РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Ямбол , 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на десети февруари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Васил М. Петков
Членове:Красимира В. Тагарева
Гергана Ж. Кондова
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Едмонд Златков Гоцев (ОП-Ямбол)
като разгледа докладваното от Васил М. Петков Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20202300600257 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯОС, е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на защитника на подс. Г. А. Ф. против Присъда №
63/06.07.2020 г., постановена по НОХД № 880/2019 г. по описа на Районен съд – Ямбол, с
която въззивникът е признат за виновен в това, че на **.**.**** г., около 11,30 ч. в гр.
*****, ж.к. „***** ***” бл. *, пред вх. *, е причинил на З. И. Д. от гр. *****, средна телесна
повреда, изразяваща се в избиване на четирите долни десни зъби от предния долен десен до
четвъртия долен десен зъб, довело до затрудняване дъвченето и говоренето, поради което и
на основание чл. 129, ал. 2, вр. чл. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, бук. Б от НК е осъден на
Пробация, със следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от една година с периодичност два пъти седмично и Задължителни периодични срещи
с пробационен служител за срок от една година. Подс. Ф. е осъден да заплати на
гражданския ищец и частен обвинител З. И. Д. сумата от 5000 лева, представляващи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на деянието – **.**.**** г. до окончателното изплащане, като иска за
разликата над присъдената сума, до предявената такава в размер на 15000 лева, е отхвърлен
като неоснователен и недоказан. Подсъдимия е осъден да заплати на гражданския ищец и
1
частен обвинител З.Д. направените по делото разноски в размер на 1300 лева. Така също – и
направените по делото разноски в размер на 1313.18 лева в приход на Републиканския
бюджет по сметката на ОД на МВР – Ямбол, както и разноски в размер на 2464.72 лева и
държавна такса в размер на 200 лева върху уважения размер на гражданския иск, в приход
на бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС.
В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на атакуваната присъда. В открито
съдебно заседание защитникът сочи, че в мотивите на ЯРС е направен превратен анализ на
доказателствата, което е довело до постановяване на незаконосъобразен съдебен акт.
Излагат се съображения, че мотивите са вътрешно противоречиви и в отделни части
противоречат на доказателствения материал, като са направени изводи в полза на
обвинението и не е съобразено соченото от ВЛ относно механизма на увреждането; че след
екстракция на зъб не може да се установи причината за това, тъй като 10 дни след травмата
лигавицата заздравява, а пострадалият е потърсил стоматологична помощ 40 дни след
инцидента и макар на процесната дата пострадалият да е хоспитализиран, никой не е видял
тази травма на зъбите му; че ЯРС не е ценил психолого-психиатричната експертиза, защото
заключението било изготвено на база обясненията на подсъдимия; че според решаващия съд
са верни само показанията на близките на пострадалия и на самия пострадал, а не
обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите полицаи. В тази връзка се
настоява да се постанови присъда, с която да се отмени атакувания съдебен акт и
подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се
прави искане да се приеме, че се касае за деяние по чл. 132, ал. 1, т. 2 НК и поради настъпила
абсолютна погасителна давност, на основание чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1 НК да се прекрати
производството в наказателната му част, драстично да се намали размера на уважения
граждански иск и да се отмени присъдата в частта за разноските. Подсъдимия се
присъединява към изложеното от защитника и настоява за обективно отношение към него.
Представителят на държавното обвинение намира въззивната жалба за неоснователна и
пледира постановената атакуваната присъда, като правилна и законосъобразна, да бъде
потвърдена изцяло.
Повереникът на въззиваемия също настоява атакувания съдебен акт да бъде потвърден
изцяло.
Ямболският окръжен съд констатира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес
да обжалва и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е неоснователна,
по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
ЯОС приема за установена следната фактическа обстановка, правилно възприета и от
2
първата инстанция, основното в която е следното:
Между подс. Г. Ф. и „*** ********** – *” ЕООД гр. *****имало сключен договор, с
който вземане на дружеството в размер на 2426,66 лв. било цедирано на подсъдимия.
Длъжник по вземането било дружеството „********-*” ООД, управлявано от свид. Л. Д. –
син на пострадалия З.Д.. Двамата живеели в гр. *****, ЖК „******" *-*-*. За да събере
задължението, на **.**.**** г. около 11.30 часа подс. Ф., заедно със свид. М. В., за пореден
път посетил адреса. Двамата паркирали и се качили до апартамента на където живее
длъжника. Позвънили и вратата отворил пострадалия. Свид. В. го попитал за сина му и той
отговорил, че го няма. Тогава подс. Ф. го ритнал в слабините и пострадалият се свлякъл на
земята. Свид. М.А. (Д.а), която се намирала в жилището, видяла дядо си да се превива от
болка и извикала на баща си – Л. Д., който бил на тераса. Последният излязъл от жилището
и тръгнал след подсъдимия, за да разбере какво се е случило. Пострадалия Д., след като се
изправил взел един стик за голф и също излязъл навън, пред жилищния вход, последван от
свид. М. А.. Излизайки пострадалия Д. видял свид. В. и сина му да си разменят удари, а
подс. Ф. бил до тях. Пострадалия Д. се насочил към него и опитал да му нанесе удар със
стика, но подс. Ф. го издърпал от ръцете му и му нанесъл удари с юмруци, с поставения на
една от ръцете си „бокс”. Част от ударите попаднали в областта на долната и горната челюст
на пострадалия З.Д.. Той паднал на земята и охлузил кожата в дясната половина на лицето в
областта на носа, челото и слепоочието. Подс. Ф. нанесъл и удари със стика в областта на
лявата раменна става и горната половина на страничната повърхност на мишницата на
лявата ръка на пострадалия. След това подсъдимият спрял да удря пострадалия и заедно със
свид. В. потеглили с автомобила си, като по пътя подсъдимия изхвърлил стика за голф.
Свид. М. А. сигнализирала на тел. 112 за нанесения побой на дядо й. Пристигналите
полицаи – свид. П. П. и свид. С. П. установили телесни увреждания по пострадалия З.Д.,
като видели следи от кръв по лицето му. На място пристигнал екип от спешна медицинска
помощ и медицинският фелдшер свид. Н. Н. констатирала, че пострадалият има рани.
Тогава той бил отведен в приемното отделение на МБАЛ „**. ***********” АД гр. ***** и
приет на лечение в „Хирургическо отделение”. На **.**.***** г. на същия била извършена
оперативна интервенция, като получените наранявания в областта на лицето били зашити.
На **.**.**** г. бил изписан от болничното заведение с окончателна диагноза „Контузио ет
вулнера контуза капитис ет фациеи, комоцио церебри”.
След известно време пострадалият З.Д. чувствал болки в областта на зъбите и установил,
че са му увредени десните четири зъба на долната челюст. Започнал лечение при зъболекар
в гр. ***** ****** – свид. Н. Н. и долните му десни четири зъба били извадени.
Видно от заключение ВЛ по съдебно-медицинска експертиза за установяване на медико-
биологичните характеристики на телесното увреждане на пострадалия Д., той е получил II –
III степен разклащане на долните десни четири зъба, което е наложило тяхното изваждане и
изграждане на протеза, а разклащането от предния долен десен зъб до четвърти долен десен
3
зъб е довело до затрудняване на дъвченето и говоренето.
Видно от заключението на ВЛ по комисионната СМЕ, в резултат на нанесения му побой
пострадалия Д. е получил контузия на главата с клинични и анамнестични данни за
сътресение на мозъка; разкъсно-контузни рани по предната повърхност на долната устна, в
дясната половина на горната устна, в областта на дясната очница и в окосмената част на
главата; кръвонасядания и повърхностни охлузвания по вътрешната, лигавична повърхност
на долната устна с болезнен травматичен оток; обширни повърхностни охлузвания на
кожата в областта на носа, дясната половина на челото и дясното слепоочие около очницата;
отоци и кръвонасядания в областта на лявото рамо и лявата мишница; болезненост в
областта на гърба; травматична луксация на долните десни четири зъба от предния долен
десен до четвъртия долен десен зъб с II - III степен на разклащане. Според ВЛ
гореописаните увреждания се дължат на действието (удар, протриване, сътресение) на
твърди тъпи и тъпоръбести предмети, като уврежданията в областта на лицето, устата и
окосмената част на главата, изразяващи се в наличие на разкъсно-контузии рани със сходни
характеристики, отговарят да са в резултат от нанесени силни удари с ръка с поставен на нея
метален бокс. ВЛ сочат, че уврежданията в областта на лявата раменна става и горната
половина на страничната повърхност на мишницата на лявата ръка се дължат на нанесени
силни удари с твърд предмет, чиято дължина на удрящата повърхност превишава
значително широчината и. Според тях такава характеристика на удрящата повърхност
притежават предметите с цилиндрична форма и значителна дължина (пръчка тръба, сап,
щанга, палка и др.) ВЛ сочат, че обширните охлузвания на кожата в дясната половина на
лицето в областта на носа, челото и слепоочието се дължат на протриването на тези
повърхности върху твърд предмет с широка и грапава повърхност и добре отговарят да са
получени при падането на пострадалия върху терена. С оглед характера на уврежданията и
тяхната локализация ВЛ са направили заключение, че на пострадалия са били нанесени не
по- малко от 8 удара, като тяхната последователност не може да бъде определена по
медицински път. По отношение на луксацията на долните десни четири зъба (41, 42, 43 и 44)
с II - III степен на разклащане на З.Д. ВЛ са дали заключение, че съществува пряка причинно
следствена връзка с нанесения му удар в областта на лицето от подсъдимия Ф., като
травматичното увреждане на първите четири зъба е довело до медико-биологичния
характеризиращ признак избиване на зъби. В хода на досъдебното производство е назначена
и тройна съдебно медицинска експертиза с ВЛ д-р Ч., д-р С. и д-р Р., неправилно
наименувана като повторна колективна съдебно-медицинска експертиза. В тази експертиза
ВЛ отново са се обединили в изводите си относно причинените увреждания на Д..
Механизма им на получаване и причинно следствената връзка между причиненото
травматично разклащане на описаните предни зъби от зъбната редица на долната челюст и
нанесените удари в областта на устата на Д.. ВЛ са категорични, че това разклащане от II и
III степен е довело до изваждането им на по късен етап и до затруднения в храненето и то
най-вече във фазата на отхапване, както и на говоренето поради размера на обеззъбения
участък, изразяващо се най-вече във фъфлене и затруднения в изговарянето на т.н.
4
„шептящи” звуци, като по този начин това увреждане е осъществило смисъла на медико-
биологичния характеризиращ признак „избиване на зъби”. При разглеждането на делото от
друг съдебен състав на ЯРС, на същите ВЛ е възложена допълнителна експертиза, в която
експертите са се запознали с представения амбулаторен дневник на д-р М. ВЛ са дали
заключение, че данните от амбулаторния дневник, не водят до промяна на заключението на
тройната колективна СМЕ. В хода на съдебното производство при разпита вещите лица
подържат изготвените заключения. Според ВЛ Р. след екстракция на зъб не може да се
установи причината да бъде екстрахиран, защото десет дни след травмата лигавицата
заздравява.
При разглеждането на делото от друг съдебен състав е назначена и комплексна психолога
– психиатрична експертиза. ВЛ са приели въз основа на обясненията на подс. Ф., че
нанесеният му удар със стик от пострадалия Д. е довело до реакция на гняв у подсъдимия и е
породило импулсивност в поведението му. Ф. е изпаднал в състояние на силно раздразнение
от действията на Д., което е допринесло до ответната му реакция на телесна агресия.
Подс. Г.Ф. е неосъждан.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Въззивният състав изцяло подкрепя доказателствения анализ на ЯРС, възприема всички
изводи безкритично и счита за ненужно да ги преповтаря подробно. Тук следва да се
отбележи, че процесуалният закон (чл. 339, ал. 2 и 3 от НПК) не задължава въззивния съд
да обективира в решението си нов цялостен и пълен анализ
на доказателствената съвкупност, освен в случай, че изрази несъгласие с някои от
фактическите и правни изводи на първостепенния съд. Когато обаче мотивира съгласие с
възприетите от първата инстанция фактически положения, въззивният съд не е задължен да
анализира отново тази съвкупност, а само да даде отговор на доводите на защитата (в този
смисъл Решение № 482/22.12.2014 г. по н. д. № 1556/2014 г. на Трето НО на ВКС, Решение
№ 10/21.02.2019 г. по НВОХД № 268/2018 г. на Апелативен съд – Бургас и др.).
ЯОС ще акцентира че правилно, при установяване на горната фактическа обстановка
решаващият съд е приел за установена описаната фактическа обстановка, въз основа отчасти
от обясненията на подс. Г. Ф., частично от показанията на свид. М. В., изцяло от
кредитираните свидетелски показанията на свидетелите: пострадалия З.Д., Л. Д., М. А. (Д.а),
С. П., П. П., Д. Г., Н. Н. и Н. Н. М. от заключенията на СМЕ, KCME, CME и ДТСМЕ от
писмените доказателства по делото – съдебно медицинско удостоверение № ***/**** г. и №
***/**** г., писмо от „*** ********** – *” ЕООД, лист за преглед на пациент в спешно
отделение № ******, фиш за спешна помощ № *****, лист за преглед на пациент в спешно
отделение № *****, епикриза, амбулаторен лист № *** и № **, амбулаторен дневник и
справка за съдимост.
Правилно ЯРС е установил всички факти по делото – възникването на конфликта,
5
развитието му, действията на подсъдимия и телесни увреждания на пострадалия. Правилно
ЯРС е кредитирал показанията на посочените свидетелите като последователни, логични и
непротиворечиви, кореспондиращи с другите доказателства по делото. Резонно решаващият
съд е базирал своите изводи и на заключението на вещото лице по съдебно-медицинска
експертиза и допълнителната такава, приемайки ги за обективни и компетентно изготвени.
Правилно е ценил като редовни и непротиворечиви и приобщените по делото писмени
доказателства. Специално по отношение на механизма на причиняване на травмата на
пострадалия, правилно решаващият съда е кредитирал показанията на пострадалия,
независимо от неговата заинтересованост, като е съобразил, че в тази им част, те са
подкрепени от заключението на ВЛ по съдебно-медицинската експертиза за механизма на
причиняване на увреждането.
Безспорно по делото са налични две групи доказателства – от една страна показанията на
пострадалия Д. и свидетелите Л. Д. и М. А. и от друга – обясненията на подс. Ф. и
показанията на свид. М. В.. ЯРС е посочил версиите които са се оформили на базата на двете
групи доказателства – първата, тази която е очертана в ОА и втората – защитната версия, че
подс. Ф. бил ударен със стик за голф в областта на гърба от пострадалия, след това
изтръгнал стика от ръцете му, а пострадалия паднал и получил наранявания. ЯОС споделя
напълно подкрепя изложения от първата инстанция анализ на доказателствената съвкупност
и счита, че ЯРС задълбочено и прецизно е осъществил този логически процес. Правилно
първата инстанция е съобразила, че известните противоречия в ценените гласни
доказателствени източници в първата група, не могат да повлияят решаващо на
доказателствения анализ тъй като показанията на тримата свидетели (пострадалия Д. и
свидетелите Л. Д. и М. А.) са еднопосочни досежно това, че подсъдимият е започнал
конфликт, развитието му, действията на подсъдимия и най-важно – нанесените удари и
физическото състояние на пострадалия след това. Показанията им са подкрепени и от
показанията на свид. П., П., Н. дадени в хода на съдебното следствие и тези дадени в хода
на досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК. Контролирания
съд точно е посочил, че тези свидетели са пристигнали непосредствено след инцидента,
възприели са състоянието на пострадалия и думите на свид. Л. Д. за нанесения от
подсъдимия побой на пострадалия. Тези показанията са синхронни и с показанията на свид.
Н. Н. М. дадени в хода на съдебното следствие и пред друг състав на съда, прочетени по
реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК, където тя сочи, че при проведеното лечение на
пострадалия е извършила екстракция на четири зъба (42, 41, 31, 32) поради травматична
луксация, получена от директен удар в долната челюст, а не вследствие на пародонтоза.
Показанията на посочените тримата свидетели относно по отношение на уврежданията на
пострадалия и механизма на причиняването им, се подкрепят и от заключенията по съдебно-
медицински експертизи и разпитите на вещите лица, че уврежданията в областта на лицето,
устата и окосмената част на главата са вследствие на нанесени силни удари с ръка с
поставен на нея метален бокс, а така също по отношение на падането му на земята и ударите
със стик в областта на лявата раменна става и горната половина на страничната повърхност
6
на мишницата на лявата ръка. Правилно решаващият състав е съобразил, че показанията на
свид. М.прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК в протокола за разпит от **.**.****
г. дадени пред друг състав на съда, следва да бъдат кредитирани като логични, подробни и
дадени в близък до деянието момент и синхронни кредитираните от гласни доказателства и
заключения на съдебно-медицинските експертизи.
Резонно ЯРС е дал доверие на показанията на свидетелите П., П. и Н. дадени в хода на
съдебното следствие и тези прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК, като хармонични с
кредитираните гласни и писмени доказателства по делото, както и от заключенията на ВЛ
по СМЕ. Правилно контролирания съд е игнорирал показанията на свид. П. в частта какво
му било съобщено относно мястото на нанесения побой, предвид категоричната
установеност на местопрестъплението. Така също некредитираната част от показанията на
свид. Г. – какво точно му е съобщено от участниците в конфликта, противоречи на ценените
доказателствени източници. Съдът възприема изцяло и заключенията на изготвените по
делото съдебномедицински експертизи, тъй като тези заключения в пълнота отговарят на
поставените задачи, ясни и обосновани са и с оглед останалите доказателства по делото не
възниква никакво съмнение за тяхната достоверност и правдивост. Заключенията на тези
експертизи като способ за изясняване на обстоятелства от предмета на доказване, за които са
нужни специални знания, са компетентно изготвени и неоспорени от страните.
Безспорно са обясненията на подсъдимия – че по време на деянието бил до автомобила
си, че бил ударен от пострадалия със стик в гърба, че пострадалия паднал на земята, след
както подсъдимия му взел стика, както и че не е носил бокс, съставляват защитна версия,
която е в противоречие с доказателствена съвкупност – кредитираните от инстанциите
гласни доказателства и приложените по делото писмени доказателства-медицинско
удостоверение № ***/**** г. и № ***/**** г., лист за преглед на пациент в спешно
отделение № *****, фиш за спешна помощ № ******, лист за преглед на пациент в спешно
отделение № *****, епикриза, амбулаторен лист № *** и № ** и заключенията на СМЕ,
според които избиването на предните четири зъба се дължи на нанесени силни удари със
ръка с поставен „бокс” и не са получени при падане на земята на пострадалия. При падането
на пострадалия е получил други увреждания – в областта на носа, челото и слепоочието.
Обясненията на подсъдимия в частта, че той не видял сина на пострадалия пред блока,
противоречат както на собствените му обяснения, дадени пред друг състав на съда и
прочетени на основание чл. 279, ал. 1, т. 3 от НПК, така и на показанията на свид. М. В.,
който твърди обратното. Правилно ЯРС е посочил, че изолирано стои соченото от
подсъдимия, че пострадалия му е нанесъл удар със стик в областта на гърба, тъй като в тази
насока, освен обясненията са само показанията на свид. В. и не са налични съответни
медицински документи.
Правилно не са ценени показанията на свид. Д. Г. в частта, че видял следи от удари по
гърба на подсъдимия, тъй като това той възприел близо месец след деянието, а още повече –
той сочи за следи от няколко удара, а самия подс. Ф. твърди, че пострадалият го е ударил
7
веднъж.
ЯРС е съобразил, че не следва да се ценят и показанията на свид. М. В. по отношение на
това, че той не се качил до апартамента на пострадалия, че последния е настигнал
подсъдимия и му нанесъл удар със стик или палка, че подсъдимия не е съборил пострадалия
на земята и не е ползвал бокс, че той не е нанасял удари на свид. Л. Д. и пострадалия си
вървял спокойно, без травми или следи от удари. ЯОС споделя напълно изложените в тази
насока мотиви и намира за безцелно да ги преповтаря или допълва.
Правилно ЯРС не е кредитирал заключението на комплексната психолого-психиатрична
експертиза, тъй като ВЛ не са съобразили посочената напред в изражението първа група
гласни доказателства. Експертите са взели предвид едностранно само обясненията на подс.
Ф., които са в противоречие с кредитирания доказателствен материал кредитиран в процеса
и от първата и от втората инстанция.
Правилно ЯРС е установил, на база на заключенията на ВЛ, че разклащането от II и III
степен на долните десни четири зъба и изваждането им на по-късен етап е довело до
затруднения в храненето и то най-вече във фазата на отхапване, както и на говоренето –
поради размера на обеззъбения участък, изразяващо се най-вече във фъфлене и затруднения
в изговарянето на т.н. „шептящи” звуци, т.е налице е трайно затрудняване на дъвченето и
говореното на пострадалия. Правилно ЯРС е посочи, че при извършения преглед на
пострадалия от екип на спешна помощи и при престоя му в хирургическо отделение,
водещо е било установяване на контузиите рани по лицето, със съмнение за комоцио, а не
дали той има разклатени зъби.
Също така мотивирано ЯРС е отговорил на наведените от защитата доводи, че не е налице
каузалитет между инкриминираното нападението от страна на подсъдимия и установеното
при прегледа на пострадалия от свид. М.на **.**.**** г. и извадените му от нея зъби. Видно
от съдебномедицинско удостоверение № ***/**** г. предварителните сведения, които
пострадалият е съобщил на съдебния лекар, на **.**.**** г. при освидетелстването му,
относно кога, кой, как и с какво му е причинил увреждането са идентични с фактите за
увреждането му, които е изложил в показанията си както на досъдебното производство, така
и в хода на съдебното следствие. Така също от заключението на тройната СМЕ безспорно се
установява се, че пострадалия е получил травматична луксация на долните четири зъба от
първия до четвъртия (41, 42, 43, 44) с II и III степан на разклащане, а д-р М.е екстрахирала
предните четири зъба от зъбната редица на долната челюст (31, 32, 41, 42), като в отговор на
въпрос III в заключението подробно е описано, кое е наложило екстракцията на двата зъба
№ 31 и 32, какво лечение е приложено за зъб № 43 и 33 и какво се е случило със зъб № 44.
Затова ЯОС се солидаризира с убедеността на решаващият състав за обстоятелствата
касаещи давността на увреждането на пострадалия и причината за това.
Ценените от първата инстанция доказателства (които се кредитират и от въззивния съд),
са по същество безпротиворечиви, в хармонично единство, в логична връзка и
8
последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
установяват по безспорен начин обстоятелства по делото досежно авторството, времето,
мястото и механизма на извършване на престъплението и получените увреждания от
пострадалия. Първоинстанционният съд в мотивите на присъдата е направил оценка за
тяхната достоверност, което му е позволило въз основа на същите да изгради правните си
изводи. Като е приел, че ценените доказателства са в хармонично единство един спрямо
друг, ЯРС е направил правилна оценка на доказателствения материал, която се споделя
от въззивната инстанция. Всички кредитирани доказателства по безспорен начин
установяват фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на
престъплението – причиняване на конкретните телесни увреждания на пострадалия Д. от
страна на подс. Ф., чрез нанасяне на удари с ръка с поставен на нея метален „бокс”.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни
изводи, че подс. Г. Ф. е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав
на чл.129,ал.2,вр. ал.1 от НК, тъй като на **.**.**** г., около 11,30 ч. в гр. *****, ж.к.
„****** ***” бл. *, пред вх. *, чрез нанасяне на удари с юмруци, с „бокс” на една от ръцете,
в областта на долната и горната челюст, причинил на З. И. Д. от гр. *****, средна телесна
повреда, изразяваща се в избиване на четирите долни десни зъби от предния долен десен до
четвъртия долен десен зъб, довело до затрудняване дъвченето и говоренето.
От обективна страна ЯОС също счита, че подс. Ф. е осъществил всички признаци от
състава на престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК – вследствие от нанесените от
него удари с твърд тъп предмет „бокс” поставен на ръката му, в областта на долната и
горната челюст на пострадалия Д., на последния са били избити четирите долни десни зъби
долните десни четири зъба (41, 42, 43 и 44), което е довело до затрудняване дъвченето и
говоренето, ерго – настъпил е вредоносния престъпен резултат.
Авторството на деянието е установено по безспорен начин от кредитираните и от двете
съдебни инстанциите доказателства, посочени изключително изчерпателно от решаващия
съд.
Проверяващата инстанция счита за правилен извода на районния съд, че от субективна
страна процесното престъпление е извършено с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от
НК. Подсъдимият Ф. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е осъществил целенасочени и
съзнателни волеви действия, в израз на намерението си да нанесе телесни увреждания на
пострадалия. Имайки предвид силата, насочеността и начина на нанасяне на ударите, както
и това, че подсъдимият е човек достатъчен житейски опит, ЯОС намира, че логично той е
искал настъпването на вредоносния престъпен резултат.
Предвид изложеното въззивният съд счита, че правилно ЯРС е признал подс. Ф. за
9
виновен в това, да е извършил престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА
Защитата поддържа следните основни възражения: че в мотивите на ЯРС е направен
превратен анализ на доказателствата; че те са вътрешно противоречиви и в отделни части
противоречат на доказателствения материал; че не е съобразено соченото от ВЛ относно
механизма на увреждане; че 10 дни след екстракция на зъб не може да се установи
причината за това; че решаващият състав не е ценил психолого-психиатричната експертиза,
защото заключението било изготвено само на база обясненията на подсъдимия, както и че
не е ценил показанията на свидетелите полицаи. На част от тях, тъй като са били наведени и
пред първата инстанция, ЯРС е отговорил убедително. По изложените при коментара на
доказателствата съвкупност съображения, въззивния съд намира за абсолютно
несъстоятелни всички възражения на защитата по оспорване на фактологията по делото – по
същество, че подсъдният не е извършил деянието, предмет на обвинението. В тази насока
решаващият съд не е допуснал незаконосъобразно обсъждане на доказателствения материал
и не е тълкувал превратно събраните доказателства, а фактическите му изводи се базират на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, без да е
опорочен доказателствения анализ. Ето защо настоящият въззивен състав счита, че при така
събраната доказателствена съвкупност ЯРС правилно е приел за установена описаната по
отношение на главния факт фактическа обстановка. Теоретично доказването представлява
дейност с която се възстановява картината на миналото събитие. Чрез този процес, при
който се оценяват фактите които се отнасят до предмета на доказването (т.нар. основен или
главен факт), обективната истина трябва да стане логически очевидна. В процесуалния
закон е дадена легална дефиниция на предмета на доказване и е направено едно абстрактно
формулиране на онези обстоятелства, които следва да бъдат установени по всяко едно
наказателно дело и които са най-типични за извършване на едно престъпление. В чл. 102 от
НПК за посочени три групи обстоятелства: ал. 1 – извършеното престъпление и участието
на обвиняемия в него; ал. 2 – характерът и размерът на вредите, причинени с деянието; ал. 3
– другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия. Тук
настоящият състав ще посочи принципно, че при наличие на противоречия при установяване
на фактите по делото и доказателствата, които не хармонизират помежду си и не могат
самостоятелно да опишат в пълнота процесните събития, съдът следва да установи
фактическите обстоятелства, като изгради своето умозаключение основно върху
неутралните доказателствени източници – писмени документи, заключения на вещи лица,
показания на незаинтересовани очевидци, които да надгради с онези свидетелски
възприятия, които са в унисон с тази доказателствена база. В случая решаващият съд е
процедирал точно така – стъпил е на свидетелските показания на очевидците, надградил ги е
с показанията на свидетелите авто-контрольори и съобразил другите релевантни писмени
доказателства. Така първата инстанция, като е използвала метода на дедуктивен анализ и
житейска логика, правилно е установила главния факт в процеса, очертан от логични,
10
последователни и вътрешно безпротиворечиви доказателства. Съображенията изложени от
ЯРС в прецизните и подробни мотиви на атакувана присъда, относно доказаността и
средствата за установяване, дават възможност на страните и на контролиращата инстанция
да проследи формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите,
включени в обхвата на чл. 102 от НПК. Фактическите изводи на решаващата инстанция са
изградени въз основа на доказателствените факти, логически правилно изведени
от доказателствения материал. При спазване на процесуалния ред предвиден в НПК, за
приобщаване и проверка на доказателствата в производството и след извършване на тяхната
правилна и задълбочена оценка, първоинстанционният съд е достигнал до верни изводи от
фактическа страна, които въззивният съд напълно споделя.
Настоящият състав специално ще отбележи, че е несъстоятелно възражението на
защитата, че при извършения преглед на пострадалия от екип на спешна помощи и при
престоя му в хирургическо отделение, не са установени липсващи зъби. По делото
безспорно са установи, че за свид. Н. от Спешна помощ, която е извършила първоначалния
преглед на пострадалия, водещо е било установяване на контузиите рани на лицето, със
съмнение за комоцио (за което му е проведеното му лечение в хирургическото отделение –
ИЗ № ***** от **.**.**** г.), а не установяване на избитите зъби (в случая – разклатени
към него момент).
ЯОС също ще посочи, че абсолютно резонно ЯРС не е кредитирал заключението на
комплексната психолого-психиатрична експертиза, като правилно е съобразил, че при
изготвянето й ВЛ са игнорирали първата група гласни доказателства (кредитирани в
процеса и от първата и от втората инстанция) и са взели предвид едностранно само
обясненията на подс. Ф.. Всеки подсъдим безспорно има законово право и интерес да се
защитава срещу обвинението и да дава обяснения, на в конкретния случай, те са в
противоречие с верифицирания доказателствен материал – подробно коментиран от ЯРС и
посочен напред в настоящото изложение, поради което те се явяват необективни и като
последица водят да необосновано и неправилно заключение на ВЛ по КППЕ. Ерго –
неоснователно е възражението на защитата за преквалифициране деяние по чл. 132, ал. 1, т.
2 НК и прекратяване на производството в наказателната му част поради настъпила
абсолютна погасителна давност по чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1 НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Правилно районният съд е определил вида и размера на конкретното наказание наложено
на подс. Ф. – Пробация, като необходимо и достатъчно за постигане на целите за
специалната и генерална превенция на наказателната репресия, визирани от законодателя в
чл. 36 НК. Наказанието е определено при условията на чл. 55 от НК и настоящата съдебна
инстанция счита, че правилно ЯРС е преценил, че продължителността на производството и
изминалият дълъг период от време, близо шест години от извършването на деянието,
безспорно прави наказателната репресия закъсняла, което и следва да се отчете като
11
изключително по смисъла на чл. 55, ал.1 от НК обстоятелство, налагащо наказанието на
подсъдимия да се определи при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 б. „б” НК. Така правилно
решаващият съд е наложил конкретното наказание Пробация с първите две задължителни
пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с
периодичност два пъти седмично и 3адължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година. Резонно ЯРС е отчел, че подсъдимият е личност с ниска
степен на обществена опасност – неосъждан и с добри характеристични данни. Наложеното
от ЯРС наказание, в конкретните параметри, е необходимо и достатъчно за постигане на
целите за специалната и генерална превенция на наказателната репресия, визирани от
законодателя в чл. 36 НК.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Основанието за ангажиране на гражданска отговорност в адхезионния процес, са
разпоредбите на чл. 45 и следващите от ЗЗД, уреждащи института на непозволеното
увреждане. Безспорно, процесното престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК
представлява противоправно деяние, извършено виновно, в причинна връзка с уврежданията
у пострадалия. Тъй като подсъдимият Ф. е признат за виновен по повдигнатото обвинение,
правилно ЯРС е намерил, че са налице предпоставките за ангажиране и на гражданската му
отговорност.
По отношение размера на репарацията, ЯРС е съобразил
характера на причиненото увреждане на пострадалия Д. – средна телесна повреда,
изразяваща се избиване на четирите долни десни зъби от предния долен десен до четвъртия
долен десен зъб, като оздравителния процес е продължил около 4 месеца. Затова, отчитайки
степента и интензитета на претърпените неимуществени вреди, първата инстанция водена от
принципите на справедливостта, е уважила претенцията на пострадалия за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв., като иска за разликата да пълния
предявен размер от 15000 е отхвърлил като недоказан. ЯОС счита, че правилно
първоинстанционния съдът не е присъдил пълния претендиран размер и като е отчел факта,
че с поведението се пострадалия е допринесъл за ескалиране на конфликта. Предвид
аксесорния характер и направеното искане, върху уважения размер на гражданския иск,
правилно ЯРС е присъдил и законна лихва, считана от датата на увреждането **.**.**** г.
до окончателното изплащане на сумата.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Правилно ЯРС, на основание чл. 189, ал. З от НПК е присъдил в тежест на подсъдимия и
направените деловодни разноски: в полза на гражданския ищец и частен обвинител Д. –
1300 лв. за процесуално представителство; в полза на ОД на МВР – Ямбол – 1313,18 лв. и в
полза на бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС – 2464,72 лв. за възнаграждения на
ВЛ и 200 лв. ДТ върху уважения размер на гр. иск.
12
Ето защо ЯОС намира, че атакуваната присъда, като правилна
обоснована и законосъобразна, следва да се потвърди изцяло.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Ямболският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 63/06.07.2020 г. постановена по НОХД №
880/2019 г. по описа на Районен съд – Ямбол.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13