№ 75
гр. Г.Т., 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на шестнадесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росен М. Стоянов
като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Гражданско дело №
20253220100117 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано на основание искова молба с вх.
№779/24.03.2025г. от А. Й. К. с ЕГН – ********** с постоянен адрес гр.Г.Т.,
ул. „Г.Г.“ №11, Д. Й. Н. с ЕГН – ********** с постоянен адрес гр. В., ул.
„А.Ф.“ № 16, вх.8, ет.2, ап.7, В. Г. В. с ЕГН – ********** с постоянен адрес
гр.Г.Т., обл. Д., ул. „В.А.“ №47, Н. В. Г. с ЕГН – ********** с постоянен адрес
гр.Г.Т., обл. Д., ул. „Х. Д.“ № 23, Г. В. И. с ЕГН – ********** с постоянен
адрес гр.Г.Т., обл. Д., ул. „В.А.“ № 47 и Д. И. В. с ЕГН – ********** с
постоянен адрес гр.Г.Т., обл. Д., ул. „В.А.“ № 49, всички ищци чрез адв. Д. Ч.
от АК – Бургас със съдебен адрес – гр. Г.Т., обл. Д., ул. „В.А.“ № 8, срещу
Община Г.Т., представлявана от В. В. Д. - Кмет, адрес гр. Г.Т., ул. „В.А.“ № 5, с
посочено правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК и цена на иска 5119,20 лева.
Претендира се да се признае за установено по отношение на ответника,
правото на собственост на ищците върху дворно място с площ от 2700 кв.м,
съставляващо реална част от поземлен имот с идентификатор 44179.75.1 по
КККР на с. Л., одобрени със Заповед № РД-18- 881/08.12.2017г. на
Изпълнителния директор на АГКК, целия с площ от 16869 кв.м, вид па
територията - земеделска, начин на трайно ползване - друг вид нива, с номер
по предходен план 075001, разположена в северозападната част от имота с
граница на изток - реална част от поземлен имот с идентификатор 44179.75.1 -
1
собственост на наследници на М. В. Г., граница на юг - реална част от
поземлен имот с идентификатор 44179.75.1 - собственост на наследници на Д.
В. Г., запад ПИ с идентификатор 44714.75.73, север - реална част от ПИ с
идентификатор 44179.75.1 с неустановена собственост, на основание
давностно владение и наследство от И. В. Г., б.ж. на гр. Г.Т., обл. Д., поч.
23.12.1948г., за периода от 1936г. до настоящия момент, при квоти: А. Й. К. с
ЕГН - ********** - 3/18 ид. части, Д. Й. Н. с ЕГН - ********** - 3/18 ид.
части, В. Г. В. с ЕГН - ********** - 2/18 ид. части, Неда В. Г. с ЕГН -
********** - 2/18 ид. части, Г. В. И. с ЕГН - ********** - 2/18 ид. части и Д.
И. В. с ЕГН - ********** - 6/18 ид. части.
Релевирани са доказателствени искания. Претендират се разноски.
В исковата молба се излагат следните твърдения:
Ищците твърдят, че са наследници по закон на И. В. Г., б.ж. на гр. Г.Т.,
обл. Д., поч. 23.12.1948г. С Договор за доброволна делба на недвижим имот от
27.09.1947г., вписан в Д.ки областен съд със Записка № 96, том IV, вх.рег.№
917 от 29.09.1947г. на нотариус при Д.ки областен съд, И. В. Г., М. В. Г., Д. В.
Г., П. В. Г. и ТТ. В. Г., в качеството на наследници на В.П., б.ж. на с. Л., Д.ка
околия, поч. 10.08.1936г. поделили оставения им в наследство дворно място,
находящо се в с. Л., Д.ка околия, с площ от 12 дка, при съседи: П.П., С. Д. П.Й.
Н. Й. и излаз на път, ведно с построените в описаното дворно място: жилищна
сграда и хамбар, както следва: И. В. Г. получава в дял 2700 кв.м от
гореописаното дворното място, при съседи: П.П., път, Д. В. Г. и М. В. Г.; Д. В.
Г. получава в дял 2700 кв.м от описаното дворно място, при съседи: път, Й. Н.
Й., М. В. Г. и И. В. Г.; М. В. Г. получава в дял 6400 кв.м от дворното място,
ведно с построената в имота жилищна сграда и хамбар, при съседи: път, излаз,
С.П., П.П., И. В. Г. и Д. В. Г.. Останалите наследници - страни по договора за
доброволка делба: П. В. Г. и ТТ. В. Г. не получили реален дял, а получили
парично уравнение на дела си от останалите съделители и право на пожизнено
ползване върху части от жилищната сграда в имота. Със същия договор за
доброволна делба съделителите И. В. Г., Д. В. Г. и М. В. Г. се уговорили, че
между дяловете на И. В. Г. и Д. В. Г., от една страна, и дела на М. В. Г. се
оставя една ивица от свободна земя, широка 3 метра и дълга по цялото
продължение на дворното място, от юг на север, която ще служи за общо
ползване на тримата братя - съделители. Наследодателя на ищците И. В. Г.
2
получил своето дворно място от 2700 кв.м, в северозападната част на имота,
Д. Г. получил своето дворно място от 2700 кв.м в югозападната част на имота,
а М. Г. получил своето дворно място от 6400 кв.м в източната част от имота,
като между имотите на И. и Д. била оставена за общо ползване и площ по
протежението на имота, до границата с имота на М. Г., за общо ползване на
тримата братя, като така поделен, имотът се владял дългогодишно от тримата
братя, а след смъртта им, от техните наследници. Предвид възникнали
намерения за продажба на дворното място от 2700 кв.м, ищците, в качеството
на наследници по закон на И. В. Г., предприели постъпки за снабдяване със
скица и удостоверение за данъчна оценка за имота. С оглед влязлата в сила
кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на с. Л., община Г.Т. -
неурбанизирапа територия, след направена справка установили, че тяхното
дворно място не е обособено в самостоятелен имот със съответен
идентификатор, а съставлява реална част от поземлен имот с идентификатор
44179.75.1 по КККР на с. Л., общ. Г.Т., приети със Заповед № РД-18-881/08-12-
29017 г. на изп.директор на АГКК, с номер по предходен план 075001, целият с
площ от 16869 кв.м, с трайно предназначение на територията - земеделска и с
начин на трайно ползване - друг вид нива, III категория. В кадастралните
регистри е налице вписване на ответника Община Г.Т. като собственик на
имота. След извършено сравнение между поземлен имот с идентификатор
44179.75.1 по КККР на с. Л. и план на с. Л., изработен през 1995 г. по
програма ФАР - не влязъл в сила и комбиниране на двата плана за посочения
имот, се установява, че същият е образуван от имота на молителите -
наследници на И. В. Г., имотът на наследниците на М. Г., имотът на
наследниците на Д. Г. с общ номер № 54 по плана по Програма ФАР, на площ
от 10497,92 кв.м (с вписан като собственик единия от наследниците на общия
наследодател - низходящ на Д. В. Г. - последния - съделител по доброволката
делба), и от имота на трето лице - Г. Петров Пейчев с № 53 по плана по
Програма ФАР, на площ от 6336,67 кв.м. Общата площ на имот № 54 и № 53 е
16834,59 кв.м и съответства по граници и площ на поземлен имот с
идентификатор 44179.75.1 по КККР на с. Л. с допустима техническа грешка от
34,41 кв.м. Ищците твърдят, че нито по плана по програма ФАР, нито по
регистъра па имотите към него е налице достоверно вписване на площта и
границите на имотите, нито на техните собственици. При налични безспорни
писмени доказателства за поземлен имот на площ от 12000 дка, който е бил
3
обект на доброволката делба, заснемането на имота с площ от 10497,92 кв.м е
необосновано, доколкото към момента на създаването на този невлязъл в сила
план, трайно материализирани граници на терен не е имало нито за имот №
53, нито за имот № 54 по този план, съответно не Стоян В. е собственик на
този имот (за него изрично е налице вписване в регистрите, че няма документ
за собственост), а наследниците на В.П., б.ж. на с. Л., Д.ка околия, поч.
10.08.1936 г. Съответно за имот № 53 също няма данни за произход на
собствеността. Процесният недвижим имот - дворно място от 2700 кв.м,
разположено в северозападната част на имота е придобито по доброволка
делба от наследодателя И. В. Г. през 1947г., като наследник на В.П.,
собственик на целия поземлен имот от 12 дка., като от описанието на имота е
видно, че целият имот е бил включен в строителните граници на селото и се е
ползвал и за жилищно предназначение на семейството. Процесният имот на
наследниците на И. Г. е продължил да се ползва от семейството основно за
зеленчукова градина за задоволяване на лични нужди на наследниците, като
имотът никога не е предаван/завземан от ТКЗС. През периода на учредяване
на ТКЗС (1950 - 1951 г.), процесният имот е бил в строителните граници на
селото, респ. в застроената част на селището, и собствеността е запазена в
реални граници към датата на учредяване на ТКЗС, поради което и на
основание чл. 10, ал.2 от Примерния устав на ТКЗС от 1950 г. имотът може да
се придобива по давност, да се наследява, респ. да бъде предмет на
разпоредителни сделки. Имотът никога не е бил отнеман от собствениците му,
които са го владели и продължават да го владеят непрекъснато и
необезпокоявано от никого. Поради липсата на правно основание за
възникване на собственост върху целия поземлен имот с идентификатор
44179.75.1 по КККР на с. Л., не са били налице и предпоставките за
съставянето на Актове за частна общинска собственост, вписани под № 43,
том VII, вх.рег.№ 3415/08.10.2015 г. и № 198, том II, вх.рег.№ 882/04.04.2023 г.
на СлВп гр.Г.Т..
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Община Г.Т., представлявана от В.
В. Д. – кмет, представя отговор на исковата молба, според който исковата
претенция е допустима и основателна, а исковата молба за редовна от външна
страна, като се излагат следните твърдения:
Ответната община твърди, че признава правото на собственост на ищците
върху процесния недвижим имот и никога не е считала себе си за собственик
4
на имота, никога не го е владяла, не е извършвала действия по управление и
разпореждане с правото му на собственост, в това число не е провеждала
процедури за отдаването му под наем или продажба. Ответната община не е
съставила акт за общинска собственост върху процесния недвижим имот, а
придобИ.ето на статут на имота като земя но чл. 19 от ЗСПЗЗ е следствие от
бездействието на ищците, респективно техните наследодатели да заявят
своите собственически, реституционни претенции по административен или
съдебен ред при действието на чл. 12 от ЗСПЗЗ /отм./. ПридобИ.ето на статут
на имота на земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ и предаването му за стопанисване на
Община Г.Т. е възникнало по силата на административен акт на трето лице -
поземления орган и по силата на законова разпоредба, а не по искане и
инициатива на Община Г.Т.. Ищците не са отправяли до Община Г.Т. искане за
доброволно уреждане на собствеността по административен ред. Ответната
община твърди, че липсва спор, който да бъде разрешен от съда, както и че не
е станала причина за завеждане на делото, поради което не следва да понася
отговорността за заплащане на разноски в производството.
С оглед събраните писмени доказателства съдът е допуснал направеното
искане за изменение в петитума на исковата молба, а именно:
Да се признае за установено по отношение на Община Г.Т.,
представлявана от В. В. Д. - Кмет, адрес гр. Г.Т., ул. „В.А.“ № 5, правото на
собственост на А. Й. К. с ЕГН – ********** с постоянен адрес гр.Г.Т., ул.
„Г.Г.“ №11, Д. Й. Н. с ЕГН – ********** с постоянен адрес гр. В., ул. „А.Ф.“
№ 16, вх.8, ет.2, ап.7, В. Г. В. с ЕГН – ********** с постоянен адрес гр.Г.Т.,
обл. Д., ул. „В.А.“ №47, Н. В. Г. с ЕГН – ********** с постоянен адрес гр.Г.Т.,
обл. Д., ул. „Х. Д.“ № 23, Г. В. И. с ЕГН – ********** с постоянен адрес
гр.Г.Т., обл. Д., ул. „В.А.“ № 47 и Д. И. В. с ЕГН – ********** с постоянен
адрес гр.Г.Т., обл. Д., ул. „В.А.“ № 49 върху ДBOPHO MЯCTO с площ от
2700 кв.м с проектен идентификатор 44179.75.6, съставляващо реална част от
поземлен имот с идентификатор 44179.75.1 по КККР на с. Л., одобрени със
Заповед № РД-18- 881/08.12.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
целия с площ от 16869 кв.м, вид на територията - земеделска, начин на трайно
ползване - друг вид нива, с номер по предходен план 075001, разположена в
северозападната част от имота с граница на изток - реална част от поземлен
имот с идентификатор 44179.75.1 - собственост на наследници на М. В. Г.,
5
граница на юг - реална част от поземлен имот с идентификатор 44179.75.1 - -
собственост на наследници на Д. В. Г., запад - ПИ с идентификатор
44714.75.73, север - реална част от ПИ с идентификатор 44179.75.1 с
неустановена собственост, на основание давностно владение и наследство от
И. В. Г., б.ж. на гр. Г.Т., обл.Д., поч. 23.12.1948 г., за периода от 1936 г. до
настоящия момент, при квоти: А. Й. К. с ЕГН – ********** - 3/18 ид.части, Д.
Й. Н. с ЕГН – ********** - 3/18 ид.части, В. Г. В. с ЕГН – ********** - 2/18
ид.части, Н. В. Г. с ЕГН – ********** - 2/18 ид.части, Г. В. И. с ЕГН –
********** - 2/18 ид.части и Д. И. В. с ЕГН – ********** - 6/18 ид.части.
Районен съд – Г.Т., след като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е процесуално допустим и основателен.
В съдебното заседание по делото с оглед на направеното от ответника
признание на иска и стореното в съдебно заседание искане от страна на ищеца
по чл.237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска, което
не противоречи на закона и на добрите нрави и е в интерес на ищеца, Районен
съд – Г.Т. е прекратил съдебното дирене за произнасяне със съдебно решение
съобразно направеното признание.
Съгласно чл.237 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на
ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се
укаже, че то се основава на признанието на иска. Такава е и настоящата
хипотеза, като видно и от представените по делото писмени доказателства
признатите права не противоречат на закона и на добрите нрави и са в интерес
на ищеца.
С оглед на направеното признание на исковете трябва да бъде признато за
установено по отношение на Община Г.Т., правото на собственост на А. Й. К.
с ЕГН – ********** с постоянен адрес гр.Г.Т., ул. „Г.Г.“ №11, Д. Й. Н. с ЕГН –
********** с постоянен адрес гр. В., ул. „А.Ф.“ № 16, вх.8, ет.2, ап.7, В. Г. В. с
ЕГН – ********** с постоянен адрес гр.Г.Т., обл. Д., ул. „В.А.“ №47, Н. В. Г. с
ЕГН – ********** с постоянен адрес гр.Г.Т., обл. Д., ул. „Х. Д.“ № 23, Г. В. И.
с ЕГН – ********** с постоянен адрес гр.Г.Т., обл. Д., ул. „В.А.“ № 47 и Д. И.
В. с ЕГН – ********** с постоянен адрес гр.Г.Т., обл. Д., ул. „В.А.“ № 49
върху ДBOPHO MЯCTO с площ от 2700 кв.м с проектен идентификатор
6
44179.75.6, съставляващо реална част от поземлен имот с идентификатор
44179.75.1 по КККР на с. Л., одобрени със Заповед № РД-18- 881/08.12.2017 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, целия с площ от 16869 кв.м, вид на
територията - земеделска, начин на трайно ползване - друг вид нива, с номер
по предходен план 075001, разположена в северозападната част от имота с
граница на изток - реална част от поземлен имот с идентификатор 44179.75.1 -
собственост на наследници на М. В. Г., граница на юг - реална част от
поземлен имот с идентификатор 44179.75.1 - - собственост на наследници на
Д. В. Г., запад - ПИ с идентификатор 44714.75.73, север - реална част от ПИ с
идентификатор 44179.75.1 с неустановена собственост, на основание
давностно владение и наследство от И. В. Г., б.ж. на гр. Г.Т., обл.Д., поч.
23.12.1948 г., за периода от 1936 г. до 24.03.2025г. датата на депозиране на
исковата молба, при квоти: А. Й. К. с ЕГН – ********** - 3/18 ид.части, Д. Й.
Н. с ЕГН – ********** - 3/18 ид.части, В. Г. В. с ЕГН – ********** - 2/18
ид.части, Н. В. Г. с ЕГН – ********** - 2/18 ид.части, Г. В. И. с ЕГН –
********** - 2/18 ид.части и Д. И. В. с ЕГН – ********** - 6/18 ид.части.
На основание на чл.78 от ГПК на ищците следва да бъдат присъдени
заплатените и поискани по гр. дело №117/2025г. по описа на Районен съд - Г.Т.
разноски в размер на 2741,19 лева, от които Д.Т. иск – 51,19 лв.; Д.Т. за
вписване на искова молба в имотен регистър – 10,00 лв.; Разноски геодезист
изработване на проект за изменение на КККР за ПИ с идентификатор
44179.75.1 по КККР на с.Л. - 280.00 лв.; възнаграждение за адвокат - 2400.00
лв.
Ответникът възразява срещу тези разноски. Съгласно разпоредбата на
чл.78, ал.2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
В случая процесният имот е вписан в кадастралните регистри като
собственост на Община Г.Т.. През 2015г. и през месец април 2023г., след като
имота е придобили кадастрален номер, общината на два пъти е актувала за
частна общинска собственост целия процесен поземлен имот с №075001 в
землището на с. Л., поради което е и налице конкуренция на титули на
собственост между ищците и ответника, което обстоятелство обуславя и
правният интерес на ищците от настоящия спор. Имотът е бил неоснователно
включен в земеделските земи подлежащи на възстановяване за което са
представени и приети писмени доказателства. В комисията която определя
7
обема и местонахождението на тези земи участват и представители на
общинска администрация. След изтичането десет годишен срок от влизане в
сила на плана за земеразделяне на съответното землище включително и на с.
Л. по силата на разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ тези имоти, които са включени
в обема на земите по чл.19 от ЗСПЗЗ стават по силата на Закона общинска
собственост. В случая тези предпоставки за включването на имота в
общинския поземлен фонд не са били налице с оглед факта, че имота е
ситуиран в строителната част на с. Л., поради което и за ищците е налице
правен интерес да установят спрямо ответната община правото си на
собственост.
Така единствената възможност за ищците се явява предявяване на иск за
установяваното на правото им на собственост върху имота, като без значение
е факта, че имотът не е бил завладян от ответника, поради което възражението
срещу присъждане на разноски на ищците е неоснователно.
Относно възражението за прекомерност на платения ищците адвокатски
хонорар, ответникът по иска следва да възстанови в пълен размер всички
направени от ищците разходи.
Съобразно установения в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
минимален размер на адвокатското възнаграждение за всеки един от ищците
за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес, като в случая е именно 811,92 лева. Съдът отчита, че ищците по
делото са шест, фактическата и правна сложност на делото по чл.124, ал.1 от
ГПК и, че цената на иска предявен от ищците е в размер на 5119,20 лева, то не
е прекомерно възнаграждението по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, поради
което възражението е неоснователно и следва да се отхвърли.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Г.Т. с
административен адрес гр. Г.Т., ул. „В.А.“ № 5, представлявана от В. В. Д. –
Кмет, ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ на А. Й. К. с ЕГН – ********** с
постоянен адрес гр.Г.Т., ул. „Г.Г.“ №11, Д. Й. Н. с ЕГН – ********** с
8
постоянен адрес гр. В., ул. „А.Ф.“ № 16, вх.8, ет.2, ап.7, В. Г. В. с ЕГН –
********** с постоянен адрес гр.Г.Т., обл. Д., ул. „В.А.“ №47, Н. В. Г. с ЕГН –
********** с постоянен адрес гр.Г.Т., обл. Д., ул. „Х. Д.“ № 23, Г. В. И. с ЕГН
– ********** с постоянен адрес гр.Г.Т., обл. Д., ул. „В.А.“ № 47 и Д. И. В. с
ЕГН – ********** с постоянен адрес гр.Г.Т., обл. Д., ул. „В.А.“ № 49 върху
ДBOPHO MЯCTO с площ от 2700 кв.м с проектен идентификатор 44179.75.6,
съставляващо реална част от поземлен имот с идентификатор 44179.75.1 по
КККР на с. Л., одобрени със Заповед № РД-18- 881/08.12.2017 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, целия с площ от 16869 кв.м, вид на
територията - земеделска, начин на трайно ползване - друг вид нива, с номер
по предходен план 075001, разположена в северозападната част от имота с
граница на изток - реална част от поземлен имот с идентификатор 44179.75.1 -
собственост на наследници на М. В. Г., граница на юг - реална част от
поземлен имот с идентификатор 44179.75.1 - - собственост на наследници на
Д. В. Г., запад - ПИ с идентификатор 44714.75.73, север - реална част от ПИ с
идентификатор 44179.75.1 с неустановена собственост, на основание
давностно владение и наследство от И. В. Г., б.ж. на гр. Г.Т., обл.Д., поч.
23.12.1948 г., за периода от 1936 г. до 24.03.2025г. - датата на депозиране на
исковата молба, при квоти: А. Й. К. с ЕГН – ********** - 3/18 ид.части, Д. Й.
Н. с ЕГН – ********** - 3/18 ид.части, В. Г. В. с ЕГН – ********** - 2/18
ид.части, Н. В. Г. с ЕГН – ********** - 2/18 ид.части, Г. В. И. с ЕГН –
********** - 2/18 ид.части и Д. И. В. с ЕГН – ********** - 6/18 ид.части.
ОСЪЖДА Община Г.Т. с административен адрес: гр. Г.Т., ул. „В.А.“ № 5,
представлявана от В. В. Д. – Кмет, да заплати на А. Й. К. с ЕГН – **********
с постоянен адрес гр.Г.Т., ул. „Г.Г.“ №11, Д. Й. Н. с ЕГН – ********** с
постоянен адрес гр. В., ул. „А.Ф.“ № 16, вх.8, ет.2, ап.7, В. Г. В. с ЕГН –
********** с постоянен адрес гр.Г.Т., обл. Д., ул. „В.А.“ №47, Н. В. Г. с ЕГН –
********** с постоянен адрес гр.Г.Т., обл. Д., ул. „Х. Д.“ № 23, Г. В. И. с ЕГН
– ********** с постоянен адрес гр.Г.Т., обл. Д., ул. „В.А.“ № 47 и Д. И. В. с
ЕГН – ********** с постоянен адрес гр.Г.Т., обл. Д., ул. „В.А.“ № 49,
сторените по делото разноски в размер на 2741,19 лева, от които Д.Т. иск –
51,19 лв.; Д.Т. за вписване на искова молба в имотен регистър – 10,00 лв.;
Разноски геодезист изработване на проект за изменение на КККР за ПИ с
идентификатор 44179.75.1 по КККР на с.Л. - 280.00 лв.; възнаграждение за
адвокат - 2400.00 лв.
9
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд - Д..
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
10