РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Дулово, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и пети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Емил В. Н.ев
при участието на секретаря Ивелина В. Кънева
като разгледа докладваното от Емил В. Н.ев Административно наказателно
дело № 20223410200238 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № ****** г., издадено от
Началник група в ОДМВР – Силистра, РУ - Дулово, с което на В. К. К., ЕГН
**********, ************, на осн. чл.53 от Закона за административните
нарушения и наказания и на основание чл.175, ал.3 от Закона за движението
по пътищата е наложена Глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140 ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП като
незаконосъобразно и несправедливо.
Жалбоподателят, редовно и призован, не се явява, не се явява.
Депозирана е молба.
Въззиваемата страна, редовно призована, явява се юрисконсулт В. Х.
Представя пълномощно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено от фактическа страна
следното:
През *** г. В. К. К. от **** придобил собствеността върху лек
автомобил марка „****“, модел „****“, с peг. № ****. Той е правоспособен
водач на МПС с придобити категории: „В“, „С“, „М“, „АМ“, „ТКТ“. На ****
г., поради липса на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите и получено уведомление по чл. 574, ал. 11
от КЗ, регистрацията на лек автомобил марка „****“, модел „****“, с peг. №
****, била служебно прекратена от органите на сектор „Пътна полиция“ при
ОД МВР - Силистра. За прекратяването на **** г. било изпратено
1
уведоменление на собственика на МПС - В. К..
На **** г., около ****ч. жалбоподателят потеглил с посочения
автомобил към ****, за да премине годишен технически преглед. Към онзи
момент К. не бил получил уведомление за прекратената регистрация на
автомобила му, поради което не му бил известен този факт. Докато пътувал в
*****бил спрян от полицейски патрул, като при извършената проверка било
установено, че лек автомобил марка „*****“, модел „****“, с peг. № **** е с
прекратена регистрация. В изпълнение на правомощията си мл.
автоконтрольор Д. О. съставил АУАН Серия ** № **** против В. К. К..
Тази фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана от
приетите и приобщени като надлежни доказателства по делото:
***************************
Актосъставителят твърди, че към момента на съставяне на акта не е
имало информация за осъществено уведомление на служебно прекратената
регистрация на автомобила. Същото се потвърждава от св. И. Г. Г..
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав достигна до следните правни изводи:
Наказателното постановление е връчено на 11.11.2022 г., а жалбата
срещу него, е депозирана пред наказващия орган на 24.11.2022 г. - в срока по
чл.59, ал.2 ЗАНН, следователно е допустима.
Според НП № ****** г., нарушението е извършено на **** г. в ******ч.
в **** , предвид на което, компетентен да разгледа жалбата е Районен съд - гр.
Дулово.
Разгледана по същество, жалбата се преценява като основателна.
Настоящото производство е от административно-наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от
лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест
на административно - наказващия орган (по аргумент от чл.84 от ЗАНН, във
връзка с чл.83, ал.1 от НПК), тъй като именно той е субектът на
административно -наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител
(така и ППВС № 10/1973г.). Това произтича и от разпоредбата на чл.84 от
ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл.14, ал.2 от НПК, обвиняемият
(в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното.
Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране
на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият
състав намира за необходимо да очертае разликата между „неправилно” и
„незаконосъобразно” на НП. Когато в хода на административно-наказателната
процедура са били нарушени установените законови норми относно
2
съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или
издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде
отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено
административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е
необходимо да се произнася по същество относно извършването на
административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът
следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на
НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-
наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното
постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има
законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по
обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже
извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва
да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено
(спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е
правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца),
но наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението, НП ще
следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл.63 от ЗАНН).
С оглед изложеното, съдът след запознаване със приложените по дело
АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи
притежаващи нужните правомощия за тези действия. Атакуваното НП е
издадено в срок, но същото следва да бъде отменено поради следните
основания:
За да се приеме, че водачът е осъществил от субективна страна
нарушение по чл.175 ал.3, пр.1 от ЗДвП, не е необходимо да е действал
умишлено, тъй като нормата не изисква конкретна форма на вина, за да се
счете нарушението за съставомерно, т. е. то може да бъде извършено както
при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл.7 ал.2 от ЗАНН,
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи,
като в разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при
тази форма на вината.
По преписката липсват каквито и да е доказателства жалбоподателят да
е знаел за така извършеното прекратяване на регистрацията. При това
положение следва да се приеме, че водачът на лекия автомобил, изобщо не е
бил наясно с обстоятелството, че служебно е била прекратена регистрацията
на това МПС. Поради тази причина се изключва умисъла при извършване на
деянието, но доколкото на административно санкциониране подлежат и
непредпазливите деяния, следва да се прецени дали същото е извършено по
непредпазливост или се касае за случайно такова.
За да е налице непредпазливост е необходимо деецът да е бил длъжен и
да е могъл да предвиди общественоопасния резултат, като възможността на
лицето да предвиди и предотврати резултата се преценява не изобщо, а
конкретно за всеки отделен случай и то в рамките на дължимото поведение, т.
е. на това поведение, което се изисква в подобни случаи. Като лице, ползващо
определено моторно превозно средство, жалбоподателят е бил длъжен да
установи дали същото отговаря на всички законови изисквания, преди да
започне да го управлява. Съдът намира обаче, че в конкретната ситуация той
3
не е могъл да предвиди неправомерния резултат, а именно: управление на
служебно дерегистрирано МПС. Безспорно се установи по делото, че
касаторът не е знаел, а и обективно не е могъл да узнае, че управляваният от
него автомобил е със служебно прекратена регистрация.
При служебно прекратяване на регистрацията, собственикът на
съответното превозно средство няма възможност да узнае за това действие,
ако не е уведомен изрично от контролния орган. Служебната дерегистрация на
МПС по своя характер представлява ПАМ по см. на чл.22 ЗАНН и за да
произведе своето правно действие, актът с който същата е наложена, следва
да е влязъл в сила. Вярно е, че служебното прекратяване е законова последица
от друго нарушение (несъобщаване за промяна в собствеността), но в
случаите, в които адресатът не е уведомен за налагането , за него не е
започнал да тече и срок за оспорването . Към административно
наказателната преписка не е приложена принудителната административна
мярка, за да се констатира дали същата е влязла в сила след надлежно
уведомяване на действителния собственик. Обстоятелството, че принципно
автомобилът подлежи на дерегистрация в хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП,
не влече след себе си като пряка последица знанието на собственика му
относно този факт, доколкото той категорично не може да знае точно в кой
момент/на коя дата, автомобилът вече е дерегистриран. След като на
жалбоподателя на ****г. не му е било известно, че автомобилът е
дерегистриран, той не е осъзнавал общественоопасния характер на
извършеното от него действие по управление на автомобила и не е
предвиждал или допускал настъпването на общественоопасни последици.
Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл.175, ал.3, във
вр. чл.140 ал.1 от ЗДвП прави деянието, осъществено от жалбоподателя
несъставомерно. Налице е т. нар. извинителна грешка по чл.14, ал.1 от НК, във
вр. чл.11 ЗАНН, тъй като липсва умисъл за извършване на нарушението,
защото на**** г. не е бил известен факт, който принадлежи към състава на
нарушението /дерегистрацията/.
Обстоятелството, че прекратяване на регистрацията настъпва по силата
на закона, а не по волята на административен орган, не означава, че за
наложената ПАМ не следва да бъде уведомен нейният адресат. В конкретния
случай е изключен не само умисъла, но и непредпазливостта. Деянието е
извършено при обстоятелства, при които отпадат всички форми на вината и
следователно не се явява административно нарушение, тъй като не е
извършено виновно, въпреки наличието от обективна страна на елементите от
състава му.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ****** г., издадено от
Началник група в ОДМВР – Силистра, РУ - Дулово, с което на В. К. К., ЕГН
**********, ************, на осн. чл.53 от Закона за административните
нарушения и наказания и на основание чл.175, ал.3 от Закона за движението
по пътищата е наложена Глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140 ал. 1 от ЗДвП.
4
ОСЪЖДА ОД на МВР Силистра, да заплати на В. К. К., ЕГН
**********, ************, сумата от 300 /триста/ лв., представляващи
направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Силистренския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________
5