О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр. София, 24.03.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI – 17 състав,
в открито заседание на десети март две хиляди двадесет и
първа година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 80 по описа на СГС за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.
Синдикът на „С.н.” АД – Е.Т., е
представила пред съда по несъстоятелността списък на приетите вземания на
кредиторите, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, списък на неприетите вземания на кредиторите,
предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, допълнителен списък на приети вземания на кредиторите, предявени
в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, както и допълнителен списък на неприети вземания на кредиторите, предявени
в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, които са обявени в търговския регистър на 20.01.2021 г.
Срещу списъка на приетите от
синдика вземания е подадено възражение от кредитора Национална агенция за
приходите /НАП/, с което се възразява срещу определената от синдика поредност на удовлетворяване на част от предявените от този
кредитор вземания за получаване на сума в общ размер от 677 022, 42 лв.,
представляваща такава за възникнали главни публични вземания и възникнали
публични вземания за лихви. Кредиторът сочи, че тези публични държавни вземания
са обезпечени и подлежат на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, а не по
чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, както е посочено от синдика в изготвения от него
списък на приетите вземания за част от тях. Това е така, тъй като с постановление за налагане на обезпечителни мерки от
17.08.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на
НАП е наложен запор върху имущество на длъжника, като този запор е вписан в
Централния регистър на особените залози и това дава право на предпочитателно удовлетворяване в производството по
несъстоятелност на длъжника.
Срещу списъка на неприетите от
синдика вземания на кредиторите, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ и
срещу допълнителен
списък на неприети вземания на кредиторите, предявени в срока по чл. 688,
ал. 1 ТЗ е подадено възражение
от кредитора Национална
агенция за приходите /НАП/, с което се възразява срещу включване в тези списъци
на публичните държавни вземания за получаване от длъжника „С.н.” АД на сума в
размер на 1 500 лв., представляваща глоби, наложени с електронни фишове, както
и на сума в размер на 100 лв., представляваща глоба, наложени с електронен фиш,
издаден на 15.08.2012 г. Той посочва, че синдикът не е представител на длъжника
в производството по приемане на предявените от кредиторите вземания и не може
да упражни личното право на длъжника да се позове на изтекла погасителна давност
по отношение на тези публичноправни вземания. Кредиторът
посочва, че съгласно чл. 164, ал. 4 ДОПК синдикът е длъжен да включи в списъка
на приети вземания на кредиторите на несъстоятелния длъжник публичноправните
вземания за начислени глоби, защото те са установени с влязъл в сила акт.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира следното:
По възражението, подадено от
кредитора НАП срещу списъка на приетите вземания на кредиторите, предявени в
срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ:
Възражението на кредитора НАП срещу
списъка на приетите вземания е подадено в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ, който в
случая тече от 20.01.2021 г.
- дата на обявяване на съставените по реда на чл. 686 ТЗ списъци на приетите и
неприети вземания, и изтича на 27.01.2021 г. Това възражение е изпратено до съда по куриер на 27.01.2021 г., което е видно от датата,
посочена върху куриерската разписка. Ето защо и предвид факта, че то изхожда от
лице, което има право и интерес да направи възражение срещу определената от
синдика привилегия на предявено от него в производството по несъстоятелност
вземане, която има значение за реда на удовлетворяването му по чл. 722 ТЗ,
следва да се заключи, че е допустимо и съдът трябва да се произнесе по неговата
основателност. Разгледано по същество подаденото възражение е неоснователно.
Предявените
вземания на кредитора НАП са за получаване от „С.н.” АД на сума в размер на 1 530 442, 62 лв., представляваща публични
вземания за неплатени данъци и такси, на сума в размер на 932 428, 25 лв., представляваща публични
вземания за начислени лихви за забавено плащане на задълженията за данъци и
такси, на сума в размер на 1 044 325, 74 лв., представляваща публични вземания
за неплатени задължителни осигурителни вноски, на сума в размер на 539 743, 20 лв., представляваща публични
вземания за начислени лихви за забавено плащане на задълженията за задължителни
осигурителни вноски, на сума в размер на 17 910, 80 лв., представляваща публични
вземания за начислени глоби и имуществени санкции и начислени върху тях лихви
за забавено плащане
в размер на 4 543, 82 лв. В подаденото възражение се
прави оспорване единствено на определения от синдика ред на удовлетворяване на
част от тези вземания в общ размер от 677 022, 42 лв., която сума е разликата
между тази, до която синдикът е приел, че част от предявените вземания са
обезпечени и тази, до която НАП твърди, че трябва да бъдат удовлетворени с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. С оглед на това съдът
ще се произнесе само по въпросите дали предявените вземания до размера от 677
022, 42 лв. имат характер на обезпечени такива и в кой ред следва да бъдат удовлетворени, но не и за това дали от
представените от кредитора доказателства се установява, че те са възникнали, по
който въпрос се е произнесъл синдикът като ги е включил в списъка на приети
вземания в пълния им предявен размер, срещу което му произнасяне не е подадено
възражение от което и да е от лицата, които имат право и интерес да направят
това.
Възразилият
кредитор НАП твърди, че предявените публични държавни вземания до размера им от
677 022, 42 лв. са такива, които са обезпечени с наложен запор върху
имуществото на несъстоятелния длъжник „С.н.” АД, който запор е вписан по реда
на Закона за особените залози /ЗОЗ/. В чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ е предвидено, че
в производството по несъстоятелност вписания по реда ЗОЗ запор върху имущество
на длъжника представлява за кредитора обезпечение, което му дава право на предпочитателно удовлетворяване на своето вземане с първа
по ред специална привилегия от получената
сума при реализацията на обезпечението. За да се приеме, че вземането на един
кредитор е обезпечено и подлежи на удовлетворяване с ред по чл. 722, ал. 1, т.
1 ТЗ, трябва да се установи, че в производството по неговото принудително
събиране съответно в проведено производство за обезпечаване на неговото
събиране е наложен запор върху имущество на длъжника както и че този запор е
вписан в Централния регистър на
особените залози.
От
съдържанието на приетото в настоящото производство постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх. № С182225-022-0058582/ 17.08.2018 г. се установява,
че пред публичен изпълнител срещу длъжника „С.н.” АД е образувано изпълнително
дело за събиране на публични задължения, които са възникнали в тежест на това
юридическо лице за заплащане на главница в размер на 2 400 762, 86 лв. и за
заплащане на лихва за забава в размер на 970 007, 50 лв. Това дело е и.д. № 52130000104/2013
г. От посоченото постановление е видно и че в хода на това изпълнително дело за
обезпечаване на публичните вземания, за събиране на които то е образувано, е наложен запор върху вземания на
длъжника по банкови сметки, както и за получаване на вложени вещи в трезори към
25 банки. От фактите, описани в представеното от кредитора НАП постановление,
не може да се направи извод за това какъв е вида на публичните задължения, които
се обезпечават с наложения запор, както и какво е основанието, от което те са
възникнали. Това прави невъзможно за съда да заключи, че обезпечените с
наложения запор вземания са същите тези публични вземания, които са предявени в
производството по несъстоятелност на „С.н.” АД и са включени от синдика в
списъка на приети вземания като такива на НАП. Към молбата за предявяване на
вземания, подадена от НАП, както и към депозираното от този кредитор възражение
не са представени каквито и да било други документи, от които да е видно кои са
публичните вземания, които са предмет на принудително събиране по и.д. №
52130000104/2013 г. и които са обезпечени с наложения от публичния изпълнител
запор върху вземания на длъжника по банкови сметки, както и за получаване на
вложени вещи в трезори към 25 банки.
След
като в производството не са представени доказателства, от които да се
установява, че наложеният в хода на и.д. № 52130000104/2013 г. запор обезпечава
изпълнението точно на публичните вземания, които са предявени от НАП в
откритото по отношение на „С.н.” АД производство по несъстоятелност, то не може
да се направи извод, че последните са обезпечени със запор върху имущество на
длъжника, който е вписан в Централния регистър на особените залози по реда на
ЗОЗ и следователно те трябва да бъдат включени в списъка на приети вземания,
като такива, които не се ползват със специалната привилегия по чл. 722, ал. 1,
т. 1 ТЗ и подлежат на удовлетворяване с ред по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, както е
посочил синдика в изготвения от него списък. Това прави възражението, подадено
от кредитора НАП срещу списъка на приетите от синдика вземания, неоснователно и
като такова следва да се остави без уважение.
По
възражението, подадено от кредитора НАП срещу списъка на неприетите от синдика
вземания на кредиторите, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ и срещу
допълнителен списък на неприети вземания на кредиторите, предявени в срока по
чл. 688, ал. 1 ТЗ:
Съдът е сезиран с възражение, подадено от кредитора НАП и срещу изготвените
от синдика два списъка на неприетите вземания, което, както беше посочено е
подадено в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ. Ето защо и предвид факта, че то изхожда
от лице, което има право да направи възражение срещу неприемането от синдика на
предявени от него в производството по несъстоятелност вземания, както и интерес
от това, следва да се заключи, че е допустимо и съдът трябва да се произнесе по
неговата основателност. Разгледано по същество подаденото възражение е неоснователно.
Кредиторът НАП твърди, че
съществуват публичноправни вземания към „С.н.” АД за
заплащане на наложени на дружеството глоби съгласно девет броя електронни
фишове, които са влезли в сила. С оглед на това и в производството по чл. 692 ТЗ съдът трябва да отговори на въпроса дали такива вземания са възникнали,
както и дали към момента на тяхното предявяване в производството по
несъстоятелност, открито по отношение на длъжника, те подлежат на принудително
изпълнение.
В чл. 189, ал. 4 Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е предвидено, че когато нарушението на разпоредби
на този закон е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система и когато за него не се предвижда наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, то се
установява с електронен фиш, който се издава в отсъствието на контролен орган и
на нарушител и с който се налага глоба. Съгласно чл. 189, ал. 1 ЗДвП влезлият в
сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление.
От представените към молбите за
предявяване на вземания на НАП доказателства е видно, че са издадени девет броя
електронни фишове, с които на „С.н.” АД са наложени наказания глоба за
извършени нарушения на правилата, установени в ЗДвП. Общият размер на
наложените глоби е 1 600 лв. Тези електронни фишове са влезли в сила, което
съдът намира за установено от поставените върху тях отбелязвания за това,
направено от компетентните органи.
Глобата
е вид административно наказание, предвидено в чл. 13, б. “б” ЗАНН. В ЗАНН са уредени давностните срокове, с изтичане на които се погасява
възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по
административно наказателното правоотношение. Те са два вида: погасителна
давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да
реализира правомощията си по административнонаказателното
правоотношение, която е уредена в чл. 34 ЗАНН и изпълнителска давност, с
изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира
изтърпяването на наложеното административно наказание и която е регламентирана
в чл. 82 ЗАНН. Тази давност се прилага служебно от съответния орган, пред който
се осъществява принудителното изпълнение, както давността, уредена в НК, към
който закон препраща чл. 11 НК.
В чл.
82 ЗАНН са регламентирани давностни срокове, при
изтичане на които и при бездействане на надлежния орган на публичното право, се
погасява правото на държавата да изпълни вече наложеното на извършителя
административно наказание. Това е т.нар. изпълнителска давност, която е два
вида - обикновена и абсолютна.
Вземането
на държавата за получаване на наложени като административно наказание глоби
представлява по своя характер и публично-държавно вземане съгласно чл. 162, ал.
2, т. 7 ДОПК. Този факт обаче не означава, че по отношение на вземането на
държавата за глоба се прилага погасителната давност, уредена в чл. 171, ал. 1 ДОПК. При определяне на приложимата по отношение на глобата давност се взема
предвид това, че при определяне на правната й природа превес има нейният
характер на административно наказание, а не нейният характер на публично
вземане. Ето защо по отношение на глобата приложение намира давността, уредена
в чл. 82 ЗАНН, която е обстоятелство, което води до изключване на
възможността да се осъществи принудителното изпълнение на вече наложено административно наказание, а не погасителната давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК. В тази насока са
задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 2/ 12.04.2017 г.,
постановено по тълк.д. № 3/2016 г. по описа на ВАС.
В
чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН е предвидено, че административното наказание не се
изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба.
Съгласно чл. 82, ал. 2 ЗАНН давността започва да тече от влизане в сила на
акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. В
Тълкувателно решение № 2/ 12.04.2017 г., постановено по тълк.д.
№ 3/2016 г. по описа на ВАС са дадени задължителни указания по прилагане на
разпоредбата на чл. 82 ЗАНН като е прието, че при изпълнение на
административното наказание „глоба“ след прекъсване на давността при настъпване
на обстоятелства по чл. 82, ал. 2 ЗАНН започва да тече нова давност, която е
тази по чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН.
От
представените към молбата за предявяване на вземания доказателства е видно, че всички
електронни фишове, с които на дружеството-длъжник са наложени административни
наказания „глоба“, са влезли в сила, като видно от поставените върху тях
отбелязвания това е станало в периода от 21.05.2011 г. до 31.01.2013 г. Това обстоятелство
се твърди от кредитора НАП и не се оспорва от длъжника, на когото е предоставена
възможност да участва в производството по разглеждане от съда на подаденото
възражение, от която възможност този субект не се е възползвал. Следователно
предвидената в чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН давност започва да тече от влизане в
сила на издадените електронни фишове, което е на различни дати в периода от
21.05.2011 г. до 31.01.2013 г. и изтича след две години, т.е. на съответните
дати в периода от 21.05.2013 г. до 31.01.2015 г. В настоящото производство не са представени
доказателства, от които да е видно, че до изтичане на този двугодишен срок от
държавата чрез компетентните за това органи са предприети действия спрямо „С.н.”
АД за изпълнение на наложените му с електронните фишове наказания глоба, поради
което изпълнителската давност за процесните наказания
не е била прекъсвана. От момента на нейното изтичане за държавата е отпаднала
възможността да изпълни наложените на „С.н.” АД административни наказания
„глоба“, което означава, че те не могат да бъдат събрани от длъжника по принудителен
ред, включително и в образуваното по отношение на него производство по
несъстоятелност, което представлява по своята същност производство по
универсално принудително изпълнение. Следователно предявените от НАП вземания
за глоби, с които се цели да бъдат изпълнени наложените на „С.н.” АД
административни наказания, която възможност обаче към датата на откриване на
производството по несъстоятелност на длъжника е погасена с изтичане на
давността по чл. 82 ЗАНН, трябва да бъдат включени в списъците на неприети
вземания на кредиторите на несъстоятелното дружество, както е направено от
синдика.
Извод в обратна насока не следва
и от правилото, регламентирано с чл. 164, ал. 4 ДОПК. В тази норма е
предвидено, че в случай че публичното държавно вземане е установено с влязъл в
сила акт, синдикът незабавно го включва в списъка на приетите от него вземания
така, както е предявено, както и че това вземане не може да бъде оспорено по
реда на част четвърта от Търговския закон или чрез обжалване на определението
на съда по несъстоятелността за одобряване на списъка с приетите от синдика
вземания. При тълкуване на тази разпоредба се налага изводът, че в нея е
установена забрана за пререшаване в производството по несъстоятелност на
въпроса за възникване на публично вземане, установено с влязъл в сила акт,
както и забрана за оспорване съществуването, основанието и размера на това
вземане от лицата и по реда на чл. 690 и сл. ТЗ, която забрана е въведена с
оглед специфичния ред и начин на установяване на публичните вземания.
Установената в чл. 164, ал. 4 ДОПК забрана обаче не се отнася до възможността на
синдика и съда да извършват преценка за това дали правото на принудително
изпълнение на НАП в производството по несъстоятелност съществува към момента и е
надлежно упражнено, включително дали по отношение на публично вземане,
установено с влязъл в сила акт, което по своя характер представлява наложено
административно наказание е изтекла погасителната давност по ЗАНН, което прави
събирането му недопустимо.
С
оглед всичко изложено следва да се заключи, че възражението, подадено от кредитора
НАП срещу списъците на неприетите от синдика вземания, е неоснователно и като
такова следва да се остави без уважение.
Предвид
произнасянето на съда по подадените възражения се налага крайният извод, че
съставените от синдика списък на приетите вземания на
кредиторите на „С.н.”
АД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ и и допълнителен списък на приетите вземания на
кредиторите на „С.н.”
АД, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, следва да бъдат одобрени от съда на основание чл. 692,
ал. 4 ТЗ така, както са изготвени. На основание чл. 674, ал. 2 ТЗ съдът следва
незабавно да свика и събрание на кредиторите с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т.
8 ТЗ, както и за вземане на решение за избор на постоянен синдик на дружеството
и определяне на възнаграждението му, доколкото не е проведено първо събрание на
кредиторите на „С.н.” АД.
Така
мотивиран съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възраженията на кредитора Национална агенция за приходите, както следва: 1)
възражение срещу списък на приетите вземания на кредиторите на „С.н.” АД, предявени
в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в търговския регистър на 20.01.2021 г., с което се
възразява срещу определената от синдика поредност на
удовлетворяване на част от предявените от този кредитор вземания за получаване
на сума в общ размер от 677 022, 42 лв., представляваща такава за възникнали
главни публични вземания и възникнали публични вземания за лихви; 2) възражение
срещу списък на неприетите вземания на кредиторите на „С.н.” АД,
предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в търговския регистър на 20.01.2021
г., с което се възразява срещу включване в този списък на публичните държавни
вземания за получаване от длъжника „С.н.” АД на сума в размер на 1 500 лв.,
представляваща глоби, наложени с електронни фишове, както и 3) възражение срещу
допълнителен списък на неприети вземания на кредиторите на „С.н.” АД, предявени
в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в търговския регистър на 20.01.2021 г., с което се
възразява срещу включване в този списък на публичните държавни вземания за
получаване от длъжника „С.н.” АД на сума в размер на 100 лв., представляваща
глоба, наложена с електронен фиш, издаден на 15.08.2012 г.
ОДОБРЯВА на
основание чл. 692, ал. 4 ТЗ списък на приетите вземания на
кредиторите на „С.н.”
АД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в търговския регистър на 20.01.2021
г., както и допълнителен списък на приетите вземания на
кредиторите на „С.н.”
АД, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в търговския регистър на 20.01.2021
г.
СВИКВА на
основание чл. 674, ал. 2 ТЗ събрание на кредиторите на „С.Н.” АД, с ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление:***, което ще се проведе на 14.04.2021 г. от 10:10 часа в сградата на Съдебната палата, находяща се на адрес: гр. София, бул. “Витоша” № 2, в
залата за провеждане на съдебните заседания на СГС, Търговско отделение, VІ- 17
състав, с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ, а именно: 1. Определяне реда и
начина за осребряване имуществото на длъжника. 2. Определяне метода и условията
на оценка на имуществото. 3. Избор на оценители и определяне на
възнаграждението им, както и 4. Избор на постоянен синдик на дружеството и
определяне на възнаграждението му.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ обявяване на настоящото определение в
Търговския регистър при Агенцията по вписвания.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: