№ 2793
гр. София, 21.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20221110161048 по описа за 2022 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 16.03.2023 г., 09:30 часа, за
когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора и приложенията към него.
ПРИКАНВА страните към спогодба като им указва, че доброволното/извънсъдебно
уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и проектодоклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка, и ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в този
срок не представят писмени доказателства или не поискат да се допуснат други
1
доказателства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е
констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно
освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. При неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се
приложат към делото и ще се считат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, че ако ответникът не се яви в
първото по делото съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение или да оттегли
иска.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 КТ за
отмяна на наложеното със Заповед № ./17.10.2022 г. дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение”.
Ищецът доктор В. К. Р. твърди, че понастоящем се намира в трудово правоотношение
с ответника въз основа на трудов договор № . от 06.04.2017 г., като е назначен на
длъжността „Л.. С Допълнително споразумение № 2582 от 30.08.2021 г. му били възложени
допълнителни функции към заеманата длъжност. Твърди, че на 19.10.2022 г. му е връчена
Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ № . от 17
октомври 2022 г., която оспорва като незаконосъобразна, тъй като описаните в нея
нарушения не били извършени от него. Наред с това се позовава на нарушения във връзка с
изискванията по чл. 193 КТ и ч. 195 КТ. Ето защо моли съда да постанови решение за
отмяна на наложеното наказание „предупреждение за уволнение“ като незаконосъобразно,
като се претендират и сторените по делото разноски.
Ответникът У., оспорва предявения иск, като твърди, че вменените нарушения на
трудовата дисциплина са виновно извършени от ищеца, както и че е спазена процедурата по
налагане на дисциплинарното наказание. Освен това сочи, че това не е първо нарушение на
ищеца, като с предходна заповед РД № . от 30.09.2022 г. му е наложено друго
дисциплинарно наказание. Сочи, че са налице нарушения на трудовата дисциплина, а
наказанието е съобразно с тежестта на тези негови провинения. Ето защо се моли за
отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.
По доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение между
2
страните.
Характерът на търсената с този конститутивен иск защита, а именно: признаване
незаконосъобразността на процесното дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ изисква установяване от страна на ответника, в качеството му на работодател,
възникването и законосъобразното упражняване на потестативното право да наложи
процесното наказание, както и спазване на формалната процедура за това в т. ч. и изискване
на писмени обяснения от служителя, издаване на мотивирана заповед по чл. 195 КТ, както и
че ищецът виновно е нарушил вменените му трудови задължения, като установи и
обстоятелствата, на които основава своите възражения и оспорвания.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване
по делото следва да се отделят обстоятелствата относно наличието на съществувало между
страните трудово правоотношение, в рамките на което ищецът заема длъжността „л. при У.
и допълнителни функции съгласно Допълнително споразумение от 30.08.2021 г., като със
заповед № ./17.10.2022 г. на Изпълнителния директор на У. му е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“ на посоченото в нея основание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3