Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 29.07.2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І 14 с-в., в публичното
заседание на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Маргарита
Апостолова
при участието на секретаря Татяна
Щерева, като разгледа докладваното от съдия
М.Апостолова гр. дело №14189 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Дял І, Глава ХІІ
от ГПК.
Образувано е по
предявени от И.Б.А. *** с правна квалификация чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 25200,00лв., частичен иск от обща сума от 50000,00лв., обезщетение
за неимуществени вреди, възникнали по повод увреждане, настъпило на 13,06,2018
г., ведно със законната лихва върху тази сума от 13,06,2018 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Излагат се
съображения, че на 13,06,2018г., в гр. София, в район Младост, при движение по
пешеходната алея, започваща между бл. 433 и бл. 434 на ул. „Нов ден“,
продължаваща в парк „Сухото дере“ и след пресичане на Банишка река, в посока
ул. „Самара“, в участъка на алеята, изграден като каскадни стъпала от тротоарни
плочки за изкачване на стръмен терен, И.Б.А. попаднала на неукрепена и
необезопасена плочка, която се откъртила, в резултат на което ищцата залитнала,
загубила равновесие и паднала назад. Неукрепената и разхлабена плочка не била обозначена или оградена и ищцата не
очаквала, че преминаването през нея крие риск. Вследствие на падането ищцата
понесла телесни увреждания – счупване на ръката /диафизарна фрактура хумерус/.
По повод травмата ѝ, тя била приемана два пъти в болница. Телесните
увреждания довели до неимуществени вреди за ищцата, изразяващи се в болки,
страдания и битови неудобства. Твърди, че е задължение на общината изграждането,
ремонтът и поддръжката на намиращите са на нейна територия пешеходни алеи.
Поддържа се, че общината следвало да отговоря за причинените от бездействието
на нейните служители вреди.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-С.О.в
указания законоустановен срок по реда на чл. 131
от ГПК е изложил становище за неоснователност на предявените искове. Навежда
доводи, че подхлъзването при ищцата можело да се дължи на различни житейски
причини, различни от деликт. Счита размерът на претендираното от ищеца
обезщетение е прекомерен, с оглед
претърпените от ищцата телесни увреждания и обстоятелствата по делото.
Съобразно
изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като взе предвид събраните по делото доказателства
и наведените от страните доводи, преценени по реда на първоинстанционното
производство, приема от фактическа страна следното:
На 13.06.2018г. привечер в гр.София, жк.Младост,
в местността Сухо дере ищцата е стъпила на необезопасена плочка на скат в
района, в резултат на което е паднала. За настъпилото
събитие еднозначно сочат събраните гласни доказателства, чрез разпит на
свидетеля Л.А.-очевидец на събитието.
В резултат на събитието на ищеца са
причинени неимуществени вреди. От
заключението на изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза, неоспорено
от страните и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съдебния акт се установява, че ищцата е получила следните
травматични увреждания: закрита фрактура в средно-горната част на лява раменна кост,
разместена, която е получена при
индиректен механизъм-натиск и огъване по хода на раменната кост. Впоследствие са констатирани
усложнения –увреда на радиалния нерв, който е един от трите магистрални нерва на горния крайник, установено с ЕМГ на
15,08,2018год.
Ищцата по спешност е потърсила
медицинска помощ, като фрактурата е била показана за спешна оперативна интервенция по
наместване и поставяне на имплант, което
е било отказано от пострадалата./ по свидетелски показания поради липса на
финансови средства/. По тази причина е поставена
гипсова имобилизация като временна мярка. На 02,07,2018год. е извършена
операция, което е осигурило точно наместване и фиксиране с метални импланти/ заключваща плака с 11 винта/.
Медицинските критерии за възстановяване при този вид травми са около 3 месеца,
но при ищцата се констатира усложнение-лезия
на моторните влакна на радиалния нерв, изразяващо се в слабост и
невъзможност дорзална флексия на
китката. Данните за усложнението са от 02,08-09,08,2018год., което е потвърдено
от ЕМГ на 15,08,2018год. Изложено е
становище за вероятната възможност усложнението да е предвид закъснялото
оперативно лечение. Изложено е становище
най-интензивни болки ищцата да е търпяла непосредствено след падането, а поради
липсата на операция по отношение на
разместената фрактура в периода до извършването й, след което до третия месец
болките би следвало да са с умерен характер. Прогнозата за възстановяване на
фрактурата е благоприятна до ниво работоспособност, а по отношение на увредата
на радиалния нерв се очаква възстановителен период от 1година, с чести рехабилитации и приемане на
невропротекторни медикаменти.
От показанията на св.М.Добрев, ценени по реда
на чл.172 от ГПК се установяват претърпените неимуществени вреди.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за от правна
страна следното:
Предявен е иск с
пр.кв.чл.49 от ЗЗД.
Съгласно
установената съдебна практика (ППВС 7/1958 г.; ППВС 7/1959 г.; ППВС 9/1966 г.;/
отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за възложителят
на определена работа (вкл. юридическо лице), ако изпълнителите на работата –
физически лица, са извършили виновно противоправно деяние (чл. 45 ЗЗД).
Релевантните факти обосноваващи основателност на иска са противоправно
деяние-/действие или бездействие/, настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите,
характера на същите, възлагане на определена работа при или по повод на която е
настъпил вредоносния резултат.
Това са
правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца при
условията на пълно и главно доказване.
В тежест на
ответната страна е да ангажира доказателства относно възраженията в отговора. В конкретния случай възражението
в отговора се обосновава с недоказаност на претенцията.
Исковата претенция съдът намира за
основателна. Установи се по делото настъпването на процесното събитие, в
резултата на което на ищеца са причинени вреди-неимуществени. Установява се мястото
на инцидента район Младост, парк Сухото
дере, между бл. 433 и бл. 434 след пресичане на Банишка река, в посока ул.
„Самара“, което не се спори да се поддържа от ответника.
Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА (изм. - ДВ, бр. 49 от 1995 г., изм.
- ДВ, бр. 26 от 2000 г. ) с влизане в сила на закона преминават в
собственост на общините и следните държавни имоти: общинските пътища, улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване. Нормата на чл.11, ал.1
от ЗОС сочи, че имотите и вещите общинска собственост се управляват в интерес на
населението на общината съобразно разпоредбите на закона и с грижа на добър
стопанин. В случая ответникът не установи съобразно разпределената му
доказателствена тежест да е осъществена поддръжка на парковите принадлежности
по начин недопускащ опасност за гражданите като допускането на необезопасена тротоарна плочка,
находящ се на територията на общината съставлява противоправно бездействие,
изразяващо се в нарушение на цитираните по-горе норми.
Ето защо неизпълнението
на вменените от закона задължения на Общината- правно регламентирана дейност,
осъществима от нейни или наети от нея работници и служители, е основание за
ангажиране на гаранционно - обезпечителната й отговорност по реда на чл.49 ЗЗД,
във вр. с чл.45 ЗЗД, когато в резултат на проявеното в нарушение на закона
бездействие е настъпило непозволено увреждане, както е в разглеждания случай.
Фактът на реализирано събитие, застрашаващо живота и здравето на гражданите
сам по себе си сочи на противоправно бездействие. Ответникът е този, в чиято
доказателствена тежест стои установяването на точното изпълнение на
задължението му по закон, а доказателства в тази насока не са ангажирани.
Причинно-следствената връзка между
противоправното деяние и нанесените неимуществени вреди на ищеца се установява
от свидетелските показания и съдебно медицинска експертиза.
По претенцията
за неимуществени вреди:
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова
следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на
него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне
на размера на обезщетенията
за неимуществените вреди
следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се
възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от
11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. №
635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага
становището, че понятието „неимуществени
вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на
обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните
икономически условия към момента на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г.,
в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед
изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния
случай имат характера на претърпени
болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния
еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер 22000,00лв. При
определяне на същите, съдът съобрази характера на причинените физически
увреждания- фрактура на раменна
кост, причинило на
пострадалата трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни, поставяне на гипсова имобилизация, оперативна интервенция за наместване и стабилизиране на фрактурата, общ
възстановителен период от увредата от 3 месеца за
фрактурата и до 1 година за усложненията в радиалния нерв, възрастта на ищцата към датата на събитието 55години, осъщественото внезапно и
неочаквано травматично увреждане, необходимостта от чужда помощ за период от 2-3месеца,
както и наличие на болка и към настоящия момент при промяна на времето и
натоварване. Същевременно следва да
бъдат отчетени обстоятелствата, че прогнозата за фрактурата е благоприятна, вкл.
за радиалния нерв въпреки бавното
възстановяване. Съдът съобрази
и отражението в психологически
план-страх от самостоятелно придвижване.
Съобразявайки горното,
икономическата конюнктура в страната към датата на събитието, съдът намира, че
горният размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно
чл.52 от ЗЗД.
По отношение на претенцията за лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди от датата на увреждането, съдът намира, че
същата е основателна, тъй като съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане, длъжникът се
смята в забава и без покана, т.е. той дължи законната лихва от деня на
увреждането. Лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане са компенсаторни
по своя характер, а не мораторни. Те се дължат от деня на събитието - 13.06.2018г.
до окончателното изплащане.
В посочения размер исковата
претенция следва да бъде уважена и отхвърлена за разликата като неоснователна.
По разноските:
Ищецът е освободен частично от плащане
на държавни такси на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл.78, ал.6 от ГПК, в случай на
осъждане (дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички
такси и разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно
уважения размер на иска следва да се присъдят общо в размер на 1123,60лв., от
които 880,00лв.– държавна такса и 243,60лв. от общо 280,00лв.-разноски вещо
лице.
Предвид изхода на спора на основание чл.78,
ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски, които съдът намира за доказани в размер на 12,00лв. от общо 100,00лв.
–юрк.възнаграждение.
На основание чл. 38, ал.2
от Задв. на адв.М.Б. Н.-Т. се дължат разноски, съобразно уважената
част от иска, които съдът определя в размер на 1118,82лв. от общо 1286,00лв.
определени по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ. С оглед данни за
регистрация по ЗДДС върху адв. възнаграждение се начислява 20% / 223,76лв./
или общо дължимото е 1342,58лв.
Възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно, тъй като
адв.възнаграждение се определя по НМРАВ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА С.О.с адрес:
гр. София, ул.”*****да заплати на И.Б.А., с ЕГН **********,
със съд. адрес *** на осн.чл.49 от ЗЗД,
вр.чл.45 ЗЗД сумата от 22000,00лв.,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи болки и
страдания от увреждане настъпило на 13,06,2018год.
в гр.София, в резултат на падане предизвикано от необезопасена плочка, ведно
със законната лихва от датата на увреждането -13,06,2018год. до изплащане на
вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за сумата над 22000лв. до пълния предявен размер от 25200,00лв.,
частично от 50000,00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА С.О.с адрес:
гр. София, ул.”*****да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сума в размер на
1123,60лв.–разноски.
ОСЪЖДА С.О.да
заплати на
адв.М.Б. Н.-Т. на осн.чл.38, ал.2 от Задв. сума в размер
на 1342,58лв. -разноски.
ОСЪЖДА И.Б.А., с ЕГН **********,
със съд. адрес *** да заплати на С.О.с адрес: гр.
София, ул.”*****на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 12,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: