№ 4924
гр. София, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20221110211909 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от „***“ ЕООД, ЕИК ***, срещу
електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, серия Г № 0026032,
издаден от СДВР, с който за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ), на дружеството-жалбоподател е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева, на основание
чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ.
С жалбата се изразява недоволство от атакувания електронен фиш. Излагат се
подробни аргументи за неговата незаконосъобразност и се иска отмяната му, тъй като
автомобилът не бил управляван от законния представител на дружеството-
жалбоподател, а нарушението било заснето с мобилно техническо средство, което било
недопустимо за този вид деяния. Претендират се разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател
поддържа изцяло депозираната жалба и иска отмяна на издадения електронен фиш по
изложените в нея аргументи. Претендира разноски.
За АНО, редовно призован, не се явява представител. Постъпили са писмени
бележки от юрк. Виденов, в които посочва, че оспорва депозираната жалба и иска
издаденият електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
1
Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
разноските на другата страна.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице,
подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа
необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред РС-
София.
Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 13.01.2021 г. в 16:38 часа, мобилна система за видеоконтрол ATCC №
MD1192 заснела лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *** да се движи в
град София по бул. „****“ срещу номер 5, в посока от ул. „***“ към ул. „***“.
Заснетият лек автомобил бил собственост на юридическото лице „***“ ЕООД със
законен представител Р. Г. Т. и за лекия автомобил нямало сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към 13.01.2021 г.
Предвид на това бил издаден от СДВР електронен фиш серия Г № 0026032 за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, с който за нарушение на чл. 483, ал.
1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, на „***“ ЕООД било наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева, в качеството му на собственик
на автомобила.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които
преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи.
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
При съставяне на електронния фиш е било допуснато съществено процесуално
нарушение, което води до опорочаване на цялото административнонаказателно
производство, тъй като в него е налице неяснота в описаната фактология и по-точно
относно субекта на извършеното нарушение. В съставения електронен фиш словесно е
описано, че законният представител на „***“ ЕООД (собственик на лекия автомобил),
а именно лицето Р. Г. Т., не е изпълнила задължението си да сключи задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния лек автомобил към 13.01.2021 г.
Следователно се вменява нарушение на физическото лице Р. Г. Т., че като законен
представител на юридическото лице, тя не е изпълнила това свое законово задължение,
тоест за субект на нарушението е посочено физическото лице Р. Г. Т. и на същата би
следвало да бъде наложено наказание глоба. В същото време обаче, се налага
имуществена санкция в размер на 2000 лева на юридическото лице „***“ ЕООД, в
качеството му на собственик на автомобила на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ.
2
Предвид на това е налице категорична неяснота относно субекта на нарушението, след
като словесно се описва, че то е извършено от физическото лице – законен
представител на юридическото лице собственик, а наказание се налага на
юридическото лице. Тази неяснота представлява съществено нарушение, което
ограничава правото на защита на наказаното лице, понеже в крайна сметка то не може
да разбере, кой се твърди да е отговорен за нарушението – юридическото лице
собственик на автомобила или физическото лице, което е законен представител на
юридическото лице собственик. Това не само нарушава правото на защита на
наказаното лице, но и препятства съда да разбере, каква е била действителната воля на
наказващия орган при индивидуализацията на субекта на нарушението. Явно
наказващият орган е ползвал текст от електронните фишове за превишена скорост,
където няма как да се налага наказание имуществена санкция, а само глоба и затова,
дори собственик на автомобила да е юридическо лице, то наказанието се налага на
неговия законен представител физическо лице. В настоящата хипотеза обаче, при
нарушения по КЗ, законодателят е предвидил възможност да се налага и наказание
имуществена санкция на юридическо лице собственик на автомобила, поради което в
този случай не следва да се твърди, че нарушението е било извършено от физическото
лице, което е законен представител на юридическото лице собственик. Тази вътрешна
противоречивост на атакувания административен акт реално прави защитата
невъзможна, а допуснатото процесуално нарушение не може да бъде отстранено в хода
на съдебното производство и винаги съставлява предпоставка за отмяна на атакувания
електронен фиш на формално основание, без да е необходимо разглеждането на спора
по същество.
С оглед на изложеното, атакуваният електронен фиш се явява незаконосъобразен
и следва да бъде отменен.
Предвид изхода на делото, то основателно е искането на процесуалния
представител на дружеството-жалбоподател за присъждане на сторените разноски.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния
съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Въз основа на
представените доказателства и списък на разноските става ясно, че дружеството-
жалбоподател е заплатило на адвокат Е. Д. от САК уговорената сума в договора за
правна защита и съдействие в размер на 500 лева, като това е станало в брой на
18.10.2023 г. Съдът намира, че не следва да се редуцира размерът на така заплатеното
адвокатско възнаграждение, тъй като макар да има направено възражение в тази насока
от страна на наказващия орган за прекомерност на претендираните разноски, то с оглед
представените доказателства досежно реалното заплащане, възнаграждението
надхвърля само със 100 лева размера на минималното такова, дължимо съгласно
Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения, което е 400 лева,
3
тоест не надхвърля дори двукратно размера на минималното възнаграждение, а
адвокатът не само е изготвил въззивната жалба, но и се яви в откритото съдебно
заседание по делото. С оглед изложеното до тук и предвид изхода на делото, на
основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на дружеството-жалбоподател следва да се
присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева,
съобразно представения договор за правна защита и съдействие, и представената
разписка, която е доказателство за реалното заплащане на уговореното
възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, серия Г №
0026032, издаден от СДВР, с който за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1
от Кодекса за застраховането (КЗ), на „***“ ЕООД, ЕИК *** е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева,
на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***
сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща сторените от дружеството разноски в
производството.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4