Решение по дело №142/2024 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 65
Дата: 10 септември 2024 г.
Съдия: Росица Стоянова Ненова
Дело: 20242220200142
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Нова Загора, 10.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Административно
наказателно дело № 20242220200142 по описа за 2024 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0306-000301 на Началник РУ в
ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора, с което на Р. М. О. с ЕГН ********** от *** са наложени 2
административни наказания - глоби както следва: за нарушение на чл. 105, ал. 1 ЗДвП на осн.
чл.185 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 20 лв. и за нарушение по чл.139,
ал.1, т.1 ЗДвП на осн.чл.179, ал.6, т.2 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 200
лв.
В жалбата са изложени комплекс от тезисни съображения, ориентирани към
материалноправна незаконосъпобразност на НП, допуснати съществени процесуални
нарушения и необоснован отказ от приложение на чл.28 ЗАНН. Оспорва се като недоказана
фактическата теза в АУАН и НП относно поставянето на допълнително тъмно фолио на
предни странични и челно обзорно стъкло и недоказаност на твърдяната каузална
взаимовръзка между така поставеното фолио и евентуално счупване на стъклото,
завишаващо риска от нараняване.
В писмено становище от процесуалния представител на административо наказващия
орган- ст. юрк. Дарина Конарева са поднесени бланкетно формулирани доводи за
правилност и законосъобразност на НП и неоснователност на жалбата, съпътствани в
условия на алтернативност - при отмяна на НП с възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. Д. А.
от АК СТара Загора. Молят съда да уважи жалбата и да отмени Наказателно постановление
№ 24-0306-000301 на Началник РУ в ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора кат неправилно и
незаконосъобразно въз основа на мотивите в жалбата. Заявява , че видно от доказателствата
събрани в хода на съдебното дирене по категоричен начин, се установило, че на процесната
дата жалбоподателят Р. М. О. дейстивително е управлявал процесния л.а. „Мерцедес“, но не
в изпълнение на нарушенията изложени в обжалваното НП –на първо място защото, видно
от обстоятелствата описани в атакуваното от нас НП, същото почива на нарушения на
чл.105 от ЗДвП, тъй като то не е установено по надлежния ред, а именно описаното в
обжалваното НП нарушение облепване със защитно фолио на стъклата не е установено с
техническо средство водещо до изпълнение на разпоредбите на чл. 105 и сл. от ЗДвП и на
второ място обосновава незаконсъобразността на самото НП. На следващо място
обжалваното НП се явява и неправилно по своя характер, тъй като актосъставителя и
свидетеля по акта сочат различни обстоятелства, а именно, че предното стъкло било
1
облепено с фолио, а това не е доказано, по явен и несъмнен начин, видно от трайната
практиката в това отношение пропускливостта на стъклото трябва да бъде не по малко от 70
процента, това пак подчертаван не установено по технически начин, всичко това госпожо
съдия води до един извод, а именно че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно
на това основание. По същество се иска уважаване на жалбата и отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно засадние.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното
оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в
качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалваното
наказателно постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съдът намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН) и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е
неоснователна.
От фактическа страна:
На 09.02.2024 г. в 17.50ч. жалбоподателят Р. М. О.. управлявал л. а. Мерцедес Е220 Д
с ***, собственост на фирма Микос –Транс ООД клон София с БУЛСТАТ 2012569830010 в
***. Бил спрян за проверка, като полицейските служители от РУ Нова Загора констатирали,
че предни странични стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, са
с ограничена видимост, вследствие на допълнително поставено тъмно фолио, което се явява
значителна техническа неизправност на МПС. Констатирали още, че с поставеното тъмно
фолио се нарушавало качеството на стъклата при натрошаване на парченцата на счупеното
стъкло да са такива, че рискът от нараняване да е минимален. За тези нарушения на
жалбоподателя бил съставен АУАН серия GА №1137970/09.02.2024г., като описаните
фактически констатации били субсумирани под обективната и субективна нормативна рамка
на нарушенията по чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.105, ал.1 ЗДвП..
Фактическата обосновка на визираните нарушения е пренесена при цялостно
словесно единство в атакуваното НП и при идентичност на правната квалификация на
нарушенията- чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.105, ал.1 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, анализирани поотделно и ценени в корелация помежду си, както и
от показанията на актосъставителя, разпитан в качеството на свидетел, чиято
непредубеденост и обективност предвид длъжностното му качество е извън съмнение.
Показанията на актосъставителя, че предните странични стъкла на автомобила, осигуряващи
видимостта на водача към пътя, са били с поставено тъмно фолио, че не е измервана с уред
прозрачността им, че е нямал нужната видимост, както и че на база практиката си
свидетелят твърди, че няма автомобили с фабрично затъмнени предни странични стъкла.
съдът кредитира с оглед нивото на тяхната съдържателност, изчерпателност и устойчивост.
Свидетелят по акта потвърди казаното от актосъставителя относно установяването на факта
за наличие на фолио на предните стъкла.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от Закона за движение по пътищата,
"Забранява се ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла
на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на
прозрачността им.“ По делото се установява, че към инкриминираната дата предните
странични стъкла на управлявания от жалбоподателя автомобил са затъмнени вследствие на
допълнително поставено тъмно фолио, с което се ограничава видимостта им.
Забраната на чл. 105, ал. 1 от Закона за движение по пътищата не е абсолютна,
предвид разпоредбата на ал. 3, съгласно който, "Намаляване прозрачността на стъклата по
ал. 1 се допуска само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на
Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации.“ Въведеното с
цит. разпоредба нормативно ограничение е намалената прозрачност да е в стойностите,
посочени в Правилото, а според него, общата светлопропускливост на предните стъкла и
разположените на място, необходимо за видимостта на водача, не може да е по-малка от 70
%.
В случая, се установява от АУАН, който на основание, чл.189, ал.2 ЗДвП се ползва с
2
обвързваща доказателствена сила, както и от показанията на актосъставителя, че
затъмняването на предните странични стъкла на автомобила е посредством допълнително
поставено тъмно фолио. Възраженията за непровеждане на тест с техническо средство, който
да определи дали величината на светлопропускливостта е в утвърдените с Правило №43
норми /70 %/ и дали затъмняването е именно чрез тъмно фолио съставляват несполучлив
опит за разместване на доказателствената тежест. Дори да се приеме, че в чл.105, ал. 3 ЗДвП
законодателят е предвидил изключение от общата забрана на ал. 1 на чл. 105 ЗДвП , то
доказателствената тежест, че затъмняването попада в рамките на изключението е за
жалбоподателя, който не ангажира никакви доказателства и то в процентна стойност, че
ограничаването на светлопропускливостта на предните странични стъкла на управлявания
от него автомобил не е била под 70%. В този именно смисъл, в решение Решение № 6844 от
23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7860/2017 г., VII о. ясно и отчетливо са дефинирани
правилата за разпределение на доказателствената тежест, като е прието следното: „В АУАН е
посочено, че на предните странични има поставено фолио, чрез което се ограничава
видимостта на водача към пътя и се намалява прозрачността им. Съгласно чл. 189, ал. 2
ЗДвП редовно съставените актове по закона имат доказателствена сила до доказване на
противното. Доказателствената тежест за оборване на посочените в АУАН факти и
обстоятелства е на водача“ В настоящия случай предвид пасивността на водача да проведе
пълно обратно доказване на фактическите основания на вмененото му нарушение,
единственият законосъобразен извод за настоящата инстанция е, че е установено наличие на
правопораждащия юридически факт за налагане на административно наказание- нарушаване
на забраната в чл.105, ал.1 ЗДвП. Жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства
досежно процентната стойност, че ограничаването на светлопропускливостта на предните
странични стъкла на автомобила е била в законовите рамки. /В този смисъл е и практиката -
Решение № 269 от 12.04.2022 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 85/2022 г.;Решение №
4698 / 10.07.2018 г. АСС.-ГРАД по адм. д. № 5981/ 2018 година, Решение № 251 / 16.07.2021
г. по к. адм. д. № 245/2020 г. по описа на АдмС - Добрич, Решение № 174 от 8.06.2021г. на
АдмС - Велико Търново по адм. д. № 68/2021 г. и др./
Следва да се отбележи, че неизменчива, трайна и обвързваща в своя стабилитет е
съдебната практика по аналогични случаи, в Решение № 6844 от 23.05.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 7860/2017 г., VII о.). е даден следният еднозначен отговор по дискусионната
проблематика на оплакванията, очертани в жалбата: „Спорен по делото е бил въпросът дали
намаляването на прозрачността на стъклата на автомобила представлява техническа
неизправност по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. "в" ППЗДвП и води ли до ограничаване на
видимостта по чл. 105, ал. 1 ЗДвП. Поставянето на тъмно фолио (за разлика от фабричното
потъмняване), редуцира прозрачността на стъклата и съставлява техническа неизправност на
автомобила, респ. в този случай стъклата не отговарят на съответните изисквания на
стандартизационните документи.“ По напълно идентичен начин е правното разрешение,
формулирано в Решение № 16608 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10984/2013 г., VII о., .,
което изцяло се споделя от настоящия състав: „ С чл. 10, ал. 1, т. 6, б. "в" от ППЗДвП е
определено кога моторното превозно средство е технически неизправно и сред хипотезите са
посочени стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните
документи. Разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП забранява ограничаване на видимостта
през челното стъкло и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на
водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. /.../Забранено е намаляването на
видимостта през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към
пътя, каквато представлява намалената прозрачност на стъклата на моторното превозно
средство чрез поставяне на тъмно фолио (хипотеза, различна от фабричното потъмняване).
Това представлява техническа неизправност на автомобила, тъй като стъклата в този случай
не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи.“
Видно от приложното поле и пълното наименование на Правило № 43 на
Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (И. на О.) —
Единни технически предписания за типово одобрение на материали за безопасно
остъкляване и техния монтаж на превозни средства същото се прилага за:
а) материали за безопасно остъкляване, предназначени за монтиране като предни или
други стъкла, или като прегради в превозни средства от категориите L, M, N, O и T(1);
б) превозни средства от категориите M, N и O по отношение монтажа на тези
материали; като и в двата случая се изключва остъклението на устройствата за осветяване и
светлинна сигнализация, на арматурните табла, на специалните бронирани стъкла и на
двойните прозорци.
3
Следователно, като се имат предвид очертаните дефиниции в Правило 43, а и цялото
съдържание на текста му (Раздел 10. Съответствие на производството; Раздел 11. Санкции
при несъответствие на производството) това Правило се прилага при производството на
автомобили и материали за тях, като регулира единни критерии, изискващи използваните в
производствения процес материали да притежават такива характеристики, че да осигуряват
безопасно остъкляване на превозните средства от категориите M, N и O и да се спазват
определени технически изисквания по отношение монтажа на тези материали. В този
смисъл се допуска с ал. 3 на чл. 105 ЗДвП отклонение от забраната по ал. 1, само относно
фабрично ограничаване на светлопропускливостта, на движещите се по пътищата на РБ.
автомобили, извършено в рамките на допустимите граници и стойности, определени в
Правило № 43.
Съобразно разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, е забранено ограничаване на
видимостта през челното, и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи
видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. В настоящия
случай направеното затъмняване чрез допълнително поставено тъмно фолио, потвърдено в
показанията на актосъставителя при непосредствения му разпит, действително съставлява
нарушение съобразно чл. 105, ал. 1 ЗДвП, което като закономерна своя последица
рефлектира върху техническата изправност на ППС, и като закономерна последица
обосновава и съставомерността на нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Разпоредбата
на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда, че движещите се по пътя пътни превозни средства
трябва да бъдат технически изправни.
В подкрепа на това правно становище е и обективираната практика на касационната
инстанция в Решение № 714 от 20.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8156/2013 г., VII о.,
прецизираща допълнително ръководните критерии, позволяващи класификация и преценка
на неизправността на МПС по см. на чл.10, ал.1, т.6, б. „в“ ППЗДвП , в аспекта на
несъответствието на качеството на стъклата с изискванията на стандартизиращи документи:
„Кога едно моторно превозно средство е неизправно сочи чл. 10, ал. 1 ППЗДвП. Съгласно
точка 6, б. "в" моторното превозно средство е неизправно, когато стъклата му не
отговарят на изисквания на стандартизиращи документи. Законодателят не е посочил кои
са стандартизиращите документи, но от факта, че в чл. 9ППЗДвП сочи, че се разрешава
движението на пътно превозно средство по пътищата, ако то отговаря на определените
от производителя изисквания за експлоатация, на изискванията на правилника и на
наредбите по чл. 8, ал. 3 и чл. 36, ал. 3 ЗДвП, следва, че именно в тези актове (респективно
актове, към които те препращат) са и съответните стандарти./.../“ В случая с обективно
поставяне на тъмно фолио в разрез с горецитираната регулация на Правило №43 и в колизия
с определените от производителя изисквания за експлоатация /т.е. хипотеза на механична
интервенция извън фабрично затъмняване на стъклата/ са нарушени изисквания за
прозрачност като базисен фактор, осигуряващ необходимата видимост, което прави
превозното средство неизправно по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. "в" ППЗДвП. Това
нормативно тълкуване е безпротиворечиво и категорично закрепено в Решение № 16608 от
12.12.2013 г. на ВАС по адм.д. № 10984/2013 г., VII о., “Забранено е намаляването на
видимостта през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към
пътя, каквато представлява намалената прозрачност на стъклата на моторното превозно
средство чрез поставяне на тъмно фолио (хипотеза, различна от фабричното потъмняване).
Това представлява техническа неизправност на автомобила, тъй като стъклата в този случай
не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи. “ В жалбата
не е налице претенция с конкретно по своята съдържателна насоченост твърдение, че
затъмнените стъкла са фабрични такива, или пропускливостта е в рамките на
законоводопустимата стойност,а единствено се подчертава, че в тежест на
административнонаказващият орган е да установи тези фактически обстоятелства.
В случая, се установява от АУАН и показанията на актосъставителя, че затъмняването
на предните странични стъкла на автомобила е посредством допълнително поставено фолио.
Жалбоподателят не ангажирал никакви доказателства досежно процентната стойност, че
ограничаването на светлопропускливостта на предните странични стъкла на автомобила е
била в законовите рамки, нито в услуга на извод, че затъмняването е фабрично. Ето защо
МПС според съда е било технически неизправно.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда, че движещите се по пътя
пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни.
Характеристиките за технически неизправно МПС се съдържат в нормата на чл. 10,
4
ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДвП /ППЗДвП/, като според т. 6, б. "в" моторно
превозно средство или тегленото от него ремарке е технически неизправно, ако има някоя от
следните повреди или неизправности: по рамата, кабината, каросерията и допълнителното
оборудване - има счупени или повредени външни стъкла или стъкла, които не отговарят на
съответните изисквания на стандартизационните документи. Съгласно § 1, т. 7 от ДР към
Закона за националната стандартизацията "стандартизационни документи" са документи,
приети от европейските и международните организации по стандартизация, като технически
спецификации, технически доклади, ръководства и работни споразумения, които са
общодостъпни. Именно такива характеристики има Правило № 43 на ИКЕ на ООН. С
подписването, ратифицирането и публикуването на Спогодба за приемане на еднакви
технически предписания за колесни превозни средства, оборудване и части, които могат да
бъдат монтирани и/или използвани на колесни превозни средства, и на условия за взаимно
признаване на одобренията, издавани на основата на тези предписания, РБългария е приела
и "Единни технически предписания за одобряване на материалите за безопасно остъкляване
и техния монтаж на превозните средства", представляващи Правило № 43 на ИКЕ на ООН.
Доколкото Правило № 43 на ИКЕ на ООН, представлява стандартизационен
документ, то по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. "в" от ППЗДвП всяко отклонение от същото
представлява и неизправност на съответния елемент. Съгласно т. 6. 1 от Правило № 43 на
ИКЕ на ООН, всички материали за остъкляване, в т. ч. и тези за производството на
странични стъкла, трябва да бъдат с такива характеристики, че опасността от наранявания в
случай на разрушаване да бъде намалена възможно най-много. Материалът за остъкляване
трябва да бъде достатъчно устойчив на произшествията, които се очаква да възникват в
условията на нормално пътно движение, както и на въздействието на атмосферни и
температурни условия, химикали, горене и абразивно износване. В т. 6. 2 се посочва, че
материалите за безопасно остъкляване трябва да бъдат и достатъчно прозрачни, да не
предизвикват забележими оптични изкривявания на наблюдаваните през предното стъкло
обекти и да не създават объркване по отношение на използваните за целите на пътната
сигнализация цветове. В случай на разрушаване на предното стъкло водачът трябва да може
да продължи да вижда пътя достатъчно ясно, за да успее да задейства спирачката и да спре
безопасно управляваното от него превозно средство. Когато определените изисквания за
прозрачност на стъклата са намалени, това прави превозното средство неизправно по
смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. "в" от ППЗДвП, попадайки в хипотезата на значителна
неизправност по § 6, т. 72 от ДР към ЗДвП.
С оглед изложеното правилно са индивидуализирани и кореспондиращите
санкционни норми по отношение на нарушението по чл.105, ал.1 ЗДвП- чл.185, ал.1 ЗДвП и
по отношение на нарушението по чл.139, ал.1 т.1 ЗДвП -чл.179, ал.6, т.2 ЗДвП, като
приложените наказания са с фиксиран размер, т.е. липсват лимитативно зададени предели.
Настоящият съдебен състав намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни
длъжностни лица, при спазване на материалните и процесуални норми, като в това
отношение е изпълнен съдържателният минимум реквизити, визиран в чл.42, ал.1 и чл.57,
ал.1 ЗАНН.
Настоящият случай не би могъл да се приеме и като маловажен по смисъла на чл. 28
от ЗАНН предвид характера на обществените отношения които охранява материално
правната забраняваща норма, с оглед значимостта на обекта на посегателство и реалната
степен, в която той може да бъде засегнат, а именно отношенията, свързани с безаварийното
осъществяване на транспортната дейност, безопасността на живота и здравето на
участниците в движението. Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в
разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен срок.
С оглед изложеното обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
Водим от горното
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0306-000301 на Началник РУ в
ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора, с което на Р. М. О. с ЕГН ********** от *** за нарушение
на чл. 105, ал. 1 ЗДвП на осн. чл.185 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 20 лв. и
за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП на осн. чл.179, ал.6, т.2 ЗДвП е наложено наказание
5
глоба в размер на 200 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
гр. Б. в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
6