№ 704
гр. Пазарджик, 05.05.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело
№ 20225220103965 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищцата С. П. П. – уведомена от предходното с. з. чрез процесуалния си
представител, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Постъпила е молба с вх. № 7844/31.03.2023 г. за изменение на иска от
адв. Д. М., пълномощник на ищцата, с която на основание чл. 214 от ГПК
прави изменение на исковата претенция от 50,00 лева на 92,18 лева или
увеличаване с 42,18 лева. Към молбата е приложен списък с разноски по реда
на чл. 80 от ГПК и Договор за правна защита и съдействие.
Постъпила е молба с вх. № 10769/05.05.2023 г. от адв. Д. М.,
пълномощник на ищцата, с която изразява становище по хода на делото и
съществото на спора. Моли съда да се произнесе по направеното от него
искане по реда на чл. 214 от ГПК с предходна молба. Няма въпроси и
възражения по депозираната експертиза и моли същата да бъде приета по
делото. Претендира разноски.
За ответното дружество „Профи Кредит България“ ЕООД – уведомени
по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не изпращат законов или процесуален
представител.
Вещото лице М. М. Л. - уведомена от предходното с. з., се явява лично.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ намира, че проекто-доклада по делото, обективиран в
протокола от предходното с.з., следва да бъде допълнен със становището на
ответника по депозирания ОИМ, както и с разпределение на
доказателствената тежест между страните
ДОПЪЛВА проекто-доклада на делото, обективиран в протокола от
предходното с.з., както следва:
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт К. Милчева, депозира отговор на исковата
молба, в който изразява становище за неоснователност на исковата
претенция.
Не оспорва, че ответното дружество е било в договорни отношения с
ищцата по силата на сключения между страните договор за кредит №
40009116352 от дата 20.04.2022 г.
Сочи, че договорът отговаря на специалните изисквания на ЗПК за
действителност на договора. Счита за неоснователно твърдението в ИМ, че
процесният договор е недействителен на основание чл.22 от ЗПК. От
съдържанието на договора можело да се установи, че същият е действителен,
не противоречи на императивни норми на закона и не съдържа нищожни
клаузи. ДПК бил сключен при спазване разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, което се установявало по недвусмислен начин от
уговорените между страните разпоредби.
Посочва, че в чл.4 и чл.5 от Общите условия, представляващи
неразделна част от ДПК, подписани от ищцата, ясно и недвусмислено било
посочено какво представлява договорното възнаграждение по кредита, какви
са условията за прилагане на договорения лихвен процент и как е изчислен
ГПР. Това доказвало, че необходимото съдържание за действителността на
процесния договор съгласно разпоредбите на чл.10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от
ЗПК се съдържа в него, поради което същият е действителен.
По отношение твърденията на ищцата за противоречие на договора с
разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, посочва, че тези твърдения дори и
да се приемат за правилни, това не би довело до недействителност на
процесния договор, тъй като подобно изискване за посочване на методика за
изчисляване на ГПР се отнася за референтния лихвен процент, докато в
2
процесния договор е договорен фиксиран лихвен процент на годишна основа,
както и годишният процент на разходите е фиксиран като абсолютна
процентна стойност - 46.92 %. В тази връзка, изискването в ЗПК за посочване
на методика за изчисляване на начина на формиране на ГПР не е приложимо
в настоящия случай.
Посочва, че в разпоредбата на чл. 5.2. от Общите условия, неразделна
част от договора, са посочени взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, а именно, че
договорът за потребителски кредит ще е валиден за срока, за който е бил
сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в
съответствие с условията и сроковете по договора, както и че ГПР по кредита
се изчислява, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни
спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока
на договора. В чл. 5.2.2 от Общите условия било посочено, че
първоначалното изчисление на ГПР по договора се прави, като се приеме, че
лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер
и ще се прилагат до изтичането на срока на договора. Поради това счита, че
доводите за относимост на Решение по дело С-448/2017 г. на СЕС към
настоящия случай, не могат да бъдат споделени и отнесени за настоящия
казус.
Счита, че за да изпълни задължението си за информиране на
потребителя, кредиторът е достатъчно да посочи в договора ГПР в проценти и
общата дължима по договора сума - сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита за потребителя (§ 1, т. 2 от ДР на ЗПК), без да е
необходимо да бъдат сочени конкретните компоненти. Това посочване било
достатъчно, за да гарантира информираността на потребителя за това колко
ще заплати за услугата през срока на действие на договора и възможността да
извърши преценка на цената.
Сочи, че преценката на възможността за въвеждане в заблуждение
законодателят изисква да се направи спрямо средния потребител (чл. 68г, ал.
1 и чл. 68д, ал. 1 ЗЗП), който е сравнително добре информиран и сравнително
наблюдателен и предпазлив, като отчита обществените, културни и
лингвистични фактори, които се тълкуват от Съда на Европейския съюз. В
тази връзка твърди, че именно към средния потребител ответното дружество е
3
насочило своите усилия, като предоставя изчерпателна информация за своите
продукти и за начина на кандидатстване по общодостъпните канали.
За неоснователни счита твърденията на ищцата, че уговореното
възнаграждението по предоставените допълнителни услуги е следвало да
бъде включено в размера на ГПР, като невключването му представлявало
нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и водело до заблуждение на
потребителя за действителния размер на ГПР. В тази връзка излага, че в ОУ
към договора изрично е посочено, че изборът и закупуването на
допълнителни услуги не е задължително условие за получаване на кредита.
Допълнителните услуги, уговорени между страните по договора за кредит,
представлявали услуги, предлагани само от конкретния кредитор и не
следвало възнаграждението им да се включва при изчисляване на ГПР,
именно защото би въвело в заблуждение потребителя относно разхода по
кредита. Всеки кредитор предлагал различни преференции, опции и услуги на
клиентите си и те не са включени в ГПР по същите съображения. В обхвата на
общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на
ГПР, попадали разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато
получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за
сключването на договора за кредит, какъвто настоящият случай не е. Тоест
дължимото по процесиите допълнителни услуги възнаграждение се дължало
от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, при
което не представлявало разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК, т.е. възнаграждението за закупени допълнителни услуги не
следвало да бъде включвано в изчисляването на ГПР. Цитира съдебна
практика. Счита, че дори да се приеме за вярно, че размерът на ГПР е по-
висок от допустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то последицата от това е
недължимост на сумите, с които се надвишава размерът, посочен в ал. 4 на
същия член, но не и недействителност на целия договор за кредит.
За неоснователни счита твърденията в исковата молба, че е нарушено
правилото на чл. 10а. ал.2 от ЗПК. Съгласно клаузата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК,
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. В конкретния случай
възнаграждението за избрани и закупени незадължителни допълнителни
услуги не би могло да бъде отнесено към тази хипотеза. Сочи, че
възнаграждението, което се дължало за поискания и закупения от ищцата
4
пакет от допълнителни услуги не можело да се възприеме като такса за
дейност, свързана с усвояването и управлението на кредита. Допълнителните
услуги, които кредиторът е предоставил на ищцата, давали възможности на
ищцата да извършва едностранна промяна на погасителния план по кредита
си, а не представлявали възнаграждение за кредитора за извършени
неизбежни административни действия по кредита. Със закупуването на
допълнителна услуга „Фаст" ищцата си гарантирала приоритетното
разглеждане и отпускане на поискания кредит, т.е гарантирала си е
получаването на бързо крайно становище по искането за кредит и е получил
такова. Тази услуга не представлявала такса за усвояване или за управление
на кредита, а била предоставена по избор на ищцата и последната се е
възползвала от нея.
Излага, че кредитът е предсрочно погасен на 16.08.2022 г. чрез
извършено вътрешно рефинансиране на заема с отпуснатите на ищцата от
ответното дружество по Договор за кредит № 40011452791 парични средства.
Общо платената сума по кредита е в размер на 312.81 лева, с която сума били
погасени следните задължения: 200 лева главница, 19,43 лева договорна
лихва, 92,18 лева възнаграждение за допълнителни услуги и 1,20 лева лихва
за просрочие.
Претендира разноски.
Доказателствена тежест:
На основание чл.146, ал.1, т.5, вр. ал.2 ГПК съдът следва да укаже на
страните, че съгласно чл.153 и чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да
установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения,
както и връзките между тези факти.
Безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е, че ищцата е
сключила с ответника Договор за паричен заем № 40009116352 за сумата от
200, че ищцата е получила заемната сума, че задълженията по процесния
договор за изплатени от ищцата.
В тежест на ищцата е при условията на пълно и главно доказване да
установи по делото наличието на сочените основания за нищожност на
отделните клаузи от договора за кредит, както и заплащането на сочената от
нея сума на ответника, а в тежест на ответника е да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на основание за задържане на сумата, в
5
т.ч. наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
договор за кредит.
На основание чл.140, ал.3 ГПК, следва да се напътят страните към
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
СЪДЪТ счита, че изготвеният по делото проекто-доклад, ведно с
направените днес допълнения, ще следва да бъде обявен за окончателен,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА изготвения в предходното с.з. проекто-доклад, ведно с
направените днес допълнения, за окончателен доклад по делото.
Настоящия съдебен състав намира, че представените с молба с вх. №
7714/30.03.2023 г. писмени документи са допустими и относими, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с молба
с вх. № 7714/30.03.2023 г. писмени документи, а именно извлечение по сметка
към договор за потребителски кредит№ 40009116352/28.03.2023 г.
СЪДЪТ докладва депозирано заключение от в.л. М. Л. с вх. №
9302/19.04.2023 г.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВЕЩОТО
ЛИЦЕ ПО ДОПУСНАТАТА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
М. М. Л. – на 46 години, българка, българска гражданка, неомъжена,
неосъждана, без родство със страните по делото.
Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.
В.Л. Л.: Известна ми е наказателната отговорност, която нося.
Поддържам изцяло изготвеното от мен писмено заключение.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
6
ПРИЕМА заключението на изготвената от вещото лице М. М. Л.
съдебно-счетоводна експертиза.
На вещото лице М. М. Л. да се изплати възнаграждение в размер на 150
лв., съгласно представената справка-декларация, от които 100 лв. по внесения
депозит, а остатъкът от 50 лв. да се внесе от ищцовата страна в едноседмичен
срок от днес, в противен случай вещото лице ще бъде снабдено с
изпълнителен лист.
По молбата с вх. № 7844/31.03.2023 г.от адв. Д. М., пълномощник на
ищцата, с която на основание чл. 214 от ГПК прави изменение на исковата
претенция от 50,00 лева на 92,18 лева или увеличаване на исковата претенция
с 42,18 лв., съдът счита, че същата е основателна.
Водим от горното и на основание чл. 214 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА изменение на исковата претенция по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД
чрез нейното увеличение от 50,00 лева на 92,18 лева или увеличаване на с
42,18 лева.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключени.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законоустановения
срок.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 10:15часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
7