№ 370
гр. Шумен, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В.П.И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20233630201421 по описа за 2023 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № КХ-11/29.05.2023г. на Директора на
Областна дирекция по безопасност на храните - Шумен, с което на Д. Д. Д., с ЕГН
**********, ************** са наложени административни наказания: 1. “глоба” в размер
на 1 000 /хиляда/ лева на основание чл.130, ал.1 от ЗХ във вр. с чл.130, ал.1, т.3 от ЗХ за
нарушение на чл.50, ал.1 от Закона за храните и 2. „глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева на
основание чл.134, ал.2 от ЗХ за нарушение на л.12 от ЗХ. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. Твърди, че не е
установено по безспорен начин административното нарушение и НП е издадено при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, неправилно
приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. В съдебно
заседание се явява упълномощен представител, който изцяло поддържа жалбата на
посочените в нея основания и моли за разноски.
Административно-наказващият орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание не изпраща
упълномощен представител.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 и сл. от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
1
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.04.2023г. свидетелите М. З. Г. и В. В. М. – инспектори в отдел „Контрол на
храните“ в ОДБХ гр. Шумен били повикани от колегите си от отдел „Здравеопазване на
животните“, тъй като животновъдния обект бил нерегистриран и помолили за съдействие,
защото имали информация, че лицето всеки ден транспортира прясно мляко. До ОД МВР гр.
Шумен било отправено искане за съдействие, за спиране на превозното средство. На
11.04.2023г. около 09,00 часа свид. Н. О. Х. – служител в РУ при ОД МВР гр. Шумен спрял
за проверка лек автомобил „Рено 19“ с рег. № Н76 42АХ на 200 метра след изхода на с.
Хитрино, в посока с. Каменяк. Свид. Х. установил, че водач на автомобила бил
жалбоподателя Д. Д. Д.. Свидетелят Х. извършил проверка на документите на водача и на
автомобила и констатирал, че няма нарушения по ЗДв.П. В автомобила се виждали два
бидона пластмасови, сини на цвят, на задната седалка. Водачът Д. казал, че превозва мляко
за лична консумация и поради това не искал бидоните да бъдат проверявани. Свид. Н. Х. на
основание чл.81, ал.2 от ЗМВР съставил протокол, за да може да огледат намиращите се
вътре в автомобила бидони. При отваряне на бидоните, свидетелите М. Г. и В. М.
установили, че те били почти пълни с прясно мляко с никак добро хигиенно състояние.
Всеки един от двата бидона бил с вместимост от 120 литра, като прясното мляко било към
100 литра в бидон. Свидетелите Г. и М. констатирали, че на транспортното средство,
управлявано от жалбоподателя Д. не бил поставен стикер, представляващ регистрация по
чл.50, ал.1 от Закона за храните. Водачът – жалбоподателя Д. не представил документ за
произход на млякото и лична здравна книжка.
Резултатите от извършената проверка били обективирани в Констативен протокол от
11.04.2023г., с който млякото било насочено за унищожаване, като било издадено
Разпореждане за забрана № 36. На същата дата – 11.04.2023г., свид. М. Г. съставила Акт за
установяване на административно нарушение № *********, в който посочила, че с
описаното деяние са нарушени разпоредбите на чл.50, ал.1 от Закона за храните и чл.12 от
Закона за храните. Актът бил подписан от жалбоподателя Д. Д., който дал следните
обяснения и възражения: „На жена ми майката поиска мляко. При превозването за лична
консумация ми написаха акт. Не ми обясниха от кога за лична консумация нямам право да
го возя от личната ферма на С.В..“ Впоследствие се е възползвал от законното си право и в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирал писмени възражения, в които излага конкретни
възражения по констатациите, изложени в акта. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление № КХ-11/29.05.2023г. на Директора на Областна дирекция по
безопасност на храните - Шумен, с което на Д. Д. Д., с ЕГН **********, живущ в
************** са наложени административни наказания: 1. “глоба” в размер на 1 000
/хиляда/ лева на основание чл.130, ал.1 от ЗХ, във вр. с чл.130, ал.1, т.3 от ЗХ за нарушение
на чл.50, ал.1 от ЗХ и 2. „глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева на основание чл.134, ал.2 от
ЗХ за нарушение на чл.12 от ЗХ.
2
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
М. З. Г. и на свидетелите В. В. М. и Н. О. Х., както и от присъединените на основание
чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна,
следното:
Производството е от административно - наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице
и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи
върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл.6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо
с административно наказание, налагано по административен ред.
Със Закона за храните, приет през 2020г., се въвеждат нови понятия, кореспондиращи
с европейското законодателство и очертаващи кръга на субекти и обекти, които попадат в
обхвата на ЗХ. Бизнес операторите са физически или юридически лица, отговорни за
спазването на законодателството за храните в контролираните от тях обекти. "Обект" е всяка
единица, в която се извършва предприемаческа дейност с цел печалба или без печалба и
която е свързана с производството, преработката и/или дистрибуцията на храни, и включва:
земя с или без сгради, предприятие, превозно средство /включително лодка, кораб, самолет,
железопътен вагон или друго/; подвижен, временен, преместваем или открит обект. "Бизнес
операторът" е стопански субект по смисъла на чл.3, параграф 3 от Регламент /ЕО/ №
178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на
общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на
Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно
безопасността на храните (OВ, L 31, 1.2.2002 г.) Именно с дейностите по производство,
преработка и/или дистрибуция на храна е свързано понятието, използвано и от националния
законодател в чл.9 от ЗХ, във вр. с параграф 1, т.5 и т.6 от ДР на ЗХ.
Съгласно чл.50, ал.1 от Закона за храните, бизнес оператор може да извършва
транспортиране на храни в обхвата на Приложение III от Регламент /ЕО/ № 853/2004 само с
превозни средства, регистрирани от съответния компетентен орган, обозначени и вписани в
регистъра по чл.24, ал.1 от ЗХ. Според чл.12 от Закона за храните лице, работещо в обект за
производство, преработка и/или дистрибуция на храни, подлежи на предварителни и
периодични медицински прегледи по реда на наредбата по чл.34, ал.3 от Закона за здравето,
т. е. трябва да има лична здравна книжка.
Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се спори и между
страните, че на процесната дата – 11.04.2023г. жалбоподателят е управлявал лек автомобила
„Рено 19“ с рег. № Н 76 42АХ. Безспорно е установено, не се оспорва и от жалбоподателя,
че с управлявания от него, лек автомобил е превозвал 182 литра прясно мляко /видно от
3
кантарна бележка № 101863/11.04.2023г.-л.20/. Не се установиха и доказаха обаче по
безспорен начин, вписаните като установени и санкционирани две административни
нарушения, както в АУА, така и в процесното НП.
Съгласно чл.1, ал.2 от Закона за храните, разпоредбите на закона не се прилагат за: 1.
Първично производство на храни за лична консумация в домакинството; 2. Приготвянето и
съхранението в домашни условия на храни, предназначени за лична консумация в
домакинството и 3. Производството, получаването, преработката, етикетирането и
търговията с храни по чл.1 от Закона за виното и спиртните напитки. Идентичен е и текста
от Глава I, чл.1, т.3 от Регламент /ЕО/№ 853/2004, където е визирано, че регламента не се
прилага за: а) първичното производство, предназначено за лично домашно потребление и б)
домашното приготвяне, обработване или съхраняване на храни за лично домашно
потребление, а съгласно Приложение III от Регламент /ЕО/№ 853/2004, търговските
оператори с храни, които произвеждат или, където е подходящо, събират сурово мляко и
коластра, трябва да осигурят съответствие с изискванията, определени в настоящата глава.
В настоящият случай липсват каквито и да било доказателства, че жалбоподателя
Д. Д. на 11.04.2023г. е извършвал превоз, попадащ в обхвата на чл.50, ал.1 от Закона за
храните, още по-малко на чл.12 от Закона за храните. В НП са изложени обстоятелствени
разсъждения, защо АНО приема, че Д. Д. е „бизнес оператор“ и извършва транспортиране
на храни, но всички те почиват на предположения. В цялата административно наказателна
преписка липсват доказателства за това обстоятелство, а обвинението не може да почива
само и единствено на предположения. Не са налични и доказателства, че жалбоподателя Д.
Д. е лице, работещо в обект за производство, преработка и/или дистрибуция на храни, за да е
длъжно да подлежи на предварителни и периодични медицински прегледи по реда на
наредбата по чл.34, ал.3 от Закона за здравето.
Осъществяваната от жалбоподателя дейност в конкретния казус, не обуславя
безспорен извод, че става въпрос за бизнес оператор по смисъла на ЗХ или лице, работещо в
обект по ЗХ и като такъв да е адресат на задължението по чл.12 и чл.50, ал.1 от ЗХ.
Обжалваното НП не съдържа посочване на достатъчно факти за субекта на нарушенията.
С оглед на изложеното съдът намира, че административно-наказващият орган
неправилно е квалифицирал нарушенията и ги е санкционирал, поради което обжалваното
наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено изцяло.
При този изход на спора, на основание чл.63д от ЗАНН право на разноски има
жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 1 000 лева адвокатски хонорар за
процесуално представителство в производството. Административно наказващият орган не е
направил възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. В случая
уговореният и заплатен размер от 1 000 лева надвишава малко минималните размери,
предвидени в чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в приложимата редакция за процесуално представителство,
4
при материален интерес за две наказания „глоба“ в размер на по 1 000 лева, поради което
следва да се присъди в полза на жалбоподателя сумата в пълния претендиран размер.
Сумата следва да се присъди в тежест на административно наказващият орган и да се
заплати от последния по сметка на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № КХ-11/29.05.2023г. на Директора на
Областна дирекция по безопасност на храните - Шумен, с което на Д. Д. Д., с ЕГН
**********, живущ в ************** са наложени административни наказания: 1. “глоба” в
размер на 1 000 /хиляда/ лева на основание чл.130, ал.1 от ЗХ, във вр. с чл.130, ал.1, т.3 от
ЗХ за нарушение на чл.50, ал.1 от ЗХ и 2. „глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева на
основание чл.134, ал.2 от ЗХ за нарушение на чл.12 от ЗХ, като неправилно и
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните гр. Шумен да заплати по
сметка на Д. Д. Д., ЕГН ********** от гр. Шумен сумата в размер на 1 000 /хиляда/ лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5