№ 182
гр. Шумен, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Й.а
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20223630101791 по описа за 2022 година
Предявени искове, за съществуване на вземане с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от “***” АД, ЕИК : ***, с адрес за призоваване – гр.
София, ул. ***, срещу Е. Б. А., ЕГН : **********, с адрес – ***, с посочено
правно основание чл. 422 ГПК и обща цена от 4079 лева.
Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 4079 лева,
представляваща 2835,01 лева главница – неплатени вноски по договор за
потребителски кредит № 714-80/2010 от 23.07.2010г.; 778,36 лева договорна
лихва, за периода 13.12.2019г. – 17.08.2020г.; 89,28 лева мораторна лихва, за
периода 13.11.2019г. – 12.03.2020г.; мораторна лихва, за периода 14.05.2020г.
– 13.10.2021г. и законна лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението до окончателното плащане. За така твърдяното вземане
кредиторът, по реда на чл. 417 ГПК поискал издаване на заповед за
изпълнение. Заповедта по ЧГД № 2891/2021г., била връчена по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК. Поради изложеното ищеца претендира признаване за
установено съществуването на описаните вземания и осъждане на ответника
да му заплати разноските в производствата.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
подава отговор, чрез особен представител. Счита иска допустим, не заявява
1
становище по същество.
В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез
представители поддържат заявеното в исковата молба и отговора.
Така предявените искове са допустими, разгледани по същество са
неоснователни, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
По договор за потребителски кредит от 23.07.2010г., ищецът
предоставил на ответника сумата от 6000 лева. Според приетото заключение
по ССЕ последните вноски за погасяване на дълга са от 13.07.2016г.. С
връчена на 17.08.2020г. покана, вземанията на банката били обявени за изцяло
и предсрочно изискуеми, в съответствие с чл. 44 от общите условия към
договора, поради преустановено погасяване на уговорените месечни вноски, в
приложения към договора погасителен план. Допуснатите просрочия към
датата на връчване на поканата били 2835,01 лева главница и 427,65 лева
лихви. По заявление от 28.10.2021г., по ЧГД № 2891/2021г., по описа на ШРС
на настоящия ищец била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, за претендираните с исковата молба суми. Заключенията на ССЕ
посочва ответното задължение към датата на заявлението по чл. 417 ГПК, в
размер на 2835,01 лева главница, 631,39 лева договорна лихва и 918,37 лева
мораторна лихва. Според същото, размера на договорната лихва, по
падежиралите, до датата на предсрочната изискуемост вноски е 6566,15 лева,
а законната лихва, върху предсрочно изискуемата главница, от тогава, до
предявяване на заявлението по споменатото ЧГД, е в размер на 343,06 лева,
като общо постъпилите суми от кредитополучателя са в размер на 10297,82
лева.
Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :
За уважаване на предявените установителни искове, е необходимо да се
установи наличието на валидно правоотношение между страните (валиден
договор), задължение произтичащо от същото, за ответника да върне заетата
сума; предоставянето на заетата сума; забава на ответника и началната и дата,
от която се начислява лихва за забава и нейният размер.
Посочените, не са налице, в настоящия случай, независимо от
2
оспорванията, по валидността на правоотношението, заявени едва на устните
състезания от ответния особен представител, поради което и не подлежат на
разглеждане, въпреки принципната им основателност. Уговорките от
споменатия чл. 3 от договора действително съдържат неравноправни клаузи –
чл. 143, ал. 2, т. 11 от ЗЗП. По същественото е, че текста/чл.3 от договора/ и
чл. 6.2 от общите условия, към която разпоредба препраща, уреждат
дължимия от кредитополучателя годишен лихвен процент. Последния
подлежи на промяна в зависимост от промяната и със съответния размер на
базисния лихвен процент на банката, който се определя от компетентния
орган, и се формира, като сбор от определени пазарни компоненти. Така
уговорения годишен лихвен процент, подлежащ на едностранна промяна от
кредитора, в зависимост от незнайни компоненти и относителни тегла на
всеки от тях, в крайния резултат, е в противоречие с изискването на чл. 11, ал.
1, т. 9 от ЗПК, договора за потребителски кредит да съдържа „…периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент…“. Това изискване
за съдържание е сред посочените в чл. 22 ЗПК, неспазването на които правят
договора недействителен. Тъй като неспазването на установената в закона
форма, част от която е и съдържанието на договорите, или то противоречи на
императивни норми, произтича и се установява от самата сделка, съдът е
длъжен да се произнесе в мотивите по нищожността , на това основание и
без възражение на заинтересованата страна – ТР № 1/27.04.2022г. на ВКС,
ОСГТК. Посочената недействителност на процесния договор/по чл. 22 от
ЗПК/, за разлика от нищожността по чл. 26 от ЗЗД, дават възможност на
кредитора да получи само чистата стойност на кредита – чл. 23 ЗПК, в случая
сумата от 6000 лева, като потребителят не дължи лихви и други разходи.
Установено е, че потребителят е извършил плащания надхвърлящи
посочената сума /10297,82 лева/, поради което исковете на кредитора следва
да се отхвърлят като неоснователни.
При посочения изход на спора разноски между страните, не се
присъждат, но ищецът, оставайки задължен за разноски, в размер на 260 лева,
за възнаграждение за вещо лице, по приета ССЕ, следва да се осъди, да ги
заплати, по сметка на ШРС, на основание чл. 77 ГПК.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от “***” АД, ЕИК : ***, с адрес за
призоваване – гр. София, ул. ***, срещу Е. Б. А., ЕГН : **********, с адрес –
***, искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да се признае за
установено, съществуване на вземане срещу ответника за сумата от 4079 лева,
представляваща 2835,01 лева главница – неплатени вноски по договор за
потребителски кредит № 714-80/2010 от 23.07.2010г.; 778,36 лева договорна
лихва, за периода 13.12.2019г. – 17.08.2020г.; 89,28 лева мораторна лихва, за
периода 13.11.2019г. – 12.03.2020г.; 376,35 лева мораторна лихва, за периода
14.05.2020г. – 13.10.2021г. и законна лихва върху главницата, считано от
28.10.2021г., до окончателното плащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА “***” АД, ЕИК : ***, с адрес за призоваване – гр. София, ул.
***, да заплати по сметка на ШРС, сумата от 260 лева разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването
му, пред Окръжен съд – гр. Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4