РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Карлово, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. П. Гражданско дело №
20235320102022 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 150 от СК.
Ищцата Г. П. Й. с ЕГН ********** от град С., община С., област П.,
ул. „Х.М.“ № 4 в качеството й на майка и законен представител на
малолетното дете Д. Д. Р. с ЕГН ********** твърди, че ответникът Д. И. Р. е
баща на малолетното дете Д. Д. Р., родена на *** г.
С влязло в сила решение № 144 от 27.08.2021 г., постановено по гр.
дело № 431/2021 г. на Карловски районен съд, на основание чл. 150 от
Семейния кодекс била изменена дължимата от страна на ответника издръжка
за малолетната им дъщеря на 220 лева месечно, считано от датата на подаване
на исковата молба - 22.03.2021 г., до настъпване на законно основание за
нейното изменение или прекратяване. От присъждането на този размер
издръжка изминали повече от две години. През този период от време
инфлационните процеси и ръста на цените довели до нарастване на
издръжката на живот в страната. Отделно от това се увеличили и нуждите на
детето, свързани с нейното отглеждане и образование. Основното перо в
разходите за Д. било свързано с нейното здравословно състояние и усилията,
които полагали за подобряване на способността й да се движи и да развива
двигателни умения. Видно от представеното с исковата молба експертно
решение на ТЕЛК № *** г. било, че Д. има заболяване - *** Поради тази
причина майката била неин личен асистент, за което получавала
възнаграждението, показано на представеното удостоверение с изх. № С-
5535/01.11.2023 г. Здравословното състояние на Д. налагало периодично да й
бъдат правени операции на долните крайници. Това щяло да продължи докато
тя расте. В противен случай детето щяло да бъде напълно обездвижено.
1
Представя два броя епикризи от болница „М.“, от които било видно, че през
настоящата 2023 г. на Д. били направени поредните две операции. За
престоите в болницата се наложило да платят такса от по 30 лева на ден за
майката като неин придружител. При първия престой в болницата, майката
платила 180 лева, а при втория – 90 лева. След операциите трябвало да купят
два комплекта шини за долните крайници на детето: едните по 120 лева всяка,
или общо 240 лева за комплекта, а другите по 100 лева всяка или общо – 200
лева за комплекта. Т.е. само за тези шини платили общо 420 лева.
По препоръка на лекуващите лекари, Д. на практика била постоянно
с процедури физиотерапия. На всеки три месеца тя правела интензивен курс
за 10 дни по 63.00 лева на ден, или общо – 630 лева. През останалото време тя
правела по две процедури седмично, всяка на стойност от 40 лева, или 320
лева на месец. Установили, че рисуването се отразява много добре на Д. -
помагало й да запази и развие способностите на ръцете. Наред с това Д.
пожелала да й купят шевна машина, на която тя много бързо се научила да
шие. Оказало се, че рисуването и шиенето влияят изключително благотворно
на психическото и емоционално състояние на детето. Затова я записали на
уроци по рисуване, които тя посещавала с голямо желание веднъж седмично
и заради контактите й с другите деца. За тези уроци майката плащала по 5
лева или общо 20 лева на месец. През лятото водели Д. на плуване – три пъти
в седмицата, за което плащали по 7 лева на тренировка, или общо – 84 лева на
месец. Майката купила лаптоп за Д. на стойност 660 лева и благодарение на
него тя успявала да се подготвя по-добре за училище и да усвоява учебния
материал. Интернет-услугата била на стойност 25 лева на месец. Майката
купила и мобилен телефон, който зареждала с предплатени сума на стойност
10 лева, и то рядко, защото така излизало по-евтино. Най-вече заради
здравословното състояние на Д. се налагало да майката да поддържа в
изправност личен автомобил. С него я карала до П. при постъпване в болница,
както и при контролните прегледи, които препоръчвали. Тъй като Д. била
трудно подвижна се налагало всеки учебен ден да я кара с автомобила си до
училище и обратно вкъщи. Когато имали някакво училищно мероприятие или
събиране с деца, също я карала с автомобила до съответно място. Заради
нейната ограничена подвижност майката се стараела да й осигурява
пълноценна и качествена, но и по-ниско калорична храна. За съжаление това
струвало скъпо. От няколко месеца поради липсата на средства отлагала
воденето на Д. на преглед при офталмолог. Сегашният диоптър на очилата й
вече не бил подходящ, налагало се да ги сменят. Това обаче било свързано с
още един значителен за майката разход от порядъка на около 200-250 лева,
който понастоящем не можела да си позволи. През зимните месеци вкъщи се
отоплявали на дърва и ток. В по-топлите дни включвали климатик, а дървата
пазели за студените периоди. Наред с всички описани по-горе специфични
разходи, купувала на Д. обичайните за всяко дете дрехи, обувки, учебни
помагала. Заради големите разходи, свързани с грижите по Д. се налагало да
разчита на помощ от майка си - както финансова, така и за непосредственото
обгрижване на детето. Освен дължимата издръжка съгласно решението по гр.
дело № 431/2021 г. на КрлРС, която била в размер на 220 лева, ответникът не
предоставял никакви други средства за детето. Той никога не се интересувал
от здравословното й състояние и от това какви са нейните нужди. От него
майката не получавала никаква подкрепа.
2
МОЛИ съда да постанови решение, с което измени издръжката,
постановена с решение № 144 от 27.08.2021 г. по гр. дело № 431/2021 г. по
описа на КрлРС, влязло в законна сила, като я увеличи от 220 лева месечно на
400 лева месечно, платима до 5-то число за текущия месец, считано от
предявяване на иска – 30.10.2023 г. до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска от падежа й до окончателното плащане. Претендира за
разноските по делото.
Ответникът Д. И. Р. с ЕГН ********** от село А., община С., област
П., ул. *** оспорва иска по размер.
Признава, че факта, че е баща на детето Д., че с решение №
144/27.08.2021 г. постановено по гр. д. № 431/2021 г. на КрлРС на основание
чл. 150 от СК била изменена дължимата издръжка, която плащал на
малолетното си дете, като същата била повишена на 220.00 лева месечно.
Оттогава до днес плащал дължимата издръжка, независимо, че и до днес бил
безработен и нямам никакъв доход, както и собственост. Наясно бил с
физическото състояние на детето си и винаги когато имал възможност,
помагал. От представените в производството документи било видно, че
ищцата получава сума над 1000.00 лева, конкретно 1130.00 лева месечно.
Същата получавала детски, предвид състоянието на детето били предвидени
безплатни прегледи, безплатен транспорт и физиотерапия, която не се
заплащали от майката. Факт било, че тя живеела със своята майка, не плащала
за ток и вода, като за домакинството се грижела нейната майка. Ответникът
имал и друго малолетно дете, К., роден на *** г. Живеел на семейни начала с
Н. И.а и се грижел до колкото му е възможно за семейството си. Липсата на
постоянна работа правело невъзможно да изхранва сегашното си семейство и
да плаща издръжка, особено в поискания от ищцата размер. Въпреки
трудностите, които имал и липсата на постоянна работа, счита, че в
настоящия момент издръжка в размер на 250.00 лева била резонна и
справедлива. Така общата издръжка на детето ни Д. щяла да бъде в размер на
500.00 лева, тъй като отглеждането и издръжката на детето било споделено.
От 1 януари 2024 година минималната работна заплата за страната се
увеличавала от 780 лева на 933 лева. Това, естествено се отразило и върху
размера на издръжка за дете за 2024 година. Минимална издръжка за дете
2024 година се равнява на ¼ от минималната работна заплата 2024 година за
страната, т.е. минимална издръжка на дете през 2024 година щяла да бъде
233.25 лева. Предлаганата от ответника издръжка в случая се явява по-висока
от минималната, която била 233.25 лева.
МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска за размера
над 250 лева като неоснователен.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от приетите като доказателство
удостоверение за раждане и гр. дело № 431/2021 г. по описа на КрлРС, че
ищцата и ответникът са баща и дъщеря, и с решение по горното дело
ответникът е бил осъден да плаща на Д. месечна издръжка в размер на 220.00
лева, считано от 22.03.2021 г. до настъпване на законоустановена причина за
изменение или прекратяване. Решенето на съда е влязло в законна сила на
3
02.10.2021 г. От началния момент, от който е определена предходната
издръжка до предявяване на настоящия иск за изминали повече от две години
и половина. С експертно решение на ТЕЛК № *** г. по повод
преосвидетелстване, на Д. са определени 100% вид и степен на увреждане с
чужда помощ, предвид установени заболявания – ***. Представени са, във
връзка със състоянието на Д., амбулаторен лист от проведен преглед и два
броя епикризи за претърпени оперативни процедура на таза и долен крайник –
едната с голям обем на сложност, втората – със среден обем на сложност. От
представеното удостоверение за доходите на майката се установява, че
същата получава брутно трудово възнаграждение (БТВ) в размер на 1099.62
лева средно месечно, изчислено на база 11 месеца през периода от м.
октомври 2022 г. до м. септември 2023 г. (за един месец майката е била с
прекъснати трудовоправни отношения). През последните месеци БТВ на
майката е определено в размер на 1130.47 лева. Представена е квитанция за
платена сума в размер на 90.00 лева в полза на болницата, в която Д. е
лекувана. От представената служебна бележка се установява, че Д. е ученичка
в *** г. в НУ „Н.П.“ – град С., посещава редовно учени занятия, няма
неизвинени отсъствия. По делото са представени фактура и фискални бонове
за закупени помощи средства - платформи за триколесен велосипед, ортези и
стъкла за очила. Не се спори и се установява от представеното удостоверение
за раждане, че ответникът има друго малолетно дете, за което полага грижи –
К., роден на *** г., понастоящем ***. От представения социален доклад се
установява, че от началото на месец февруари, личен асистент на Д. е нейната
баба по майчина линия.
Във връзка с твърденията на ищцата съдът е изслушал свидетел. В
показанията си св. Й., баба на ищцата по майчина линия, сочи, че живее в
един дом с дъщеря си и внучката си. Детето има специфични здравословни
потребности, направени били близо 12 операции, поради които се нуждаело
от постоянна физиотерапия. Първите десет дни след операцията плащали по
65.00 лева на ден за физиотерапия, а останалите дни по 40.00 лева на ден.
След всяка операция ходели на физиотерапия ежедневно, докато детето
проходи. През 2023 г. Д. била през цялото лято на физиотерапия, общо
платили около 5 000 лева, от които 1 200 лева им били предоставени от
инициативата „Б.К.“, останалите събрали от приятели и съученици на дъщеря
й. На краката на детето били поставени шини, които сменили за последен път
през 2023 г. Шините били 4 броя, сменяли се след изхабяване и стрували
около 140.00 лева на брой. Преди 2023 г. шините дълго време не били
сменяни поради липса на финансова възможност, а трябвало да се сменят
ежегодно поради растежа на детето. Дали е дошъл момента за смяна им
казвал специалистът, при който ходели на прегледи в П.. Прегледите били
безплатни, само шините се плащали. Едната хранителна добавка, която
купували на Д. струвала около 60.00 лева в Б., но понастоящем я поръчвали от
***, заради качеството и струвала около 91.00 лева, опаковката стигала за
един месец. Другата струвала около 50.00 лева за един месец. И двете
добавки – „Б.“ и „П.“ били за мозъка и изписани от лекар заради увеличени
вентрикули. Детето правело рехабилитация за подобряване на двигателната
система и вдигало тежести, през лятото ходело на плуване за няколко месеца,
за което плащали по 7.00 лева на посещение. Д. посещавала часове по
рисуване, за него плащали по 5.00 лева на час. През цялото лято ходела на
уроци по рисуване. Рисуването и плуването се отразявали много добре на
4
детето, много й харесвало, плуването развивало мускулите на краката и
ръцете й. Във връзка с развитието на фината моторика на ръцете й купили
таблет на стойност 50.00 лева и ръчна шевна машина за около 50.00 – 60.00
лева. Детето работело със шевната машина, концентрирало се, радвало се и се
убеждавало в способностите си, че може да прави нещо смислено. Купили й и
очила за около 200.00 лева, които Д. носела постоянно и се налагало да се
сменят през 2-3 години, защото се надрасквали. Купили на Д. колело, чиято
стойност била над 1000.00 лева, но те доплатили около 100.00 лева, защото
държавата им отпуснала средства. Купили нови педали на колелото за около
135.00 лева. Преди две години купили и проходилка, но свидетелката не
помнела колко струва. Майката на Д. я водела на училище, карала я до там с
колата, а после я качвала пеш по стълбите и коридорите. Имали автомобил и
имали много разходи по него, защото бил стар. Бащата на Д. не помагал чрез
труд, плащал си издръжката редовно откакто го осъди ли два пъти, но не
виждал детето от седем години. Детето тежало около 35 кг и майката трудно
я носела, защото я болели бъбреците и кръста. Бащата продавал джипове и
коли на черно, а жена му работела на черно като фризьорка, така знаела.
Знаела, че нямат фирма и си продават на черно. Бащата купувал един
автомобил и след това го продавал. Свидетелката доколкото можела,
помагала на дъщеря си финансово, но се наложило да й бъде направена
операция на щитовидната жлеза, била пенсионерка, но била принудена да
работи. Сега й предстояли две операции на очите, защото имала пердета.
Помагала с каквото може, гледала детето. Дъщеря й плащала битовите
разходи с парите, които получавала за детето. Два пъти пускали жалби срещу
Д. в прокуратурата и той си платил всички задължения за издръжка, сега си
плащал редовно. Ответникът имал ново семейство и друго дете. Д. не
притежавал имоти, но новата му жена притежавала, а той живеел при жена
си. Възнамерявали да направят опит за лечение на Д. в Т.. Свързали се с
преводачката на лекаря и им обещали да ги вземат с кола от П. за преглед от
Т. и след това евентуално да планират операция. Само посещението за
преглед щяло да струва около 1000.00 лева, нямали представа от цената на
операцията, но било наложително да я направят, защото дъщеря й не можела
да носи Д., болял я кръста. В хода на процеса майката на Д. започнала нова
работа и понастоящем получавала 1920 лева заплата.
Съдът постави въпрос на майката на Д. по реда на чл. 145 от ГПК и
същата посочи, че получава 550 лева детски надбавки, преди това получавала
сума за личен асистент.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Основателността на иска по член 150 от СК се предпоставя от
наличието на трайно съществено изменение на нуждите на издържания или
трайна съществена промяна на възможностите на задълженото лице.
Съгласно нормата на член 143 ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са
трудоспособни и дали имат имущество. Конкретният размер на дължимата
издръжка следва да бъде определен с оглед критериите, залегнали в член 142
ал. 1 от СК: в зависимост от нуждите на детето и възможностите на
5
родителите. Нуждите на детето се преценяват като се вземе предвид
възрастта, здравословно състояние, разходите за облекло и храна, както и
разходи по обучението му. В настоящия процес са въведени следните доводи
– увеличена възраст на детето във връзка с което са нараснали нуждите му,
специални нужди на детето с оглед здравословното му състояние и
свързаните с това разходи, както и с оглед съществено изменение в
икономическата обстановка в страната.
ОТНОСНО нуждите на детето:
Съдът намира, че в процеса се доказа изменение в нуждите на детето
във връзка с обичайния растеж през последните повече от две години
(изминали към датата на предявяване на иска). Понастоящем В. е на ***. По
делото са установени от писмените доказателства и неоспорените показания
на св. Й., ценени по реда на чл. 172 от ГПК, специфичните нужди на Д. във
връзка със здравословното й състояние. Установени са както съществените
разходи, които майката прави ежемесечно и ежегодно във връзка с лечението,
така и пълният обем физически грижи, които майката полага. Установено е,
че извън присъдената издръжка, бащата не участва нито с допълнителни
средства, нито с личен труд, с който да подпомага майката в отглеждането на
Д.. Свидетелката сочи, че ответникът не е виждал дъщеря си от около седем
години, т.е. от времето когато е била около четиригодишна, прекъснал е
връзката с нея и цялата тежест по отглеждането й се поема по майката, която
се стреми да задоволи всички нейни специфични нужди – физиотерапия след
операция, тренировки за фината моторика, водене на училище за да се намира
детето в социална среда и да се образова. Съдът кредитира показанията на
свидетелката изцяло като логични, житейски правдиви, съответни на
коментираните медицински документи и фискални бонове. Извън
специфичните нужди на Д., растежът винаги предопределя и повече средства
за издръжка за обичайните нужди. Фактите, че нуждите са се увеличили от
една страна са обичайните такива във връзка с растежа, от друга – във връзка
с изменената икономическа обстановка в страната, считано от първото
полугодие на 2022 г. (след влизане в сила на предходно определената
издръжка), при която се наблюдава значително увлечение в цената на стоки,
включително тези от първа необходимост във връзка с ръста на инфлацията,
който е над обичайния, сравнимо с предходни периоди. Тази тенденция не се
променя съществено през 2023 и настоящата години, въпреки периодите на
застой. Изложеното е достатъчно съдът да приеме, че искът е доказан по
своето основание.
ОТНОСНО възможностите на родителите:
В производството не са доказани промените, които са настъпили с
доходите на родителите през изминалите почти три години. В предходното
производство липсват данни за доходите на майката, а бащата и към онзи
момент е декларирал, че е безработен. Доходът на майката след влизане в
сила на предходното решение е установен за период за една година преди
предявяване на настоящия иск, считано от м. октомври 2022 г., така и
понастоящем – с гласните доказателства. Касае се за брутен доход в размер на
1920.00 лева към настоящия момент (нетния не е установен), както и
подпомагане в размер на 550.00 лева месечно по реда на чл. 8д от ЗСПД. За
ответника не са установени доходи получавани от трудово правоотношение
6
или търговска дейност, само в показанията на свидетеля на ищцата се
установява, че същият се занимава с продажба на коли (джипове), а
настоящата му партньорка работи като фризьор. Самият ответник сочи
единствено, че е безработен, без да посочва източниците на доходите си и в
какъв размер са, респективно – не сочи доказателства за тях.
Ответникът е мъж в работоспособна възраст – на ***** години,
баща на две деца, без данни за заболявания или пречки да бъде упражняван
труд. Същият се позовава на трайна безработица, без да установява опити да е
полагал труд, без да сочи и доказва някакъв източник на доходи, нито кой го
издържа, кой осигурява издръжката на детето му от сегашното му
съжителство. Установено е, че живее в жилище на партньорката си. Съдът
отчита ноторно известното обстоятелство, че на територията на община С. и
на община К. (град С. и град К. са на разстояние 5 км един от друг) не е
налице безработица, обратно – непрекъснато се търсят работници и
служители, т.е. обективни пречки да бъде полаган труд и да се реализират
доходи не са налични и не обясняват положението на трайна безработица,
сочена от ответника в отговора на исковата молба. Налице са данни, че
същият получава доходи от търговска дейност, които макар и да не са
документално установени, следва да се приемат около средните по данни на
НСИ. Средната работна заплата за ІV тримесечие на 2023 г. в частта търговия,
ремонт на автомобили и мотоциклети, на национално ниво е в размер на 1 881
лева, в частния сектор – в размер на 2 142 лева (в сравнение с обществения), а
за област П. – на заетите по трудово и служебно правоотношение – 1 886
лева. При установените факти - трудоспособна възраст и добро здравословно
състояние на ответника, които му дават възможност за гарантиране на
сигурна заетост и получаване на доходи от трудова дейност, както и при
ноторно известната нужда от работещи на територията на двете общини,
съдът приема, че има обективна възможност да реализира доходи и реализира
такива, като сам се е поставил в състояние на трайна безработица, по
известни само на него причини. При изследване на възможностите на едно
лице не се търсят единствено удостоверените доходи, получени по трудово
или служебно правоотношение, или от собствена търговска или стопанска
дейност, а съдът изследва за наличието на всякакви източници на доходи,
включително такива, получени чрез полагане на труд, без да са удостоверени
по някакъв начин или в натура. В случая са налице данни, че ответникът се
занимава с препродажба на автомобили, т.е. от една страна му е необходим
ресурс за придобиването им, а след това реализира и печалба от сделката. По
изложеното, съдът приема, че бащата реализира доходи около и над средните
за област П. – 2000 лева месечно по данни на НСИ (около средната стойност
между доходи, реализирани от наетите лица и доходи от търговска дейност на
за страната) и са налице обективни възможности да полага труд и по-големи
усилия за осигуряване издръжката на децата си.
Майката работи по трудово правоотношение и реализира доходи в
размер на 1920 лева за страната към настоящия момент, и е реализирала
доходи около 1100 лева месечно до 01.02.2024 г. предвид установеното и
безспорно обстоятелство, че същата е единственият родител, който полага
трайно физическите грижи по отглеждането на Д.. Предвид установеното
здравословно състояние на детето, съдът намира, че за майката липсва
7
обективна възможност да полага повече труд от този, който вече полага и да
реализира по-високи доходи. И двамата родители нямат разходи за наем,
делят средствата за издръжка на домакинствата си с друго лице – майката на
Д. със своята майка, а бащата – с жената, с която живее на семейни начала и
имат общо дете. Само бащата има задължение за издръжка на друго
ненавършило пълнолетие дете. Не са установени конкретни разходи на
родителите във връзка с влошено здравословно състояние.
През изминалия период от време е настъпила нормативна промяна в
размера на минималната работна заплата за страната и понастоящем
минималният възможен размер на издръжката възлиза считано от
01.01.2024 г. на 233.25 лева, при МРЗ от 933.00 лева.
При това положение съдът приема нарасналите нужди на Д. за
установени и доказани във връзка с трите обсъдени по-горе фактора –
здравословно състояние, обичаен растеж и икономическата обстановка в
страната.
Доходите на родителите се приемат за сходни, като съдът отчита
фактически полаганите грижи за Д. и нуждата от по-голям размер на средства
за здравето й. Майката е отглеждащия родител, разчита на помощта на своята
майка, и поема всички извънредни разходи, някои от които не е възможно да
се предвидят, поради което делът от общата издръжка на Д., който майката
трябва да поеме, следва да е значително по-нисък от дела, който съдът ще
определи за бащата.
Не се споделят доводите на ответника, че поради факта, че бабата по
майчина линия е личен асистент на Д., същата следва да отделя получените
средства за издръжката й. Асистентската подкрепа представлява
специализирана социална услуга по смисъла на чл. 93 от ЗСУ, за която се
заплаща на лица – асистенти. Липсва в ЗСУ изискване асистентът да е в
роднинска връзка с лицето, ползващо услугата, съгласно легалната
дефиниция, дадена в т. 22 от ДР на ЗСУ: „Асистент“ е лице, полагащо
почасови грижи в домашна среда за лица с трайни увреждания или лица в
надтрудоспособна възраст в невъзможност за самообслужване с цел
подкрепа за самообслужване, движение и придвижване, промяна и
поддържане на позицията на тялото, изпълнение на ежедневни и
домакински дейности и комуникация, като за положената грижа получава
възнаграждение.“ Касае се за получавано възнаграждение за положен труд от
асистента, за който няма изискване да е в родствена връзка с лицето,
ползващо услугата, а не за суми, които се отпускат на нуждаещо се лице. В
случай, че се приеме, че бабата по майчина линия е задължена да осигурява
средства на внучката си, то на същото основание биха били задължени и
родителите на ответника. Съдът взема предвид факта, че ответникът дори
инцидентно не полага грижи за дъщеря си, заявил е пред социалните
работници, че не желае да я вижда.
Като взе предвид конкретните нужди на детето, съдът счита, че са
необходими и възможни средства в размер на 700 лева месечно, от които
майката следва да заплаща сумата от 300 лева, а разликата да се поеме от
бащата. За да определи конкретния размер на увеличението, съдът взе
предвид, че с постановление Постановление № 212 на МС от 02.11.2023 г. за
определяне размера на линията на бедност за страната за 2024 г., е определен,
8
считано от 1 януари 2024 г. размер на линията на бедност за страната 526
лева. В случая родителите получават доходи, които позволяват за детето им
да бъдат отделяни средства значително над линията на бедност, отделно касае
се за дете със специални нужди. Предвид липсващия дял от полагани други
грижи от бащата, той е този който следва да отдели по-голям размер на
издръжка за Д., а размерът от 400 лева, който се явява разликата между
определената от съда обща издръжка, и частта, която поема бащата,
представлява 1/5 от доходите които съдът приема да са установени, т.е. за
бащата остават достатъчно средства да осигурява и припадащата му се част
от издръжката на другото си малолетно дете, за което не се твърди и
установява да има специални потребности, извън обичайните за възрастта му.
Поради изложеното искът следва да се уважи до пълния предявен
размер от 400 лева.
ОТНОСНО разноските:
Ищцата претендира разноски и такива се следват на основание чл.
78, ал.1 от ГПК, но разноски не са реализирани.
Ищцата претендира да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
за предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от ЗА. С оглед
уважаване на иска в пълния му предявен размер, следва да се осъди ответника
да заплати на адвокат Е. П. сумата от 500 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца съгласно
минималния размер по чл. 7 ал.1 т.6 от Наредба № 1 от 09.072004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия
адвокатски съвет.
На основание член 78 ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди
ответника да заплати държавна такса по сметка на КрлРС върху увеличената
издръжка в размер на 259.20 лева, изчислена като 4% върху увеличението за
36 месеца.
На основание член 242 ал.1 от ГПК, следва да се допусне
предварително изпълнение на решението, в частта му относно издръжката.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 от СК, размера на издръжката,
постановена с решение № 144 от 27.08.2021 г. по гр. дело № 431/2021 г. по
описа на КрлРС, която Д. И. Р. с ЕГН ********** от село А., община С.,
област П., ул. *** заплаща на малолетното си дете Д. Д. Р. с ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Г. П. Й. с ЕГН **********, двете
от град С., община С., област П., ул. „Х.М.“ ***, като я УВЕЛИЧАВА от
220.00 (двеста и двадесет) лева на 400.00 (четиристотин) лева месечно,
считано от подаване на исковата молба – 30.10.2023 г. до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска, считано от падежа на плащане до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата, Д. И.
Р. с ЕГН ********** от село А., община С., област П., ул. *** да заплати на
9
адвокат Е. Д. П. с персонален номер *******, АК П., служебен адрес: град К.,
община К., област П. , ул. „Д. С.“ № **, сумата от 500.00 (петстотин) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство на малолетното дете Д. Д. Р. с ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител Г. П. Й. с ЕГН
**********, двете от град С., община С., област П., ул. „Х.М.“ ***.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал.6 от ГПК, Д. И. Р. с ЕГН
********** от село А., община С., област П., ул. *** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на КрлРС държавна такса върху
увеличението в размер на 259.20 лева (двеста петдесет и девет лева и двадесет
стотинки).
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му
относно издръжката.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд
Пловдив, на основание чл.315 ал.2 от ГПК в двуседмичен срок, считано от
20.02.2024 г.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
10