Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Ихтиман, 08.09.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито заседание на 18.08.2020 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ЦОНЧЕВ

при участието на секретаря Надя Борисова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 313 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на И.Д.С. против Наказателно постановление № 20-0274-000638/05.06.2020 г. на началника на РУ на МВР – Ихтиман към ОДМВР – София, с което за нарушение на:

·        чл. 104а от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв.;

·        чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лв.;

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление, тъй като въззивника не е извършил вменените нарушения. Алтернативно моли за намаляване размера на наложените наказания до законоустановения минимум.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

На 19.05.2020 г. около 15.30 часа в гр. Ихтиман, на ул. „Шипка“ № 30 докато свидетелите Л., З. и Г. изпълнявали служебните си задължения като полицейски служители, забелязали, че водачът на лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. № СО4560АВ управлява моторното превозно средство и едновременно с това използва телефон без устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете.

         Водачът на автомобила бил спрян за проверка, при която било установена самоличността му – И.Д.С., както и че не носи контролен талон от свидетелството за управление.

За тези констатации свид. Д.Л. – в качеството на мл. автоконтрольор при на РУ на МВР – Ихтиман, съставил АУАН № 666/19.05.2020 г. срещу жалбоподателя за нарушение на чл. 104а и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на свидетелите З. и Г.. Жалбоподателят С. отказал да подпише акта, поради което отказът му бил удостоверен с подписа на Светослав Кьосев.

Въз основа на АУАН, при същата фактическа обстановка, от началника на РУ на МВР – Ихтиман е съставено обжалваното в настоящото производство Наказателно постановление № 20-0274-000638/05.06.2020 г. на началника на РУ на МВР – Ихтиман към ОДМВР – София, с което за нарушение на:

·        чл. 104а от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв.;

·        чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лв.;

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства, обективирани в показанията на свидетелите Л., З., Г. и АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност.

От показанията на разпитаните свидетели, които намират пълна подкрепа в АУАН, единно и непротиворечиво се установява мястото на извършване на деянието, самоличността на нарушителя и извършеното нарушение. Изброените доказателства са взаимно допълващи се и в пълнота разкриват фактическата обстановка, възприета в НП, поради което следва да бъдат кредитирани в цялост. Тримата свидетели са напълно единодушни, че са забелязали въззивникът да управлява лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ като едновременно с това е говорел по телелфон без да използва устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете. В този смисъл са категорично оборени обясненията на жалбоподателя и депозираното в изготвения АУАН възражение, че не е говорил по телефон. Прави впечатление, че защитната теза на жалбоподателя се надгражда, доколкото в АУАН е възразил, че не е говорил по телефон, а в съдебно заседание, в дадените обяснения, твърди, че изобщо не е имал мобилен телефон в автомобила. Тази непоследователност внася допълнително съмнение в достоверността на обясненията и предвид противоречието с всички останали доказателствени източници, същите не следва да бъдат кредитирани.

От съставения АУАН, който както беше посочено съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност, се установява, че при процесната проверка жалбоподателят не е представил контролен талон към свидетелството за управление на МПС. Констатацията в АУАН не е оборена от други доказателства, а намира косвена подкрепа. Свидетелите Л., З. и Г. не демонстрират ясен спомен представил ли е контролен талон въззивникът, но излагат, че в АУАН са поставени техните подписи и не оспорват фактическите констатации, което косвено сочи на потвърждаване на изложеното в АУАН. Липсата на конкретен спомен у свидетелите за процесното обстоятелство е напълно обяснима предвид длъжностното им качество – полицейски служители, което предполага извършване ежедневно на множество проверки на различни граждани. Следва да се има предвид, че жалбоподателят е системен нарушител, като видно от представената справка спрямо същия има издадени 31 наказателни постановления и 13 фиша. Настоящият състав е разгледал четири различни НАХД във връзка с обжалвани наказателни постановления, издадени за нарушения на ЗДвП срещу жалбоподателя през последния месец и половина. В този смисъл е обяснимо полицейските служители да не демонстрират напълно ясен спомен за всички обстоятелства около процесната проверка – каквото е представянето на контрол към СУМПС, тъй като проверките спрямо него са множество. Липсата на представен контролен талон към СУМПС безспорно се установява, както беше посочено, от АУАН. В подкрепа на изложеното в АУАН следва да се приеме и обстоятелството, че в АУАН жалбоподателят не е възразил срещу констатацията, че не е представил контролен талон към СУМП, а единствено срещу използването на телефон без устройство „свободни ръце“. Това косвено сочи, че още при съставянето на АУАН жалбоподателят е бил съгласен с фактическото твърдение в този смисъл.

Съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя, които са изолирани от останалите доказателства, като отделните противоречия вече бяха обсъдени поотделно и следва да бъдат разгледани като средство за упражняване правото на защита, а не като доказателство.

По изложените съображения съдът приема установената фактическа обстановка.

 

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на нарушителя. Описани са съставомерните признаци от обективна страна на извършеното деяние. Компетентността на актосъставителя и АНО се доказва от приложената заповед. При съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. АНО е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН, като изводите му от фактическа страна напълно се потвърждават и споделят от настоящия състав. Законосъобразно административнонаказващият орган е приел, че деянията, авторството, вината и наличието на причинна връзка между поведението на водача и извършеното са безспорно доказани. По делото не са установени изключващи отговорността и/или вината обстоятелства.

Относно нарушението на чл. 104а от ЗДвП:

От обективна страна на 19.05.2020 г. около 15.30 часа в гр. Ихтиман, ул. „Шипка“ № 30, въззивникът И.Д.С. говорил по мобилен телефон по време на движение без устройство, позволяващо използването на телефона, без участие на ръцете му при управление на лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. № СО4560АВ.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Жалбоподателят съзнавал, че говори по мобилен телефон по време на движение без устройство, позволяващо използването на телефона, без участие на ръцете му при управление на лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. № СО4560АВ и пряко целял това.

Жалбоподателят е имал качеството на водач по смисъла на § 6., т. 25 ЗДвП, тъй като е лице, което е управлявало пътно превозно средство - лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. № СО4560АВ.

Деянието съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП, поради което законосъобразно е наказан на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП.

Нарушението е типично, като механизъм и опасност и не са налице предпоставки за квалифициране на случая като маловажен.

Относно нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП:

Жалбоподателят законосъобразно е наказан на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

От обективна страна на на 19.05.2020 г. около 15.30 часа в гр. Ихтиман, ул. „Шипка“ № 30, въззивникът И.Д.С., в качеството на водач на лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. № СО4560АВ, не носел талон към свидетелството за управление на МПС.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Жалбоподателят съзнавал, че предприема управление на МПС без контролен талон към свидетелството за управление на МПС и пряко целял това.

Изводът за пряк умисъл следва както от обективните действия на жалбоподателя, от които се извежда умисълът, така и от неговите обяснения.

Поради изложеното жалбоподателят правилно е наказан на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Нарушението е типично, като механизъм и опасност и не са налице предпоставки за квалифициране на случая като маловажен.

По вида и размера на наказанието:

Жалбоподателят правилно е наказан на основание чл. чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП за нарушението на чл. 104а от ЗДвП с наказанието, предвидено в същата разпоредба – „глоба“ съобразно абсолютно определения размер от 50 лв.

Жалбоподателят законосъобразно е наказан на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП с наказанието, предвидено в същата разпоредба – „глоба“ съобразно абсолютно определения размер от 10 лв.

При това положение искането за намаляване размера на наложеното наказание за всяко едно от нарушенията е неоснователно.

Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0274-000638/05.06.2020 г. на началника на РУ на МВР – Ихтиман към ОДМВР – София.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: