Решение по дело №5073/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 265896
Дата: 27 септември 2021 г. (в сила от 27 септември 2021 г.)
Съдия: Йоана Милчева Генжова
Дело: 20191100505073
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………………../……...09.2021г., гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:   

                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

        ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА

мл.с. СИМОНА УГЛЯРОВА

  

при участието на секретаря Емилия Вукадинова, като  разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело № 5073 по описа  за 2019  година,  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №33816/06.02.2019г., постановено по гр.д. №62867/2017г. по описа на СРС, 125 състав, е осъден на основание чл.51, ал.1 от ЗУЕС М.С.И. да заплати на Етажната собственост на сграда с адрес гр. София, ж.к. „Кръстова вада, ул. „********№********, в Комплекс С.С., представлявана от управителя на ЕС – Г. М.Х., сумата от 414,93 евро – неплатени вноски за календарната 2016 година, дължими въз основа на решение на ОС на ЕС от 18.02.2015г. за апартамент 9-06 в етажната собственост, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 08.09.2017г. до плащането, както и сумата от 30 евро – обезщетение за забава върху главницата за период от 01.01.2017г. до 08.09.2017г. и сторените по делото разноски от 326,20 лева. С решението е осъдена на основание чл.51, ал.1 от ЗУЕС С.Х.И. да заплати на Етажната собственост на сграда с адрес гр. София, ж.к. „Кръстова вада, ул. „********№********, в Комплекс С.С., представлявана от управителя на ЕС – Г. М.Х., сумата от 414,93 евро – неплатени вноски за календарната 2016 година, дължими въз основа на решение на ОС на ЕС от 18.02.2015г. за апартамент 9-06 в етажната собственост, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 08.09.2017г. до плащането, както и сумата от 30 евро – обезщетение за забава върху главницата за период от 01.01.2017г. до 08.09.2017г. и сторените по делото разноски от 326,20 лева. Отхвърлени са предявените от Етажната собственост на сграда с адрес гр. София, ж.к. „Кръстова вада, ул. „********№********, в Комплекс С.С., представлявана от управителя на ЕС – Г. М.Х., против М.С.И. иск за заплащане на неплатени такси за управление и поддържане на общите части на етажната собственост за гаражна клетка Г-12, находяща се на първо подземно ниво на сградата на блок 8 на комплекс „С.С.“, кота -3,90 за календарната 2016г. от 70 евро и иск за заплащане на лихва за забава до пълния му предявен размер от 60,61 евро, както и за периода от 16.06.2016г. до 31.12.2016г. Отхвърлени са и предявените от Етажната собственост на сграда с адрес гр. София, ж.к. „Кръстова вада, ул. „********№********, в Комплекс С.С., представлявана от управителя на ЕС – Г. М.Х., против С.Х.И. иск за заплащане на неплатени такси за управление и поддържане на общите части на етажната собственост за гаражна клетка Г-12, находяща се на първо подземно ниво на сградата на блок 8 на комплекс „С.С.“, кота -3,90 за календарната 2016г. от 70 евро и иск за заплащане на лихва за забава до пълния му предявен размер от 60,61 евро, както и за периода от 16.06.2016г. до 31.12.2016г.

Постъпила е въззивна жалба от ответниците в производството С.Х.И. и М.С.И., чрез адв. Г.С., срещу решението в осъдителната му част, като се излагат оплаквания, че същото е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Въззивниците поддържат, че са допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като исковата молба била нередовно връчена на ответника С.И.. Исковата молба й била връчена чрез „Институт по информационни комуникационни технологии“ в качеството на работодател, което не отговаряло на истината, тъй като в периода на връчване на призовката същата не е била негов служител. Нередовното връчване на исковата молба ограничило съществено правото на защита на ответницата. Въззивниците излагат доводи, че в нотариалния им акт е записано, че имат процент идеални части от общите части на комплекса, а не на самата етажна собственост. Правят искане за допълване по реда на чл.250 от ГПК на първоинстанционното решение относно наведеното от адв. С. възражение, че между ответниците и „С.С.“ ООД има сключен договор за управление и поддръжка, като управлението на общите части на етажната собственост и комплекса следва да се извършва по реда на чл.2 от ЗУЕС, а не по решение на общото събрание на етажната собственост. При закупуване на апартаментите като условие по сделката ответниците трябвало да сключат индивидуални договори за управление и поддръжка с дружеството инвеститор. Представеното по делото решение на общото събрание определяло разходи за управление и поддръжка за целия комплекс, което било недопустимо, тъй като решението на общото събрание ангажирало етажните собственици със задължението за заплащане на разходи за поддръжката, необходима за сградата, но не и за комплекса. Нямало как при определяне на разходите за управление и поддръжка на етажната собственост да има включен разход за облагородяване на вътрешно дворно пространство в комплекса. Решението не отговаряло и на нормата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС, тъй като определяло задължението за заплащане на разходите за управление и поддръжка на квадратен метър, а не съобразно императивните изисквания на закона. С оглед изложеното молят първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост с адрес гр. София, ж.к. „Кръстова вада“, ул. „********№******** – комплекс С.С., представлявани от управителя Г. М.Х., чрез пълномощника адв. М.Й., с който жалбата се оспорва изцяло. Въззиваемата страна поддържа, че възраженията за нередовно връчване не са направени в хода на първоинстанционното производство, поради което са преклудирани. Излага доводи, че направеното с въззивната жалба искане за допълване не представлява искане по чл.250 от ГПК, а е възражение относно реда, по който следва да се извършва поддръжката и управлението на общите части, което възражение е подробно обсъдено от първоинстанционния съд. На следващо място поддържа, че по делото категорично е доказано, че вноските за управление и поддръжка са дължими от ответниците, като същите са определени въз основа на влезли в сила решения на общото събрание на етажните собственици. Освен това за 2017г. длъжниците доброволно изплатили всички свои задължения към етажната собственост, което следвало да се приеме като извънсъдебно признание за дължимостта на таксите за етажната собственост. С оглед изложеното моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част.

С определение от 14.05.2020г., влязло в сила на 24.07.2020г., е върната въззивната жалба на М.С.И. и производството по делото по отношение на него е прекратено.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание  чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Изложените във въззивната жалба доводи за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение въззивната инстанция намира за неоснователно. Видно от приложеното на л.73 от първоинстанционното дело съобщение препис от исковата молба с приложенията е връчен на ответницата С.Х.И. чрез работодател Софийски университет „Св. Климент Охридски“ на 09.07.2018г., а не чрез „Институт по информационни и комуникационни технологии“, както се излага във въззивната жалба. Видно от извършената служебна справка от съда за регистрираните трудови договори на ответницата Софийски университет „Св. Климент Охридски“ е неин работодател, поради което направените възражения за нередовно връчване на препис от исковата молба и приложенията се явяват неоснователни.

Направеното с въззивната жалба искане за допълване на решението по същество не представлява искане по реда на чл.250 от ГПК, тъй като се прави от ответника, който не е предявил насрещен иск или възражение в настоящото производство, а представлява оплакване, че не са съобразени от първоинстанционния съд при постановяване на решението направените от него възражения. Съобразно разпоредбата на чл.133 от ГПК възраженията, които не са направени от ответника в срока по чл.131, ал.1 от ГПК се преклудират. В случая ответницата С.И. не е подала писмен отговор на исковата молба и не е била представлявана в производството пред първоинстанционния съд, а възражението за наличие на сключени индивидуални договори за управление и поддръжка със „С.С.“ ООД е направено едва с въззивната жалба, поради което се явява преклудирано. По отношение на възражението, че определеният с решението на ОС на ЕС размер на разходите за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост противоречи на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС следва да се отбележи, че същото е преклудирано, но въпреки това е подробно обсъдено от първоинстанционния съд и е прието за неоснователно.

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителни искове с правна квалификация с чл. 41 от ЗС вр. чл. 6, ал.1, т.10 от ЗУЕС.

Установява се от събраните по делото доказателства, че въззивницата С.Х.И. е собственик на самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост с адрес гр. София, ж.к. „Кръстова вада, ул. „********№********, в Комплекс С.С..

Съгласно чл.41 от ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им. Според разпоредбата на чл.11, ал.1, т.5 от ЗУЕС общото събрание на етажната собственост определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.

Съгласно  чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.

На 19.05.2015г. е проведено общо събрание на етажните собственици, на което е приет бюджет на етажната собственост за периода от 16.07.2015г. до 15.07.2015г. в размер на 133620 лева, като е посочено, че собствениците заплащат дължимите суми, съобразно застроената площ на притежавания от собственика обект, като са определени и сроковете за внасянето им.

На проведено на 18.02.2015г. общо събрание на етажните собственици е определен размер на таксата за управление и поддръжка да бъде 5,5 евро/кв.м. жилищна площ и 140 евро/кв.м. за гаражи.  Определени са и сроковете за внасяне на сумите.

Релевираното от ответницата – въззивник възражение, че приетите решения противоречат на разпоредбата на чл.51, ал. 1 от ЗУЕС, тъй като таксите са определени съобразно квадратурата на притежаваните от собствениците обекти, а не по равно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите, е преклудирано, тъй като не е направено в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, но дори да бъде разгледано, същото се явява неоснователно. По отношение на направеното възражение за нищожност на решението поради противоречие с императивна правна норма следва да бъде съобразена практиката на ВКС, обобщена в Решение № 39 от 19.02.2013г. на ВКС, постановено по гр.д.№ 657/2012г., І г.о., в което се посочва, че решенията на етажната собственост не са сделки и за тях няма да се прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контролът за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието – чл. 40, ал.2 ЗУЕС. Ограничена е активната процесуална легитимирани, като е предоставена такава само на собствениците на обекти от етажната собственост – чл. 40 ал.1 ЗУЕС. Правомощията на съда са ясно дефинирани. Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми. Предмет на отмяна могат да бъдат само позитивни решения, т.е. такива с които е прието позитивно решение. Не подлежат на отмяна решенията, с които се отхвърля предложение, тъй като съдът не може да вземе решение вместо общото събрание. Ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е свързано със срок- чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения. Определянето на срок за иска по чл. 40 от ЗУЕС е съобразен и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията. Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципа, че нищожност може да се установява без срок.

В този смисъл, предвид липсата на доказателства по делото, че решенията на общото събрание на етажните собственици, с които се определят вноските за поддръжка и управление на общите части, са отменени по реда на чл.40 от ЗУЕС, съдът приема, че същите обвързват страните и подлежат на изпълнение.

Поради съвпадане на крайния извод на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

При този изход на спора в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІІ-А въззивен състав

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №33816/06.02.2019г., постановено по гр.д. №62867/2017г. по описа на СРС, 125 състав.

ОСЪЖДА С.Х.И. да заплати на етажните собственици на сграда с адрес гр. София, ж.к. „Кръстова вада, ул. „********№********, в Комплекс С.С., представлявана от управителя на ЕС – Г. М.Х.,  разноски за въззивното производство в размер на 300 лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       

 

ЧЛЕНОВЕ : 1.                         

 

  2.