М О Т
И В И :
Против подс.Л.К.Л. са повдигнати
следните обвинения:
1. За
престъпление по чл. 342, ал.3, буква "б", вр.ал.1 от НК за това,че на
17.09.2016г., в гр.Тръстеник, обл.Плевен, на кръстовище образувано от ул. „Юри
Гагарин" и ул. „Пеньо Пенев", при управление на моторно превозно
средство- лек автомобил марка „Опел", модел „ Вектра", с per. № BP
2443 АК, нарушил правилата за движение по пътищата визирани в ЗДвП, както
следва:
Чл. 5. Ал.(1) Всеки участник в движението по пътищата:
1. с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди;
Ал.(2) Водачът на пътно превозно средство е длъжен:
т.1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.
Чл. 116. Водачът на пътно превозно средство е длъжен
да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците...
и умишлено причинил средна
телесна повреда на К.В.Б. с ЕГН:********** ***, изразяваща се във счупване на
горното рамо на дясната срамна кост от тазовия пръстен, довело до трайно
затруднено движение на снагата и десния крак.
2. За престъпление по чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК за това,че на 09.10.2017 година, около 10.30 часа, в гр.Тръстеник,
обл.Плевен, в района на кръстовище, образувано от ул. „Яне Сандански" и
ул. „Десети Декември" по посока на движение ул. „Арда", управлявал
моторно превозно средство- лек автомобил марка „Опел", модел
„Вектра", с per. № EH 8556 KB, без съответно свидетелство за управление на
МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото
деяние с НП №16-0256-000296/13.10.2016г. на Началника на РУ- гр.Долна
Митрополия, връчено му лично на 04.11.2016г. и влязло в законна сила на
14.11.2016г. и с НП №16-0256-000456/02.12.2016г. на Началника на РУ- гр.Долна
Митрополия, връчено му лично на 23.06.2017г. и влязло в законна сила на
03.07.2017г.
В с.з.представителят на ПОП
поддържа обвиненията против подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия изразява
становище,че подзащитният му признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и желае делото да се разгледа по
реда на съкратено съдебно следствие.Моли съда да наложи по-леко наказание.
Подсъдимият
Л.Л. разбира в какво се състои повдигнатото против него обвинение,признава се
за виновен и се съгласява делото да се разгледа по реда на гл.ХХVІІ от част V
на НПК.Заявява,че признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.Моли
съда да му наложи по-леко наказание.
Съдът,като
прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,намира за
установено следното от фактическа страна:
Подс. Л.К.Л. е роден на ***г***. Българин.
Български гражданин. Неженен. Без образование. Не работи. Многократно осъждан
за умишлени престъпления от общ характер. ЕГН **********
Л.Л., по прякор "М." не
притежавал свидетелство за управление на МПС нито една категория. Въпреки това
многократно управлявал МПС за което бил наказван по административен и по
съдебен ред, включително с наказания „Лишаване от свобода“.
Подс.Л. и пострадалия К.Б. се
познавали от много време, тъй като живеели в гр.Тръстеник и не били в добри
отношения. На 16.09.2016г. двамата били със семействата си на сватбата на техен
общ роднина – свид.Б.Т. в ресторант "Комета", гр.
Тръстеник. По време на сватбата, двамата били седнали далеч един от друг и не
комуникирали помежду си. След полунощ, около 01:30ч., когато решили да се
приберат в домовете си Л. поискал от Б. да го закара до дома му, с неговата кола.
Думите му били "Ей, боклук, ти ще ме закараш до нас, с моята кола!". Б.
отказал, поради което Л. го нападнал, скъсал му
тениската и го ритнал. Б. от удара паднал на земята, но не му отвърнал и
с цел да предотврати развитието на конфликта се обърнал и си тръгнал. В този
момент чул заканите на Л. "Ей сега
ще видиш какво ще ти се случи!". Б.
приел насериозно думите му и тръгнал със семейството си - жена си А.Б. и
двете им деца, да се прибират. С тях били и познатите им Н.М.М., К.Б.М. и М.Ж.П..
Последните като чули заканата на Л. побързали да се отдалечат, за да не бъдат
въвлечени в разправията помежду Л. и Б..
Ядосаният Л. видял, че Б. се
отдалечава и решил да го нарани с автомобила си. Качил се в л.а. "Опел" модел "Вектра" с
рег. № ВР 2443 АК, собственост на жената,с която живеел съпружески, А.И.. Привел автомобила в движение и
тръгнал в посоката, в която се оттеглил Б.. Настигнал го на кръстовището на ул.
"Юрий Гагарин" и ул."Пеньо Пенев". Б. възприел
приближаващия се автомобил на Л. и понечил да избяга, тъй като движението
ставало опасно близо до него. Л. го следвал с автомобила със скорост на
движение около 8-12 километра в час, с включени фарове, като променял посоката
на движение с цел да го удари с предната част на автомобила. На кръстовището на
двете улици Б. се отправил в южната част на кръстовището като се качил на
банкета към улица Пеньо Пенев, минавайки покрай контейнер за отпадъци и се
приближил до оградата на находящата се в южния край на кръстовището къща.
Оградата била тухлена. Б. се опрял на стената с лице към автомобила на Л.. Л.
насочил автомобила към Б., дал газ, блъснал го с предната част на колата и го
притиснал към оградата. В резултат на това Л. причинил на Б. фрактура на
горното рамо на дясната срамна кост от тазовия пръстен и охлузване на десния
долен крайник.
Б. започнал да крещи от болка и паднал на
земята. Л. дал на заден ход автомобила и се оттеглил от мястото, удовлетворен
от стореното.
Видно от заключението на назначената по
делото медицинска експертиза е, че на Б. е било причинено телесно увреждане - фрактура на горното рамо на дясната
срамна кост на тазовия пръстен, което довело до трайно затрудняване движението
на снагата и долния десен крайник. Охлузванията на долния крайник са довели до
болки и страдания.
От заключението на назначената делото
автотехническа експертиза се установява, че на
местопроизшествието не са били налице обстоятелства и особености, които да са
попречили на Л. да избегне настъпването на съставомерния резултат, т.е. не са
налице неизправности по автомобила и ограничения във видимостта, които да са
предпоставка за настъпването на произшествието или да са пречка за
предотвратяването му.Механизлът на настъпване на произшествието се изразява в
приближаването на Л. с автомобила си към Б. до момента, в който го е блъснал и
притиснал към неподвижната тухлена стена, с което му е причинил съставомерния
резултат. Движението на автомобила е било със скорост 8-12 километра в част,
при видимост достатъчна, за да възприеме пазещия се от удар Б.. Причината за
настъпването на произшествието е желанието на Л. да причини на Б. телесна
повреда.
По повод на извършената от полицейските
органи проверка по случая Л. бил наказан с Наказателно постановление № 16-0256-
00096/13.10.2016г. на началника на РУ-
гр. Долна Митрополия, връчено лично на Л. на 04.11.2016г. и влязло в сила на
14.11.2016г.за
това,че управлява МПС без съответното свидетелство.
С Наказателно постановление №
16-0256-000456/02.12.2016г. на началника
на РУ- гр. Долна Митрополия, връчено на Л. на 23.06.2017 и влязло в сила на
03.07.2016г. Л. бил наказан по административен ред за управление на МПС без
съответно свидетелство.
На 09.10.2017г. в гр. Тръстеник, обл.
Плевен свид.Л.К.Х. и Ч.С.Ч. – служители на РУП Долна Митрополия
извършвали контрол по спазването на ЗДвП. Л. въпреки, че бил неправоспособен и
наказван по административен ред на управление на МПС без съответно свидетелство
управлявал лек автомобил марка "Опел", модел "Вектра", с
рег. № ЕН 8556 КВ. В района на
кръстовище образувано от ул. "Яне Сандански" и ул. "Десети
декември" по посока на движение ул. "Арда", Л. бил спрян за
проверка от Х. и Ч.. Двамата служители установили, че Л.К.Л. управлявал
автомобила без съответното свидетелство за управление на МПС. По повод на тези
констатации Ч. съставил Акт за установяване на административно нарушение серия
Д №037577.
Горната фактическа обстановка се
установява от самопризнанието на подсъдимия,направено в производството по
чл.370 и сл.от НПК,което се подкрепя от останалите събрани в хода на
досъдебното производство доказателства и се ползва от съда при постановяване на
присъдата без да се събират доказателства за фактите,изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт,в съответствие с разпоредбата на
чл.372 ал.4 от НПК.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема за установено от правна страна,че с деянията си
подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на следните
престъпления:
1.
Престъпление по чл. 342, ал.3, буква "б", вр.ал.1 от НК,като на
17.09.2016г., в гр.Тръстеник, обл.Плевен, на кръстовище образувано от ул. „Юри
Гагарин" и ул. „Пеньо Пенев", при управление на моторно превозно
средство- лек автомобил марка „Опел", модел „ Вектра", с per. № BP
2443 АК, нарушил правилата за движение по пътищата визирани в ЗДвП, както
следва:
Чл. 5. Ал.(1) Всеки участник в движението по пътищата:
1. с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди;
Ал.(2) Водачът на пътно превозно средство е длъжен:
т.1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.
Чл. 116. Водачът на пътно превозно средство е длъжен
да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците...
и умишлено причинил средна
телесна повреда на К.В.Б. с ЕГН:********** ***, изразяваща се във счупване на
горното рамо на дясната срамна кост от тазовия пръстен, довело до трайно
затруднено движение на снагата и десния крак.
При извършването на това
престъпление подсъдимият е нарушил посочените текстове от ЗДП,които макар и
общи го задължават да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да е
внимателен и предпазлав към пешеходците,а очевидно същият преследвайки
пешеходец по улиците на гр.Тръстеник с желание да му нанесе увреждане и
реализирайки замисленото не е изпълнил тези си задължения.
2. Престъпление по чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК,като
на 09.10.2017 година, около 10.30 часа, в гр.Тръстеник, обл.Плевен, в района на
кръстовище, образувано от ул. „Яне Сандански" и ул. „Десети Декември"
по посока на движение ул. „Арда", управлявал моторно превозно средство-
лек автомобил марка „Опел", модел „Вектра", с per. № EH 8556 KB, без
съответно свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказването
му по административен ред за същото деяние с НП №16-0256-000296/13.10.2016г. на
Началника на РУ- гр.Долна Митрополия, връчено му лично на 04.11.2016г. и влязло
в законна сила на 14.11.2016г. и с НП №16-0256-000456/02.12.2016г. на Началника
на РУ- гр.Долна Митрополия, връчено му лично на 23.06.2017г. и влязло в законна
сила на 03.07.2017г.
Двете деяния са извършени от
подсъдимия при форма на вина пряк умисъл-същият е съзнавал общественоопасния им
характир,предвиждал е техните общественоопасни последици и е искал настъпването
им.
Причини за
извършването им са грубото незачитане на обществените правила и норми,правовия
ред в държавата и конкретно несъобразяването от страна на подсъдимия с правилата
за безопасност на движението по пътищата и правата на личността.
При
определяне на наказанията които следва да бъдат наложени на подсъдимия за всяко
от извършените от него престъпления съдът съобрази разпоредбата на чл.373 ал.2
от НПК,която изрично предвижда,че в случаите когато съдът постановява
осъдителна присъда,трябва да определи наказанието при условията на чл.58а от НК.Това налага да бъдат преценени отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства ,за да се направи извода,коя от хипотезите на посочената
разпоредба трябва да се приложи.
Досежно
престъплението по
чл. 342, ал.3, буква "б", вр.ал.1 от НК като отегчаващи отговорността
обстоятелства следва да се имат предвид изключителните упоритост,злоба и
отмъстителност проявени от подсъдимия при преследване на целения от него
резултат-да уязви по всякакъв начин пострадалия /първоночално го е обидил и се
е сбил с него,разкъсал е тениската му и го е съборил на земята и когато
пострадалият се е оттеглил,защото е искал да избегне ескалация на конфликта
подсъдимият е следвал пострадалия по улиците на населеното място с автомобил,
многократно променяйки посоката си на движение единствено,за да нанесе на
пострадалия телесно увреждане/.Това,както се установява от всички доказателства
по делото, се е случило и след употреба на значително количество алкохол от
страна на дееца.На следващото място от свидителството за съдимост на извършителя
/същото е с обем 27 страници/ е видно,че той е осъждан многократно за различни
престътления от общ характер в т.ч.и за управляние на МПС без съответно
свидетелство и с табели издадени за друго МПС.Следва да се има предвид и че при
някои от извършените кражби подсъдимият също е използвал МПС,въпреки че е
неправоспособен.Отделно от това от приложената справка от сектор КАТ при ОД на
МВР-Плевен е видно и че деецът е наказван многократно по административен ред за
нарушения на ЗДП.Налага се извода,че подсъдимият е лице с изключително висока
степен на обществена опасност,изградило трайно негативно отношение към
установения в страната оществен ред,който неглижира,поставяйки егоистично себе
си и задоволяването на целите си над правилата за поведение и правата на
останалите членове на обществото.Факт е,че в множество случаи съдилищата са
показвали снизходителност към подсъдимия прилагайки редица благоприятни
институти и налагайки минимални наказания,но подсъдимият е възприел това
благородно отношение към него като безнаказаност и вместо да коригира
поведението си е злоупотребил с доверието на инстатуциите градирайки в
престъпната си дейност.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства по отношение на престъплението по чл. 342,
ал.3, буква "б", вр.ал.1 от НК не са
налице.Съдът
не приема доводите на защитата,че подсъдимият е с тежко семейно и социално
положение,поради което не трябва да бъде наказван строго.На първо място липсват
каквито и да е доказателства за семейното и социално положение на
подсъдимия-твърденията на защитата,че той се грижи за майка си,която има
проблеми със зрението и за двете си деца са недоказани.Не е явно дали деецът
полага грижи за майка си или за децата си.Прочее липсват доказателства той да е
родител.По делото са приложени два броя удостоверения за раждане,в които е
посочено,че бащата е неизвестен.От друга страна безспорно е,че подсъдимият е
наказван по административен ред и осъждан многократно за управляние на различни
МПС.Управлянието и поддръжката на МПС
предполагат разходване на суми, което е в колизия с твърдението на защитата за
тежко социално положение.Дори обаче и да се възприеме тезата на защитата за
тежко семейно и социално положение очевидно то е ирелеванто в конкретния
случай-не то го е принудило да преследва с автомобил и да блъсне пострадалия.Съдействието,което
деецът оказва в съдебната фаза на процеса за разкриване на обективната истина
не може да се тълкува като смекчаващо отговорността обстоятелство-именно заради
искането му делото е разгледано по диференцираната процедура предвидена в гр.27
от НПК,за което подсъдимият е благоприятстван по силата на закона.
В този ред
на мисли настоящата инстанция намира за неоснователно искането на защитата и
подсъдимия за приложение на разпоредбата на чл.55 от НК.Цитираният текст
предвижда като първо условие наличието на изключителни или многобройни
смекчаващи обстоятелства.Както бе посочено по-горе,в конкретния случай не е
налице нито едно смекчаващо обстоятелство,при наличие на множество отегчаващи.
Ето защо съдът намира,че
наказанието,което трябва да бъде наложено на подсъдимия за извършеното от него
престъпление по чл. 342, ал.3, буква "б", вр.ал.1 от НК следва да бъде определено при наличие
само на отегчаващи отговорността обстоятелства.То обаче не може да е
максималното посочено в закона,защото цитираният текст предвижда относително
определено наказание за няколко хипотези-причиняване на средна или тежка телесна повреда на
едно или повече лица със или без имуществени вреди.В конкретния случай е причинена
средна телесна повреда на едно лице без имуществени вреди,което е най-малко
общественоопасно.Необходимо е обаче да се съобрази изключително високата степен
на обществена опасност на дееца,който е придобил трайни престъпни навици и
упорито не желае да промени начина си на живот,което налага ангажирането на
по-интензивни мерки за постигане целите на назазанието.За престъплението по чл. 342,
ал.3, буква "б", вр.ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване
от свобода от три до дванадесет години.Според настоящата инстанция наказание
лишаване от свобода в размер девет години е съответно на извода за наличие само
на отегчаващи отговорността обстоятелства и ще въздейства върху дееца
поправително-възпитателно и предупредително-възспиращо.В съответствие с
разпоредбата на чл.58а,ал.1 от НК,тъй като присъдата е постановена при
условията на чл.373,ал.2 от НПК определеното наказание трябва да бъде намалено
с 1/3, т.е.на шест години лишаване от свобода,което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим.
Досежно
престъплението по
чл.343в, ал.2,във вр.с ал.1 от НК като отегчаващи отговорността
обстоятелства следва да се имат предвид множеството осъждания на дееца за
различни престъпления от общ характер в т.ч.и за управление на МПС без
СУМПС.Освен това той е наказван многократно по административен ред за нарушения
на ЗДП.Тези факти навеждат към безспорния извод,че подсъдимият е лице с
изключително висока степен на обществена опасност,изградило трайно негативно
отношение към установения в страната оществен ред,който неглижира поставяйки
егоистечно себе си и задоволяването на целите си над правилата за поведение и
правата на останалите членове на обществото.Факт е,че в множество случаи
съдилищата са показвали снизходителност към подсъдимия прилагайки редица
благоприятни институти и налагайки минимални наказания,но подсъдимият е
възприел това благородно отношение към него като безнаказаност и вместо да
коригира поведението си е злоупотребил с доверието на инстатуциите градирайки в
престъпната си дейност.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства по отношение на престъплението по чл. чл.343в, ал.2,във вр.с ал.1 от НК не
са налице.Съдът
не приема доводите на защитата,че подсъдимият е с тежко семейно и социално
положение,поради което не трябва да бъде наказван строго.На първо място липсват
каквито и да е доказателства за семейното и социално положение на
подсъдимия-твърденията на защитата,че той се грижи за майка си,която има
проблеми със зрението и за двете си деца са недоказани.Не е явно дали деецът
полага грижи за майка си или за децата си.Прочее липсват доказателства той да е
родител.По делото са приложени два броя удостоверения за раждане,в които е
посочено,че бащата е неизвестен.От друга страна безспорно е,че подсъдимият е
наказван по административен ред и осъждан многократно за управляние на различни
МПС.Управлянието и поддръжката на МПС
предполагат разходване на суми, което е в колизия с твърдението на защитата за
тежко социално положение.Дори обаче и да се възприеме тезата на защитата за
тежко семейно и социално положение очевидно то е ирелеванто в конкретния
случай-не то го е принудило да управлява многократно автомобил, въпреки че е
неправоспособен. Съдействието,което деецът оказва в съдебната фаза на процеса
за разкриване на обективната истина не може да се тълкува като смекчаващо
отговорността обстоятелство-именно заради искането му делото е разгледано по
диференцираната процедура предвидена в гр.27 от НПК,за което подсъдимият е
благоприятстван по силата на закона.
В този ред
на мисли настоящата инстанция намира за неоснователно искането на защитата и
подсъдимия за приложение на разпоредбата на чл.55 от НК.Цитираният текст
предвижда като първо условие наличието на изключителни или многобройни
смекчаващи обстоятелства.Както бе посочено по-горе,в конкретния случай не е
налице нито едно смекчаващо обстоятелство,при наличие на множество отегчаващи.
Ето защо съдът намира,че
наказанието,което трябва да бъде наложено на подсъдимия за извършеното от него
престъпление по чл.343в, ал.2,във вр.с ал.1 от НК следва да бъде определено при
наличие само на отегчаващи отговорността обстоятелства.То обаче не следва да е
максималното посочено в закона,защото по настоящето дело основното обвинение е
за по-тежко престъпление и там следва да се акцентира с оглед постигане на
поправително–възпитателен и предупредително-възспиращ ефект. Необходимо е обаче
да се съобрази изключително високата степен на обществена опасност на
дееца,който е придобил трайни престъпни навици и упорито не желае да промени
начина си на живот,което налага ангажирането на по-интензивни мерки за
постигане целите на назазанието.За престъплението по по чл.343в, ал.2,във вр.с ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и
глоба от петстотин до хиляда и двеста лева.Според настоящата инстанция наказание лишаване от
свобода в размер две години е съответно на извода за наличие само на отегчаващи
отговорността обстоятелства и ще въздейства върху дееца в достатъчна степен за
постигане целите на наказанието.В съответствие с разпоредбата на чл.58а,ал.1 от НК,тъй като присъдата е постановена при условията на чл.373,ал.2 от НПК
определеното наказание трябва да бъде намалено с 1/3, т.е.на една година и
четири месеца лишаване от свобода,което да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим.
За
престъплението по
по чл.343в, ал.2,във вр.с ал.1 от НК трябва
да се наложи и кумулативно предвиденото в закона наказание Глоба.При определяне
размера на глобата следва да се има предвид наличието само на отегчаващи
отговорността обстоятелства и липсата на смекчаващи такива. По-горе вече бяха
изложени мотиви за неприеменато на доводите на защитата за тежко семейно и
социално положение на извършителя.В този ред на мисли съдът намира,че Глоба в
размер 1 000 /хиляда/ лв.е съответна на обществената опасност на деянието
и дееца и ще съдейства за постигане на целите на наказанието.
Тъй като
двете престъпления,предмет на настоящето производство,са извършени от
подсъдимия преди да има влязла в сила присъда,за което и да е от
тях,определените за консумирането им наказания следва да се кумулират при
условията на чл.23,ал.1 от НК и на подсъдимия да се наложи най-тежкото от
тях-шест години лишаване от свобода,което да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим.
По-горе в
мотивите на присъдата съдът разви доводи,защо приема,че подсъдимият е лице с
изключително висока степен на обществена опасност-същият е многократно осъждан
за различни престъпления от общ характер,започнал е престъпната си дейност още
като непълнолетен и въпреки многократно проявената към него снизходителност не
е пожелал да коригира поведението си ,а напротив-градирал е в
противообщественото си развитие,демонстрира абсолютно пренебрежение към
всякакви правила и норми,включително е тези осигуряващи безопасност на
движението по пътищата.Явна е нуждата от по-строгото му третиране за постигане
целите на наказанието.Ето защо на осн.чл.24 от НК наложеното най-тежко
наказание в размер шест години лишаване от свобода следва да бъде увеличено с
една година и четири месеца лишаване от свобода или подсъдимият да изтърпи общо
най-тежко и увеличено наказание седем години и четири месеца лишаване от
свобода при първоначален строг режим.
На
осн.чл.23,ал.3 от НК към най-тежкото и увеличено наказание лишаване от свобода
трябва да се присъедини и наказанието глоба в размер 1 000 /хиляда/
лв.наложено с настоящия съдебен акт.
При този изход на процеса и на
основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Плевен сумата 285,66 лева,представляваща деловодни разноски.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: