№ 51
гр. Берковица, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-
ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20211610200272 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят Г. П. ДР., в качеството му на управител на ................
със седалище и адрес на управление: град ...................... е обжалвал НП № 12-
001941 от 28.09.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда”-Монтана, с което на представляваното от него ДЗЗД е наложено
административно наказание- имуществена санкция в размер на 2000 /две
хиляди/ лева, в качеството му на работодател, на основание чл. 416, ал. 5 от
КТ във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ.
Жалбоподателят в жалбата и в с.з. чрез ангажираният процесуален
представител адв. И. Ц. навежда доводи за незаконосъобразност на
атакуваното НП и иска отмяната му.
Въззиваемата страна чрез процесуален представител Юрисконсулт
Кръстева ангажира становище, като излага съображения за неоснователност и
необоснованост на депозираната жалба и иска същата да бъде отхвърлена, а
атакуваното НП да бъде потвърдено.
Производството по делото е по реда на чл. 59 - 63, ал. 1 от ЗАНН.
1
Районен съд- Берковица, като провери основателността на жалбата,
съобразявайки становищата на страните и след анализ на събраните по делото
доказателства прие следното от фактическа страна:
На 10.08.2021 г. в 15,30 часа при извършена проверка от служители на
Дирекция „Инспекция по труда” – град Монтана ЛЮБ. К. Р. и В. ХР. ХР. в
обект „строителство на компостираща инсталация за разделно събиране на
биоразградими отпадъци в община Берковица и Вършец“, находяща се в с.
...................... и на 24.08.2021 год. по документи по спазване на трудовото
законодателство било установено, че дружеството в качеството си на
работодател е допуснало до работа лицето Г.П.С., с ЕГН ********** да
работи като строителен работник, без да има сключен трудов договор в
писмена форма, преди постъпване на работа.
При извършената проверка посоченото лице е дало информация за
имената си и ЕГН и е подписало изготвения от проверяващия Констативен
протокол. В Протокола е отразено, че лицето работи като строителен
работник, с трудов договор и с работно време от 8 до 17 часа. Констатирано е,
че ................. – София качеството си на работодател не е сключил писмен
трудов договор с лицето Г.П.С. при предоставяне на работна сила.
Във връзка с фактическите констатации при проверката, на 24.08.2021
год. в отсъствието на управителя или на упълномощено лице бил съставен
АУАН № 12-001941 за допуснато нарушение по чл. 61, ал. 1 във връзка с 62,
ал.1 от КТ, който е изпратен за връчване по пощата с известие за доставяне.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното в настоящото производство
НП № 12-001941/28.09.2021г.
В законоустановения срок възражение по така издадения АУАН не е
подавано.
По делото по безспорен начин се установява, че при извършената
проверка на място на 10.08.2021 г. в 15.30 часа по спазване на трудовото
законодателство от служители на въззиваемата страна, в обект „строителство
на компостираща инсталация за разделно събиране на биоразградими
отпадъци в община Берковица и Вършец“, находяща се в с. ...................... , че
дружеството в качеството си на работодател, представлявано от Г. П. ДР., е
допуснало до работа лицето Г.П.С., с ЕГН ********** да работи, като
строителен работник, престирайки работна сила, без да има сключен трудов
2
договор в писмена форма и без отношенията по предоставяне на работна сила
да са уредени, като трудови правоотношения.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Нормата на чл.
61, ал. 1 от КТ изисква трудовият договор между работника и работодателя да
бъде сключен преди постъпването на работа, като чл. 62, ал. 1 от КТ
предвижда, че трудовият договор се сключва в писмена форма.
Жалбоподателят е работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ.
Разпоредбата дава легално определение на качеството "работодател", а
именно: "Работодател е всяко физическо или юридическо лице, което
самостоятелно наема работници или служители". Жалбоподателят в
конкретният случай отговаря на качеството "работодател " по смисъла на КТ.
Наел е описанато в АУАН и НП лице да извършва трудова дейност като
строителен работник, без да има сключен трудов договор в писмена форма,
преди постъпване на работа.
Ето защо възражението на жалбоподателя, че няма извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 62, ал. 1 от
КТ следва да се остави без уважение, като неоснователно.Съдът намира и за
неоснователно възражението,че посоченото лице е работило в „Димконсулт
2020“ЕООД,с която дружеството жалбоподател има Договор за предоставяне
под наем на кофраж.Твърдят,че съгласно този договор „Димконсулт
2020“ЕООД има задължението да монтира кофража със свои работници.Като
доказателство за това сочат представения по делото списък на работниците на
„Димконсулт 2020“ЕООД,подлежащи на инструктаж,в който фигурира
посоченото лице.
Съдът намира за неоснователни посочените по-горе
възражения.Твърденията,че соченото лице е работило по трудов договор с
„Димконсулт 2020“ЕООД ро никакъв начин не се доказаха с посочения
списък.На следващо място,тези твърдения бяха оборени от разпитаните по
делото свидетели,които категорично заявиха,че при направената справка в
електронната система за соченото лице изобщо няма регистриран трудов
договор с никоя фирма.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че извършеното
нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ е
3
доказано по безспорен и категоричен начин, извършено е виновно от соченото
за нарушител дружество и е обявено за наказуемо с административно
наказание "имуществена санкция" по реда и условията на чл. 414, ал. 3 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 3 КТ работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер 1500 до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко
отделно нарушение.
На следващо място съгласно чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. В тази връзка фактическите констатации отразени в акта и НП не
се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Описаното деяние в съставения против дружеството и възпроизведени в
атакуваното Наказателно постановление съдържат всички признаци на
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и осъществяват,
както от субективна, така и от обективна страна състава на административно
нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ във връзка с чл.62, ал. 1 от КТ.
В случая обаче АНО неправилно е индивидуализирал размерът на
имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя в
рамките, установени от законодателя. Съдът счита, че в издаденото
наказателно постановление липсват изложени обстоятелства защо
имуществената санкция е определена в размер на 2000 лева и НП не е
мотивирано относно размера на наложеното наказание. По делото липсват
доказателства, от които да се направи обоснован извод, че така определеният
размер на санкцията е правилен и законосъобразен, като следва да се има
предвид, че мотивите за определяне размера на наказанието е недопустимо да
се извеждат по тълкувателен път. По тези съображения НП следва да се
измени като размерът на имуществената санкция се намали от 2000 лева на
1500 лева.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 63 от ЗАНН
жалбоподателя следва да заплати на въззиваемата страна направените по
водене на делото разноски в размер на 120. 00 лева за юристконсултско
възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна,
4
а атакуваното НП - законосъобразно.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д от ЗАНН
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна направените по
водене на делото разноски в размер на 120. 00 лева за юристконсултско
възнаграждение
Ето защо и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Районен съд-Берковица
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП №12-001941 от 28.09.2021г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда”-Монтана, с което на ................ със седалище
и адрес на управление: град ...................... е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева, на
основание чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ като
НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 2000 /две хиляди / лева
на 1500 /хиляда и петстотин/ лева..
ОСЪЖДА ................ със седалище и адрес на управление: град
...................... да ЗАПЛАТИ на Дирекция "ИТ" – Монтана на основание чл. 63
от ЗАНН направените по водене на делото разноски в размер на 120. 00 лева
за юристконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен
срок от уведомяването пред Административен съд – гр.Монтана.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
5