Р Е Ш Е Н И Е
№ 629
гр.Пловдив,13.04.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на
четвърти март, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 243 описа
за 2020 година на ПРС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 477437-F513202 от 14.11.2019г.
на И.В.В., на длъжност ***, с което на основание чл.53, във вр. с чл.27/чл.83/
и чл.3, ал.2 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.74, ал.1, предл. второ от Закона за
счетоводството /ЗСч/ на „АПЯ
ДИСТРИБУТОРС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 200, представлявано от Н. Д.Е., е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 200 лева за нарушение
по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.
С
жалбата се изразява становище, че атакуваното НП е незаконосъобразно, поради
това, че конкретният случай е маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка до съда от адв.Ш. процесуален
представител на дружеството – жалбоподател е депозирана допълнителна писмена
молба, с която се представят доводи по същество на искането и моли съда да
отмени процесното наказателно постановление.
Жалбоподателят, редовно призован,
в съдебно заседеание се представлява от процесуалния си предсатвител – адв.Ш.,който
поддържа жалбата. Не ангажира нови доказателства. В пледоарията си представи
доводи във връзка искането си за отмяна на атакуваното НП.
Въззиваемата страна – ТД на НАП гр.Пловдив, редовно и своевременно
призована, в съдебно заседание изпраща представител – юриск.Д., който излага
становище за неоснователност на жалбата. В пледоарията си по същество същата поиска
от съда да потвърди издаденото НП като правилно и законосъобразно.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното:
Атакуваното НП е издадено въз основа констатациите на съставен на
03.10.2019г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АN № F513202 срещу
дружеството – жалбоподател „АПЯ
ДИСТРИБУТОРС“ ЕООД, ЕИК: ********* за нарушение на разпоредбите на чл.38, ал.1,
т.1 от ЗСч за това, че в качеството на предприятие по смисъла на Закона за
счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, като е било задължено,
не е публикувало годишния финансов отчет
/ГФО/ на дружеството за 2018 година в Търговския регистър при Агенцията по
вписванията, като не го е заявило за вписване и представило за обявяване в Търговския
регистър при Агенцията по вписванията в законоустановения
срок - до 30 юни на следващата година, т.е до 01.07.2019г. /30.06.2019г. е
неприсъствен ден/. В акта е посочено и, че търговското предприятие е извършвало
дейност през отчетния период 2018г. видно от подадена в ТД на НАП Пловдив
годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с вх. № 1600И0712834/06.032019г. и
от приложения към нея годишен отчет за дейността. Съгласно данните в част V от посочената
декларация нетните приходи от продажби за 2018г. са в размер на 137496.96 лв. ГФО
на дружеството за 2018г. е заявен за вписване и представен за обявяване в
Търговския регистър при Агенцията по вписванията на 03.10.2019г. Нарушението е
извършено на 02.07.2019г. и установено
на 21.08.2019г. – датата, на която НАП е уведомена от Агенцията по вписванията,
във връзка с писмо вх. № 12-00-316/21.08.2019г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП
Пловдив с вх. № 04-01-1768/05.09.2019г.
Актът е съставен в присъствието на упълномощено от жалбоподателя лице и на
един свидетел. На датата на съставянето на акта е връчен препис от него на упълномощеното лице, удостоверено по
надлежния ред с разписка, подписана от упълномощеното лице. В законоустановения
срок пред контролните органи не са били представени писмени обяснения или
възражения от страна на жалбоподателя, относно съставения АУАН. На основание
констатациите в АУАН е издадено и атакуваното НП, в което по идентичен с АУАН
начин е дадено описание на нарушението, както и нарушената правна норма. С
издаденото НП е ангажираната административната отговорност на дружеството
-жалбоподател за извършено нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч с налагането на
административно наказание имуществена санкция в размер на 200 лева. Поради несъгласие
с наложеното наказание в срок пред РС Пловдив е обжалвано издаденото НП.
Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителят Н.С. изложи
факти идентични с посочените в АУАН. Свидетелят посочи, че нарушението е
установено след изпращане на писмо от Агенцията по вписванията до ЦУ на НАП,
във връзка с получен списък на фирми, които не са подали в срок ГФО. Свидетелят потвърждава и начина на съставяне
на АУАН. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, логични,
последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото.
Изложената
фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на актосъставителя, както и от приобщените
по делото писмени доказателства – АУАН, копие на Заповед № ЗМФ – 610 от
03.07.2018г. на министъра на финансите, справка от Търговски регистър за
дружеството.
При така установената фактическа обстановка
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в срок от легитимирано лице, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по
съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че
настоящото производство е от административнонаказателен характер и същественото
при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето
посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субектът на административно
- наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички
допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено
виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на
имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно, както в настоящия случай,
предвид че дружеството - жалбоподател е ЮЛ, е достатъчно доказването
на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва
въпроса за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към
деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ
или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно-наказателното преследване. В тази насока е налице различие в
понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен
орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат
изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила
при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне
и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата
на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички
процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава
съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно - наказващият орган е този, който следва да установи пред съда,
че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта /и
че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението/ само, когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН
настоящият състав на Пловдивския районен съд достигна до следните правни изводи:
По приложението на процесуалния закон: Видно от приложеното по административната
преписка копие на оправомощителна заповед № ЗМФ – 610 от 03.07.2018г. на
министъра на финансите, АУАН и НП са съставени, съответно издадени от
компетентни орган, с оглед длъжностите, които заемат. При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Актът е
съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при
които е извършено то. Актът е съставен в присъствието на свидетеля Г.М.С.и
на упълномощено от жалбподателя лице. Както актът, така и постановлението
съдържат датата на извършване на нарушението, както и е налице описание на
нарушението и са правилно посочени нарушените правни норми.
По приложението на материалния закон: На базата на
събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът приема за установено
по несъмнен начин, че на посочената в АУАН и наказателното постановление дата
02.07.2019г. дружеството – жалбоподател „АПЯ ДИСТРИБУТОРС“ ЕООД, ЕИК:
*********, в качеството на предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и
търговец по смисъла на Търговския закон, като е било задължено, не е публикувало годишния финансов отчет /ГФО/ на
дружеството за 2018 година в Търговския регистър при Агенцията по вписванията,
като не го е заявило за вписване и представило за обявяване в Търговския
регистър при Агенцията по вписванията в
законоустановения срок - до 30 юни на следващата година, т.е до 01.07.2019г. /30.06.2019г.
е неприсъствен ден/, с което е нарушило разпоредбите на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.
Според цитираната разпоредба предприятията
публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните
доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или
акционерите или от съответния орган, както следва: всички търговци по смисъла
на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в
търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година.
Всъщност по същество не се оспорва нарушението.
Въз основа на приетите по делото писмени и гласни
доказателства съдът счита, че правилно АНО при установяване на посоченото
нарушение е била ангажирана отговорността на „АПЯ ДИСТРИБУТОРС“ ЕООД, чиято
отговорност е обективна и не се изследва въпросът за вина. Правилно от страна на АНО е определена и
санкционната норма, доколкото именно разпоредбата на чл.74, ал.1, предл. второ
от ЗСч е предвидено налагане на наказание за този, който е задължен и не
публикува годишен финансов отчет в сроковете по
чл.38, като на предприятието се налага имуществена санкция в размер от
0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който
се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. При определяне
на размера на наложеното административно наказание имуществена санкция, АНО
наложил същата в минималния определен от
законодателя размер, поради което съдът не е в правомощия за нейното изменяне в
насока намаляване.
Според съда не може да се приеме възражението на
жалбоподателя, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, Съображенията в тази насока са следните: На
първо място така установеното нарушение не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност от типичната такава за нарушенията от същия вид.
На следващо място прави впечатление, че закъснението за публикуването на
годишния финансов отчет на дружеството не е в рамките на няколко дни, а е три
месеца след предвидения в закона срок. Отчетът е заявен за вписване в ТР едва на
03.10.2019г. Настоящият съдебен състав счита, че законодателят е предоставил
достатъчно дълъг срок за изпълнение на задължението в чл. 38, ал. 1, т. 1 в
ЗСч. От друга страна задължението за своевременно публикуване на ГФО е вменено
от законодателя с оглед гарантиране интересите на останалите лица и търговци,
доколкото публикуването на отчетите дава възможност за информиране за
финансовото състояние на търговеца, поради което и съдът застъпва категорична
позиция, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. По отношение
на обстоятелството,че нарушението е първо, то това е взето предвид от наказващият
орган при определяне на санкцията в минимален размер. Процесното нарушение е
такова на просто извършване и законодателят не е предвидил в състава
причиняване на вредни последици за
осъществяването му, така че отсъствието на последните не може да обоснове
освобождаване от отговорност. Не се
споделят и оплакванията на жалбоподателя,че вината за неизпълнение в случая
следа да се носи от друго лице, поради бездействието на последното, доколкото
от една страна в закона е предвидено и предприятието да носи обективна
отговорност за неизпълнение на това си задължение, по чиято преценка е и организацията на дружествените
работи да бъдат своевременни, а от друга - не бива да се пренебрегва и фактът,
че са налице разнообразни възможности за изпълнение на посоченото задължение,
включително чрез пълномощник или по електронен път.
Ето защо неоснователни са
наведените от страна на жалбоподателя и процесуалния представител възражения за
определяне на случая като маловажен.
При така изложеното съдът
намира, че като законосъобразно и правилно издадено, НП следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора и
съобразно с чл.63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН, основателно е единствено искането на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на
това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът
предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от
Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с
вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи
възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80
лева.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 477437-F513202 от 14.11.2019г. на И.В.В., на длъжност ***, с
което на основание чл.53, във вр. с чл.27/чл.83/ и чл.3, ал.2 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ и чл.74, ал.1, предл. второ от Закона за счетоводството
/ЗСч/ на „АПЯ ДИСТРИБУТОРС“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул. „Пещерско шосе“
№ 200, представлявано от Н. Д.Е., е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 200 лева за нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от
ЗСч.
ОСЪЖДА
„АПЯ ДИСТРИБУТОРС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 200, представлявано от Н. Д.Е., да заплати
на Национална агенция за приходите сумата от 80,00 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не е окончателно и
подлежи на обжалва пред Административен съд Пловдив от страните в 14-дневен
срок от получаване на съобщението по
реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ