Решение по дело №428/2023 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 284 и следващите от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във връзка с чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.

Административното дело е образувано по искова молба на Р. М. М., [ЕГН], постоянен адрес: гр. Ловеч, [улица], чрез адв. Л. М. К. от САК, със съдебен адрес: гр. София. [улица], ет. 3, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ - гр. София с искане за заплащане на сумата от 100 000,00 /сто хиляди/ лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени виновно от бездействията на затворническата администрация по време на престоя на ищеца в ареста към Затвора - Плевен в периода от 21.01.2023 г. до 20.09.2023 г.

Ищецът твърди, че е бил поставен в лоши битови условия по време на престоя му в ареста в гр. Плевен в периода от 21.01.2023 г. до 20.09.2023 г., в резултат на които се почувствал малтретиран, подлаган на жестоко, унизително и нечовешко поведение, какато и че условията, при които е пребивавал, са в противоречие с разпоредбите на ЗИНЗС и ЕКПЧ. Сочи за наличие на хлебарки, дървеници, тесни килии, неотговарящи на изискването за 4 [жк], че било забранено излизането за престой на открито за два месеца, както и че в килията липсвали достатъчно светлина и топла вода. Ищецът нямал възможност за къпане, тоалетната се намирала в стаята и не била отделена от другите. Изразява се недоволство и от високите цени на продукти в лавката, които бил принуден да купува, тъй като бил лишен от хранителни пратки, както и че бил принуден да си бръсне брадата. Н. следващо място в исковата молба се твърди, че на М. не било осигурено адекватно лечение при зъболекар. В заключение се претендира заплащане на възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Първоначално исковата молба е подадена в Административен съд – Плевен. С Определение № 2124/20.11.2023 г., постановено по адм. д. № 940/2023 г. по описа на този съд производството по делото е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд - Ловеч.

С молба вх. № 333/31.01.2024 г. ищецът уточнява, че предявява исковата си претенция пред Административен – Ловеч, както и че предявеният иск е с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Сочи, че обстоятелствата, на които се основава искът, са неблагоприятните условия, в които е бил поставен по време на задържането му под стража в ареста в гр. Плевен за периода от 21.01.2023 г. до 20.09.2023 г. и неимуществените вреди, които е претърпял по време на престоя му там, са вследствие на неправомерните бездействия на затворническата администрация, изразяващи се в лоши битови, които се преповтарят с изложените в исковата молба.

В рамките на едномесечния срок по делото е постъпил писмен отговор с вх. № 874/13.03.2024 г. от ответника - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр. София, в който се твърди, че искът е допустим, но неоснователен и недоказан. Развиват се подробни доводи по същество. Към отговора са приложени писмени доказателства.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр. София, редовно призована, не изпраща представител.

Представителят на прокуратурата ангажира становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Аргументира се, че от страна на ответника са били изпълнени всички законоустановени изисквания за площ, осветяемост на помещенията, в които е пребивавал ищеца, както и че са били създадени условия за опазване на физическото и психическото здраве на ищеца. Счита, че липсва нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните по делото, а и от писмената справка с рег. № 1468 /20.02.2024 г. /л. 29-32/ се установява, че ищецът Р. М. М. е бил задържан на 21.01.2023 г. в ареста към Затвора – Плевен, като на 20.09.2023 г. е бил освободен на основание Постановление № 330/ 20.09.2023 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен.

Според приложената справка, М. е пребивавал в спално помещение № 314 в периода от 21.01.2023 г. до 24.01.2023 г. и в спално помещение № 316 за времето от 24.01.2023 г. до 20.09.2023 г., като и двете помещения са ситуирани на третия етаж в корпуса на Затвора – Плевен.

Приобщената към доказателствения материал по делото Справка с рег. № 1468 / 20.02.2024 г. съдържа данни и за размера спалните помещения, броя на настанените лица, както и времето на пребиваване на всеки от тях, размера и броя на прозорците на помещенията, обзавеждането в спалните помещения, осветлението, отоплението, санитарните условия и медицинското обслужване.

Представени са: График за разпределение на времето на лишените от свобода и задържаните лица, настанени в Затвора – Плевен и ареста /л. 33-36/; Дневник за извеждане и прибиране на задържаните лица и престой на открито или определеното за целта помещение /л. 38-148/, декларации за отказ от престой на открито или определеното за целта помещение в района на ареста /л. 149-171/, Дневник за проведените телефонни разговори от задържаните лица /л. 172-409/, Книга за вписване на лишените от свобода, които се нуждаят от медицинска помощ /л. 411-422/,

За получаваното от ищеца Р. М. медицинско и дентално обслужване по делото са приложени медицинска документация, както и предложения до Окръжна прокуратура – Плевен, прокурорски постановления за разрешаване на посещения при лекар-стоматолог, заповеди за конвоиране на задържано лице /л. 424-426, л. 431-432, л. 439-440, л. 445-446, л. 448, л. 451-452, л. 457, л. 461, л. 464, л. 466-468, л. 471, л. 477-478, л. 480-486, л. 492, л. 497, л. 501, л. 504-512, л. 514, л. 518а/.

Относно получените от М. пратки от страна на ответника са представени описи на пратки с вещи и продукти /л. 427-430, л. 435-435, л. 437-438, л. 441-444, л. 447, л. 449-451, л. 453, л. 455-456, л. 458-460, л. 462-463, л. 465, л. 469-470, л. 472-474, л. 476, л. 479, л. 487-489, л. 493-495, л. 498, л. 500, л. 502-503, л. 513/.

Към доказателствения материал по делото са приобщени и заявки за закупуване и внасяне на вещи и продукти /л. 436, л. 454, л. 475, л. 490-491, л. 496-497, л. 499/.

По делото са приложени и Справка с рег. № 1415/19.02.2024 г. относно извършваната в Затвора – Плевен обработка срещу вредители /дървеници и хлебарки/, както и протоколи от извършена обработка по дезинфекция, дезинсекция и дератизация на сградите на Затвора – Плевен, ЗО Вит, ЗО Плевен и Учебен център /л. 515-518/.

Събраните в съдебното производство писмени доказателства не са оспорени от страните по реда на чл. 193 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност на затворническата администрация в ареста при Затвора - Плевен срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ във връзка с условията в местата за задържане под стража, където ищецът е пребивавал през исковия период - от 21.01.2023 г. до 20.09.2023 година. Искът е предявен пред компетентния съд, при спазване правилата за родова и местна подсъдност.

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, на което основание е предявен искът, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон.

Съобразно разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на тази забрана се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Според чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 от с.з. се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал. 2 на текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл. 205 от АПК са юридическите лица, представлявани от органа /в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията/, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” се явява пасивно легитимирана страна, т.к. упражнява общо ръководство и контрол на местата за лишаване от свобода, в който смисъл има правосубектност да бъде надлежен ответник по делото. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” със седалище гр. София съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и арестите, а затворите, респ. Затвора – Плевен, са нейни териториални служби. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.

Следователно, исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник по аргумент от чл. 205 от АПК във вр. с чл. 284 от ЗИНЗС. Твърдяното незаконосъобразно бездействие на служители от администрацията на ареста към Затвора – Плевен касае административна дейност по изпълнението на мерките за неотклонение „задържане под стража“, наложени от съдилищата с влезли в сила съдебни актове, която обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата на задържаните лица, съобразно правното им положение и статут.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като отговорността се реализира по реда на чл. 203 и сл. от АПК, а чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС урежда тази отговорност по отношение на лицата, лишени от свобода, при наличие на вреди, причинени от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Доколкото предявеният иск се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от затворническата администрация, а и това обстоятелство изрично се сочи от ищеца в уточнителната молба с вх. № 333/31.01.2024 г. /л. 19/, следва да се приеме, че са налице специфичните предпоставки по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Ето защо, съдът приема, че предявеният срещу Г. Д. „Изпълнение на наказанията” осъдителен иск с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС, е процесуално допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Разгледан по същество, искът е неоснователен по следните съображения:

В чл. 7 от Конституцията на Република България е предвидено, че държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Проекция на този принцип е разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК, съгласно която исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Според текста на чл. 203, ал. 2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Относно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва да се има предвид, че нормата е с материалноправен характер, тъй като сочи изрично предпоставките, при които може да бъде ангажирана отговорността на държавата - вреди, причинени от нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.

Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението имуществена или неимуществена вреда в правната сфера на ищеца.

Съответно, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал. 1/, както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал. 2/.

Ако с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС относно неимуществените вреди е въведена законовата презумпция, че настъпването им се предполага до доказване на противното, то доказването на фактическите основания, причинили вредите, е подчинено на изискванията на общия исков процес и е в тежест на страната, която ги твърди.

Според чл. 204, ал. 4 от АПК, незаконосъобразността на действието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Незаконосъобразно е всяко действие на орган или длъжностно лице, извършено в противоречие с материалноправна или процесуалноправна норма.

Съгласно чл. 256 от АПК, неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му. В съответствие с чл. 257, ал. 1 от АПК, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове.

По смисъла на АПК действията и бездействията на администрацията във връзка с отговорността за вреди, следва да представляват фактически, а не правни актове. За да са неоснователни или незаконосъобразни действията, следва да не се основават на административен акт или на закона. За да са неоснователни бездействията, следва по силата на закона административният орган да е длъжен да извърши тези фактически действия.

За да бъде квалифицирано едно бездействие или действие като незаконосъобразно, е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което задължение да е регламентирано в нормативен акт. Дейността на администрацията на затвора е нормативно уредена в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ и Правилника за прилагането му.

Съобразно чл. 43, ал. 4, вр. чл. 240 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода, респ. задържано под стража лице не може да е по-малка от 4 кв. м. Установено със Справка с рег. № 1468/20.02.2024 г. на командир на отделение Арест – Плевен /л. 29-32/, това изискване е било спазено по отношение на ищеца, като му е осигурена минимално изискуемата площ не по-малко от 4 кв. м. М. е пребивавал в спално помещение № 314 с приблизителна площ 23,7 кв. м в периода от 21.01.2023 г. до 24.01.2023 г. и в спално помещение № 316 с приблизителна площ 36 кв. м за времето от 24.01.2023 г. до 20.09.2023 г., като и двете помещения са ситуирани на третия етаж в корпуса на Затвора – Плевен. Видно от същата справка, освен М., в спално помещение № 314 са били настанени още 4 лица, като площта, с която е разполагал всеки от задържаните е над минималните 4 кв. м. Същото се установява и по отношение на другото помещение, в което е бил настанен ищецът - № 316, тъй като за времето на престоя му там, броят на останалите задържани лица, които също са били настанени в помещение № 316 е варирал през целия исков период и не се установява да е бил над капацитета на помещението при спазване на изискването за осигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв. м. на човек.

От приобщената Справка с рег. № 1468/20.02.2024 г. на командир на отделение Арест – Плевен /л. 29-32/ се установява още, че спално помещение № 314 е оборудвано със санитарен възел, изграден от PVC дограма, има умивалник с кран за студена вода и тоалетна чиния с казанче, вентилационни отвори /прозорци 2 бр. с размери 1,70м/1,73м с отваряема част 2 бр. по 0,65 м/ PVC/. Според приложените доказателства спално помещение № 316 също е оборудвано със санитарен възел, изграден от PVC дограма, състоящ се от умивалник с кран за студена вода и тоалетна чиния с казанче, вентилационни отвори /прозорци 2 бр. с размери 1,70м/1,73м с отваряема част 2 бр. по 0,65 м/ PVC/. Осветлението в спалните помещения се подсигурява от два плафона, всяко с по две луминесцентни крушки. Отделно има осветление в санитарния възел. Всички спални помещения са оборудвани с единични легла, с шкафчета за лични принадлежности на всеки задържан, маса и столове. Отоплението се осъществява с локално парно /радиатори/. Спалните помещения имат инсталирани контакти за ток на 12 V, дежурно осветление за времето от 22:00 ч. до 06:00 ч. и достъп до кабелна телевизия с 20 програми, допълнително ефирните. Задържаните лица в Арест - Плевен при Затвора - Плевен имат денонощно достъп до постоянно течаща вода и санитарен възел в килиите си. Отделно, на етажа на ареста има общ санитарен възел и баня с три душа.

Предвид изложеното, спалните помещения в ареста при Затвора - Плевен отговарят на изискванията на чл. 20, ал. 2 и ал. 3, чл. 21, ал. 1, вр. чл. 268 от ППЗИНЗС, с оглед на което наведените в исковата молба на М. твърдения в този смисъл се явяват неоснователни и недоказани.

От събраните по делото доказателства се установява, че от страна на ответника е била съобразена и разпоредбата на чл. 20, ал. 2, вр. чл. 268 от ППЗИНЗС в спалните помещения да е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Видно от справката, прозорците във всяко от спалните помещения са 2 бр. с размери 1,70м/1,73м с отваряема част 2 бр. по 0,65 м/ PVC/. Осветлението в спалните помещения се подсигурява от два плафона, всяко с по две луминесцентни крушки.

Съобразно чл. 20, ал. 2, изр. второ от ППЗИНЗС, вр. чл. 268 от ППЗИНЗС, количеството отопление се определя в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. Установено с доказателствата по делото, парното отопление се е осъществявало с локално парно /радиатори/. Дали в килиите е достатъчно топло е субективна преценка, по-скоро въпрос на лични възприятия и индивидуални потребности, които обаче не могат да бъдат определени за критерии по отношение на преценката за спазването на изискването за отопление.

Разпоредбата на чл. 20, ал. 3, вр. чл. 268 от ППЗИНЗС регламентира достъпа на лишените от свобода, респ. задържаните под стража лица до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Съгласно чл. 151, ал. 1, т. 1-3, вр. чл. 240 от ЗИНЗС, на лишените от свобода, респ. задържаните под стража лица се осигуряват условия за: поддържане на косата и бръснене; хигиена на ръцете и краката; къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично; след всяко ползване на баня помещението се почиства и дезинфекцира. Съобразно чл. 21, ал. 6, вр. чл. 268 от ППЗИНЗС, на лишените от свобода, респ. задържаните под стража лица се създават условия за къпане не по-малко от два пъти седмично и за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо.

Разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 268 от ППЗИНЗС гласи, че лишените от свобода, респ. задържаните под стража лица са длъжни да спазват реда и хигиената в спалните помещения. За всяко спално помещение съответният инспектор по социални дейности и възпитателна работа определя отговорник, който изготвя месечен график за дежурства и следи за поддържането на реда и хигиената. А, според чл. 151, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС, смяна на личното и постелъчното бельо следва да се осъществява най-малко веднъж седмично.

От анализа на цитираната нормативна уредба и при съобразяване на фактическата установеност по делото, се налага изводът, че по отношение на изпълнението и на тези санитарни изисквания липсват каквито и да било незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация, подчинена на ГДИН, които да са в причинна връзка с претендираните от ищеца неимуществени вреди. Видно от представения от ответника График на разпределение на времето на лишените от свобода и задържаните лица, настанени в Затвора – Плевен и ареста /л. 33/, за почистването на спалните помещения са определени часовете от 06:30 ч. до 08:00 ч. в делничните дни и от 07:30 ч. до 08:00 ч. в почивните. Хигиената в спалните помещения, както и в санитарните помещения е възложена на лишените от свобода, респ. задържаните и в тази връзка съдът не установи незаконосъобразно действие или бездействие, при което са неоснователни и недоказани твърденията в тази връзка.

От графика на л. 35 от делото се установява, че на задръжаните лица е осигурено и време за подстригване – всяка сряда от 09:00 ч. до 11:00 ч.

От събраните по делото доказателства се установява и наличето на санитарен възел с течаща вода във всяка от килиите. Доводите на ищеца се свеждат до липсата на топла вода в него, но видно от текста на чл. 20, ал. 3, вр. чл. 268 от ППЗИНЗС не е предвидено задължение за осигуряване на топла вода, а само на течаща такава, което в случая е налице. Видно от Справка с рег. № 1468/20.02.2024 г. /л. 30/, График на разпределение на времето на лишените от свобода и задържаните лица, настанени в Затвора – Плевен и ареста /л. 35/, ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Санитарният възел в помещенията, в които е пребивавал ищецът, е изграден от PVC дограма, с което на задължаните лица е било осигурено необходимото уединение, противно на изложеното в исковата молба. Банята е обща, ползва се по график за къпане и за пране съобразно честотата, предвидена в чл. чл. 151, ал. 1, т. 3, вр. чл. 240 от ЗИНЗС /л. 35/, а постелъчното бельо се пере в пералня по график.

По делото не се установяват бездействия на ответника и по отношение на третирането срещу вредители. В процесния случай ответната страна е представила доказателства /л. 515-518/, че Затвора – Плевен, в т. ч. и ареста към него се обработва срещу вредители, като за времето от 20.01.2023 г. до 20.09.2023 г. са били извършени три третирания, за което са представени и съответните протоколи за извършена обработка за дезинфекция, дезинсекция и дератизация, от които е видно, че обработките са извършвани регулярно от оторизирана фирма, която е извършвала третиране срещу хлебарки, дървеници и гризачи в помещенията на Затвора – Плевен.

От събраните по делото писмени доказателства категорично се опровергават твърденията на ищеца, че не е му е бил осигурен задържителният престой на открито. Видно от График на разпределение на времето на лишените от свобода и задържаните лица, настанени в Затвора – Плевен и ареста /л. 34/, престоят на открито на задържаните лица в ареста към Затвора – Плевен се провежда по утвърден график, от 08:30 ч. до 10:00 ч. О. Д. за извеждане и прибиране на задържаните лица за и от престой на открито /л. 38-148/ се установява, че на М. е бил осигурен престой на открито съобразно изискването на чл. 276 от ППЗИНЗС и същият е бил извеждан регулярно, като освен въведените бланкетни твърдения за нарушения на това негово право, ищецът не е ангажирал каквито и да било конкретни доказателства в тази връзка. Отделно, от приложените декларации /л. 149-171/ е видно, че когато ищецът не се е възполвал от тази възможност, това е ставало по негово желание, като самият М. е отказвал да бъде изведен.

Видно от Дневника за проведените телефонни разговори от задържаните лица /л. 172-409/ се установява, че администрацията при Затвора – Плевен е спазила и това свое задължение, регламентирано в чл. 281 от ППЗИНЗС.

Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, изр. първо, вр. чл. 240 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, респ. задържането под стража се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лицата. Нормативния акт, който урежда медицинското обслужване на лишените от свобода, респ. задържаните под стража лица е Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода. Медицинското обслужване се осъществява от медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, които са част от националната система за здравеопазване и медицинска помощ. В медицинските центрове към затворите затворническите общежития и поправителните домове се осъществява дентална помощ, спешна медицинска помощ, първична медицинска помощ, специализирана извънболнична помощ, както и профилактика за укрепване и поддържане на физическото и психическото здраве на лицата.

Анализът на посочената нормативна уредба сочи, че нормативно установеното задължение на администрацията в местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под стража“, е създаването на условия за опазване на физическото и психичното здраве на лицата изтърпяващи това наказание, респ. лицата, по отношение на които е взета процесната мярка.

Видно от График на разпределение на времето на лишените от свобода и задържаните лица, настанени в Затвора – Плевен и ареста /л. 35/, на задържаните лица е била осигурена медицинска профилактика всеки вторник и сряда, съответно от 09:00 ч. до 11:30 ч. и от 14:00 ч. до 16:00 ч., като от извадките от Книгата за вписване на лишените от свобода, които се нуждаят от медицинска помощ /л. 411-422/, медицинските справки /л. 424-426/ се установява, че на М. е било осигурено необходимото медицинско обслужване.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е имал поставени брекети, като видно от справката, изготвена от д-р Д. Б. – лекар по дентална медицина /л. 432/ са дадени указания за провеждането на необходимото ортодонтско лечение на М. именно в посочената от самия него клиника по дентална медицина. Липсват каквито и да било доказателства, че ищецът не е бил преглеждан от стоматолог, каквито твърдения се излагат в депозираната пред съда искова молба. Напротив, видно от приложената по делото медицинска документация, както и предложения до Окръжна прокуратура – Плевен, прокурорски постановления за разрешаване на посещения при лекар-стоматолог, заповеди за конвоиране на задържано лице /л. 424-426, л. 431-432, л. 439-440, л. 445-446, л. 448, л. 451-452, л. 457, л. 461, л. 464, л. 466-468, л. 471, л. 477-478, л. 480-486, л. 492, л. 497, л. 501, л. 504-512, л. 514, л. 518а/, Р. М. регулярно и в съответствие с представения от избраната от самия него дентална клиника е бил конвоиран за посещенията си при съответните специалисти по дентална медицина във връзка с поставените му брекети. С оглед на това, доказателствата по делото безспорно сочат, че за процесния период ищецът е получавал адекватно медицинско обслужване.

В съответствие с нормата на чл. 279 от ППЗИНЗС на ищеца е било осигурено и правото да получава хранителни практи, противно на твърденията в исковата молба, М. не е бил лишаван от хранителни пратки, липсват и доказаталества за издадени такива заповеди. Видно от представените описи на пратки с вещи и продукти /л. 427-430, л. 435-435, л. 437-438, л. 441-444, л. 447, л. 449-451, л. 453, л. 455-456, л. 458-460, л. 462-463, л. 465, л. 469-470, л. 472-474, л. 476, л. 479, л. 487-489, л. 493-495, л. 498, л. 500, л. 502-503, л. 513/ М. регулярно е бил посещаван /дори повече от веднъж месечно/ от свои близки, от които е получавал хранителни пратки с разнообразни продукти. От приложените копия на фискални бонове се установява, че някои от тези пратки съдържат и закупени от лавката към Затвора – Плевен, стопанисвана от ДП „Фонд Затворно дело“ хранителни продукти, които самите посетители са донесли на М., при положение че са имали възможност и да ги закупят от други места. С оглед на това, напълно неоснователни и недоказани се явяват и изложените в исковата молба доводи, че задържаният е бил принуден да закупува необходимите му продукти от лавката на затвора.

От резолюциите към представените по делото заявки за закупуване и внасяне на вещи и продукти /л. 436, л. 454, л. 475, л. 490-491, л. 496-497, л. 499/ се установява, че всички молби на ищеца относно закупуване и внасяне на определени продукти и вещи са били уважени.

Не са ангажирани и никакви доказателства относно твърденията на ищеца за насилствено бръснене на бради на задържаните лица, като твърденията в тази връзка се свеждат единствено до лаконичното посочване на това обстоятелство в исковата молба без да се сочат конкретни факти, като например време, място и пр. Въпреки това, за пълнота на изложението следва да се отбележи, че задържаните лица би следвало да поддържат подходящ външен вид /арг. чл. 27в, ал. 2, вр. чл. 268 от ППЗИНЗС/. От една страна действащото законодателство не съдържа легална дефиниция и нормативно не са създадени критерии по които да се извърши преценка в какво се изразява понятието „подходящ външен вид“. От друга разбирането на понятието „подходящ външен вид“, колкото и да е субективно, то трябва да отразява културата и правилата за начин на живот в човешкото общество, както и да се базира на традициите на конкретната среда с оглед спецификата на пенитенциарните заведения при съобразяване както с целите на генералната и специална превенция при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, така и на хигиенните, здравословните и естетическите такива, при спазване необходимата дисциплина и баланса между тях, за да не се допускат ограничения на правата на лишените от свобода, рес. Н. задържаните лица надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието. Преценката затова е предоставена на административния орган, като привеждането в едно социално общество в определен външен вид е своеобразно послание за поведението на индивида в него. Още повече, че в заведения като пенитенциарните строго се съблюдават и отчитат рисковете и устойчивостта на поведението на лишените от свобода, респ. задържаните лица.

Анализът на доказателствата и приложимото право налагат извод, че за претендирания период от 21.01.2023 г. до 20.09.2023 г. не се доказа ищецът да е претърпял неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия при пребиваването му в ареста към Затвора – Плевен.

В процесния случай не е налице необходимата за ангажиране отговорността на ответника материалноправна предпоставка, а именно не е налице незаконосъобразен акт, който да е обявен за такъв, не се установяват незаконосъобразни действия или бездействия от страна на ответника, което да е причинило, каквото и да било увреждане на ищеца.

По делото липсват данни за това в резултат на увреждане за ищеца да са настъпили отрицателни последици, засягащи неблагоприятно защитени от правото негови неимуществени интереси, а още по-малко за това последиците да следват закономерно от действие или бездействие на длъжностно лице от ареста към Затвора - Плевен по силата на безусловно необходимата връзка между тях. Доколкото в настоящото производство липсва отменен като незаконосъобразен акт, а по реда на чл. 204, ал. 4 от АПК, не бе установено незаконосъобразно действие или бездействие на ответника, причинна връзка е безпредметно да бъде обсъждана и следва да се приеме, че също не е налице. При определяне на фактическия състав на отговорността, при липса на който и да е от елементите му не може да се реализира отговорността на ГДИН.

Не са налице твърдените от ищеца претърпени неимуществени вреди, описани в исковата молба, както и в уточнителната такава, причинени от санитарно-битовите условия в Затвора – Плевен. Няма данни за преживяно психическо страдание, надвишаващо обичайните страдания, свързани с лишаването на ищеца от свобода, съпътстващи режима за изтърпяване на наказанието. С оглед събраните по делото доказателства съдът счита, че дори и в процесния период ищецът да е изпитал дискомфорт, то той не надхвърля по характер и интензитет неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането в място за лишаване от свобода и изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода.

В настоящия случай останаха недоказани и трите материалноправни предпоставки, необходими за ангажиране отговорността на държавата по реда на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.

Ефектът от незаконосъобразния акт, от незаконосъобразното действие или бездействие на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита в съвкупност от преживяното. Т. разрешение на въпроса дава разпоредбата на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, според която в случаите по чл. 3, ал. 2 от с. з. съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС, въвежда законови гаранции за съществуването на нормални условия в местата за лишаване от свобода. Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение, като задължава Държавата да осигури на лишените от свобода, респ. задържаните лица от една страна, условия, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани.

Н. ищеца безспорно е осигурена такава среда, включително свързана и с правото му на достатъчно жилищна площ, хранителни пратки, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, възможност за общуване. С оглед липсата на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС неприложима е и презумпцията за настъпили вреди съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.

След като не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за основателност на иска по чл. 284 от ЗИНЗС, то последица от това е отхвърляне на предявения иск. Липсата на който и да е от елементите от фактическия състав е достатъчно основание искът да бъде отхвърлен.

По изложените съображения, исковата претенция се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена като такава.

Водим от горното и на основание чл. 285 от ЗИНЗС, вр. чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс, Ловешкият административен съд, първи състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. М. М., [ЕГН], постоянен адрес: гр. Ловеч, [улица], чрез адв. Л. М. К. от САК, със съдебен адрес: гр. София. [улица], ет. 3, иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр. София за заплащане на сумата от 100 000,00 /сто хиляди/ лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени виновно от бездействията на затворническата администрация по време на престоя на ищеца в ареста към Затвора - Плевен в периода от 21.01.2023 година до 20.09.2023 година, като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на касационно обжалване пред тричленен състав на Административен съд - Ловеч в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по делото.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.