РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. ***, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на втори март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Емилия Дишева
при участието на секретаря Кремена Димитрова
като разгледа докладваното от Емилия Дишева Гражданско дело №
20234220100007 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба от И. П. В. от гр. ***, чрез пълномощник адв. Р. И., съдебен
адрес гр. ***, против ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от В.К.Д., се излага, че ищецът работел в ответното дружество на
длъжност „***“. Със заповед от 03.10.2022 г. трудовото правоотношение било
прекратено, като на ищеца не били изплатени заплати за м. април 2022 г. в размер на
653,52 лв. и за м. май 2022 г. в размер на 653,52 лв., както и обезщетение за 1 ден
неизползван платен годишен отпуск за 2022 г. в размер на 34,39 лв.
Направено е искане съдът да осъди ответното дружество да му заплати
дължимото трудово възнаграждение за м. април 2022 г. в размер на 653,52 лв. и за м.
май 2022 г. в размер на 653,52 лв. или общо сумата от 1307,04 лв., както и
обезщетение за 1 ден неизползван платен годишен отпуск за 2022 г. в размер на 34,39
лв., ведно със законната лихва върху горните суми от датата на подаване на исковата
молба – 11.01.2023 г. до окончателното изплащане. Претендира се да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника. В
едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор и не е
взел становище по предявения иск. Редовно призован, не се явява в първото по делото
заседание, без да е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.
В съдебно заседание на 02.03.2023 г. процесуалният представител на ищеца адв.
1
Р. И. е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, при наличие на
предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК.
Въз основа на направеното искане, с протоколно определение от 02.03.2023 г. е
приета за разглеждане претенцията по чл. 238 ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът, като взе предвид данните по делото, намери следното:
Ответникът е получил препис от исковата молба и от доказателствата към нея,
както е получил и съобщение, с което е уведомен относно възможността за
постановяване на неприсъствено решение при непредставяне на отговор в указания
срок и неявяване в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие. Въпреки дадените указания, в срока по чл. 131
ал. 1 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се явява в
първото по делото съдебно заседание и не е направил искане производството да се
разгледа в негово отсъствие. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените по делото доказателства, съдът счита предявените искове с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224 ал. 1 КТ за вероятно основателни.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки на
чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото, като
ответникът бъде осъден да заплати на ищеца общо сумата от 1307,04 лв., включваща
неизплатени трудови възнаграждения за м. април и м. май 2022 г., както и сумата от
34,39 лв., представляваща обезщетение за 1 ден неизползван платен годишен отпуск за
2022 г., ведно със законната лихва върху горните суми от датата на подаване на
исковата молба – 11.01.2023 г. до окончателното им изплащане.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Дряново държавна такса върху
уважените искове общо в размер на 102,28 лв.
В проведеното на 02.03.2023 г. съдебно заседание адв. И. е направил искане за
присъждане на възнаграждение за оказаната на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата безплатна правна помощ на ищеца, като материално затруднено лице,
което се установява и от представения по делото договор за правна защита и
съдействие от 09.01.2023 г. Цитираната норма дава възможност адвокат да окаже
безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, а съгласно
ал. 2 съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 от същия закон и осъжда другата страна да го заплати.
Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие
2
по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на
съединяване на исковете. В случая са предявени два иска, които са уважени изцяло,
поради което ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. Р. И. от
АК гр. Габрово, оказал безплатна адвокатска помощ на ищеца, възнаграждение общо в
размер от 830,70 лв., изчислено по правилата на чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 2, ал. 5
и чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съобразно материалния интерес, поотделно за всеки от
предявените обективно съединени искове в минимален размер съобразно цената на
иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ *** ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от изпълнителния директор В.К.Д., ДА ЗАПЛАТИ на И. П. В., с ЕГН
**********, от гр. ***, съдебен адрес гр. ***, ул. ***, следните суми: СУМАТА от
1307,04 лв. (хиляда триста и седем лева и четири стотинки), представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за м. април 2022 г. и м. май 2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.01.2023 г. до
окончателното изплащане, на основание чл. 128, т. 2 КТ, както и СУМАТА от 34,39 лв.
(тридесет и четири лева и тридесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за
един ден неизползван платен годишен отпуск за 2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 11.01.2023 г. до окончателното изплащане, на
основание чл. 224 ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА „***“ *** ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от изпълнителния директор В.К.Д., ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р. Х. И. от
АК гр. Габрово, ЕГН **********, с адрес на кантора гр. ***, СУМАТА от 830,70 лв.
(осемстотин и тридесет лева и седемдесет стотинки), на основание чл. 38, ал. 2 във вр.
с ал. 1, т. 2 и чл. 36, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА „***“ *** ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от изпълнителния директор В.К.Д., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Дряновски районен съд СУМАТА от 102,28 лв. (сто и два лева и двадесет и осем
стотинки), представляваща държавна такса върху уважените искове, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК.
3
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, основание чл. 239, ал. 4 от
ГПК.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
4