№ 10182
гр. София, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20241110106371 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът ********** е предявило против А. Б. К. и К. А. К.
положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.150,
ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че
ответниците дължат разделно (при равни квоти) суми, за които има издадена заповед
по чл.410 ГПК по ч.гр.д № 43230/2023г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че ответниците са потребители (А. К. като собственик на ½ ид.ч.,
а К. К. като ползвател на ½ ид.ч. дарена от другия собственик - ******** К.) на
топлинна енергия по чл.153 ЗЕ за имот в *********, като за периода от м.05.2020г. до
м.04.2022г. ищецът доставил топлинна енергия остойностена на сумата от 876.62лв.,
поради неплащане на която била начислена мораторна лихва в размер на 140.95лв. за
периода от 15.09.2021г. до 24.07.2023г., така и била извършвана услугата „дялово
разпределение“, за която била начислена дължима сума от 13.70лв., поради неплащане
на която била начислена мораторна лихва в размер на 5.05лв. за периода от
15.08.2020г. до 24.07.2023г.
Съобщение с указания по чл.131 ГПК е изпратено до ответниците, които в срок са
подали отговор, в който оспорват исковете. Правят възражение за изтекла погасителна
давност, така и оспорват активната легитимация на ищеца, оспорват реално доставяне
на претендираната топлинна енергия, както и законосъобразното ѝ начисляване.
Представят разписки за плащане с твърдения, че сумите били платени преди завеждане
1
на иска.
По делото е конституирано трето лице – помагач на ищеца - ********.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК,
установи следното от фактическа страна следното:
От приобщеното ч.гр.д. № 43230/2023г. по описа на СРС, 27 състав, се
установява, че е образувано въз основа на заявление от 01.08.2023г., въз основа на
което е издадена Заповед № 25102 за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК от 23.08.2023г. по ч.гр.д .№ 43230/2023г. по описа на СРС, 27 състав, с която е
разпоредено А. Б. К. с ЕГН: ********** и адрес: *************, и длъжникът К. А. К.
с ЕГН: ********** и адрес: *********, да заплатят разделно (при равни квоти от 1/2)
на заявител ************ с ЕИК: ********* и адрес: ************, сумите, както
следва: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 876.62лв. за
периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
*********, аб.№ ********, ведно със законна лихва за периода от 01.08.2023г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 24.07.2023 г. в
размер на 140,95лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на
13,70лв. за периода от м.08.2021г. до м.04.2022г., ведно със законна лихва за периода
от 01.08.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2020г.
до 24.07.2023 г. в размер на 5,05лв., държавна такса в размер на 25лв., юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50лв. В срока по чл.414 ГПК е подадено възражение, като
съдът е дал указания по чл.415, ал.1, т. 1 ГПК, в изпълнение на които в срок е предявен
настоящият иск.
Приети по делото са Общите условия за продажба на топлинна енергия от
********** на потребители за битови нужди в гр.София, действащи след 26.06.2016г.
Приет по делото е нотариален акт за дарение на недвижим имот № 45, том LLXV
дело № 22475/1997г., съгласно който на 21.08.1997г. К. А. К. дарява на синовете си
******** Б. К. и А. Б. К. свой собствен недвижим имот, а именно ап. № 94, находящ се
в *************. Съгласно нотариален акт за учредяване право на ползване № 98, том
VIII, рег.№ 19180, дело № 1361/2007г., на 28.08.2007г. ******** Б. К. учредява на
своята майка К. А. К. право на ползване по отношение на процесния имот за своята ½
ид.ч.
Приети са Договор от 03.06.2020г. при общи условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, сключен между ищеца и
ТЛП, така и Договор от 23.10.2001г. между ТЛП и етажната собственост на адреса в
**********, с протокол от ОС на ЕС от 05.09.2001г. за избор на ТЛП като ФДР.
Приети са и индивидуални справки от ТЛП за реален отчет за процесния период, както
и за изравняване.
2
Прието по делото е заключение на вещо лице по допуснатата СТЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, от което се установява, че за
процесния период не е начислявана ТЕ за отопление на общите части на сградата,
поради изключване на стълбищната инсталация. За процесния период (м.05.2020 до
м.04.2022) е доставена топлинна енергия остойностена на 1186.66лв. с ДДС след
изравняване.
Приети по делото са 11бр. разписки от *******. Съгласно приетото по делото
заключение на вещото лице по допуснатата ССчЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, се установява, че дължимата фактурирана сума за
процесния период след изравняване е 1186.66лв. включваща 871.56лв. фактурирана
сума, 315.10лв. сума от изравняване. Вещото лице посочва, че за процесния период
начислените суми за ТЕ са в размер на 1299.13лв., от които 1152.40лв. главница и
мораторна лихва от 146.73лв., по които имало частично плащане от ответниците по
представените разписки от *******.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правна
квалификация чл.153 ЗЕ вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
За да бъде уважен главният иск, следва да са налице следните материални
предпоставки: 1. наличието на действително правоотношение (валидно сключен) по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги е предал
на потребителя (т.е. следва да бъде доказано доставено количество топлинна енергия -
отделено за безспорно, качеството на потребител на топлинната енергия на
ответниците) и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество
на купувача, остойностено в размер на претендираната сума, както и в имота да е
извършена услугата дялово разпределение, остойностена в размер на претендираната
сума (отделено за безспорно).
По пасивната материалноправна легитимация на ответниците:
В чл.150 ЗЕ предвидено, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
3
Съгласно чл.153 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3“. От приетите
по делото договор за дарение и договор за учредяване право на ползване съдът намира,
че ищецът е доказал качеството потребители на топлинна енергия спрямо ответниците
по см. на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ за процесния период, които следва да отговарят
разделно (1/2 ид.ч. за собственика, съответно ½ ид.ч. за ползвателя).
По размера на доставеното количество ТЕ и възражението за плащане:
Съдът кредитира заключенията на вещите лица по СТЕ и ССчЕ, от които се
установява, че доставеното и реално отчетеното количество топлинна енергия се
остойностява на сумата от 1186.66лв., а с оглед заключението по ССчЕ се установява,
че плащанията преди исковата молба са били отчетени, като от общото задължение са
приспаднати сторените плащания, което се е отразило на общия претендиран дълг.
Съгласно чл.22, ал.2 от ОУ е уредено, че клиентите заплащат на Продавача
(ищеца) стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от
тях Търговец (в случая ТЛП), като с оглед приетите и неоспорени по делото
доказателства – индивидуални справки за използвана ТЕ за процесния период,
съвкупност със заключението на вещото лице по СТЕ съдът прие за доказано, че е
осъществявана услугата в размер на 13,70лв. Доводите на ответниците, че в
производството не е доказано основание и размер на потребените услуги за извършено
дялово разпределение на потребената в имота ТЕ, съдът намира за неоснователни и
недоказани. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - извършването на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение (изрично чл.22 от ОУ). Според чл. 139 от ЗЕ разпределението
на топлинна енергия в сградата – етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение. Задължението е възложено на топлопреносното предприятие, което
съгласно чл. 139, ал. 2 извършва дялово разпределение на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичен регистър по чл. 139а от
ЗЕ. В Общите условия /в сила от м.08.2016 г./, приложими за периода, за който се
претендира установяване на вземане за дялово разпределение е закрепено в чл. 22, ал.
1, алт. 2 и, ал. 2 от ОУ, че дялово разпределение се извършва възмездно чрез възлагане
на търговец, избран от клиента, като клиентът заплаща на продавача стойността за
4
услугата "дялово разпределение". Начинът, по който се формира стойността на
услугата за дялово разпределение, е регламентиран в чл. 36, ал. 1 от ОУ. Съгласно
посочената разпоредба клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се формира от: цена за
обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за дялово
разпределение. Редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С договора сключен между ищеца и ******** страните
са договорили заплащане от *********** на извършваните услуги. Представен е и
договор, сключен между етажните собственици в процесната сграда и фирмата за
дялово разпределение. Предвид така ангажираните по делото доказателства, ищецът се
легитимира като носител на правото да получи стойността на извършваната услуга
дялово разпределение, в случай че същата е реално осъществена, което се установява
от цитираните по-горе отчети и изравнителни сметки за процесния период. При
съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът намира, че
услугата "дялово разпределение на топлинна енергия" е била реално осъществена. В
съответствие с чл. 24 от ОУ клиентите от СЕС, част от която е процесният имот, са
избрали дружеството ******** за извършване на услугата дялово разпределени.
Дружеството е регистрирано по смисъла на чл. 139а ЗЕ.
С оглед чл.33, ал.5 вр. чл.33, ал.2 се дължи мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия, доколкото е предвидено, че при неизпълнение в срок на
задълженията в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, се дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.
По акцесорния иск за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
– в чл.22 от ОУ липсва срок за плащане на услугата за дялово разпределение, поради
което купувачът изпада в забава след поканата (чл.84, ал.2 ЗЗД), поради което и
доколкото по делото няма доказателства за покана за плащане на главницата за дялово
разпределение преди подаване на заявлението, то искът за мораторна лихва в размер на
5,05лв. за периода от 15.08.2020г. до 24.07.2023г. върху главницата за дялово
разпределение е неоснователен.
По възражението за погасителна давност:
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в Общи
условия, в които е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Процесният период е от м.05.2020г. до м.04.2022г., а заявлението по
чл.410 ГПК е подадено на 01.08.2023г., от което с оглед фикцията по чл.422 ГПК се
счита предявен иска. На следващо място съобразно чл.3 ЗМДВИП, съответно §13 ПЗР
5
ЗИД ЗЗдр, следва че за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. не е текла давност, а
същата почва да тече от 21.05.2020г. (така и Определение № 3469 от 10.11.2023 г. по
гр. д. № 1557 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение). Вземанията за
топлинна енергия се погасяват с тригодишна давност (по чл.111, б. „в“ ЗЗД), като с
оглед чл.33 ОУ изискуемостта на вземанията настъпва в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, така и с оглед чл.3, т.2 ЗМДВИП давностният срок е
спрял за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020 г., то възражението за давност се явява
неоснователно.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на такива имат двете страни.
Ищецът е сторил разноски в исковото производство в размер на 75лв. за д.т., вкл.
претендира за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален
размер от 100лв., както и 650лв. за експертизи, а за заповедното е доказал сторени
разноски в размер на 25лв. за д.т. и 50лв. за юрк.възнаграждение или общо 900лв., с
оглед частичната основателност на исковете има право на разноски в общ размер на
895,54лв., дължими от ответниците разделно при равни квоти.
Ответниците не са доказали сторени разноски.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК от
**********, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление **********,
положителни установителни искове с правно основание чл. 153 ЗЕ вр. 150, ал.1 ЗЕ вр.
чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че А. Б. К. с ЕГН: ********** и
адрес: *************, и К. А. К. с ЕГН: ********** и адрес: *********, дължат
разделно (при равни квоти от 1/2) на заявител ************ с ЕИК: ********* и адрес:
************, сумите, както следва: цена на доставена от дружеството топлинна
енергия в размер на 876.62лв. за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: *********, аб.№ ********, ведно със законна лихва за
периода от 01.08.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2021г. до 24.07.2023 г. в размер на 140,95лв., цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 13,70лв. за периода от м.08.2021г. до м.04.2022г., ведно със
законна лихва за периода от 01.08.2023г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед № 25102 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
23.08.2023г. по ч.гр.д .№ 43230/2023г. по описа на СРС, 27 състав, като ОТХВЪРЛЯ
иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.08.2020г. до 24.07.2023 г. в размер на 5,05лв.
6
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК А. Б. К. с ЕГН: ********** и
адрес: *************, и К. А. К. с ЕГН: ********** и адрес: *********, да заплатят
разделно при равни квоти на **********, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на
управление **********, разноски делото в размер на 895,54лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната
на ищеца - ********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7