Производството
е по реда на чл.378 и сл. на глава ХХVІІІ от НПК.
Образувано
е въз основа на постановление с предложение по реда на чл.375 и сл. от НПК във
вр. с чл.78а от НК от 06.12.2019 г. на прокурор от Районна прокуратура гр. Радомир, с което е направено предложение М.М.Б. с ЕГН **********
- привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл.345, ал.2 вр.
ал.1 от НК, да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Радомир, поддържа
предложението, и изразява становище за доказаност от обективна и субективна
страна на извършеното от обвиняемия деяние по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК. Пледира обвиняемия да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение, като съда го освободи от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК, и му наложи административно наказание
глоба в размер близък до минималния.
В
съдебно заседание обвиняемият не се явява. Представлява се от защитника му адв.
Б., която пледира обвиняемият да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение и бъде освободен от наказателна отговорност, като съдът му наложи
глоба в размер на 1000.00 лева.
Районният съд преценявайки
събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Обвиняемия М.М.Б. е на 22 години, роден на *** ***,
българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование,
работи, като шофьор към „Минерална вода- Ком“ ЕАД, с ЕГН ********** и адрес: ***.
На 01.09.2019 г. свидетелите – Пламен Веселинов Стоянов и
Борислав Славчев – служители в сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР - Перник,
били на работа, като изпълнявали служебните си задължения, като АП-340. Около
15:40 часа, при обход на пътната мрежа в района на с. Дрен, на път PER 11-20/1-1/ Е-79 (път,
отворен за обществено ползване) на около 100 метра преди кметството на с. Долна
Диканя, забелязали да се движи мотоциклет без поставени регистрационни табели,
управляван от мъж. Полицейските служители спрели за проверка превозното
средство и установили, че същото се управлява от обвиняемия М.М.Б., а
превозното средство управлявано от обвиняемия, представлява мотоциклет, марка
“Кимко”, модел “Динк” 150 LX,
с рама RFBSH30BA…...
При извършената му проверка обвиняемият не представител на свидетелите
свидетелство за регистрация на МПС, като им заявил, че притежава италиански
документи, които не носел, а превозното средство не било регистрирано в
Република България. При извършена от полицейските служители справка в
централизираната база данни на КАТ, било установено, че управляваното от
обвиняемия МПС не е регистрирано по надлежния ред. С оглед установеното, че МПС
мотоциклет, марка “Кимко”, модел “Динк” 150 LX не е регистрирано по надлежния ред, свидетеля П.В. С.,
съставил на Б. акт № 17233 за установяване на административно нарушение от
01.09.2019 г., който бил подписан от обвиняемия без възражение.
Обвиняемият Симеонов не е осъждан, не е бил освобождаван и от
наказателна отговорност, по реда на чл.78а от НК, което се установява от
приложената по ДП справка за съдимост.
По
доказателствата:
При
постановяване на настоящето решение съдът кредитира изцяло всички събрани в
хода на ДП № 195/2019 г. по описа на РУ - Радомир доказателства и
доказателствени средства приобщени по реда на 378, ал.2 вр. чл.283 от НПК,
които са логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи по между си
и дават възможност на съда да установи по безспорен начин извършеното от
обвиняемия деяние, както следва: протокол за оглед на местопроизшествие от
01.09.2019 г.; албум за посетено местопроизшествие, извършен оглед на
01.09.2019 г.; справка за съдимост от 02.09.2019 г.; показанията на свидетелите
П.В.С.и Б.С.А.; справка в централизираната база данни на КАТ; акт № . за
установяване на административно нарушение от 01.09.2019 г.; справка за нарушител;
сертификат № 08/А297604Р и тарга;
В посочените
доказателствени материали не се съдържат противоречия, същите еднопосочно,
безпротиворечиво и с категоричност установяват фактическата обстановка,
изложена в обстоятелствената част на мотивираното постановление, която съдът
изцяло споделя в настоящия си акт. Предвид изложеното и по аргумент за
обратното от чл.305, ал.3 от НПК, настоящият съдебен състав не счита, че се
налага по-детайлното обсъждане на доказателствените материали. Всички
доказателства, разгледани в съвкупност, както и поотделно установяват по
безспорен начин времето, мястото на извършването на деянието, както и
авторството на дееца. Показанията на свидетелите са логични, непротиворечиви и
кореспондират със събраните по делото доказателства. Следва да се отбележи и че
установената от гореизброените доказателства фактическа обстановка, не се
оспорва от обвиняемия.
При
така приетата за достоверна фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед
приетата и изложена по- горе фактическа обстановка се установява, че с
поведението си обвиняемият е реализирал, в тяхното единство, всички
съставомерни от обективна и субективна страна признаци на престъпния състав по
чл.345,ал.2, вр. ал.1 от НК, доколкото на 01.09.2019 г., около 15:40 часа, в с.
Долна Диканя, общ. Радомир, на път PER 11-20/1-1/ Е-79 с посока на движение от кръстовището за с.
Гълъбник към пътен възел Долна Диканя, управлявал моторно превозно средство –
мотоциклет, марка “Кимко”, модел “Динк” 150 LX, с рама RFBSH30BA…,
което не е регистрирано по надлежния ред.
За да бъде
съставомерно от обективна страна, деянието по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК, следва да са налице следните условия: 1) деецът да управлява МПС по път,
отворен за обществено ползване (част от общинската или републиканската пътна
мрежа); 2) МПС да не е регистрирано по съответния ред; 3) в законов или
подзаконов нормативен акт да е предвиден ред и задължение за регистрация на
съответното МПС.
Съобразно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. Надлежният ред, по който следва
да се регистрира процесното МПС – мотоциклет е предвиден в Наредба № I-45 от 24
март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства. Управлявания от обвиняемия
мотоциклет представлява моторно превозно средство по смисъла на § 6, т.11 от ДР
на ЗДвП, а именно пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване.
В процесния случай не се спори, че процесния мотоциклет е колесна машина (а не
релсова или верижна) и е снабдено с двигател с вътрешно горене, който осигурява
придвижването на превозното средство. В този смисъл, следва да се посочи, че в
чл.1, ал.4 от Наредба № I-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, са изброени изчерпателно МПС, които не подлежат на
регистрация. Това са: тролейбусите; верижните, строителните, селскостопанските
и другите самоходни машини; моторните превозни средства, предназначени за
състезания по затворен маршрут; велосипедите с допълнително монтиран двигател;
инвалидните колички с двигател; трактори; бавно движещи се превозни средства,
предназначени за теглене на каравани и вагони, използвани за развлекателна
дейност и каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност, които са
теглени от бавно движещи се превозни средства. Процесния мотоциклет не попада в
нито една от изброените категории, като същевременно по делото не са ангажирани
каквито и да е доказателства, оборващи извода, че процесното МПС подлежи на
регистрация по реда на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
От субективна
страна, деянието е извършено с пряк умисъл като форма на вината. В трайната
практика на ВКС се приема, че чл.11, ал.2 от НК с алтернативно очертания в него
волеви момент, разграничава умисъла на пряк и евентуален само при резултатните,
не и при формалните (на просто извършване) престъпления. При престъпленията,
при които резултатът не е съставомерен белег, умисълът може да бъде само пряк и
никога евентуален. Необходимо е деецът да съзнава общественоопасния характер на
своето деяние и въпреки това да иска да го извърши. В този смисъл е решение №
102 от 23.02.2005 г. по н. д. № 912/2004 г., II н. о. на ВКС. Престъплението по
чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК е такова на просто извършване. От заявеното от
обвиняемия пред свидетелите Стоянов и Ананиев, а именно, че управлявания
мотоциклет е негова собственост и не е регистриран на територията на Република
България, се извежда категоричния извод, че той съзнателно е управлявал МПС в
пътната мрежа, отворена за обществено ползване, знаейки че същото не е регистрирано
в съответното звено на с-р „Пътна полиция“. Това именно определя и прекия
умисъл, като форма на вина, при която е извършено престъплението.
За яснота и
пълнота на изложението, съдът счита за необходимо да посочи и че извършеното от
обвиняемия, не разкрива признаците, типични за аналогичното като състав
административно нарушение, предвидено в чл.175, ал.3 от ЗДвП. На първо място,
деецът е управлявал МПС около 15:40 ч. - тоест, в светлата част на деня, в с.
Долна Диканя на 100 метра, преди кметството на селото, които кметства са
разположени в техния център. На следващо място, от заявеното от Б. пред
свидетелите С.и А. се извежда категоричният извод, че не се касае за изолиран
случай на придвижване. Предвид това, обществената опасност на извършеното
разкрива интензитет, водещ до заключението за наличие на престъпление, а не на
административно нарушение.
Причини
за извършване на деянието - несъобразяването на Б. с установения в страната правен ред.
Доколкото
предвижданото за престъплението по смисъла на чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК
наказание, е лишаване от свобода до една година или глоба от 500 до 1000 лева,
обвиняемият не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на чл.78а от НК и от деянието не са причинени имуществени вреди, то са налице
условията за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, като му се наложи административно наказание “глоба”.
При определяне
размера на административното наказание съдът съобрази следното: Съдът намира,
че са налице предпоставките за освобождаване на Б. от наказателна отговорност
за това престъпление и налагане на административно наказание, тъй като за
същото се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или глоба от
500 до 1000 лева, обвиняемия не е осъждан и освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава VIII, раздел IV от НПК, липсват съставомерни
имуществени вреди от престъплението. Съдът съобразявайки степента на обществена
опасност на деянието и дееца, имотното му състояние и доходи намира, че на
обвиняемия Б. следва да му бъде наложено административно наказание “глоба” в
размер на 1000.00 лева, като съобрази и че съгласно разпоредбата на чл.78а,
ал.5 от НК, съдът не може да наложи административно наказание глоба в по-висок
размер от максимално предвидения в чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК, т. е. –
1000.00 лева. Същевременно съгласно чл.78а, ал.1 от НК, този размер не може да
бъде под 1000.00 лева, като единствената възможност да се постанови
административно наказание глоба в по-нисък от 1000.00 лева размер е уредена
именно в посочената разпоредба на чл.78а, ал.5 от НК, но само ако за
съответното престъпление в Особената част на НК законодателят е предвидил
единствено наказание глоба, чийто максимален размер е под 1000.00 лева, или пък
е предвидил такова наказание с такъв максимален размер и (кумулативно) друго
по-леко наказание или пък по-леко от глобата наказание, какъвто разглежданият
случай не е. Поради изложеното, на обвиняемия не може да бъде наложено в случая
административно наказание глоба, различен от 1000.00 лева размер, която да
заплати по бюджета на съдебната власт, по сметката на РдРС. Така определеното
наказание, ще въздейства в достатъчна степен върху личността на обвиняемия,
като предизвика положителни промени в съзнанието и го мотивира към правомерно
поведение за в бъдеще, без с тази по – малка по обем принуда да се намалява
ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на наказанието
предвидени в чл.36 от НК.
Воден от
горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: