№ 12361
гр. *, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110116681 по описа за 2024 година
Предявени са от „Т.С.“ ЕАД срещу В. Н. К. и К. Д. К. обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответниците да заплатят следните суми: 1644,68 лева - главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до
м.05.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 22.03.2024
г. до окончателното изплащане на вземането, 293,80 лв. - мораторна лихва за забава от
15.09.2021г. до 14.02.2024г., 23,17 лв.- главница, представляваща цена за услуга дялово
разпределение за периода от м.03.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба 22.03.2024 г. до окончателно изплащане на вземането и
6,48 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.08.2021г. до
14.02.2024г. в условията на разделна отговорност, както следва:
В. Н. К. – 1/4 или 411,17 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.05.2023 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба 22.03.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, 73,45 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 14.02.2024 г., 5,79 лева
– главница, представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода от м.03.2021 г.
до м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
22.03.2024 г. до окончателно изплащане на вземането и 1,62 лева – лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 14.02.2024 г.; К. Д. К. – 3/4 или 1233,51
лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2020 г. до м.05.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба 22.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 220,35 лева – мораторна
лихва за забава от 15.09.2021 г. до 14.02.2024 г., 17,38 лева – главница, представляваща цена
за услуга дялово разпределение за периода от м.03.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 22.03.2024 г. до окончателно
изплащане на вземането и 4,86 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.08.2021 г. до 14.02.2024 г.
1
В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало по
силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане, като в изпълнение на този договор ищецът е доставил за процесния период
топлинна енергия. Твърди, че ответниците са използвали доставяната от дружеството
топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не са погасили
задълженията си. С уточняваща молба /л.39/ ищецът е посочил, че Н. К. е починал на
29.03.2023 г., с оглед на което процесните суми до тази дата се претендират като
наследствени задължения, а след тази дата – на лично основание, в качеството на
собственици на лицата, наследили ид.част от имота. Искането към съда е да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от К. К. чрез
назначения от съда особен представител, с който предявените искове се оспорват като
недопустими и неоснователни. Ответникът счита, че ищецът е изменил едновременно
основанието и петитума на иска, каквото изменение излага, че е недопустимо и твърди, че
следва да отговаря за процесните суми само в качеството си на наследник. Сочи, че по
делото липсват доказателства относно приемането на наследството. Оспорва наличието на
облигационни отношения. Излага, че липсват доказателства относно наличието на
договорни отношения между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение.
Оспорва изпадането в забава. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли
съда да отхвърли предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от В. Н. К..
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За уважаване на предявените искове в тежест на ищцовата страна е да установи
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) по иска за главница (главното
вземане - за стойността на топлинната енергия): договорните отношения между страните за
доставката на топлинна енергия, количеството на реално доставената топлинна енергия за
процесния период и размера на нейната цена; 2) по иска за лихва за забава: съществуването
и размера на главния дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава. По релевираното възражение за изтекла погасителна давност да докаже наличието на
обстоятелства, при настъпването на които законът предвижда спиране и/или прекъсване на
давността.
В тежест на ответната страна е да докаже обстоятелства, които изключват или
намаляват задълженията за плащане на цената на доставена в имота топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в наредбата
по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. С оглед изложеното, собственикът на имот, попадащ в сграда в режим на
етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.
По делото са приети като писмени доказателства списък на броя на живущите в
жилищна сграда в ***, протокол от общо събрание на собствениците на етажната
собственост от 01.07.2002г. за избор на фирма за дялово разпределение и списък на етажните
2
собственици към него. Тъй като общото събрание на етажните собственици няма
правомощия да установява или учредява право на собственост върху недвижим имот,
цитираните документи не представляват доказателство за собствеността и поради това не се
установява каква е била правната връзка между Н. К. и топлоснабдения имот. Видно от
представеното по делото удостоверение за наследници изх.№РКС24-УФ01-466 Н. К. е
починал на 29.03.2023г. и е оставил за наследници преживялата си съпруга К. К. и синът им
В. К.. В тази връзка по отношение на ответниците и техния наследодател други
доказателства за собствеността върху процесния имот не са ангажирани, напротив, от
приложените и приобщени по делото писма в отговор на изискани от съда документи от
Столична община, е видно, че апартамент *** в ***, ет. 5, не е бил деклариран пред
дирекция Общински приходи, не е предоставен в обезщетение на отчужден собственик и не
е издавана заповед по чл. 100 от ЗТСУ, както и не са налице данни за налични договори,
сключени по реда на чл. 117 ЗТСУ за апартамента, съгласно данни от архива на СО
Направление “Архитектура и градоустройство”.
Доказателствата по делото не установяват ответницата В. К. и К. К. да са
собственици или носители на на вещно право на ползване върху процесния имот. Други
доказателства за собствеността върху процесния имот не са ангажирани, което с оглед
изрично заявеното в писмения отговор оспорване и последици на доказателствена тежест по
чл. 154, ал. 1 от ГПК предпоставя извода, че страните по делото не са и страни по
правоотношение с предмет доставяне на топлинна енергия до имота, находящ се в гр. *,жк.
*-*, *.
При горната констатация предявените искове се явяват неоснователни и като такива
послежат на отхвърляне.
Оттук следва и извода, че ответниците не са собственици или наследници на
собственик на процесния недвижим имот.
За пълнота следва да се посочи, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди
могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ГПК, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо се лице придобива
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди /"битов клиент" по смисъла на т.
2а от § 1 ДР ЗЕ/ и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не
се презумира с установяване факта на ползване на топлоснабдения имот. Съгласно чл. 64 от
действащите през исковия период Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия
за битови нужди /л. 26 от делото/, клиент по смисъла на общите условия може да бъде друго
лице - ползвател на имота, различно от собственика на имота, при условие че последния е
представил писмено съгласие в нотариална заверена форма за това /ал. 1/, като при промяна
в наемното правоотношение новият и предишният наемател са длъжни да подадат до
продавача в срока по чл. 12, т. 12 заявление за откриване или закриване на партида по
образец, към което са приложени копия от документи, удостоверяващи наличието
или липсата на наемно правоотношение и декларация на собственика по ал. 1 /ал. 2/.
В разглеждания случай обаче по делото не са ангажирани доказателства, от които
да се установи, че ответниците са подали заявление за откриване на партидата при ищеца за
3
процесния апартамент. Следователно, дори и за исковия период /м. 05.2020 г. до м. 05.2023
г./ответниците или техния наследодател да са били наематели на процесния имот,
респективно да са го ползвали, то това обстоятелство само по себе си не обуславя извод за
съществуването на облигационно отношение между страните, при липсата на данни за
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди от страна на наемателя
директно с топлопреносното предприятие, при липсата на каквито и да било данни за
откриване на индивидуална партида по искане на наемателя при топлопреносното
предприятие, както и липсата на данни за дадено съгласие на собственика по смисъла на
горепосочената клауза от Общите условия.
Предвид гореизложеното, не се установява при условията на пълно и главно
доказване първата материална предпоставка от фактическия състав на претенцията -
страните по делото да са страни по правоотношение с предмет доставяне
на топлинна енергия до имота, находящ се в гр. *, жк. *, ***. Доказателствената тежест е
право и задължение на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто
юридически факт не е доказан. Налага се извода, че ответниците не са потребители на
топлинна енергия за битови нужди, респективно, че между страните не е възникнало
твърдяното облигационно правоотношение. Тези обстоятелства са правопораждащи, тъй
като обуславят спорните по делото права и доказването им е следвало да бъде пълно и
главно.
Поради това положение, предявените главни искове са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени. Неоснователността на главната искова претенция обуславя отхвърлянето
на иска като неоснователен и за акцесорните вземания за обезщетения за забава.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат ответниците, но така и не се
претендират, доколкото единият е представляван от особен представител, а другият не е
ангажирал процесуален представител по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца “Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на В. Н.
К., ЕГН **********, с адрес: гр.*, ж.к. *, * да заплати следните суми: 411,17 лева –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. *,жк. *-*, * за периода от м.05.2020 г. до м.05.2023 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба 22.03.2024 г. до окончателното изплащане
на вземането, 73,45 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 14.02.2024 г., 5,79
лева – главница, представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода от
м.03.2021 г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба 22.03.2024 г. до окончателно изплащане на вземането и 1,62 лева – лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 14.02.2024 г. Като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца “Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на К. Д.
К., ЕГН **********, с адрес: гр.*, ж.к. *, *, да заплати следните суми : 1233,51 лева –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
4
находящ се в гр. *,жк. *-*, * за периода от м.05.2020 г. до м.05.2023 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба 22.03.2024 г. до окончателното изплащане
на вземането, 220,35 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 14.02.2024 г., 17,38
лева – главница, представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода от
м.03.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба 22.03.2024 г. до окончателно изплащане на вземането и 4,86 лева – лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 14.02.2024 г.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач “Т.С.” ЕООД,
ЕИК ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5