Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 07.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Харманли, в публично
съдебно заседание на девети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА АВРАМОВА
при
участието на секретаря Елена Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Аврамова АНД № 515 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г.В.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, против наказателно постановление № 19-0271-000484
от 13.05.2019 г., издадено от ВПД Началник РУ - Харманли към ОД на МВР -
Хасково, с което на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание - глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месец, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата са изложени съображения,
че наказателното постановление е незаконосъобразно и издадено при съществени
нарушения на процесуалния закон. Твърди се наличие на пороци и непълноти в
задължителното съдържание на АУАН и НП относно релевантните факти. Изтъква се,
че разпоредбата на чл. 140, ал. 2 от ЗДвП визира две хипотези като отделни
нарушения, като в случая не ставало ясно за кое точно е санкциониран
жалбоподателя. Сочи се, че същият е пенсионер и получава минимална пенсия,
поради което наложената глоба се явява непосилна за него. По наведените в
жалбата доводи се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното
наказателно постановление и в условията на алтернативност да го измени в частта на наложеното наказание, като същото
бъде намалено в предвидения от закона минимален размер.
В съдебно заседание жалбоподателят Г.В.Д.
се явява лично, поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Административнонаказващия орган РУ -
Харманли към ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не изпраща представител.
Районна прокуратура – Харманли,
редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа страна:
На 11.04.2019 г. в гр. Харманли
полицейският служител - свидетелят М.Н.А. съвместно със свой колега изпълнявали
служебните си задължения като автопатрул. Около 16:00 часа забелязали мотопед
марка “GARELLI” без регистрационни табели да се
движи по ул. „Бузлуджа” в посока ул. „Хаджи Димитър”, при което подали звуков и
светлинен сигнал и го спрели за извършване на проверка. Полицейските служители изискали
съдействие от ОДЧ, поради което на място бил изпратен свидетелят П.И.К. –
младши автоконтрольор в РУ - Харманли. Установили, че водачът бил
жалбоподателят Г.В.Д.. При извършена справка в базата данни на МВР
констатирали, че управляваният от жалбоподателя мотопед марка “GARELLI” с номер на рама № .... не бил
регистриран по надлежния ред. В резултат на проверката бил съставен АУАН № 484/11.04.2019
г., който бил връчен лично и подписан от жалбоподателя Г.В.Д. без възражения.
По случая било образувано бързо
производство № 202/2019 г. по описа на РУ - Харманли за престъпление по чл.
345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. С постановление от 22.04.2019 г. прокурор при РП -
Харманли прекратил наказателното производство поради явна незначителност на
обществената опасност на деянието. Материалите били изпратени на Началника на
РУ - Харманли при ОД на МВР - Хасково по компетентност, въз основа на което е
било издадено обжалваното НП № 19-0271-000484/13.05.2019 г. за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
От представеното и прието по делото разпореждане
№ ********** *** се установява, че Г.В.Д. получава пенсия за осигурителен стаж
и възраст в размер на 224,07 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните свидетели М.Н.А. и П.И.К., които описват подробно и еднопосочно
извършената от тях проверка и направените констатации. Съдът изцяло кредитира
показанията на тези свидетели, които са логични, непротиворечиви и взаимно
допълващи се, като напълно кореспондират с писмените доказателства по делото.
Наред с това констатациите на контролните органи са намерили отражение в
съставения АУАН, който съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се
ползва с доказателствена сила за установените в него факти до доказване на
противното. В случая тази презумптивна доказателствена сила не е оборена от
страна на жалбоподателя Г.В.Д.. Приетите от съда фактически положения се
установяват и посредством събраните писмени доказателства, съдържащи се в
приложената административнонаказателна преписка и БП № 202/2019 г. по описа на
РУ – Харманли към ОД на МВР - Хасково.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
При извършена служебна проверка
съдът установи, че АУАН и обжалваното НП са издадени в сроковете
по чл. 34 от ЗАНН от материално компетентни лица по смисъла на закона
видно
от представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра
на вътрешните работи. Неоснователно е направеното в жалбата възражение за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото съдът не
констатира пороци в административнонаказателното
производство, накърняващи правото на защита на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите
по чл. 57 от ЗАНН, като описаните
в него обективни признаци на извършеното нарушение напълно съответстват на
посочената за нарушена правна норма и приложимата санкционна разпоредба.
Отразени са достатъчно факти относно дата, място и начин, изчерпващи всички
обстоятелства, при които е извършено нарушението. Не се установява твърдяната
неяснота относно нарушението, доколкото в НП изрично е посочено, че жалбоподателят
е санкциониран за това, че е управлявал МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред.
На жалбоподателя е вменено нарушение
на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Според
легалното определение на §6, т. 18а от ДР на ЗДвП, „регистрация”
е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното
движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на
табели с регистрационен номер. Условията и редът за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркетата,
теглени от тях, е определен в наредба на министъра на вътрешните работи,
съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
и министъра на отбраната – Наредба № I-45 от 24.03.2000
г. / чл. 140, ал. 2 от ЗДвП/. Нарушението е скрепено със санкцията,
предвидена в чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, който регламентира, че се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6
до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
С оглед събраната по делото
доказателствена съвкупност съдът намира, че жалбоподателят Г.В.Д. е осъществил
от обективна и субективна страна признаците от състава на нарушението по чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП. По несъмнен начин е установено, че на 11.04.2019 г. в гр. Харманли
жалбоподателят е управлявал превозно средство - мотопед марка “GARELLI”, което не е било регистрирано на
надлежния ред. В тази насока са показанията на разпитаните полицейски служители
- свидетелите М.Н.А. и П.И.К.. Наред с това следва да се отбележи, че фактът на
извършеното нарушение не се оспорва от страна на жалбоподателя. При това
положение законосъобразно и обосновано е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя Г.Д. на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП.
При определяне на наказанието за извършеното
нарушение административнонаказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл.
27, ал. 2 от ЗАНН. Липсват доказателства за отегчаващи отговорността
обстоятелства, които да обосноват извод за необходимост от налагане на
административното наказание „глоба” в максимално предвидения в закона размер от
500 лв. При индивидуализиране на наказанието не е отчетена тежестта на
нарушението, което не се отличава с висока степен на обществена опасност. От приложеното
по делото разпореждане на ТП на НОИ – гр. Хасково е видно, че жалбоподателят Г.В.Д.
получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер от 224,07
лева. При това положение наложеното в максимален размер административно
наказание не е съобразено с имущественото състояние на жалбоподателя,
събирането на данни за което е било задължение на наказващия орган. При
преценка на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства съдът приема, че глоба в минималния размер от 200
лв. се явява адекватна на извършеното нарушение санкция, която ще способства за
постигане целите на наказанието. Що се отнася до кумулативно предвиденото наказание
„лишаване от право да управлява МПС”, същото е наложено в неговия минимален
размер.
Предвид
изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изменено, като наложеното наказание „глоба” бъде
намалено от 500 лв. на 200 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № 19-0271-000484 от 13.05.2019 г.,
издадено от ВПД Началник РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което на Г.В.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП му е
наложено на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП административно
наказание - глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, като НАМАЛЯВА размера
на наложената глоба на 200 /двеста/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА
наказателното постановление в останалата част.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Хасково на основанията, предвидени в НПК и
по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: