Р Е Ш Е Н
И Е № 82
гр.Пловдив, 15.02.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ гр.с., в открито съдебно заседание на петнадесети януари две
хиляди и деветнадесета година, в състав
СЪДИЯ:
Росица Кюртова
секретар: Милена Левашка,
като разгледа докладваното от съдията т.дело №115
по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл.464 във връзка с чл.124, ал.1 ГПК.
Ищецът “ТЪРГОВСКА БАНКА ВИКТОРИЯ”АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Лайош Кошут“ №4,
представлявано от К.Г. Ж.и Г.Д.Д.– заличено в хода на процеса търговско
дружество с правоприемник „ИНВЕСТБАНК“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“България“ №85, твърди, че е присъединен взискател по
изп.д.№641/2017 г. по описа на ЧСИ **. Изпълнителното дело твърди, че е
образувано по молба на първия ответник и е с длъжник – втория ответник. Твърди,
че първият ответник се легитимира с изпълнителен лист, издаден по
ч.т.д.№438/2017 г. на ПОС, въз основа на сключена спогодба между ответниците по
арб.д.№2/2017 г. по описа на АС към СДАП. Според изпълнителния лист ответникът
има вземания спрямо длъжника за сумата 84 198 лв. – увеличена стойност на имот,
в резултат от извършени от него подобрения (СМР), ведно със законна лихва от
10.05.2017 г. до окончателното плащане; сумата 139 000 лв. – неустойка съгласно
чл.8 от споразумение от 04.09.2015 г. към договор за наем от 01.09.2015 г.; и
разноски за арбитражното производство в общ размер 11 840 лв. Със спогодбата
ответниците са уговорили, че първият ответник ще има право на задържане върху
подобрения имот до изплащане на горните суми. Твърди се още, че по отношение
същия имот в полза на ищеца е учредена ипотека, както и, че е предприето
принудително изпълнение по горното изп.дело, чрез изнасянето му на публична
продан, която продан е завършила с възлагане на имота в полза на първия
ответник при цена 236 000 лв. На 17.11.2017 г. ЧСИ е предявил на взискателите
разпределение на посочената сума, в което е приел, че вземането на първия
ответник се ползва с привилегия по чл.136, ал.1, т.4, предложение второ ЗЗД,
която изпреварва привилегията на ищеца. Ищецът оспорва съществуването на
вземанията, за които в полза на първия ответник е издаден изпълнителен лист по
ч.т.д.№438/2017 г. на ПОС. Възразява, че този ответник не е извършил подобрения
в имота, че процесът пред арбитражния съд е изцяло симулативен, основан на
създадени за целите на арбитражното производство документи – споразумение за
извършване на СМР от 04.09.2015 г., в което са договорени нереално високи цени,
и приемо-предавателни протоколи към него, проведен е с цел единствено да се
създаде изпълнително основание и несъществуваща привилегия в полза на първоначалния
взискател по изпълнителното дело. Възразява още, че арбитражният съд е утвърдил
спогодба по един неарбитрируем спор и актът на ПОС, с който е разпоредено да се
издаде изпълнителен лист в полза на същия взискател, е порочен. Възразява и за
това, че в полза на този взискател не се е породило право на задържане по
отношение ипотекирания имот, тъй като същият не е владелец, а държател по
силата на договор за наем. Поддържа, че с първия ответник са конкуриращи се
взискатели в изпълнителното производство, образувано срещу общия длъжник,
поради което формулира петитум да бъде признато за установено, че не
съществуват вземанията на първия ответник срещу втория ответник в общ размер
241 727,60 лв., за които е сключена спогодба по арбитражно дело №2/2017 г. на
Арбитражен съд към Сдружение за добрите адвокатски практики и издаден
изпълнителен лист по ч.т.д.№438/2017 г. по описа на ПОС, ТО, ХІІ състав. (С
уточняваща молба от 11.06.2018 г. на л.112 заявява, че поддържа петитума в
посочения смисъл, като не поддържа допълнителната евентуална претенция за
установяване несъществуването на привилегия по чл.136, ал.1, т.4 ЗЗД.)
Претендират се деловодни разноски.
Ответниците „БЕДРАЙВ
ИНВЕСТМЪНТ“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
бул.”Шести септември” №154 А, представлявано от В.А.К., и К.Л.К., ЕГН
**********,***, оспорват исковете. Признават, че между тях е сключен договор за
наем от 01.09.2015 г. по отношение недвижимия имот, върху който е предприета
публичната продан, както и, че вещноправни отношения по повод ползването на
имота помежду им не са установени. Във връзка с необходимостта от основен
ремонт на наетия имот поддържат, че са сключили споразумение от 04.09.2015 г.,
ведно с количествено-стойностна сметка, с което са уговорили първият ответник
да извърши ремонта с организирани от него материали и труд в срок до 10.01.2016
г., а вторият ответник е следвало да заплати възнаграждение в размер 84 198 лв.
Работите са били извършени в срок и качествено, но вторият ответник не е
заплатила възнаграждението. В чл.8 от споразумението е уговорена неустойка за
това неизпълнение в размер 140 820 лв. Спорът за дължимостта на горното
възнаграждение и на неустойка за забава в плащането му е разрешен от арбитражен
съд по силата на изрична клауза в договора. Във връзка с това поддържат, че
оспорените вземания съществуват. Възразяват още, че съществува и право на
задържане в полза на първия ответник, което поддържат, че има облигационен, а
не вещен характер. Поддържат, че е налице хипотеза по чл.90 ЗЗД. По изложените
съображения считат исковете за неоснователни. Претендират деловодни разноски.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор, а се установява
и от доказателствата, че между К.Л.К., от една страна като наемодател, и
„БЕДРАЙВ ИНВЕСТМЪНТ“ЕООД, от друга страна – като наемател, е сключен договор за
наем с нотариална заверка на подписите от 01.09.2015 г., с който е предоставен
за временно и безвъзмездно ползване недвижим имот, подробно описан в договора,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.519.120.1.40 с
предназначение за търговска дейност, находящ се в ****. Уговорена е наемна
цена в размер 350 лв. месечно и 10-годишен срок на договора. Уговорено е в
чл.13 от договора, че наемателят може да извършва подобрения в имота за своя
сметка.
Прието е като
доказателство по делото споразумение, датиращо от 04.09.2015 г., сключено между
горните страни, с което същите са се съгласили наемателят да извърши основен
ремонт и реконструкция на наетия имот с организирани от него материали и труд
съобразно количествено-стойностна сметка в Приложение 1, неразделна част от
договора, а наемодателят да му заплати „цена за всички извършени строителни
работи и подобрения, уговорена в Приложение 1“ в 2-седмичен срок от датата на
приемо-предавателния протокол, с който работите са приети – чл.5 и чл.6.
Уговорено е в чл.8 от споразумението, че наемодателят дължи неустойка за забава
в плащането на договорената цена в размер 0,4 % на ден от общата стойност на
строителните работи. В чл.9 от споразумението е уговорено всички спорове между
страните по договора за наем и това споразумение да се решават от Арбитражен
съд към Сдружение за добрите адвокатски практики.
Прието е като
доказателство Приложение 1 към горното споразумение, в което са определени
работите, подлежащи на извършване, техните количества и стойност, като
количествено-стойностната сметка за двете нива на обекта е в общ размер
84 198 лв.
Приет е и
приемо-предавателен протокол от 08.01.2016 г., удостоверяващ предаване от
„БЕДРАЙВ ИНВЕСТМЪНТ“ЕООД на К.К. на извършени СМР по опис, съответстващи по
количества и стойност на тези от количествено-стойностната сметка.
Приет е като
доказателство протокол от арбитражно заседание по дело №2/2017 г. по описа на
горния арбитражен съд. Няма спор, а това се установява и от протокола, че
ответниците са страни по посоченото арбитражно дело, като ответникът „БЕДРАЙВ
ИНВЕСТМЪНТ“ЕООД е ищец в арбитражното производство, а ответникът К.К. е
ответник. В протокола е удостоверено изявление на страните, че са постигнали
спогодба по предмета на спора, която желаят да бъде одобрена. Възпроизведено е
съдържанието на спогодбата: К.Л.К. се съгласява, че дължи на „БЕДРАЙВ
ИНВЕСТМЪНТ“ЕООД сумата 84 198 лв., представляваща увеличена стойност на
имота в резултат от направените от ищеца подобрения, изразяващи се в извършени
строителни работи, ведно със законна лихва от датата на исковата молба
10.05.2017 г. до окончателното плащане; сумата 139 000 лв. – неустойка
съгласно чл.8 от Споразумение от 04.09.2015 г.; сумата 6 340 лв. – такса
за арбитражното дело; 5 400 лв. – адвокатски хонорар и 100 лв. – депозит
за разноски по арб.д.№2/2017 г. Страните се споразумяват още „БЕДРАЙВ ИНВЕСТМЪНТ“ЕООД
да упражни право на задържане по отношение недвижимия имот, собственост на
ответника с идентификатор 56784.519.120.1.40 до изплащане на горепосочените
суми.
Прието е като
доказателство по делото определение на ВКС от 24.04.2018 г. по т.д.№1053/2018
г., с което е прието, че приложимостта на специалния ред по чл.47 ЗМТА е
изключена, доколкото възпроизведената в протокола по арбитражното дело спогодба
не е възпроизведена и в решение по съществото на спора, каквото е било
желанието на двете страни, както и тъй като същата не е утвърдена от
арбитражния съд и липсва определение за прекратяване на арб.дело – налице е
единствено спогодба по чл.365 ЗЗД, инкорпорирана в протокола от същото. По
изложените съображения производството, инициирано от ищцовата кредитна
институция, е прекратено.
Установява се, че въз
основа на горния спогодителен протокол е издаден изпълнителен лист по
ч.т.д.№438/2017 г. по описа на ПОС, с който К.К. е осъдена да заплати на
„БЕДРАЙВ ИНВЕСТМЪНТ“ЕООД увеличена стойност на имот в резултат от направени
подобрения в размер 84 198 лв. със законна лихва от 10.05.2017 г. до
окончателното плащане, неустойка за забава в размер 139 000 лв. и такси и
разноски за арбитражно производство в общ размер 11 840 лв.
Няма спор, че въз основа
на горния изпълнителен лист по молба на „БЕДРАЙВ ИНВЕСТМЪНТ“ЕООД е образувано
изп.д.*****по описа на ЧСИ **с район на действие ОС Пловдив. Изпълнителното
дело е с длъжник К.К.. Няма спор също така, че след образуване на делото по
същото се е присъединил като взискател и ищецът, в чиято полза е учредена
ипотека върху недвижимия имот, предмет на горепосочения наемен договор. От
приложения по делото протокол от 08.11.2017 г. за обявяване на постъпили
наддавателни предложения по изп.д.№641/2017 г. се установява, че ипотеката е
вписана. Установява се още, че същият недвижим имот е бил предмет на публична
продан, като за закупуването му е постъпило наддавателно предложение от
взискателя „БЕДРАЙВ ИНВЕСТМЪНТ“ЕООД. Последният е обявен за купувач при цена
236 000 лв.
Установява се
по-нататък, че по изпълнителното дело е изготвено разпределение от 17.11.2017
г. При разпределението като взискатели са отразени „БЕДРАЙВ ИНВЕСТМЪНТ“ЕООД с
вземанията, произтичащи от горния изпълнителен лист, ищцовата банка с
изпълнителен лист, издаден по гр.д.№15640/2014 г. за вземания в общ размер 350
018,19 лв. и удостоверение за присъединяване, издадено от ЧСИ **, НАП с
публични вземания в размер 4 566,54 лв. и Община Пловдив с вземания за
местни данъци и такси в размер 19 640,74 лв. Продажната цена 236 000
лв. е разпределена за изплащане съразмерните части от вземанията на другите
взискатели от обявения за купувач първоначален взискател на основание чл.495 ГПК, като най-напред са отделени суми за изплащане на вземания за разноски по
принудителното изпълнение – чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, в това число са отделени
суми за изплащане вземания за разноски на „БЕДРАЙВ ИНВЕСТМЪНТ“ЕООД.
4 277,53 лв. са разпределени за погасяване вземанията на държавата за
данъци върху имота по реда на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД. В полза на „БЕДРАЙВ
ИНВЕСТМЪНТ“ЕООД е разпределена сумата 217 079,16 лв., която същият като
купувач да приспадне от задължението си за плащане на цената, като е отчетена
привилегия по чл.136, ал.1, т.4 ЗЗД. В полза на ищеца не са разпределени суми
поради недостатъчна наличност.
Установява се, че
горното разпределение е обжалвано от ищеца, като във връзка с това е и отменено
с решение на АС Пловдив по в.гр.д.№113/2018 г. в частта му, в която е
разпределена сума в полза на „БЕДРАЙВ ИНВЕСТМЪНТ“ЕООД по реда на чл.136, ал.1,
т.4 ЗЗД.
Установява се, че след
горната отмяна от ЧСИ е изготвено ново разпределение, като след отреждане на
суми за разноски по принудителното изпълнение и вземания на държавата по
чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД е определена сумата 217 837,57 лв. за погасяване на
дълга към „ТБ ВИКТОРИЯ“ЕАД по реда на чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД. След справка в
деловодна програма на ПОС се установява, че жалбата срещу последното
разпределение е оставена без уважение с влязло в сила решение на съда.
Прието е заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, от което се установява, че ответникът „БЕДРАЙВ ИНВЕСТМЪНТ“ЕООД е
отразил счетоводно вземане от К.К. в размер 84 198 лв., но първичен
счетоводен документ за вземането не е издаден. Вземането е отразено в годишна
данъчна декларация по ЗПКО, подадена през март 2017 г. При проверка в
счетоводството на първия ответник е установено, че няма осчетоводени материали
за процесния ремонт. В счетоводните регистри е заведено задължение към
изпълнител „МЕРТ ФОРТ“ЕООД в размер 79 198 лв. по договор за изработка от
14.09.2015 г. Това задължение, обаче, не е отразено в баланса за 2016 г.,
представен за обявяване в търговския регистър.
Прието е заключение на
съдебно-техническа експертиза. При оглед на място през месец ноември 2018 г.
вещото лице е констатирало извършени строително монтажни работи в обекта, в
резултат от които същият е преустроен в офис -
адвокатска кантора (л.157). Вещото лице е изготвило
количествено-стойностна сметка и е описало работите в таблици към експертизата,
като същите са остойностени с включване на труд и материали към 2015 г., от
когато датира споразумението за извършване на СМР между ответниците,
представено по делото. Определена е стойност на изпълнените СМР с печалба и ДДС
на двете нива в общ размер 45 730 лв. По искане на ответната страна е
допуснато изслушване и е прието допълнително заключение на СТЕ, което да
остойности всички посочени в споразумението между страните строителни работи,
включително и тези, които в първоначалната експертиза вещото лице е приело за
неизвършени. Така определени, СМР възлизат според това заключение на сумата
55 876 лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове са
допустими. Според установената съдебна практика – Определение №251/02.05.2017г.
на ВКС, І т.о., по т.д.№5/17г.; Определение №165/11.04.2016 г., на ВКС, І т.о.,
ч.т.д.№150/2016 г.; Определение №146/08.03.2017 г. на ВКС, ІІ т.о., по т.д.
№1654/2016 г.; Определение №556/02.10.2014 г. на ВКС, ІІ т.о., т.д.№4610/2013 г.;
Определение №711/29.07.2016 г. по т.д.№3445/2015 г. на ВКС, І т.о. и др., искът
по чл.464, ал.1 ГПК цели да защити всеки от взискателите в изпълнителното
производство срещу включване в разпределението на недължимо вземане на всеки
друг взискател спрямо общия им длъжник, като достатъчно за легитимацията на
страните е взискателят – ищец и взискателят – ответник да са основен и/или
присъединен кредитори с претендирани в определен размер и основание вземания.
Правният интерес от иска съществува от момента на присъединяването на
взискателя (ищец или ответник) до пълното удовлетворяване на ищеца в хода на
принудителното изпълнение, независимо от това дали е извършено разпределение (в
който случай в зависимост от спазване на срока искът може да е установителен
или осъдителен) или не е извършено такова. Искът може да се предяви и преди да
е извършено разпределение, достатъчно е да има конкуриращи се взискатели. Ето
защо и имайки предвид, че ищецът и първият ответник са конституирани като
взискатели по изп.д.*****по описа на ЧСИ **, рег.№*** на КЧСИ, всеки от които
претендира да ползва определена привилегия по чл.136, ал.1 ЗЗД, с оглед на
това, че съществува спор относно съществуване на вземанията, с които ответникът
се легитимира като взискател в изпълнителния процес, както и, че изпълнителният
процес е все още висящ и ищецът не е напълно удовлетворен, съдът намира, че е
налице правен интерес за него да отрече със сила на пресъдено нещо вземанията
на първия ответник спрямо общия им длъжник. Обстоятелството, че конкретното
разпределение, което е дало повод за завеждане на исковете, е отменено по реда
на обжалването, не може да промени този извод. Независимо, че в резултат от
обжалване на разпределението се е стигнало до изготвяне на ново разпределение с
различно съдържание, в което на ищеца е отредена привилегия по чл.136, ал.1,
т.3 ЗЗД, за него все още съществува интерес от иска, тъй като с последното
разпределение ищецът не е напълно удовлетворен и чрез успешното провеждане на
исковете същият ще избегне участието на ответника във всяко следващо
разпределение на суми в изпълнителния процес, в това число, ако вземанията му
бъдат отречени в отношенията между страните, ответникът не ще има право и на
разноски, които се ползват с привилегия по на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, няма да
има право да бъде обявен за купувач взискател без внасяне на задатък и пр.
Доколкото има данни, че съдебният изпълнител не е погасявал оспорените вземания
чрез превеждане на суми в полза на първия ответник, ищецът има интерес именно
от установителен иск по чл.464 ГПК.
Доколкото искът е
отрицателен установителен да вземания, в тежест на ответника е да докаже пълно
и главно вземанията си по основание и размер. Тъй като за вземанията е
формирано конкретно изпълнително основание – съдебно спогодителен протокол, и е
издаден изпълнителен лист, с който първият ответник се легитимира като
конкуриращ взискател в изпълнителното производство, то в настоящия процес
оспорените вземания следва да бъдат установени от ответната страна с оглед
посоченото в изпълнителното основание и в изпълнителния лист основание, а
именно – като такива за увеличена стойност на имот в резултат от подобрения и
за неустойка за забава. Именно с това основание оспорените вземания фигурират в
съдебно-спогодителния протокол и в издадения по ч.т.д.№438/2017 г. на ПОС
изпълнителен лист. За това според съда ответникът в настоящото производство,
което е обвързано от изпълнителното такова, не може да доказва, че вземанията
му съществуват, но на друго основание, различно от посоченото в изпълнителния
титул. В тази връзка съдът намира, че следва да бъде изследван въпросът дали в
полза на ответника е породено правото да получи т.нар.увеличена стойност на
подобрения имот, а в случай, че такова е породено и дали същият има право на
останалите акцесорни вземания по изпълнителния лист. На първо място следва да
се отбележи, че право на увеличена стойност на имота в резултат от подобрения
има добросъвестният подобрител. В категорията добросъвестен подобрител се
включват добросъвестният владелец, който съгласно чл.72, ал.1 ЗС има право да
иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила
стойността на вещта вследствие на тези подобрения, както и недобросъвестният
владелец, извършил подобренията със знанието и без противопоставянето на
собственика, чиито права върху т.нар.увеличена стойност на вещта се уреждат
съобразно чл.72 – чл.74, ал.2 ЗС. Съответно съгласно чл.68, ал.1 ЗС владелец е лице,
което упражнява фактическа власт върху вещ, която държи,
лично или чрез другиго, като своя. Ответникът „БЕДРАЙВ ИНВЕСТМЪНТ“ЕООД, в полза
на който е присъдена увеличена стойност на имот, не е владелец, било то
добросъвестен или недобросъвестен, защото е държал посочения в исковата молба
имот не като свой, а по силата на договор за наем – с право да го ползва
временно и срещу заплащане на наемна цена. Наемателят не е владелец, а държател
на вещта, следователно правата на същия не се уреждат по реда на чл.72 и 74 ЗС
и същият няма право да получи увеличена стойност на вещта за извършените от
него подобрения. Правата му се уреждат на основата на неоснователното
обогатяване по реда на чл.61, ал.2 ЗЗД. Това е достатъчно, за да се отрече
съществуването на главното вземане, посочено в изпълнителния му лист, по
основание. Въпреки това следва да се изтъкне и следното: от доказателствата,
които ответниците представят, следва, че между тях е възникнало не само наемно
правоотношение, но и правоотношение по договор за извършване на СМР, който се
урежда по правилата на договора за изработка. По този договор наемодателят е
възложител на работите, а другият ответник и наемател – изпълнител, като
възложителят дължи на втория уговореното от страните възнаграждение. В изпълнителното
основание и в изпълнителния титул на ответника „БЕДРАЙВ ИНВЕСТМЪНТ“ЕООД
вземането на последния не фигурира с това основание, не е присъдено като
възнаграждение за извършена работа по договор за строителни работи и
следователно, както се каза по-горе, в настоящия процес не може да бъде
установявано на основание, различно от основанието, с което ответникът се
легитимира като взискател в изпълнителния процес. Независимо от това, дори да
се приеме, че е допустимо в производството по чл.464 ГПК вземанията на
конкуриращия взискател да се установяват като възнаграждение за извършена
работа, то от доказателствата по делото не се установява пълно и главно, че
първият ответник има право да получи такова възнаграждение от втория. Ищецът не
е страна по представените от ответника споразумение за СМР и приложения към
него, за това същите документи не могат да му бъдат противопоставени. По
смисъла на чл.181 ГПК те имат достоверна дата на съставяне, съответстваща на
най-ранния момент, в който несъмнено са били налични. От приетата счетоводна
експертиза се установява, че вземания на първия ответник към длъжника по
изпълнителното дело са отразени счетоводно, но са включени в годишна данъчна
декларация по ЗКПО през март 2017 г., следователно това е безспорният момент, в
който документите са съставени и същите документи не доказват уговаряне и
извършване на строителни работи в посочения от ответниците период от време –
между септември 2015 г. и началото на януари 2016 г. От счетоводната експертиза
се установява също, че материали за работите от страна на ответника –
изпълнител по договора, не са били осчетоводявани, а според записванията е
ползван подизпълнител, задълженията към когото, обаче, са отразени само в
представения на вещото лице баланс, не и в баланса, обявен в търговския
регистър, който е с различно съдържание. Това прави ангажираното доказателство,
при това от ищеца, а не от ответника, върху когото е доказателствената тежест в
процеса, изключително неубедително и в частта относно счетоводното отразяване
на процесните вземания. Ето защо съдът намира, че от счетоводната експертиза
процесните вземания също не следват по несъмнен начин. Що се отнася до
техническата експертиза, допусната отново по искане на ищеца, същата
установява, че по настоящем в имота са извършени ремонтни дейности, но не
установява момента, към който същите се отнасят (остойностяването е извършено
към 2015 г. само на база на приложените по делото документи), не установява и
кое лице е извършило работите, по-специално не установява, че същите са извършени
именно от първия ответник. От тази експертиза е видно, че имотът понастоящем е
устроен като адвокатска кантора. Същевременно, в договора за наем между
ответниците, е уговорено предназначение на ползването – за търговска/фирмена
дейност. В споразумението за ремонт е посочено само, че ще се извърши основен
ремонт на помещенията. Никъде не е уговорено ремонтът да бъде извършен и същите
да се използват като адвокатска кантора, нито пък е установено наемателят да се
занимава с такава дейност. Ето защо не може да бъде заключено с категоричност,
че установените понастоящем ремонтни работи са извършени по време на наемането
му от „БЕДРАЙВ ИНВЕСТМЪНТ“ЕООД и именно от това лице. Напълно възможно е да се
касае за последващ ремонт (става ясно от протокола на арбитражния съд, че
договорът за наем е прекратен), извършен от друго лице и с оглед ползване на
същия имот по друго предназначение. След като може да бъде направен и друг
извод относно твърдените обстоятелства, последните не са пълно и главно
доказани. В този случай, дори да се приеме, че е допустимо ответниците да
доказват в това производство, че между тях има вземане за възнаграждение по
договор за изработка, то възникването и съществуването на това вземане не е
пълно и главно доказано от същата страна, върху която лежи тежестта на
доказване. При извод за несъществуване на главното вземане, такъв следва да се
направи и по отношение останалите вземания, посочени в изпълнителния титул,
които по съществото си са акцесорни – неустойка за забава в плащането на главното
задължение и арбитражни такси и разноски. Следователно искът за несъществуване
на вземанията на „БЕДРАЙВ ИНВЕСТМЪНТ“ЕООД спрямо ответника К.К., основани на
спогодителен протокол и изп.лист по ч.т.д.№438/2017 г. на ПОС, се явява
основателен и следва да се уважи. Останалите възражения на ищеца според съда не
могат да бъдат предмет на това производство, което има за цел да установи
съществуването на вземанията като материална предпоставка за издаване на
изпълнително основание и изпълнителен лист, на което процесуални нарушения при
издаване на изпълнителния лист не могат да рефлектират. Следва все пак да се
отбележи, че обстоятелството, че спорът е отнесен пред арбитражен съд и е
постигнато споразумение относно несъществуващи в полза на първия ответник вземания,
което споразумение дори не е възпроизведено в решение на арбитража по реда на
чл.40 ЗМТА, нито е постановен акт от арбитражния съд за утвърждаване на
спогодбата и за прекратяване на делото, което от своя страна е препятствало
възможностите на ищеца да иска отмяна по реда на чл.47 и сл.ЗМТА, е индиция за
това, че процесът действително е симулативен и насочен към това да създаде
изпълнително основание в полза на първия ответник, с което да се засегнат
действителните права на ищеца, които не са предмет на оспорване в
производството.
Що се отнася до
претендираната от ответника привилегия по чл.136, ал.1, т.4 ЗЗД, тя не
съществува. На първо място, защото не съществува вземане за подобрение на
задържания имот и в тази връзка е изложеното по-горе. На следващо място, защото
правото на задържане по смисъла на чл.136, ал.1, т.4 ЗЗД може да бъде успешно
упражнено само като възражение от ответника в исков процес, имащ за предмет
връщане на вещта. В конкретния случай процесът пред арбитражния съд между
ответниците не е имал за предмет връщане на вещта, тъй като не такъв иск е
предявен, било то на вещно или облигационно основание. Ищецът не може да прави
възражение за право на задържане, както и възражение за неизпълнен договор по
смисъла на чл.90 ЗЗД, освен ако няма насрещен иск за изпълнение от ответника, а
в случая не се твърди и доказва ответницата К.К. да е предявявала иск за
връщане на вещта пред арбитражния съд. При тези обстоятелства в полза на ищеца
пред абритражния съд не може да се постанови право на задържане върху имот,
нито може да се постигне спогодба в тази насока. Липсва валидно изпълнително
основание, обосноваващо право на задържане и привилегия по чл.136, ал.1, т.4 ЗЗД. Единствената привилегия, която се установява по делото, е тази на банката
– ищец в настоящото производство, произтичаща от учредената в нейна полза
ипотека, за която страните не спорят. Изложеното съдът обсъжда във връзка с
възраженията на ответниците, че е налице хипотеза по чл.90 ЗЗД. Така или иначе
първоначалното искане за признаване за установено несъществуване на
привилегията, което е предявено при условията на евентуалност, не се поддържа
от ищеца, поради което и съдът не дължи изрично произнасяне с диспозитива на
решението в тази насока. А и правата на тази страна са в достатъчна степен
защитени с уважаване на иска за несъществуване на вземанията, при което
въпросът за привилегия въобще не може да се поставя.
При този изход на спора
и с оглед заявеното от страната искане в тази насока, на ищеца следва да се
присъдят разноски по реда на чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът е заплатил и претендира в
списък по чл.80 ГПК възнаграждения за вещи лица в общ размер 450 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер 6 250 лв., уговорено с договор за
правна защита и заплатено изцяло в брой по сметка на адвоката. Общият размер на
разноските на тази страна се свежда до сумата 6 700 лв., които следва да се
присъдят в тежест на ответниците.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ИНВЕСТБАНК“АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“ №85, като правоприемник
на “ТЪРГОВСКА БАНКА ВИКТОРИЯ”АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Лайош Кошут“ №4, представлявано от К.Г. Ж.и Г.Д.Д., от една
страна, а от друга „БЕДРАЙВ ИНВЕСТМЪНТ“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, бул.”Шести септември” №154 А, представлявано от В.А.К.,
и К.Л.К., ЕГН **********,***, че не съществуват вземанията за сумата 84 198 лв.
– увеличена стойност на имот, в резултат от извършени подобрения (строителни
работи), ведно със законна лихва от 10.05.2017 г. до окончателното плащане;
сумата 139 000 лв. – неустойка съгласно чл.8 от споразумение от 04.09.2015 г.
към договор за наем от 01.09.2015 г.; и разноски за арбитражното производство в
общ размер 11 840 лв., в това число 6 340 лв. – такса, 5 400 лв. –
адвокатски хонорар и 100 лв. – депозит за разноски, за които вземания е издаден
изпълнителен лист по ч.т.д.№438/2017 г. по описа на ОС Пловдив въз основа на
спогодителен протокол по арбитражно дело №2/2017 г. на Арбитражен съд към
Сдружение за добрите адвокатски практики и образувано изпълнително дело *****по
описа на ЧСИ **с район на действие ОС Пловдив.
ОСЪЖДА „БЕДРАЙВ ИНВЕСТМЪНТ“ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, бул.”Шести септември” №154 А, представлявано от
В.А.К., и К.Л.К., ЕГН **********,***, да заплатят на „ИНВЕСТБАНК“АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“ №85, сумата 6 700 лв. (шест хиляди и
седемстотин лева) – деловодни разноски в производството по т.д.№115/2018 г. по
описа на ОС Пловдив, Търговско отделение, ХVІ състав.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: