Решение по дело №558/2025 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1.Производството е по реда на Г. Д. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от С. С. А., [ЕГН], с постоянен адрес : [населено място], ул.1-ви май“ № 2, срещу Решение № 116 от 24.01.2025г. на Районен съд Пловдив, IV наказателен състав, постановено по а.н.д № 20245330203485 по описа за 2024 година, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-1030-003549/20.05.2024г. на Началник група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, В ЧАСТТА, с която на С. С. А., [ЕГН] е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137А,

ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДП и е изменено Наказателно постановление №24-1030-003549/20.05.2024г. на Началник група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, В ЧАСТТА, с която на С. С. А., [ЕГН] са наложени административни наказания глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл.103 от ЗДП, на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП,като е намален размера на глобата на 50 лв. и е потвърдено НП относно наложеното наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от един месец.

Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление или да бъде отменено първоинстанционното решение, като делото бъде върнато на друг състав на първоинстанционния съд.

Претендира се присъждане на сторените разноски по производството.

3. Ответникът по касационната жалба – Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, не е изразил становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], дава заключение, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от С. С. А., [ЕГН], срещу Наказателно постановление /НП/ № 24-1030-003549/20.05.2024г. на Началник група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ с което на С. С. А., [ЕГН] е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДП и са наложени административни наказания глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл.103 от ЗДП, на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП.

Първоинстанционният съд е възприел обективираните в акта за установяване на административно нарушение фактически констатации, като е приел за установена следната фактическа обстановка :

На 20.04.2024г. в [населено място] Е. Г. и Н. И. Ф. – полицейски служители в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Пловдив изпълнявали служебните си задължения да следят за безопасността на движението на кръстовището на път ІІ-86 и І-8. На същото това място около 12:29ч. А. управлявал лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № [рег. номер], собственост на „ОТП Лизинг“ ЕООД, ЕИК *********, движейки се в посока Пазарджик – Пловдив срещу органите на реда. В автомобила нямало друг пътник. Полицейските служители забелязали, че А. не използва обезопасителен колан по време на движението си, с какъвто бил оборудван автомобилът и подали ясно и своевременно сигнал със „СТОП“ палка тип МВР за извършване на проверка.А. ги погледнал, възприел сигнала за спиране, но вместо да преустанови движението на управлявания от него автомобил на указаното от полицейските служители място, се обърнал на другата страна и продължил. Т. Г. и Фурлийски го последвали със звуков и светлинен сигнал, за да го спрат принудително за проверка. В движение А. се опитвал да си сложи предпазния колан, дърпайки го.

След принудителното спиране, А. Е. Г. съставил на място срещу С. С. А. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 1071320/20.04.2024г. за извършени от последния нарушения, които били квалифицирани като такива по чл.137а ал.1 от ЗДП и по чл.103 от ЗДП.

Административнонаказващият орган изцяло е възприел и възпроизвел в процесното наказателно постановление, както фактическите констатации, така и правната квалификация, изложени в акта за установяване на административно нарушение, като на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДв.П е наложил административно наказание глоба в размер на 50 лв., за нарушението по чл.137а ал.1 от ЗДП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДв.П е наложил административно наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушението по чл.103 от ЗДП

7. В хода на първоинстанционното производство е разпитан в качеството на свидетел контролният орган съставил акта за установяване на административно нарушение А. Е. Г. и посоченият в акта свидетел Н. И. Ф., които са потвърдили фактическите констатации в АУАН, както е разпитан като свидетел и Н. В. К., ангажиран от жалбоподателя.

8. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е потвърдил и изменил процесното наказателно постановление в посочените части. За да постанови посочения резултат районният съд е приел по отношение на нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДв.П, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, че от страна на касатора е осъществен състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение. Съдът е приел също така, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган в предвидената форма и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и е дадена правилна правна квалификация на нарушението.

По отношение на вида и размера на наложеното наказание съдът е приел, че същото е в абсолютно определения размер, предвиден в санкционната норма на 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДв.П и е законосъобразно определено в този размер.

По отношение на нарушението по чл.103 от ЗДв.П съдът е приел въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, че от страна на касатора е осъществен състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение. Съдът е приел също така, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган в предвидената форма и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и е дадена правилна правна квалификация на нарушението.

По отношение на вида и размера на наложените за нарушението по чл.103 от ЗДв.П административни наказания, първоинстанционният съд е приел, че е приложена коректната санкционна норма - чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП, визираща случаите, когато водачът изначално откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, какъвто е настоящият. Съдът е приел, че в конкретния казус са наложени административни наказания глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 месец, като административнонаказващия орган необосновано е завишил размера на глобата, а лишаването на жалбоподателя от право да се управлява МПС е в минимален размер. В този смисъл съдът е приел, че не се установяват отегчаващи обстоятелства, които да обосноват по-висока степен на обществена опасност на деянието и дееца за завишената глоба. Затова за справедливо наказание съдът е определил глоба в минимално предвидения в закона размер, поради което я е намалил от 100 лв. на 50 лв. и е потвърдил минималният срок на лишаването от право да се управлява МПС от 1 месец.

Съдът не е приложил института на маловажния случай по чл.28 ал.1 от ЗАНН поради забраната на чл.189з от ЗДП /в сила от 24.12.2021г./.

IV. За правото :

9. Решението е правилно. Като е стигнал до изводи за законосъобразност на наказателното постановление в посочените му части, районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на наказателното постановление в посочените части. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота, както писмените, така и събраните гласни доказателства по делото.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.

10. В случая изводите на административнонаказващия орган и на първоинстанционния съд, че касаторът е осъществил съставите на визираните в АУАН и НП административни нарушения, са обосновани и законосъобразни, като същите изцяло съответстват на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които първоинстанционният съд правилно е оценил.

Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото, след обстоен и правно издържан логически анализ на доказателствената съвкупност, като е достигнал до обосновани изводи относно осъществени от А. състави на административни нарушения и е формирал правилно вътрешно убеждение. Тази преценка на решаващия съд, която почива на събраните доказателства по делото, не подлежи на касационен контрол, като може да бъде проверена единствено при оплакване за изопачаване на доказателствата или игнориране на фактите по делото. Т. обаче не се констатира да е допуснато от решаващия съд.

11. Обосновано при извършената служебна проверка за законосъобразност на оспореното НП, първоинстанционният съд е констатирал, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона. Нарушенията са установени по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление, което от своя страна, е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Наложеното от административнонаказващия орган административно наказание за нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДв.П е в абслютно определения размер, предвиден за процесното административно нарушение в санкционната норма на чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДв.П, която е приложена правилно при определяне на административното наказание.

Наложените административни наказания глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушението по чл.103 от ЗДв.П са в минималния предвиден размер в санкционната норма на 175, ал.1, т.4 от ЗДв.П, и като такива са съответни на тежестта на нарушението и степента на обществената опасност на деянието и дееца, поради което и са справедливи и способстващи за постигане на целите на наказанието.

12. Съгласно законовата разпоредба на чл.189 ал.2 от ЗДП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая доказателства, които убедително да разколебаят възприетите от административнонаказващия орган и от районния съд изводи, не са ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство.

13. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХIХ – ти касационен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 116 от 24.01.2025г. на Районен съд Пловдив, IV наказателен състав, постановено по а.н.д № 20245330203485 по описа за 2024 година, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-1030-003549/20.05.2024г. на Началник група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, В ЧАСТТА, с която на С. С. А., [ЕГН] е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДП и е изменено Наказателно постановление №24-1030-003549/20.05.2024г. на Началник група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, В ЧАСТТА, с която на С. С. А., [ЕГН] са наложени административни наказания глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл.103 от ЗДП, на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП,като е намален размера на глобата на 50 лв. и е потвърдено НП относно наложеното наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 месец.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.