по основание, така и по размер. Представят се
ордери, от които било видно, че на ищцата са били изплатени всички претендирани от нея в настоящото производство суми. Относно
заплатата за м. март 2014г. ответникът посочва следното – ищцата изиграла
последния си мач на 23.03.2014г., след което самоволно напуснала клуба, не се
появявала на тренировка или мач на баскетболния клуб. Не била взела участие в
нито една среща до края на сезона и неоснователно претендирала с исковата молба
заплата за м. март 2014г. С оглед изложеното, ответникът счита, че ищцата
виновно е нарушила клаузите на сключения с ответника договор, като не била
изпълнила основното си задължение по същия, а именно да се явява и взема
участие в тренировките и състезанията на баскетболния клуб, така, както било
указано в графика на състезателя за м. март и м. април 2014г. Неизпълнението на
договорните задължения от страна на ищцата обуславяло и правомерната липса на
плащане по договора за м. март 2014г. Предявеният иск за мораторна
лихва следвало да се отхвърли поради неговия акцесорен
характер. Ответникът също претендира разноски. В съдебно заседание се поддържа
подадения отговор.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с
твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Безспорно се установява по делото, че
между страните е бил сключен трудов договор на 01.01.2014г.,
по силата на който ищцата е изпълнявала длъжността „играч“ при работодателя
Баскетболен клуб Хасково 2012. Сключеният договор е срочен и е имал своето
действие до 30.04.2014г. или последния ден на шампионата за сезон 2013/2014г. Уговорени
са били и други условия, като трудови задължения, условия на труд и
възнаграждения, както и други условия, свързани с по-специфичния характер на
трудовите функции. В т. 4 от трудовия договор е уговорено трудовото
възнаграждение, а именно за целия период на действие на договора общо
10 000 щатски долара или по 2500 щатски долара месечно. Работодателят е
поел задължение да изплаща уговореното трудово възнаграждение, както следва: за
м.януари 2014г. – от 1-во до 7-мо число на м. февруари 2014г.; за м. февруари
2014г. – от 1-во до 7-мо число на м.март 2014г.; за м. март 2014г. – от 1-во до
7-мо число на м. април 2014г. и за м.април 2014г. – на 30-ти април 2014г.
От представеното Удостоверение, изх. №
8/2012 от 03.05.2016г. на Окръжен съд-Хасково, съдът установи, че ответникът е
регистриран в регистъра на ЮЛНЦ като Сдружение с обществено полезна дейност и с
предмет на дейност, в който е включен именно дейност по подпомагане и
организиране практикуването на баскетбола и корфбола
на клубно ниво, организиране на школи,тренировъчна и спортно-състезателна
дейност, организиране и администриране на спортни състезания, изграждане и
стопанисване на спортни обекти, подготвяне на състезатели, осигуряване и друга
дейност, свързана с баскетбола и корфбола.
От представените 4 бр. Разходни касови
ордери, носещи печат на ответния клуб, е видно, че на ищцата са изплатени суми
в размер общо на 4000 щатски долара. Същите носят и подпис на мястото за
„получил сумата“.
За правилното изясняване на спора
съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което
възприема изцяло. От същото се установи, че вещото лице е извършило проверка,
като обект на същата са били посочените по-горе РКО, които не съдържат
задължителни елементи – номер, дата и основание за плащане. В тази връзка,
вещото лице е извършило проверка и на 4 бр. мемориални ордери, в които е
изрично посочено, че на посочените в тях
дати е изплатено трудово възнаграждение на ищцата в общ размер именно на 4000
щатски долара. Като краен извод вещото лице дава заключение, че ищцата не е
получила трудово възнаграждение за м.февруари 2014г. – 1000 щатски долара и за
м. март 2014г. – 2500 щатски долара.
По делото съдът назначи и съдебно-графологична експертиза относно спорния въпрос дали
в 4-те бр. РКО подписът за „получил сумата“ е положен от ищцата. Вещото лице по
тази експертиза дава положителен отговор, поради което съдът приема, че
посочената сума общо в размер на 4000 щатски долара е получена от ищцата срещу
подпис.
На следващо място съдът намира, че
ищцата е изпълнявала трудовите си функции в БК Хасково 2012 за времето на
договора, като нейният последен мач е бил на 23.03.2014г. В този смисъл е
Писмо, изх. № 171/26.09.2016г. на „Българска Федерация Баскетбол“, която няма
данни за освобождаването й от клуба-ответник по делото.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира предявения иск по чл.128, т.2 от КТ за основателен и
доказан в неговия пълен размер. Безспорно се установи по делото, че ответникът
в качеството си на работодател не е изпълнил изцяло задължението си да заплати
уговореното трудово възнаграждение. По несъмнен начин се доказа, че за целия
срок на договора е договорено възнаграждение в размер на 10 000 щатски
долара. От така уговореното възнаграждение е била изплатена част от него, а
именно – 4000 щатски долара, макар и не по графика, както е бил уговорен в т.4.
От друга страна се установи, че на ищцата не е изплатена част от месечното
трудово възнаграждение за м. февруари 2014г. в размер на 1000 щатски долара,
както и трудовото възнаграждение за м.март 2014г. от 2500 щатски долара, поради
което ще следва искът да се уважи в пълен размер. Съдът не споделя и не намира,
че следва да съобрази направените от вещото лице констатации в насока, че на
ищцата е била наложена глоба от 3500 щатски долара, което би могло евентуално
да се отрази върху размера на претенцията. Следва да се посочи, че ответникът
не представи доказателства в този смисъл, а също е от важно значение да се
отбележи, че от трудовото възнаграждение не могат да се правят удръжки от такъв
вид и по този начин. Кодексът на труда не предвижда като дисциплинарно
наказание „глоба“ и работникът или служителят може да носи имуществена
отговорност само по реда на чл.203 и сл. от КТ.
По отношение на претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху забавеното и неизплатено трудово възнаграждение с правно основание
чл. 245, ал.2 от КТ съдът намира и този иск за основателен. Според посочената
правна норма работодателят винаги дължи на работника пълния размер на трудовото
му възнаграждение, като то се дължи ведно със законна лихва от момента, от
когато вземането е станало изискуемо. За точното определяне размера на иска
съдът се позовава на заключението на вещото лице, от което се установява, че за
сумата от 1000 щатски долара за периода от 08.03.2014г. до 12.05.2016г. мораторната лихва възлиза на 221.83 щатски долара, а за
главницата от 2500 щатски долара за периода от 08.04.2014г. до 12.05.2016г. мораторната лихва е 533.01 щатски долара, или общо 754.84
щатски долара.
Ето защо, ще следва този иск да се уважи в пълния предявен размер от 754.84
щатски долара.
Ответникът ще следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в
размер на 700 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд–Хасково държавна
такса в размер на 320 лева и
разноски за вещи лица в размер на 230 лева.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Баскетболен клуб ХАСКОВО
2012“, ЕФН **********, със седалище и адрес на управление-Хасково, ул.”Драгоман“ № 2, зала
Дружба, да заплати на Т.В.М., гражданка на Б., родена на ***г. в гр.М., съдебен
адрес ***, сумите, както следва: 3500 щатски долара, представляваща неизплатени
трудови възнаграждения, от които 1000 щатски долара – неизплатено трудово
възнаграждение за м. февруари 2014г. и 2500 щатски долара – за м.март 2014г., ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от 13.05.2016 год. до
окончателното им изплащане; сумата 754.84 щатски долара, представляваща мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение,
от които 221.83 щатски долара върху главница от 1000 щатски долара за периода
от 08.03.2014г. до 12.05.2016г. и 533.01 щатски долара върху главница от 2500
щатски долара за периода от 08.04.2014г. до 12.05.2016г.
ОСЪЖДА „Баскетболен клуб ХАСКОВО
2012“, ЕФН **********, със седалище и адрес на управление-Хасково, ул.”Драгоман“ № 2, зала
Дружба, да заплати на Т.В.М., гражданка на Беларус, родена на ***г. в гр.М.,
съдебен адрес ***,, направените по делото разноски в размер на 700 лева, а по
сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер на 320 лева и разноски за
вещи лица в размер на 230 лева.
ДОПУСКА, на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително изпълнение
на решението в частта на присъденото трудово възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.