Р Е Ш Е Н И Е
№ 162
гр.Габрово, 15.11.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на девети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
при секретаря Радина Церовска и в присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от съдия РАЧЕВ адм. д. № 260 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 186, ал.4 от
Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/. Образувано е по жалба с вх. №
1668/24.09.2021г. по описа на Административен съд – гр. Габрово на „****, чрез
управителя на дружеството Г.В.Н. срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка /ЗППАМ/ № 11117/09.09.2021г. издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново в Централно управление на НАП
/Национална агенция за приходите/. Със Заповедта на основание чл. 186, ал.1,
т.1, б. „а“ от ЗДДС е наложена ПАМ запечатване на търговски обект, стопанисван
от дружеството жалбоподател и е забранен достъпа до обекта за срок от 14 дни на
основание чл. 187, ал.1 от ЗДДС.
Основните
доводи в жалбата се свеждат до твърдения за липсата на мотиви, относно продължителността
на наложената принудителна административна мярка, заповедта била в колизия с
преследваната от закона цел и с принципа за съразмерност, уреден в чл.6 от АПК.
Иска се отмяна на заповедта. В проведено съдебно заседание, дружеството се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа
жалбата, претендира заплащане на разноски.
Ответникът - Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Велико Търново в ЦУ на НАП, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител оспорва жалбата. Излага доводи, обосноваващи законосъобразност на
обжалваната заповед. Претендира –заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът за да се произнесе, съобрази
следното.
На 2.09.2021г. е извършена проверка в
търговски обект „баничарница“, находящ се в ***, от двама служители на НАП, ГД
„Фискален контрол“. Същите са извършили контролна покупка на 138 гр. локумки
(четири броя) на обща стойност 2,21 лева. Заплатили са стойността на покупката,
като за извършеното плащане не е издадена касова бележка, така както изисква
чл. 25, ал.4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин /Наредба Н-18/ и чл.118, ал.1 от ЗДДС. Тази фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателства и в частност от съставения
от инспекторите Протокол за извършена проверка /л.8-9/. С оглед нормата на чл.
50, ал.1 от ДОПК придаваща доказателствена сила на протокола относно извършените
действия и изявления и установените факти и обстоятелства, описани в същия,
съдът приема за установено, че за извършената контролна покупка фискална касова
бележка не е издадена.
Съгласно чл. 186, ал.
1, т. 1 б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Следователно условието, което поставя цитираната правна
норма, послужила като основание за налагане на процесната принудителна
административна мярка, е търговецът да е допуснал нарушение на установения
законов ред или начин за документиране на извършена продажба, свързано с
неиздаване на съответен документ за продажба, което представлява
административно нарушение на чл. 118, ал.
1 ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. В случая са налице формалните
предпоставки за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186 ЗДДС.
Въпреки това процесната заповед следва
да бъде отменена по следните съображения.
В конкретната заповед за налагане на ПАМ
се съдържат фактическите основания, представляващи материални предпоставки за
налагане на мярката. Но видно от страница 3 от заповедта /л.6/, там където е
необходимо да се изложат конкретни мотиви, обосноваващи продължителността на
ограничението, такива конкретни мотиви липсват. Изписани са общи фрази, които
важат по принцип, но същите не са съобразени ни най-малко с конкретиката на
процесния случай. Тежестта на нарушението не е дефинирана. Тя би могла да бъде
определена при съотнасяне на стойността на неотчетената покупка към реализирания
оборот от деня и съотнасяне към дневните
обороти от предните дни; съобразяване на броя обслужени клиенти, на вида и
характера на търговската дейност; изследване на фактическата и регистрираната
касова наличност и др. Всичко това не е извършено в заповедта предмет на
съдебен контрол.
Настоящият състав намира, че следва да
бъде отбелязано следното контролната покупка за която не е издадена касова
бележка е на стойност 2,21 лева. Освен, че сама по себе си тази стойност е
незначителна, отнесена към реализирания дневен оборот до момента на проверката –
328,30 лева, тя представлява 0,67 % от този оборот и е пренебрежимо малка част
от него. Ако се анализира съответствието на фактическата и регистрираната
касова наличност се стига до извода, че дружеството е спазвало стриктно
изискванията на Наредба Н-18 налице са извършени операции „служебно въведени“ и
„служебно изведени“. Видно от КЛЕН-а в деня на проверката, до момента на
извършването ѝ са обслужени 34 клиента. Разлика между фактическата и
регистрираната наличност, която е само 0,50 лева сочи, че до момента на
проверката всички продажби са стриктно отразявани.
Неясно е как е дозирана превенцията с
конкретния срок на мярката. Неопределена е евентуалната възможност за
извършване на нови нарушения, не е коментиран факта, че това е първо нарушение
от този вид осъществено от дружеството. Соченото друго нарушение за което
дружеството е било предупредено, от една страна е останало недоказано в
настоящото производство, а само се твърди че има такова, от друга страна е от
друг вид и от трета – ставало дума за липса на наименование на закупената стока
в издадените касови бележки, което е отстранено с изписването към настоящия
момент на думата „закуски“, което не води до някаква практическа полза.
Липсата на мотиви относно срока на мярката,
при наличие на материалните предпоставки на ПАМ, е винаги опорочаваща административния акт, тъй като тази липса препятства
преценката за съразмерност по чл. 6 АПК,
а в хипотезата на чл. 6, ал. 5 АПК, когато вредите са несъизмерими с преследваната цел, органът по
приходите следва да се въздържи от издаване на утежняващия административен акт.
В настоящия случай несъмнено наложената
мярка е несъразмерна на допуснатото нарушение.
В този смисъл са Решение № 10792 от
27.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3469/2021 г., VIII о., Решение № 5232 от
23.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11916/2020 г., VIII о., Решение № 5087 от
21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12238/2020 г., VІІІ о. и редица други.
По изложените съображения, оспорената
заповед следва да бъде отменена.
При този изход на делото, претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателна и следва да бъде
уважена в размер 350.- лева – внесена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното и на основание
чл.172, ал.2, предл. „второ“, от АПК, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 11117/09.09.2021г. издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Централно управление на
Национална агенция за приходите.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „*** чрез управителя на дружеството Г.В.Н., сумата 350.- /триста и петдесет/ лева, деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез Административен съд Габрово пред Върховен административен съд.
Препис от настоящото да се изпрати на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: