Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 351 /13.08.
Година 2020 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд
IV – ти наказателен състав
На двадесет и трети юни Година
2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар: Наташа Динева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00556 по описа за 2020
година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С наказателно постановление №20-1158-000196
от 14.02.2020 г., изд. от Началник сектор “ПП” при ОД на МВР - Перник, на
основание чл. 53 от ЗАНН,
във вр. с чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на Ч.В.Б. с ЕГН ********** са наложени административни
наказания: глоба 800 лева и 3 месеца лишаване от право да управлява МПС, за
това, че на 18.03.2019 г., в 13.42 часа, в гр. Перник, кв. „Бела вода“, движейки
се по път I-6 в посока гр.
Радомир, като водач на МПС – л.а. “Фолксваген Бора ”, с рег. №*** при разрешена
максимална скорост на движение 50 км/ч., валидна за населено място, се движил със
116 км/ч., като скоростта е установена и заснета с преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0 – нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от Ч.Б., с която моли за отмяна на наказателното
постановление, като издадено при допуснати съществени нарушения на процесуални
правила. Релевира и възражение, че административонаказателното
производство е образувано след изтичане на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
В съдебното производство жалбоподателят
не е участвал лично, не е участвал и пълномощникът му – адв.
В.Б..
Въззиваемата страна, в съпроводителното писмо
към преписката, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.
За съдебно заседание – редовно призована, не е изпратила представител.
Пернишкият районен
съд, след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14 и
чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 18.03.2019
г., около 13.40 часа, в гр. Перник, кв. „Бела вода“, по път I-6, в посока гр. Радомир, се движело МПС - л.а.
“Фолксваген Бора”, с рег. №*** В района на км.75 на посочения път, с преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0, насочена към приближаващия
трафик, се извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни
средства в стационарен режим чрез заснемане. Разрешената скорост на движение
била 50/км/ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. В 13.42 часа през обсега на преносимата
система за контрол на скоростта преминал и горепосоченият автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител
попълнил протокол, рег. №1158р-2309/27.03.2019г.
/приложение към чл.10, ал.1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата.
При обработка на
заснетите нарушения, въз основа на разпознатия
регистрационен номер на МПС, било установено, че след навлизане на
превозното средство в контролираната зоната е
измерена скорост на движение от 116 км/ч. .
След справка в ЦБД КАТ – МВР, извършена на 18.03.2019г.
от Д. З. – служител в сектор ПП при
ОДМВР – Перник, се установило, че превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението,
е собственост на ФЛ - Ч.В.Б. с ЕГН **********. Предвид стойността на превишението на скоростта и следващите се за нарушението
наказания, не била приложена съкратената процедура по чл.189, ал.4 от ЗДвП, а
производството продължило по общите правила.
До Б. била изпратена покана за явяване вв
сектор ПП – Перник във връзка с
образуваната административна преписка.
Поканата била връчена на жалбоподателя
на 30.12.2019г.
На същата дата жалбоподателят се явил в сектор ПП – ОДМВР
– Перник, където предоставил изисканата
от него информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП. В декларация от
30.12.2019г. посочил, че на 18.03.2019г., около
13.42 часа, лично е управлявал собствения си лек автомобил с рег. №***.
Въз основа на подписаната декларация и останалите материали
по преписката, на 03.01.2020г., в присъствието на нарушителя, свидетелят И.Г.И.
образувал административнонаказателно производство със съставяне на АУАН, бл.№0643548,
като приел, че Ч.Б. виновно е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй
като в населено място /гр. Перник, кв. „Бела вода“/, е превишил максимално
разрешената скорост от 50 км/ч., движейки се със 116 км/ч.. При предявяване на АУАН
Б. го подписал без възражения и приел връчения
му препис.
В срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН не упражнил правото си на допълнителни писмени възражения.
На 14.02.2020г.,
при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните по
преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по
чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, ангажирал административнонаказателна
отговорност на Ч. Б. за нарушение по чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
по несъмнен начин като взе
предвид показанията на свидетеля И.Г.И., както и приетите писмени доказателства: справка от централна база
данни – КАТ, разпечатка от показанията на техническото средство – снимка №11743D0/0071976, протокол за използване
на АТСС, рег.№1158р-2179/22.03.2019г. и снимка за разположението на уреда, покана и декларация по чл.188 от ЗДвП от
30.12.2019г.,
свидетелство за
управление на МПС № *********, удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г. за вписване
на преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип ARH
CAM S1
в регистъра на одобрените за използване средства за измерване, приложение към
него, протокол от проверка №248-ИСИ/11.11.2017г. и №55-С-ИСИ/11.10.2018г.,
заповед №8121з-515/14.05.2018 на МВР, заповед №
313д-461/12.03.2018г. на директор ОДМВР – Перник за определяне
на служители от ОДМВР – Перник за работа с АТСС,
протокол, рег. № 1158р-1894/22.03.2018 г..
Въз основа на установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, разгледана по същество се явява и основателна..
Жалбоподателят е привлечен към
административнонаказателна отговорност за това, че в посочените дата и час, в
съответния пътен участък, е управлявал автомобила си с превишена скорост, тъй
като с преносима система за контрол на
скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации,
тип АRH САМ S1, №11743d0, скоростта му на движение е
фиксирана на 116 км/ч.. В
декларация по реда на чл.188 ЗДвП Ч. Б.
е декларирал, че на визираните дата и час лично е управлявал превозното
средство, поради което фактите, на които се основава вмененото му нарушение не
се оспорват.
По
делото е безспорно доказано, че процесното нарушение
е установено и заснето с автоматизирано техническо средство/система преносима система за контрол
на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации,
тип АRH САМ S1,
с
№11743d0. Съгласно §6, т.65 /нова, ДВ
бр.19/2015г./, "автоматизирани технически
средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес“.
Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е
установено и заснето процесното нарушение е мобилно
многофункционално устройство за контрол
на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации.
Същото е одобрен тип средство за
измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение
№17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027г. Този документ, както
и приетите протокол от проверка №248-ИСИ/11.11.2017г. и №55-С-ИСИ/11.10.2018г. на БИМ удостоверяват, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС
с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 е вписана в регистъра на одобрените за използване
средства за измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните
изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което е установено и
заснето процесното нарушение на датата, визирана в акта
и наказателното постановление, е било технически изправно и годно да бъде
използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл.165,
ал.2, т.7 от ЗДвП, чл. 4 и чл.5 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Същевременно,
използването на мобилното АТСС на съответното място
за контрол е удостоверено с протокол
/приложение към чл.10, ал.1 от наредбата/, съставен и подписан от обслужващия
го полицейски служител – И. И., който видно от приетите писмени доказателства е
преминал обучение за работа с със стационарна преносима система за контрол на
скоростта /СПУКС/, модел ARН CAM S1 и е включен в списъка на служителите от ОДМВР – Перник, определени със заповед
№313з-461/12.03.2018г. на директор ОД МВР – Перник да осъществяват дейностите по заснемане на
нарушения на правилата за движение по пътищата със СПУКС и TFR 1 –
М, последващ
преглед, валидизиране и генериране на ЕФ
в АИС „АНД“.
В попълнения протокол за използване на мобилното АТСС на процесната дата в посочения пътен участък изчерпателно са
посочени релевантните обстоятелства – идентификационен номер на използваното
АТСС, точното място на контрол, въведения за него скоростен режим, режим на измерване, посока на задействане, началото и края
на работната смяна и броя на установените нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със
съдържанието на акта и постановлението, позволяват формиране на еднозначен
извод, че протокола е относим към описаното в тях нарушение.
Означените място на използване на техническото средство – гр. Перник, кв. „Бела
вода“ път I-6, км.75, времето на работа с него, посоката на
движение на контролираните превозни средства – София - Радомир, установеният
скоростен режим, дават основание да се приеме еднозначно, че на посочените в акта
и постановлението място, дата и час чрез техническото средство е установено
нарушение при управление на визираното МПС, изразило се в превишаване на
допустимата скорост от 50 км/ч. валидна за населено място, съгласно чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
Безспорно
е идентифицирано и превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението, както и измерената скорост на движението му при осъществявания
контрол. Относимо доказателствено средство в тази
насока представлява приложената снимка
№11743D0/0071976, в която са означени
дата и час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на данните в
протокола, акта и н.п./, както и скорост на движение на заснетото превозно
средство, и разстоянието на измерване. Направения запис на нарушението и
снимковото му визуализиране е доказателствено средство по чл.189, ал.15 от ЗДвП
за установеното нарушение, за което е издадено
процесното наказателно постановление. На
снимковия материал се наблюдава именно автомобила визиран в акта и наказателното
постановление, заснет при приближаващ трафик, съответен на движението на
превозното средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия скорост е
регистрирало АТСС е изключено.
Въз основа на изложеното, съдебният състав
приема, че обсъдените доказателствени материали удостоверяват с необходимата
достоверност, че отразените в съдържанието на акта и наказателното
постановление обстоятелства относно съответната пътна структура и скоростен
режим, измерената скорост на движение и превозното средство, при управлението
на което е извършено нарушението, съответстват на действителното положение,
интерпретирани са обективно и са оценени правилно в съответствие с материалния
закон, а оттук - че квалифицирането на нарушението съответства на изложените
факти и е извършено законосъобразно. Установените факти реализират състава на
чл. 21, ал.1 от ЗДвП, която норма забранява превишаване на скорост от 50 км/ ч.
за населено място, предвид категорията на превозното средство.
Въпреки тези изводи, при проверката за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление съдебният състав констатира основание, обосноваващо безусловна отмяна на обжалвания акт като
издаден в нарушение на закона.
Съображенията са следните:
Основателно
е възражението, че административнонаказателното производство към датата на
образуването му със съставения АУАН №0643548/03.01.2020г. е било недопустимо,
тъй като към тази дата е изтекъл по-краткия от алтернативно предвидените в
чл.34, ал.1 от ЗАНН давностни срокове – три месеца от
откриване на нарушителя.
В конкретния случай, нарушителят
е установен на 18.03.2019г., когато при
преглед на заснетите с използваното на същата дата АТСС нарушения, въз основа
на разпознатия регистрационен номер на МПС, служител в сектор ПП при ОДМВР – Перник
е направил справка за собственост на л.а „Фолксваген Бора“ с рег.№*** в ЦБД –
КАТ. Видно от приетата като писмено
доказателство справка, именно на тази дата е установено, че собственик на моторното превозно средство, при управлението
на което е установено превишаване на допустимата скорост за движение
в населено място, е жалбоподателят Ч.В.Б.. На тази дата нарушителят е открит и именно
тя е меродавна при преценка допустимостта на административнонаказателното производството
от гледна точка срока по чл.34 ЗАНН за образуването на такова срещу него за установеното
административно нарушение.
Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП не налага друг извод. Принципното положение залегнало в нея е, че
собственикът на превозното средство отговаря за извършеното с него нарушение.
Същият е нарушител по презумпция, освен ако упражни предвидената възможност по чл.188, ал.1, предл.2 от ЗДвП да отклони административнонаказателната отговорност от себе си като
посочи лицето, което действително е управлявало МПС по време на извършване
на нарушението, с подаване на нарочна декларация. Това действие е право, не задължение на
собственика на автомобила, още повече, че в нея собственикът може да посочи себе си като извършител на нарушението, както се е
случило и в настоящия казус. При посочване на друго лице като извършител на
нарушението, само в този случай датата на декларирането на това обстоятелство
ще обуслови началото на 3-месечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като тогава
неизвестният за контролните органи действителен
извършил ще бъде открит.
Във всички случаи обаче,
подаването на декларация по чл.188 ЗДвП,
което както се посочи е право, не задължение на собственика, не е факт, релевантен за самото образуванте на административнонаказателно производство, доколокото
нормата на чл.188 ал.1
от ЗДвП
предвижда възможност да не се
налага наказание на собственика на автомобила, а не да не
се образува производство срещу него. След като
собственикът е установен, възможността за подаване на декларация с информация
по чл.188 ЗДвП не е основание за отлагане започването на производство по
реализиране на отговорността му в качеството на собственик на МПС, с което е
извършено нарушението. Подадената декларация, в която декларира лично управление
на автомобила към датата на нарушението, ще има характер на признание за извършването на същото и ще има значение за доказването му, а при посочване на друго
лице, в чието владение се е намирал автомобила, би послужила като основание за
прекратяване на преписката на основание чл.54, предл.2
от ЗАНН. В случай, че контролният орган е предпочел събиране на информация по чл.188 от ЗДвП в
насока категорично установяване на действителния извършил на нарушението преди
образуване на административнонаказателното производство, то тези действия
следва да са предприети своевременно, в рамките на тримесечния срок от
откриване на презумптивния
нарушител /собственика/, за да е възможно законосъобразно реализиране на отговорността му в случай на
лично управление на превозното средство.
В конкретния казус, въз основа на
наличния служебен достъп до
база данни, съдържаща информация за собствениците на всеки автомобил
по установен регистрационен номер, контролните органи, оправомощени да издават АУАН по ЗДвП своевременно са установили Б. като собственик, но не са предприели действия
за привличането му към отговорност за установеното нарушение цели девет месеца
- до връчването на същия на покана за явяване в СПП – Перник на 30.12.2019г.
При това положение, съпоставяйки
датата на установяване на собственика –
18.03.2019г., с датата на съставяне на акта – 03.01.2020г., е безспорно, че към
момента на образуване на производството тримесечният срок от откриване на
нарушителя е изтекъл. Този обективен факт има за последица невъзможност за
образуване на административнонаказателно производство срещу жалбоподателя като
погасява възможността законосъобразно да бъде реализирана отговорността му за безспорно
установеното административно нарушение. Както вече се
посочи, датата на подписване на
декларацията по чл.188 ЗДвП би била меродавна за началото на този срок, само
ако в нея е било посочено друго лице, в чието владение автомобилът се е намирал
по време на извършване на нарушението и ще е релевантна спрямо това лице.
Изложеното
обосновава
незаконосъобразност на започналото срещу правонарушителя производство и
представлява абсолютно основание за отмяна на обжалвания административен акт.
Предвид този извод, съдът не обсъжда
останалите възражения в жалбата в насока незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Въпреки упълномощаването на
адвокат от страна на жалбоподателя за процесуално представителство в производството, по делото няма доказателства да е направил разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение и такива не се претендират.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1158-000196 от 14.02.2020 г., изд. от Началник сектор “ПП” при ОД на МВР
- Перник, с което на основание чл. 53 от ЗАНН,
във вр. с чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на Ч.В.Б. с ЕГН **********, с адрес ***, са
наложени административни наказания: глоба 800 /осемстотин/ лева и 3 /три/ месеца
лишаване от право да управлява МПС за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ